№ 369
гр. Плевен, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500364 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 93 от 04.12.2024 г., постановено по гр. д. № 264/2023 г.
Луковитският районен съд е осъдил на основание чл. 45 от ЗЗД М. Д. Д. с
посочени ЕГН и адрес в гр. Троян да заплати на А. М. С. с посочени ЕГН и
адрес в с. ***, обл. Ловеч сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от неверни и клеветнически твърдения,
обиди и унизителни и позорящи квалификации, съдържащи се в 14 бр.
публикации в електронния сайт „troyanpress.com“ в периода 16.01.2020 г. –
08.05.2020 г., изразили се в продължителен емоционален стрес, безпокойство,
нарушаване на съня, увреждане на общото здравословно състояние, ведно със
законната лихва върху сумата от 15 000 лв., считано от датата на последното
увреждащо деяние – 08.05.2020 г. до окончателното й заплащане. Със същото
решение Луковитският районен съд е осъдил на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
М. Д. Д. да заплати на А. М. С. направените по делото разноски в размер на
1 254 лв..
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът М. Д. Д.,
1
който чрез пълномощника си адвокат Л. от САК го обжалва пред въззивния
съд като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и излага във
въззивната жалба подробни доводи относно неправилната преценка от страна
на първоинстанционния съд на събраните по делото доказателства, обсъжда
събраните по делото доказателства и излага твърдения за допуснати
процесуални нарушения при събирането на доказателства поискани от
въззивника. Според въззивника по делото не са събрани безспорни
обстоятелството, че същият е автор на процесните статии и има връзка с
публикуването им, тъй като от заключението на приетата СТЕ не се
установява, че ответникът или дружеството му са собственици на сайта или
домейна, от които са публикувани статиите. В заключение въззивникът иска
от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда или
да отхвърли изцяло предявения иск и да присъди на въззивника направените
по делото разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна А. М. С., с който се оспорва
основателността на въззивната жалба и се излагат подробни доводи за
правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
В о.с.з. въззивникът М. Д. Д. не се явява, но чрез пълномощника си
адвокат Л. поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемата страна А. М. С. се явява лично, оспорва въззивната жалба
и поддържа отговора на въззивната жалба.
Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима е и следва
да бъде обсъдена по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Предмет на разглеждане в производството по делото е предявен от А. М.
С. против М. Д. Д. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 15 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в пряка причинна
връзка с неверни и клеветнически твърдения, обиди и унизителни и позорящи
квалификации, съдържащи се в 14 бр. публикации в електронния сайт
„troyanpress.com“ в периода 16.01.2020 г. – 08.05.2020 г., които вреди се
изразяват в продължителен емоционален стрес, безпокойство, нарушаване на
съня, увреждане на общото здравословно състояние, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на последното увреждащо деяние –
08.05.2020 г. до окончателното й заплащане. Подробно в ИМ ищцата е
посочила изразите, които счита, че я клеветят и обиждат и конкретната
публикация, в която се съдържат.
За да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
първоинстанционният съд е приел, че същият е доказан по основание и
размер. Съдът е приел за безспорно доказано по делото съдържанието на
посочените от ищцата 14 бр. публикации в електронния сайт
„troyanpress.com“ в периода 16.01.2020 г. – 08.05.2020 г. вкл, а въз основа на
събраните по делото голям обем косвени доказателства е приел, че ответникът
е автор на тези публикации, респ. пряк причинител на непозволеното
увреждане. За да направи извод, че е налице противоправно деяние чрез
публикуване в процесните статии, първоинстанционният съд е посочил
конкретните изрази, съдържащи се в същите, които съставляват обида или
клевета и е приел, че не се касае за оценъчни съждения чрез електронна медия,
съставляващи форма на свободно изразяване на мнение, което е гарантирано
от КРБ, а за обиди и клевети, които накърняват противоправно правната сфера
на ищцата. След като е дал дефиниции на „клевета“, „позорно обстоятелство„
и „обида“, първоинстанционният съд е приел, че някои от конкретните изрази
и квалификации в статиите, свързани с етичните и моралните качества на
ищцата, професионалната й компетентност и приписване на извършване на
престъпления от нейна страна, съставляват неверни и едновременно с това
позорящи я твърдения т.е. клевети, а други от изразите в статиите, съставляват
обида за ищцата, тъй като са обидни и унижаващи, унизителни са за честта и
достойнството на ищцата, а не отрицателно мнение /критика/ в рамките на
пределите на правото свободно да се изразява и разпространява мнение,
установено в чл. 39 ал. 1 от КРБ. За да направи извод във връзка с авторството
3
на процесните статии, първоинстанционният съд е съобразил следните
обстоятелства в тяхната съвкупност: Съобразил е, че от заключението на
приетата по делото СТЕ по делото е установено, че сайтът „troyanpress.com“,
на който са публикувани статиите не е отворен свободно за достъп отвън с цел
публикуване на статии и в него не е посочен собственик или администратор на
сайта, а е направена само форма за изпращане на информация по e-mail:
****@***********.***. Съобразил е, че от същият адрес на електронна поща на
12.05.2020 г. е изпратена молба по пр. пр. № 638/2020 г. на РП – Търговище до
електронен адрес *******@**.***, в която като подател е посочено „Троян
Медия Груп“ ЕООД, в качеството на „собственик на електронната медия
„Троян Прес“ с управител М. Д.“. Съобразил е, че едноличен собственик на
капитала и представляващ на „Троян Медия Груп“ ЕООД е ответника М. Д. Д.,
като през периода, в който са правени публикациите дружеството не е имало
наети лица на трудов договор, а основен негов предмет на дейност е
издаването на вестник. Съобразил е, че ищцата е постановила в качеството на
съдия решение № 521/11.12.2019 г. по гр.д. № 415/2019 г. по описа на ТРС,
което е неблагоприятно за представляваното от ответника дружество „Троян
медия груп“ ЕООД, с което това дружество е осъдено да заплати обезщетения
за причинени вреди на друго търговски дружество от неверни и
клеветнически публикации в същия електронен сайт - „troyanpress.com“, от
който са правени публикациите, насочени към ищцата. Съобразил е, че от
съдържанието на някои от процесните пубикации също се установява, че
представляваното от ответника осъдено дружество е собственик и издател на
електронното издание „troyanpress.com“ и именно поради тази причина са
негативните коментари свързани с личността и професионалните качества на
ищцата, като е посочено, че това решение е “безпрецедентния пасквил на
съдия А. С.“, „скандално решение без мотиви“, при „неизяснена фактическата
обстановка“, „необосновано“, „онзи бълвоч“ и става ясно, че се изразява
недоволството на осъденото лице с това решение. Първоинстанционният е
съобразил, че първата публикация от 16.01.2020 г. е непосредствено след
влизане в сила на решението по делото в сила, като публикацията е със
заглавие „СКАНДАЛНО! Корумпиран съдия от Районен съд Троян изтрещя...
взела подкуп от Сдружение Чифлик...?" и в статията се съдържа признание, че
осъденото с цитираното съдебно решение дружество, представлявано от
ответника М. Д. е собственик и издател на електронната медия /сайта/
4
„troyanpress.com“, тъй като е посочено, че „съдия А. С. е пропуснала да
уведоми Троян Прес за исковата молба на Алфа Ризорт срещу медията, нещо
повече - осъдила е медията дори без да положи усилие за назначаване на
служебен адвокат! … то същата тази А. С. е осъдила медията…“. Съобразил е,
че публикацията от 18.01.2020 г. със заглавие „ШОК И УЖАС! А. С., съдия,
който или е некомпетентен или корумпиран!" след като е направена собствена
интерпретация на посоченото съдебно решение с внушения относно мотивите
на съдията, постановил съдебния акт е посочено, че „…Троян Прес ще сезира
прокуратурата, като приложи съдебното решение.“ Съобразил е, че в
публикацията от 06.02.2020 г. със заглавие: „Мълния в TroyanPrwss!
Скандалната психо съдийка А. С. с нов бълвоч …“ във връзка със съдебното
решение е посочено: „Решението е постановено в отсъствие на страна по
делото – Троян Прес…“. Съобразил е, че показанията на свидетелките П. С.
М. и П. М. И. кореспондират помежду си относно обстоятелството, че именно
ответникът М. Д. Д. е отразявал дейността на РУ – Троян, в което работят,
чрез публикации в електронната медия „troyanpress.com“ и в тази връзка е
поддържал близки контакти с началника на РУ – Троян към този период Р. П..
Съобразил е, че показанията на свидетелката П. С. М. и на свидетеля Д. П. С.
/син на ищцата/ кореспондират помежду си относно обстоятелството, че на
18.01.2020 г. Р. П. е уведомила ищцата, че е разговаряла с ответника и той е
заявил, че няма да спре публикациите срещу ищцата и е подготвил още много
срещу нея и тази негова закана се осъществила в последствие чрез
последвалите публикации. Съобразил е показанията на свидетелката П. М. И.
за това, че пред нея лично Р. П. е позвънила на ответника и той категорично е
отказал да спре с публикациите срещу ищцата, като се обосновал с
постановеното от ищцата решение по гражданско дело, от което не доволен,
тъй като е осъден. Съобразил е, че по делото са налице доказателства, че в
социалната мрежа „Фейсбук“ публикации на „troyanpress.com“ се
разпространяват в групи на троянската общност като „Троянци по света и у
нас“ и др. от профил *** /съвпадащ с фамилията и собственото име на
ответника/. При съобразяване в съвкупност на гореизброените косвени
доказателства, първоинстанният съд е приел, че същите обосновават в
достатъчна степен на сигурност извод, че ответникът е автор на процесните
публикации в електронния сайт, чиито собственик е представляваното от него
дружество и по делото не са събрани доказателства, които да разколебават
5
този извод. Отчел е доказателствата по делото, че представляваното от
ответника дружество не е отчело дейност за 2020 г., че ответникът в
качеството на управител на дружеството е преустановил осигуряването си
като самоосигуряващо се лице, считано от м. февруари 2020 г., но е приел, че
тези обстоятелства не са препятствали ответника да извършва публикации в
електронния сайт. За да определи обезщетение за претърпените от ищцата
размер в претендирания от нея размер първоинстанционният съд е съобразил
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и следните конкретни обстоятелства,
които според него имат значение за определяне на размера на обезщетението,
а именно: начина на извършване на непозволеното увреждане - чрез 14
публикации в електронно издание, достъпно за множество хора, извършени в
период от около три месеца, че чрез процесните публикации по недопустим
начин е уронен престижа и доброто име на ищцата в обществото,
професионалното й достойнство и авторитет, градени с години, личното й
достойнство и чест, публикации са се отразили изключително негативно на
емоционалното и психично състояние на ищцата – изпитвала притеснение,
безпокойство, стрес, нарушение на съня, избягвала контакти с хората, тъй като
всеки, който я срещал, питал за тези публикации, което създавало у нея
ежедневно психично напрежение, стрес и дискомфорт, претърпяла промяна в
здравословното състояние – главоболие и повишено кръвно налягане, за което
по предписание на личния си лекар започнала да приема медикаменти. За да
присъди глобално обезщетение за вредите от процесните 14 публикации
първоинстанционният съд е съобразил цитирана практика на ВКС и е приел,
че в конкретния случай е налице причиняване на неимуществени вреди с
няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в
непродължителен период от време и практически е невъзможно
разграничаване на вредите от всяко отделно деяние, поради което
обезщетението следва да се присъди по този начин.
Плевенският окръжен съд като съобрази оплакванията във
въззивната жалба приема от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото в първата инстанция писмени доказателства
безспорно се установява, че на електронният сайт „troyanpress.com“ в периода
16.01.2020 г. – 08.05.2020 г. вкл. са публикувани 14 броя статии, на които не е
посочен автор, със заглавия, както следва: на 16.01.2020 г. – „Скандално!
6
Корумпиран съдия от Районен съд Троян изтрещя … взела подкуп от
Сдружение Чифлик …?“; на 17.01.2020 г. - „ШОК и УЖАС! Сдружение
„Чифлик“ паднаха в собствения си капан … на ход е Прокуратурата … чакаме
арести!!! Алфа тур подпали държавата, Алфа Ризорт е на път, а Главният
герой е същият … до кога?!“; на 18.01.2020 г. - „ШОК и УЖАС! А. С., съдия,
който или е некомпетентен или корумпиран!“ и „Психо съдията А. С. знаела за
липсата на вода в Алфа Ризорт, но се правила на ударена …“, на 23.01.2020 г. –
„ВИДЕО! Кошмарът с черната овца на РС – Троян съдия А. С. продължава.
Същата доказано е некомпетентна или корумпирана?“; на 25.01.2025 г. –
„Цинизъм! Черната овца в съда в Троян А. С. мераклийка да става
Председател на Окръжен съд Ловеч!“, на 06.02.2020 г. – „Мълния в
ТroyanРress! Скандалната психо съдийка А. С. с нов бълвоч …“ и „Пресата
гърми ШОК! Черната овца в троянския съд умишлено не чу американски
гражданин, а ние ще питаме държавния секретар на САЩ за корупция!!!“; на
07.02.2020 г. – „Корупция! Скандалната А. С. помага за укриване на убийство
…?“; на 25.02.2025 г. – „Американски инвеститор жертва на корумпираната
съдийка А. С. …“; на 28.02.2020 г. – „Черната овца А. С. и първоаприлски
шегички“; на 04.04.2020 г. – „Пресата гърми! Има ли по-лошо от COVID-19 в
Районен съд Троян?!“; на 05.04.2020 г. - „ШОК и УЖАС! Корупцията в съда
си име име - А. С. и В. Ц.!? А къде е Главният прокурор срещу когото скачеше
А. С. и В. Ц.!? Ами П. М. къде мишкува пак?!“; на 08.05.2020 г. – „Психо
съдийката С. на Районен съд – Троян изригна ....“.
От приложената към доказателствата по делото прокурорска преписка
№ 638/2020 г. по описа на РП Търговище се установява, че същата е
образувана по повод на молба на А. М. С. – съдия в РС Троян, ведно с
приложения към нея, вкл. горепосочените публикации и прекратена с
постановление на прокурор от 16.07.2020 г., с което е постановен отказ да се
образува ДП, като е прието, че липсват данни за извършено престъпление по
чл. 143 от НК или друго престъпление от общ характер, а относно наличните
данни за извършени престъпления по чл. 146 – чл. 148 от НК наказателното
преследване следва да се възбуди по тъжба на пострадалия. От мотивите на
постановлението се установява, че „Троян медия груп“ ЕООД е осъдено с
постановеното от съдия А. С. решение по гр.д. № 415/2019г. по описа на РС
Троян да заплати на „Алфа Ризорт Термал“ парична сума за обезщение за
вреди в качеството на собственик и издател на електронното издание
7
„troyanpress.com“, но съдържащите се изрази в публикациите за корупция са
декларативни и не изнасят данни, които могат да бъдат проверени. В
постановлението е посочено, че по делото са събрани данни за проведени
разговори между А. С. и Р. П., П. И. и Р. П., Р. П. и М. Д. във връзка с първите
публикации срещу въззиваемата през м. януари 2020 г.. В прокурската
преписка се съдържа молба с вх. № 638/14.05.2020 г., постъпила чрез
електронната поща на прокуратурата от „ТroyanРress.com“ –
****@***********.*** на 12.05.2020 г., от съдържанието на която се
установява, че е депозирана от въззивника, в качеството на управител на
„Троян медия груп“ ЕООД, в която се търси информация за конкретни
обстоятелства като се посочва, че следва да се има предвид, че в медията му
„Троян Прес“ се критикува работата на конкретни съдии и са изнасят
скандални материали и разследвания за конкретни лица, както и за тяхната
съмишленичка А. С., поради което тези лица активно внасят сигнали срещу
медията на дружеството. В молбата е посочено, че „Троян Прес“ е блогърски
сайт и публикува материали, както на автори, така и анонимни материали, а
също и такива от посочени други сайтове.
От представените по делото в първата инстанция писмени доказателства
от търговския регистър и от НАП по делото безспорно се установява, че
въззивникът е едноличен собственик и управител на „Троян медия груп“
ЕООД, гр. Троян, ЕИК ***, което дружество има за предмет на дейност и
издаването на вестник и за периода м. януари – м. декември 2020 г. и няма
наети лица по трудов договор.
От заключението на приетата по делото в първата инстанция ССчЕ,
изготвено от вещото лице Д. П. - Н. по делото се установява, че през 2020 г.
„Троян медия груп“ ЕООД, гр. Троян не е осъществявало търговска дейност и
няма сключени договори с рекламодатели.
От заключението на вещото лице Д. Д. по приетата СТЕ, което не е
оспорено от страните и се възприема от въззивния съд, по делото се
установява, че сайтът, на който са извършени посочените по-горе 14 бр.
публикации е посочен в регистрите на домейн с регистратор PlumTex Ltd., но
тази фирма не е задължително да е собственик на сайта и домейна, а е
възможно да е наето лице, което да се занимава с регистрацията и
техническата поддръжка на сайта. Вещото лице установява след справка с
8
търговския регистър, че посоченият като регистратор може да се свърже с
„ПЛЪМТЕКС“ ЕООД, гр. Троян, ЕИК ***, представлявано от управителя П.
С. Й., но представителя на фирмата отрича пред вещото лице да е извършвал
дейност, свързана с „troyanpress.com“. Вещото лице установява, че достъпът
до електронният сайт отвън или е невъзможен или е възможен само за
предварително регистрирани лица и собственикът на сайта знае кои са лицата,
имащи достъп до него, поради което заключава, че сайтът не е отворен
свободно за достъп отвън с цел публикуване на статии от анонимни лица, а
само чрез предварително регистрирано лице, чиито данни са известни на
собственика на сайта. Вещото лице установява, че при проследяване на IP
адреса на сайта се получава информация, че принадлежи на Datacenter, Provo,
щата Юта в САЩ, но не може да посочи информация кой управлява и
администрира сайта. При разпита му пред първоинстанционния съд вещото
лице уточнява, че не може категорично да установи дали адресът на
електронната поща ****@***********.*** е такъв на електронният сайт
„troyanpress.com“, тъй като този сайт изобщо няма информация за обратна
връзка, а достъпът до него е чрез електронна форма, в която се подава
информация и се изпраща на сайта. Уточнява, че Datacenter е място, където са
локализирани сървъри, а PlumTex е фирма, която изготвя готови форми за
сайтове, които да се ползват от много клиенти и след като се купи тази готова
форма при проверка може да се стигне до информацията относно нейния
разработчик, но не и относно собственика й, която информация следва да се
установи чрез договор за покупко-продажба на готовата форма, фактура или
чрез друг документ.
От показанията на разпитаните свидетели П. М. и П. И., които
кореспондират помежду си и не са оборени от други събрани по делото
доказателства по делото се установява, че същите работят в РУ на МВР в гр.
Троян и имат лични впечатления, че полицейски акции на управлението, в
което работят са отразявани на електронният сайт „troyanpress.com“ от
въззивника М. Д., като информацията му е предоставяна лично от началника
на полицията Р. П.. Показанията на двете свидетелки и тези на свидетеля Д. С.
кореспондират помежду си и не са опровергани от други събрани по делото
доказателства относно обстоятелството, че след първите две публикации през
м. януари 2020 г. въззиваемата е потърсила съдействие за спиране на
публикациите срещу нея от Р. П. чрез свидетелката П. И., а в последствие при
9
телефонен разговор с Р. П. въззиваемата е разбрала, че П. е говорила с
въззивника М. Д. и той е направил заявление, че няма как да спре
публикациите срещу нея и е подготвил още публикации. Свидетелите М. и С.
установяват, че лично са чули съдържанието на разговора между П. и
въззиваемата, тъй като разговорът е проведен на високоговорител в дома й.
Свидетелката И. установява, че е разбрала за съдържанието на първия
разговор между П. и въззивника два дни по-късно на работното си място
лично от П., която я уведомила, че го е предала вече на въззиваемата, както и
че по нейна молба една седмица по-късно П. провела втори разговор с
въззивника пред нея и я уведомила, че резултатът от него е същия като
предишния и той отказва да спре статиите, тъй като е недоволен от
постановеното решение от въззиваемата.
От показанията и на тримата разпитани свидетели, които кореспондират
помежду си и не са опровергани от други събрани по делото доказателства по
делото се установява, че публикациите се отразили изключително негативно
на живота и работата на въззиваемата, която била изключително притеснена,
обидена и засегната от написаното срещу нея, афектирана, отчаяна, не
спирала да мисли за написаното срещу нея, сринала се психически, променила
се и от позитивен човек станала затворена и започнала да отбягва хората, тъй
като всички започвали да я разпитват дали написаното е вярно, пропушила за
да се справи с безпокойството си, отслабнала драстично, оплаквала се, че не
може да спи и има непрекъснато главоболие, започнали проблеми с кръвното
й и тези нейни симптоми довели до прием на предписани й от личния лекар
медикаменти в тази връзка.
От представените по делото писмени доказателства относно
професионалното развитие на въззиваемата се установява, че същата е
работила от 1997 г. до 2012 г. в РУ – Троян при ОД на МВР Ловеч и за периода
е получавала множество награди и няма наложени дисциплинарни наказания,
от 2012 г. до 2015 г. е работила като прокурор в РП – Карлово, а след това от
2015 г. до момента работи на длъжност районен съдия в РС Троян, като
становищата на административния ръководител и на КПЕ при РП – Карлово
относно работата й и етичното поведение са много добри. От приложения
протокол от 25.02.2020 г. от заседание на съдииската колегия на ВСС се
установява, че същата е сезирана за публикациите срещу различни
10
магистрати, вкл. въззиваемата и е изразила безпокойството си срещу опита за
въздействие върху независимостта на магистратите и подкопаването на
доверието в институцията.
Неоснователни според въззивния съд са оплакванията във въззивната
жалба за допуснати от първоинстанционният съд съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на ответника в
първата инстанция. В ИМ, с която е сезиран първоинстанционният съд ищцата
ясно и хронологично е посочила обстоятелствата, на които основава иска си
срещу ответника, като е посочила всеки от изразите във всяка конкретна
публикация в посочената електронна медия, които счита, че противоправно я
увреждат, както и че счита за пряк причинител на увреждането ответника, в
качеството на автор на посочените публикации. В ИМ, наред с останалите
обстоятелства се цитира съдържанието на прокурорско постановление от
16.07.2020 г. по пр.пр. № 638/2020 по описа на РП Търговище и се позовава на
отразения в него за разговор между ищцата и началника на РУ – Троян Р. П. на
18.01.2020 г. около 18 ч., при който е била информирана от Р. П., че при нейн
разговор с ответника М. Д. той е признал, че статията е негова и е заявил, че
публикуването на статиите ще продължи. При тези си твърдения с ИМ ищцата
е представила като писмено доказателство наред с останалите посоченото
прокурорско постановление, поискала е изискване на цялата прокурорска
преписка, както и да бъдат допуснати до разпит трима свидетели, с чиито
показания да установи посочените в ИМ обстоятелства относно причинените
й вреди и възможност да ангажира допълнителни доказателства с оглед
евентуалните оспорвания от страна на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил основателността на
предявения иск и наред с останалите си възражения е оспорил твърденията на
ищцата в ИМ да е проведен разговор между него и Р. П., в качеството й на
началник на РУ – Троян на посочената дата и съдържанието на този разговор,
така както е посочено в ИМ. С отговора е изразено становище по направените
от ищцата доказателствени искания, но не са направени доказателствени
искания за опровергаване на твърденията й. С определение № 20/06.02.2024 г.
по делото РС Луковит се е произнесъл по реда на чл. 140 от ГПК, като е
изготвил и проекто-доклад по делото, в който е указал доказателствената
тежест в производството и се произнесъл по направените от ищеца
доказателствени искания, допускайки до разпит свидетели на ищцата и
11
изисквайки посочената от нея прокурорска преписка. В първото по делото
заседание, проведено на 25.03.2024 г. след обявяване на проекто-доклада за
окончателен, ищцата е посочила имената на трима свидетели, които иска да
бъдат разпитани по делото, като е посочила, че свидетелката П. М. И. ще бъде
разпитана само във връзка с оспорването от страна на ответника дали е
проведен разговор между нея и Р. П. и неговото съдържание. В същото
заседание ответникът не е явил, но чрез пълномощника си адвокат Л. е
изразил становище, че предоставя на съда дали да уважи искането за
допускане на свидетелката П. И. и е възразил да се извърши разпит на другите
двама свидетели с довода, че по делото има писмени доказателства за тези
обстоятелства. Първоинстанционният сът след като е съобразил искането на
ищцата и възражението на ответника е допуснал до разпит и тримата
посочени от ищцата свидетели за посочените от нея обстоятелства и в същото
о.с.з. е провел разпит на свидетелите П. М. и Д. С.. Не е налице допуснато
процесуално нарушение от първоинстанционният съд по реда на чл. 153 вр.
чл. 154 от ГПК и неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че
доказателствената тежест по делото е разпределена от първоинстанционният
съд неправилно или неясно, тъй като видно от определението от 06.02.2024 г.
по делото районният съд изрично е указал на страните, че в тежест на ищцата
е да докаже авторството на ответника по отношение на процесните
публикации и в заседанието, в което докладът по делото е обявен за
окончателен ищцата в тази връзка е поискала допускане на гласни
доказателства за доказване на оспореното авторство върху публикациите,
респ. оспореното извънсъдебно признание от страна от ответника на това
авторство в разговор с лицето Р. П.. Още в това заседание ответникът е имал
правна възможност след като ищцата не сочи като свидетел лицето Р. П. да
поиска допускане до разпит на този свидетел за опровергаване на събраните в
същото заседание показания на свидетелите М. и С., които наред с останалите
обстоятелства са установили пред съда провеждането на спорния разговор
между ищцата и Р. П., в качеството й на началник на РУ – Троян и неговото
съдържание. От съдържанието на протокола от съдебното заседание не се
установява ответникът чрез процесуалния си представител да е направил
доказателствени искания за опровергаване на събраните гласни доказателства.
По делото се установява, че във второто по делото о.с.з., проведено на
11.06.2024 г. е разпитана призованата свидетелка П. И., която също е
12
установила пред съда заявеното пред нея от Р. П., че е провела разговор с
ответника и същият заявил, че няма да спре статиите против ищцата, както и
че Р. П. вече е уведомила ищцата по телефона за този разговор с ответника.
След разпита на тази свидетелка в същото съдебно заседание ответникът чрез
пълномощника си е поискал да бъде допусната до разпит като свидетел Р. П.,
но съдът е оставил без уважение това доказателствено искане като
преклудирано. Съгласно разпоредбата на чл. 131 ал. 3 от ГПК в отговора на
ИМ ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени
доказателства, с които разполага. Съгласно разпоредбата на чл. 146 ал. 3 от
ГПК след обявяване на доклада на съда по делото за окончателен страните
имат правна възможност да предприемат необходимите процесуални действия
във връзка с дадените указания от съда относно доказателствената тежест в
производството и да направят доказателствени искания и ако не направят това
в първото по делото заседание губят възможността да направят това по-късно,
освен в хипотезата на чл. 147 от ГПК – ако не са могли да ги узнаят, посочат и
представят своевременно. Ответникът е узнал за твърденията на ищцата за
изявления на лицето Р. П. пред нея във връзка с авторството върху
публикациите на 10.10.2023 г. с връчване на препис от ИМ и въпреки, че
ищцата носи тежестта да докаже авторството върху публикациите е имал
правна възможност още с отговора на ИМ след като оспорва тези твърдения
на ищцата да поиска допускане до разпит на посоченото лице като свидетел.
В проведеното по делото о.с.з. на 25.03.2024 г., в което е обявен за окончателен
доклада на съда по делото ответникът е имал нова възможност да поиска
допускане до разпит на този свидетел, още повече, че за спорните
обстоятелства вече са разпитани двама свидетели и е допуснат до разпит
трети свидетел. Не може да се приеме, че във второто съдебно заседание са
налице основанията на чл. 147 от ГПК, поради което правилно
първоинстанционният съд е приел, че възможността за ответника да иска
събиране на гласни доказателства за това спорно обстоятелство вече е била
преклудирана. Наред с гореизложеното следва да се посочи, че направеното от
ответника искане за допускане до разпит на свидетелката в третото по делото
заседание в първата инстанция е било нередовно, което е самостоятелно
основание за оставяне на искането му без уважение. Съгласно разпоредбата на
чл. 156 ал. 2 от ГПК страната, която иска допускане до разпит на свидетел е
13
длъжна да посочи както за какви факти иска да бъде разпитван свидетеля, така
и трите му имена и адреса му за призоваване. Въпреки дадената му от
въззивния съд неколкократна правна възможност до последното по делото
заседание ответникът, въззивник в настоящото производство не формулира
редовно искане за допускане до разпит на свидетелката П.. Въпреки
направените оплаквания с въззивната жалба в периода от подаването й на
21.01.2025 г. до проведеното на 04.09.2025 г. о.с.з. по делото, същият не
положи достатъчно процесуални усилия да посочи трите имена на
свидетелката и актуален адрес за призоваването й, поради което разпит на
същата не се проведе и във въззивната инстанция, което е допълнителен
аргумент за неоснователността на оплакванията му във въззивната жалба, тъй
като страните са длъжни добросъвестно да упражняват предоставените им от
закона права, а предоставянето на повече права на една от страните нарушава
принципа за равенство на страните, установен с разпоредбата на чл. 9 от ГПК.
В тежест на ищцата е да докаже осъществяването на деликтния състав
на чл. 45 от ЗЗД в периода 16.01 – 08.05.2020 г. вкл. чрез извършване на
твърдените противоправни действия от страна на ответника, изразяващи се в
създаване и издаване на процесните 14 бр. публикации на посочения
електронен сайт и наличие на изрази в публикациите, съдържащи неверни
факти, обиди или клевети спрямо ищцата, както и претърпени неимуществени
вреди от същата в пряка причинна връзка с тези публикации, а в тежест на
ответника е да докаже възраженията си, че публикациите са копирани от друга
медия, че авторът на публикациите е различен от издателя или изнесената в
тях информация е вярна.
Налице е установена съдебна практика, а именно решение № 94 от
16.08.2022 г. по гр. д. № 924/2021 г., IV г. о., ГК на ВКС, постановено по
отношение на същия въззивник и цитираните в него други решения на ВКС по
граждански дела, в която се приема, че в случаите, когато по делото бъде
установено, че цялостната дейност на електронното издание (електронния
сайт) е била извършвана от едно единствено физическо лице, което е
едноличен собственик и единствен управител на търговското дружество, което
извършва издателската дейност, това физическо лице е регистрирало
електронното издание (електронния сайт), то (физическото лице) е и главен
редактор на електронното издание и е единствено лице, което извършва
14
дейност чрез електронното издание, което няма други работници и служители
и други лица не са ангажирани в издателската му дейност, от което следва да
се приеме, че това физическо лице е и автор на неподписаните обидни,
клеветящи, позорящи статии и публикации в електронното издание. В
първото от цитираните решение ВКС приема, че този извод може да следва от
връзките между установените по делото факти, които имат значение за
авторството на публикациите и последиците от тях, които изключват друг
възможен извод – когато макар и статиите и публикациите в електронното
издание да не са с посочен автор, по делото бъде установено, че всички
дейности на електронното издание са извършвани от това едно и също
физическо лице, когато от ответника липсват твърдения и не се сочат и
представят доказателства и по делото не е установено каквито да било от
дейностите на електронното издание, да са извършвани от трети лица –
търговското дружество не е регистрирало трудови правоотношения с други
физически лица и не е ангажирало други лица в издателската си дейност. ВКС
приема, че доказването, което ищецът следва да проведе е главно и следва да
бъде пълно, но то може да бъде извършено и с косвени доказателства, стига
косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в
такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение
главният факт и прави извод, че за да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от
доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран
чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е
осъществил.
Въззивният съд приема, че когато собственикът на електронен сайт,
който го притежава, контролира и отговаря за съдържанието му, издателят,
който отговаря за създаването, разпространението и съдържанието на
електронното произведение и авторът на конкретно произведение, който го
създава в резултат на творческата си дейност са различни физически лица, те
отговарят на основание чл. 53 от ЗЗД солидарно за вредите, причинени от
публикации с обидно и/или клеветническо съдържание, тъй като всички те
имат задължение да не участват в публикуване на материали с такова
съдържание в медийното пространство. Правата на свободно изразяване и
разпространяване на мнение и информация в средства за масова информация
не са абсолютни и неограничени, тъй като съдържанието им не следва да
15
включва възможност за разпространяване на клевети чрез разпространяване
на опозоряваща информация или отправяне на обидни квалификации и
нарушаването на тези граници чрез накърняване репутацията, доброто име,
честта и достойнството на другиго, бил той и публична личност поражда
деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД, респ. задължение за обезщетяване на
злепоставеното лице за всички вреди, претърпени в пряка причинна връзка с
увреждането. Като съобрази конкретните възражения в отговора на ИМ
въззивният съд намира, че макар въззивникът да е оспорил изрично
авторството по отношение на процесните неподписани публикации същият не
е оспорил категорично издаването на електронния сайт „troyanpress.com“, а
защитната му теза е в посока, че са ползвани външни източници, копирана е
информация от други медии, авторът не е задължително да е ангажиран с
издателската дейност, поведението му не е противоправно и т.н., които
твърдени обстоятелства, на които се основават възраженията му следва да
бъдат доказани от него. Правилно и законосъобразно при съобразяване в
съвкупност на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел, че липсата на преки доказателства във връзка с авторството от страна
на въззивника по отношение на процесните статии е преодоляна от събраните
по делото многобройни косвени доказателства, които кореспондират помежду
си и са хронологично свързани и от които се установява, че ответникът е
единственото лице, което извършва дейност във връзка с публикациите в
електронната медия „Троян прес“, в качеството на собственик на „Троян медия
груп“ ЕООД, гр. Троян, като демонстрира собствеността си върху медията и
качеството си на издател на публикациите в нея както в самите публикации,
така и пред прокуратурата в писмено изявление пред нея, а наред с това по
делото липсват доказателства други лица въз основа на трудов или друг
договор да имат достъп до електронната медия и по делото се установи, че
достъпът до тази медия е ограничен до лицето, което я управлява и
допуснатите от него лица. Следва да се посочи, че от съдържанието на
повечето от процесните публикации в електронния сайт от 16.01.2020 г.,
18.01.2020 г., 23.01.2020 г., 25.01.2020 г., 06.02.2020 г. и 07.02.2020 г. по
делото се установява, че в тях се обсъжда конкретно съдебно решение,
постановено по гр.д. № 415/2019 г. на РС – Троян от съдия А. С., като една или
повече страници от това решение се съдържат във всяка от публикациите и се
разбира, че електронната медия „Троян Прес“ се счита пряко засегната от
16
постановеното през м. декември 2019 г. решение, въпреки, че ответна страна
по делото е „Троян медия груп“ ЕООД. За да достигне до този извод
въззивният съд съобрази, че: В публикацията от 16.01.2020 г. изрично е
посочено, че съдията е пропуснала да уведоми Троян Прес за исковата молба
на Алфа Ризорт срещу медията, а с решението си е осъдила медията за това, че
Алфа Ризорт нямат партида за вода и водомер за питейна вода; В
публикацията от 18.01.2020 г. е посочено, че съгласно решението ответникът
„Троян Прес“ не се явява и не се представлява, че съдията е пропуснала да
обсъди представени по делото с исковата молба видео-клипове, че медията ще
сезира прокуратурата по темата, като ще приложи и съдебното решение; В
публикацията от 23.01.2020 г. се обсъждат мотивите на решението и предмета
на иска и отново се съдържат оплаквания, че съдията не е обърнала внимание
на съдържанието на статиите и на видеата с цел изясняване на фактическата
обстановка по случая; В публикацията от 25.01.2020 г. отново се съдържат
оплаквания за липса на мотиви за изясняване на всички спорни обстоятелства
и несъбрани доказателства по конкретното дело; В публикацията от
06.02.2020 г. е посочено, че решението е постановено в отсъствие на страна
„Троян Прес“, като са обсъдени четири статии на медията, но без съдията да е
гледала видеото, което е част от статията. В съвкупност изявленията в
процесните публикации в електронната медия, които са в пряка връзка с
постановено съдебно решение против „Троян медия груп“ ЕООД, в качеството
на собственик и издател на тази медия обосновават извода, че е налице
извънсъдебно признание на обстоятелството, че именно осъденото дружество,
собственик на капитала на което е въззивникът е издател на тази електронна
медия. При съобразяване на заключението на вещото лице по приетата СТЕ
въззивният съд приема, че въпреки липсата на категорични електронни данни
относно собствеността, поддръжката, управлението и администрирането на
сайта „troyanpress.com“, то може да се направи обоснован извод, че лицето,
което управлява този електронен сайт като администратор, респ. издател на
публикуваното съдържание е или автор на публикациите в него или е
осигурило достъп на друго предварително регистрирано лице, чиито лични
данни са му известни за да извършва публикации в сайта и практически е
невъзможно администраторът на сайта да няма информация относно автора
на публикациите в него и да публикува статии на анонимни лица.
Допълнителен аргумент в тази насока е изпратеното писмо от въззивника, в
17
качеството на представляващ „Троян медия груп“ ЕООД до РП Търговище, в
електронния адрес на пощата на което изрично е посочена връзката между
него и електронния сайт, а в съдържанието му се съдържа признание, че
сайтът на електронната медия се администрира от дружеството. Всички тези
писмени доказателства кореспондират с показанията на разпитаните
свидетели, които установяват, че въззивникът е единственото известно в гр.
Троян лице, което прави публикации в този сайт, а наред с това в телефонен
разговор с посоченото лице Р. П. е направил двукратно признание за връзката
си с процесните публикации. Посочените по-горе косвени доказателства в
тяхната съвкупност обосновават извода за съпричастност на въззивника към
авторството и публикуването на процесните 14 бр. публикации и не са
опровергани от други представени от въззивника доказателства за
установяване, че публикациите произхождат от друг автор или от друга медия.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са
доказани и останалите елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно противоправност на деянието на въззивника и
причинени неимуществени вреди на въззививаемата в пряка причинна връзка
със съдържанието на процесните 14 бр. публикации. Многократно в
процесните публикации въззиваемата е определяна като некомпетентен и
корумпиран съдия, взел подкуп от конкретно сдружение, чиито дела
приоритетно и субективно разглежда, внушава се нарушаване на служебните
й задължения при разглеждане на конкретното дело и други на конкретни лица
чрез решаването им в противоречие със закона в полза на една от страните в
резултат на престъпление, каквото е приемането на подкуп и на други облаги,
окачествявана е като съдия без морал, психо съдия, жена с тежка алкохолна
зависимост, миришеща на джибри, нарушаваща обществения ред и
спокойствието на съседите си, съпричастността й към извършено убийство и
прикриването му, определяна е многократно като черната овца на Районния
съд в Троян, скандална съдийка, постановяваща актовете си на ръба на закона,
социопат, с лоша лична хигиена – с мазна и миризлива коса, лош дъх и жълти
зъби, кал под ноктите, съдия със спорни професионални и етични качества,
която вие като койот, псува като каруцар, свързана с мокри поръчки, уреждане
на дела, алкохолизъм, среднощни боеве, битови скандали и убийство,
участник в ОПГ, тъй като с полицайката П. М. обсъжда всеки ден делата и си
върти далавери – пари и т.н.. При съобразяване на конкретното съдържание на
18
процесните публикации може да се направи обоснован извод, че всяка от тях
съдържа изрази, които съставляват обидни и клеветнически твърдения спрямо
въззиваемата и публикуването им представлява превратно упражняване на
свободата на словото, тъй като засяга по недопустим начин професионалният
и личен живот на въззиваемата, а публикуването им от въззивника е
противоправно, тъй като е нарушен балансът между упражненото от негова
страна право на свобода на словото и на изразяване на мнение и от друга
страна правото на лична чест, достойнство и добро име на въззиваемата.
Обстоятелството, че въззиваемата е магистрат и в това си качество публична
личност и е оправдано да бъде обект на критика в по-голяма степен от
останалите граждани не дава право на въззивника да изразява мнението си по
начин, който опозорява въззиваемата или да й поставя обидни квалификации
като личност и професионалист. Съдът приема, че изразите в публикациите,
които създават внушения относно поведение на въззиваемата при
постановяване на съдебни актове по дела си в резултат на получени
имуществени или други облаги, участие в ОПГ с цел извършване на
престъпления или прикриване на такива съставляват клевети и имат
опозоряващ въззиваемата характер, тъй като съдията при спазване на закона и
етичните правила при изпълнение на служебните си задължения не би
следвало да постановява съдебни актове по възложените му дела под влияние
на финансови или други стимули или без да се съобразява със закона и
събраните по делото доказателства по отношение на спорните обстоятелства.
Останалите изрази, съдържащи се в процесните статии, чрез които
многократно личността и поведението на въззиваемата се окачествяват като
скандални и въззиваемата се квалифицира като лице с нисък морал, с
алкохолни и други зависимости, с лоша хигиена, с психични или личностови
разстройства, оприличава се на животно на външен вид и като поведение и
т.н., според въззивния съд унизяват тежко личността и достойнството на
въззиваемата и накърняват доброто й име в обществото като внушават липса
на необходимите за заеманата от нея длъжност нравствени и етични качества.
При съобразяване на гореизложеното въззивният съд приема, че в полза
на въззиваемата е възникнало право на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с публикуваните от
въззивника в процесните 14 бр. статии клевети и обиди, респ. са налице
основания за ангажиране на гражданската отговорност на въззивника за
19
нарушаване на честта, личното достойнство, доброто име и репутацията на
възизваемата поради недобросъвестно упражняване на правото на изразяване
и разпространяване на мнение и на правото на свобода на словото в
процесните публикации през периода 16.01.2020 г. – 08.05.2020 г.. Във
въззивната жалба липсват конкретни оплаквания във връзка с размера на
определеното и присъдено от първоинстанционният съд обезщетение за
претърпените от въззиваемата неимуществени вреди в пряка причинна връзка
с процесните публикации, но като съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и
конкретните обстоятелства, релевантни при определяне размера на
обезщетението въззивният съд приема, че същото е определено в съответствие
с принципа на справедливостта и адекватно репарира въззиваемата за
претърпените от нея неимуществени вреди. Правилно и законосъобразно с
оглед твърденията на ищцата за причиняване на неимуществени вреди с
поредица от деяния на ответника, обективно свързани помежду си и
осъществени в непродължителен период от време първоинстанционният съд е
приел, че обезщетението се определя глобално. Въззивният съд съобрази
характера на клеветническите твърдения и съдържащата се в тях тежка степен
на позорност, съгласно които поведението на въззиемата като съдия е
изключително укоримо от гледна точка на закона и морала, тежката степен на
обидата спрямо въззиваемата като личност, жена и професионалист,
общественото положение и личността на въззиваемата – касае се за публична
личност, с широка известност в обществото в града, в който работи, заемаща
длъжността районен съдия в съд в малък град, в района на който живее,
фактът, че клеветническите твърдения са изразени публично чрез средство за
масова информация и са станали достояние на широк кръг лица, като няма
данни публикациите да са премахнати, т.е. клеветническите и обидни
твърдения и занапред ще стават достояние на гражданите на страната, които
се интересуват от въззиваемата, големият брой на клеветническите твърдения
и на отправените обиди, които обуславят извод за умишлена негативна
кампания против въззиваемата, а не за еднократен афект в резултат на
постановеното решение, фактът, че публикациите са извършвани
последователно в период от около четири месеца на 2020 г., в който
гражданите с оглед установеното в страната извънредно положение от м. март
2020 г. са имали в по-голяма степен необходимост от ползване на информация
от медиите и това е допринесло за по-голямото разпространение на
20
публикациите, големият брой на употребените думи и изрази, съставляващи
клевети и обиди, повтарянето многократно на някои от тях с цел да бъдат
неразривно свързвани с личността на въззиваемата, обществено -
икономическите условия в страната в периода на осъществяване на деликта,
необходимостта от една страна въззиваемата да има по-висок праг на
търпимост към негативните изявления, касаещи личността и дейността й, но
само в рамките на законните граници, интензитетът и продължителността на
претърпените от въззиваемата негативни психични изживявания, изразяващи
се в безпокойство, тревожност, неудобство, отчаяние, социална самоизолация,
увреждане на честта и достойството, репутацията и доброто й име, които не са
отзвучали напълно въпреки изминалия период от време и дали негативното
отражение върху личният и социалния й живот, работата и здравословното й
състояние, въззивният съд намира, че глобално обезщетение в размер на
15 000 лв. се явява справедливо определено и адекватно на реално
претърпените от въззиваемата конкретни неимуществени вреди.
При тези правни изводи въззивният съд намира, че обжалваното
решение на РС Луковит като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба се остави без уважение като неоснователна.
С оглед изхода на делото в полза на въззивника не следва да се
присъждат разноски.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93 от 04.12.2024 г., постановено по гр. д.
№ 264/2023 г. на Луковитския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните, с касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
21
1._______________________
2._______________________
22