№ 137
гр. /населено място/, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – /населено място/, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200408 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б.град, ул. "Б." № *, чрез
Адв. Н. Г., АК – Б.град, със съдебен адрес гр. /населено място/, против Наказателно
постановление № 631 от 16.05.2022 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. /населено
място/, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от
Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Навежда се, че
вмененото нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин, както и че липсват
доказателства, обуславящи авторството на деянието. Излага се, че пътното превозно
средство е оборудвано с технически изправно бордово устройство, което е подавало тол
данни преди и след твърдяното нарушение, като неотчитането на тол данни, респективно
липсата на транзакция на тол такса за инкриминираните дата и час се дължат на техническа
неизправност на поддържаната от АПИ електронна система за събиране на тол такси.
Релевира се, че както в акта, така и в НП описанието на мястото на нарушението не е
конкретизирано, а е посочено твърде общо. Изнася се, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в липса на единство между словесното описание на
деянието и нарушения закон, както и непосочване от страна на наказващия орган на
1
обективните признаци на вмененото нарушение. Твърди се, че изложените обстоятелства
водят до накърняване правото на защита на санкционираното лице, което е било в
невъзможност да разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинено.
Изразява се становище, че случаят е маловажен. Иска се от съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление, както и присъждане на сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, същият се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който също не се явява. В депозирано становище
поддържа съображенията за отмяна на наказателното постановление, изложени в жалбата и
моли за отмяна на обжалвания акт. Претендира сторените по делото разноски.
За административнонаказващият орган – Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“,
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, се явява редовно
упълномощен юрисконсулт. Последният моли съда да потвърди процесното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения в
депозирано писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на жалбоподателя, като моли същото да бъде съобразено с Наредбата за адвокатските
възнаграждения.
Районна прокуратура – Б.град, ТО – /населено място/ не изпраща представител и не взема
становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени
съдебни заседания, разпитани бяха свидетелите Д. Б. А. и И. Г. Т..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 01.12.2021 г. в 13.06 часа при излизане от
територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт /населено
място/, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № *** - влекач, марка и модел МАН
ТГХ 18.540 БЛС, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано
от жалбоподателя. В хода на извършената проверка от страна на контролните органи,
същите установили, че описаното пътно превозно средство с рег. № *** попада в
категорията на ППС, за които се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/,
както и че същото ППС, на 18.11.2021 г. в 19.53 часа се е движело по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, а именно – /населено място/ път № А-3, отсечка 163+488,
засечено с контролно устройство с идентификатор № 10112, за което не е заплатена таксата
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За така извършеното нарушение е генериран доказателствен запис
в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с № D1DE9058A1EC13FDE053041F160A58E9, ведно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, представляващи доказателство за отразените в него
2
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа и местонахождението на техническото средство /контролно устройство с
идентификатор № 10112/ - част от системата.
При така установеното – че на 18.11.2021 г., в 19:53:09 часа /час по EEST (Eastern European
Summer Time) UTC + 2/ /+ 3 17:53:09 18.11.2021 г./ на /населено място/ път № А-3, отсечка
163+488, засечен с терминално устройство 10112, и чрез извършена справка в електронната
система за събиране на пътни такси, на 01.12.2021 г., в направление излизане от територията
на Република България, ГКПП /населено място/, И. Б. М., като управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, актосъставителят възприел, че жалбоподателят е
извършил административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
За констатираното административно нарушение, на 01.12.2021 г., свид. Д. Б. А. – старши
инспектор в Териториална дирекция в отдел ПТРР, „ТД Митница /населено място/“, в
присъствието на свидетеля И. Г. Т., съставил срещу жалбоподателя АУАН № 631.
Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го
разписал без възражения, с отбелязване, че се отказва от компенсаторна такса и приема акт.
Съставена е и разписка, подписана от нарушителя, с която същият е уведомен за
възможността предвидена в чл. 10, ал. 2 от ЗП, предвиждаща освобождаване от
административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса в посочен
размер, в 14-дневен срок от връчване на акта.
Въз основа на така съставения акт, на 16.05.2022 г. Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
Инфраструктура“ гр. /населено място/, издал и обжалваното НП № 631, в което възприел
изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП,
наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 1800.00 лева.
НП е връчено лично на жалбоподателя И. Б. М. на 02.06.2022 г., в законоустановения срок –
15.06.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Д. Б. А. и
свидетелят по акта И. Г. Т..
Свид. Д. А. изнася, че не помни конкретния случай и общо посочва, че когато се яви
нередовно ППС, на ел. системата за платена тол такса се генерира съобщение и системата
светва в червено, при което на водача се разясняват опциите и му се дава възможност да
избере дали да му се състави акт, или да плати такса. Излага предположение, че превозвачът
е избрал да му се състави акт.
Свид. И. Т. твърди, че поради множеството извършвани проверки не помни случая, както и
че поддържа изложеното в акта.
Съдът приема показанията на свидетелите, но доколкото същите са лишени от конкретика,
съдът ги кредитира единствено като доказателство относно авторството на АУАН.
3
Декларативното потвърждение от страна на свидетеля, че потвърждава отразените в АУАН
фактически обстоятелства, без посочване на конкретни обстоятелства, ведно с твърденията,
че не си спомня случая, водят до извод, че същите имат само формален характер и не
представляват гласно доказателство, подкрепящо акта.
Към административнонаказателната преписка е приложено копие от Свидетелство за
регистрация Част II № ***, съгласно което влекач МАН ТГХ 18.540 БЛС с рег. № *** е
собственост на „У.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, гр. Б.град.
Приобщено е и извлечение от създаден доклад от Електронната система за събиране на
пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП,
с № **********, удостоверяващ липсата на маршрутна карта или бордово устройство - „no
payment“ за ППС с рег. № *** на 18.11.2021 г. в 19.53 часа, тол селекция 10112, път А-3,
163+488, посока намаляващ километър, област Б.град, град /населено място/, ведно със
статично изображение във вид на снимков материал на същото.
Представена е и квитанция за платени пътни такси в Република България №
21BG005731Х43508782 от 01.12.2021 г., отразяваща плащане на максимална такса Евро V
(К1) над 12 т. с 4 и повече оси за товарен автомобил с рег. № ***, в размер на 133.00 /сто
тридесет и три/ лева.
Представено е и становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, Национално тол управление от 16.09.2022 г., с приложение таблица с
получените и платени тол декларации за датата на нарушението, съгласно което за датата на
нарушението - 11.11.2021 г., 08.30 часа, не е получена тол декларация за сегмента на
рамката, от която е отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент № **********.
Видно от копие на Справка за местоположението на стационарни контролни единици на
електронна система за събиране на таксите за ползване на РПМ находящи се на територията
на Областно пътно управление Б.град, Рамка № 10112 за сегмент № **********, на който е
разположено устройство № 10112, с което е установено нарушението, е разположена в
Област Б.град, Община /населено място/, място /населено място/, път А – 3, позиция на
АУЗПТ (км) 163+488.
Съгласно представено копие от Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол
такса, път А – 3, клас Автомагистрала, тол сегмент № **********, е включен в цитирания
списък и за същия се събира такса за изминато разстояние – тол такса.
По делото допълнително е представено и Становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, Национално тол управление от 17.02.2023 г.,
съгласно което размерът на дължимата такса за ППС-то (с рег. № ***), осъществило на
18.11.2021 г. в 19.53 часа движение по път А-3 км 163+488, на който е разположено
устройство № 10112, установило нарушението, попадащ в обхвата на сегмент с номер
**********, който е част от платената пътна мрежа, е 0.43 лв.
4
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, тъй като
актосъставителят е длъжностно лице от Агенция „Митници“, като материалната му
компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се доказва от приложената Заповед
№ ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директор на Агенция „Митници“.
Съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на АПИ
или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която Г.А.Т. е
оправомощен да издава НП за налагане на административни наказания, въз основа на
съставени актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от
ЗДвП, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия
орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Персоналното заемане на длъжността от
издателя на наказателното постановление се установява от приложената Заповед № ЧР-
НТУ-33/23.01.2019 г. на Председателя на УС на АПИ. Следователно издателят на
наказателното постановление има правомощията на наказващ орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и
издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена
регламентираната процедура по тяхното връчване.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление,
като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва
да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
5
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от
административнонаказващия орган резултат.
В настоящия казус, съдът констатира, че при така съставения АУАН липсва ясно
разграничение между дата и място на установяване на нарушението и датата и мястото,
когато и където същото е извършено. В тази връзка следва да се посочи, че актосъставителят
буквално констатира, че на 18.11.2021 г., в 19:53:09 часа /час по EEST (Eastern European
Summer Time) UTC + 2/ /+ 3 17:53:09 18.11.2021 г./ на /населено място/ път № А-3, отсечка
163+488, засечен с терминално устройство 10112 – липсва описание на каквото и да е деяние
от страна на лицето сочено за нарушител. След това уточнява, че проверката за заплатена
такса се е установила чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси.
Продължава – на 01.12.2021 г., в направление излизане от територията на Република
България, ГКПП /населено място/, И. Б. М., като управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал.
3а от ЗДвП.
При тази формулировка, не е ясно в какво е обвинен жалбоподателят – за това, че на
18.11.2021 г., в 19:53:09 часа, на /населено място/ път № А-3, отсечка 163+488, е засечен с
терминално устройство 10112, или за това, че на 01.12.2021 г., в направление излизане от
територията на Република България, ГКПП /населено място/, управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Същевременно, както в акта, така и в наказателното постановление, като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява
ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на ППС, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Цитираната
норма е санкционна такава и не съдържа правило за поведението, което следва да се спазва
от съответния субект.
Доколкото в разпоредбата чл.179, ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция за водача на
съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би обосновало приложение
на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Последната
вменява на водача на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2
от ЗДвП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
В доказателствения материал по делото обаче, не се съдържат каквито и да е факти и
6
обстоятелства, които да установяват по категоричен и безспорен начин, че на
инкриминираната дата - 18.11.2021 г., сочена от наказващия орган за дата на извършване на
административното нарушение, водач на пътното превозно средство (с рег. № ***), за което
не е платена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, е бил именно жалбоподателят.
Последният е управлявал процесното превозно средство на 01.12.2021 г., когато е
установено нарушението, но за момента на самото извършване на нарушението, не са
ангажирани доказателства, установяващи обстоятелството кой е бил водач на ППС-то, т.е.
не е установено авторството на нарушението.
В тази връзка следва да се подчертае, че в производството по обжалване на наказателно
постановление, именно административнонаказващият орган е този, който поддържа
адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.
Отразените в акт за установяване на административно нарушение фактически констатации
нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до
доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния
процес.
И като не е изследвал коментираните обстоятелства, административнонаказващият орган е
ангажирал незаконосъобразно административната отговорността на жалбоподателя.
Паралелно с изложеното и на собствено основание за отмяна на наказателното
постановление, с което незаконосъобразно е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя, е обстоятелството, че последният, в качеството на предполагаем водач на
ППС-то, за което е дължима, но не е платена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, не е адресат
на задължението за заплащане на пътна тол такса и поради тази причина, не може да бъде
административнонаказателно отговорно лице за неизпълнение на такова задължение за
посоченото ППС.
С чл.10, ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база
изминато разстояние, както следва – такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна
такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7 /съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП/ и такса за
изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3 /съгласно чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки.
От своя страна, нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП възвежда, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според
7
категорията на пътното превозно средство.
Съобразявайки цитираните законови постановки, следва обоснованият правен извод, че
субект на вмененото административно нарушение - неизпълнение на задължението за
заплащане на съответната такса – тол такса за преминаване по платената пътна мрежа, е
собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, ако в свидетелството за
регистрация е вписан такъв.
По делото се съдържат данни, че собственикът на ППС-то, за което не е заплатена
дължимата такса, е „У.Т.“ ЕООД, в правната сфера на което дружество е възникнало
задължението за заплащане на дължимата тол такса.
Същевременно, в случая следва да се отчете и принципът на пропорционалност, въздигнат в
чл.5 от Договора за Европейския съюз, който е част от общите принципи на общностното
право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз, административните или репресивните мерки не трябва да превишават
това, което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията трябва да бъде
съразмерна на тежестта на нарушението.
Очевидно е, че в конкретния казус наложената на жалбоподателя санкция „Глоба“ в размер
на 1800 лева, не съответства на извършеното деяние. Изрично в депозираното становище от
отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, Национално тол
управление от 17.02.2023 г., е посочено, че размерът на дължимата такса за ППС с рег. №
***, осъществило на 18.11.2021 г. в 19.53 часа движение по път А-3 км 163+488, на който е
разположено устройство № 10112, установило нарушението, попадащ в обхвата на сегмент с
номер **********, който е част от платената пътна мрежа, е 0.43 лв. Налице е пълно
несъответствие между дължимата такса за преминаване през процесния участък от платената
пътна мрежа в размер на 0.43 лв. и наложеното административно наказание за
осъщественото преминаване през същия този тол сегмент - глоба в размер на 1 800 лв. Не е
справедливо, нито от логическа, нито от житейска гледна точка, санкцията да надвишава над
четири хиляди пъти дължимото плащане, представляващо неизпълнение на вменено
задължение, което грубо нарушава принципа за пропорционалност и неналагане на
наказание несъразмерно на тежестта на нарушението.
Същевременно, в наказателното постановление е посочено, че размерът на дължимата такса
по чл.10б, ал.5 от ЗП е 133 лева, която е заплатена от жалбоподателя непосредствено след
установяване на нарушението, видно от приложената квитанция. В случая е налице
едновременно заплащане на максималната такса за преминаване по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа и санкциониране, чрез налагане на глоба, за това, че ППС-то е
преминало по същия този път, без да е заплатена дължимата такса.
Все в обсъжданата хипотеза, при заплащането на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП липсват
вредните последици от извършване на административното нарушение, тъй като с
последващото плащане не е ощетен държавният бюджет. Осъщественото административно
нарушение не е породило негативни правни последици в крайния получател, тъй като те са
8
били отстранени от страна на нарушителя.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че административната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което следва да се постанови
решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
С оглед крайния изход на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази
връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело. Искането е направено
своевременно, представен е и съответният документ - договор за правна защита и
съдействие от 11.07.2022 г. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е
съобразен с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както в редакцията й преди изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020
г., бр. 88 от 4.11.2022 г., така и след последното изменение на цитираната наредба. Поради
което същото се явява основателно и следва да бъде уважено, като Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. /населено място/, следва да
бъде осъдено да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на
400.00 лева. Въззиваемата страна следва да бъде осъдена и да заплати разноските, направени
в хода на производството в размер на 28.68 /двадесет и осем лева и шестдесет и осем
стотинки/ лева, представляващи пътни разноски на свидетел.
Водим от горното, /населено място/кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 631 от 16.05.2022 г. на Началник отдел „Контрол
и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
Инфраструктура“ гр. /населено място/, с което на И. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Б.град, ул. "Б." № *, за административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр.
9
/населено място/, да заплати на И. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б.град, ул. "Б." № *,
сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр.
/населено място/, да заплати по сметка на РС-/населено място/ разноските, направени в хода
на производството в размер на 28.68 /двадесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/
лева, представляващи пътни разноски на свидетел.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б.град в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – /населено място/: _______________________
10