Решение по дело №1823/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 741
Дата: 11 юни 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20192120201823
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

741

 

гр.***, 11.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1823 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Д.Ж.М. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 1609/13.08.2018г., издадено от Красимир Стойчев – зам. кмет на Община ***, с което за нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.12, вр. с чл. 178е от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно, и незаконосъобразно. Посочва се, че в АУАН и НП е налице разминаване относно точното място, на което се твърди, че е бил установен лекият автомобил. В тази връзка се развиват подробни съображения защо това нарушение в случая е особено съществено и пречи на жалбоподателя да разбере в какво точно е „обвинен“. Изтъква се, че същият е разполагал със стикер за „Синя зона“, както и че именно Община *** е определила, че ул. „***“ ще попада в обхвата на тази зона, поради което и се възразява срещу извода, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът не е било определено от Общината за тази цял. На последно място се излагат съображения за „антидатиране“ на НП, като се обвърза издаването му с разпоредбата на чл. 310, ал.1 НПК, посветена на обявяването на присъдата по наказателни дела. В тази връзка се счита, че са допуснати съществени нарушения при самото издаване на НП и в частност неспазване на срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН, което според жалбоподателя е основание за отпадане на административнонаказателната му отговорност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа и доразвива доводите, изложени в жалбата. В допълнение посочва, че изводът на актосъставителя и АНО, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът, е „тротоар“ е неправилен, доколкото през конкретното място могат правомерно да преминават автомобили, за да ползват гаражите в прилежащите сгради, което автоматично изключва този участък от легалното определение за „тротоар“ по § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, доколкото очевидно не е предназначен за движение само на пешеходци. Пледира за отмяна на НП изцяло.

За административнонаказващия орган – Община ***, се явява юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а описаното нарушение – безспорно доказано. Акцентира върху това, че автомобилът е бил паркиран на ул. „***“ срещу № 51, като действително в НП е допусната техническа грешка в изписването на номера и той е посочен като „52“, но според нея това не се отразява на правилността на санкционния акт. С оглед горното пледира за потвърждаване на НП изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за доставяне (л. 9) НП е връчено на жалбоподателя на 18.04.2019г., а жалбата е подадена на 23.04.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 12.07.2018г., около 13.50 часа св. В.К. ***, извършвал обход в гр. ***, ул. „***”. Срещу № 51 същият забелязал лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на Д.М.(съпруга на жалбоподателя), който бил паркиран върху тротоар, който е извън определените от администрацията места за паркиране. Свидетелят преценил, че по начина, по който е паркиран автомобилът представлява и пречка за останалите участници в движението. К. направил 2 снимки на паркираното МПС, след което съставил Констативен протокол (л.15) и издал Глоба с фиш (л.14), като залепил на самия лек автомобил Уведомление за глоба с фиш (л. 5). В протокола, фиша и уведомлението изрично било посочено, че лекият автомобил е установен на ул. „***“ срещу № 51. Самата проверка продължила 10 минути (видно от отбелязването в констативния протокол), като по време на същата - водачът не се явил на място при общинските служители.

След като узнал за наложената глоба с фиш на 16.07.2018г. жалбоподателят депозирал възражение срещу него (л.13), в което изрично потвърдил, че той е управлявал и спрял лекия автомобил на посоченото място, но въвел твърдения, че автомобилът не е бил „паркиран“, а е бил подготвен за прибиране в гараж, а отделно от това бил и с платена „Синя зона“, поради което и се искало отмяна на наложената глоба. На възражението било отговорно с изрично писмо от 23.07.2018г. (л. 12), в което АНО посочил, че според него наложената глоба е правилна и ако жалбоподателят възразява срещу фиша, следва да се яви в администрацията на общината за анулирането му и издаване на АУАН.

На 07.08.2018г. М. се явил в Общината и възразил срещи фиша, при което същият бил анулиран, а срещу жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 0092654. Актът бил издаден на база констативния протокол, което изрично било упоменато в него. Актосъставителят описал в акта, констатациите по протокола, посочвайки отново, че МПС е било установено срещу № 51, както и че същият е бил „паркиран“ върху тротоар, който не е определен от администрацията за това. Тези факти били  квалифицирани от актосъставителя, като нарушение по чл. 94, ал.3, предл. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него. В графата за възражения същият написал собственоръчно, че установеното в акта е неправилно. В законоустановения тридневен срок възражения срещу акта не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 13.08.2018г. било издадено атакуваното НП. АНО също възприел дадената от актосъставителя правна квалификация, приел, че именно жалбоподателят е субект на административнонаказателната отговорност, поради което и на основание чл. 189, ал.12 и чл. 178е ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева. В постановлението била допусната грешка, като номера, срещу който бил установен лекият автомобил бил неправилно посочен, като „52“, вместо „51“.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. По делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните фактически положения. Възраженията на жалбоподателя са съсредоточени около допуснати процесуални нарушения (разминаване между АУАН и НП досежно точния номер, срещу който е бил установен автомобила; антидатиране на НП; неправилна преценка, че мястото на установяване на лекия автомобил е „тротоар“, както и че това място не е определено от администрацията за паркиране).

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 189, ал.12 ЗДвП, а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал.2, т.1 ЗДвП, видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповед № 1453/15.06.2015г., Заповед № 621/15.03.2017г. и Заповед № 416/26.02.2008г. на Кмета на Община ***. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените материалноправни норми са посочени правилно.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочена административнонаказателна процедура, поради издаване на НП след срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Видно от приложеното постановление, същото е издадено на 13.08.2018г. в рамките на шест месеца от съставяне на АУАН № 0092654/07.08.2018г. – т.е. срокът по чл. 34, ал.3 ЗАНН е спазен. Жалбоподателят не ангажира нито едно доказателство оборващо горните изводи, като подозренията му в противната посока не се ползват с доказателствена сила. Това че НП е било връчено по-бавно, отколкото други издадени НП от същия наказващ орган няма как еднозначно да сочи на извод за „антидатиране“ или на недобросъвестно поведение от страна на наказващия орган. Позоваването на разпоредбата на чл. 310 НПК в случая е неправилно. В ЗАНН относно издаване на НП е предвидено, че може законосъобразно да се издаде в рамките на 6 месеца от съставяне на АУАН, като не е предвидено въобще, че същото следва да се обяви веднага след издаването си на нарушителя. Ако законодателят изискваше такова поведение, същият щеше да го регламентира с изрична норма – по подобие на общото изискване за съставяне на АУАН в присъствие на лицето, срещу което се съставя (чл. 40, ал. 1 ЗАНН). В случая такова изискване няма. По-късното връчване на НП не препятства възможността на жалбоподателя за защита, защото срокът за обжалване започва да тече именно от връчването (а не както е при присъдата – от обявяването й), поради което и доводите на жалбоподателя в обратна посока не се възприемат от настоящия състав.

Съдът не възприема и доводите на жалбоподателя за отмяна на НП, базиращи се на разминаване в постановлението и в акта на номера от ул. „***“, срещу който е бил паркиран лекият автомобил. Действително в НП е посочен № 52, докато във Фиша, Уведомлението, Констативния протокол и АУАН е посочен № 51. Изрично в показанията си пред съда св. К. заяви, че е посочил № 51, което означава, че на отсрещната страна на улицата се е намирал № 51 („Щом съм писал „срещу“, значи отсреща би трябвало да бъде номер 51“). Настоящият състав кредитира изцяло показанията на свидетеля-очевидец и действително приема, че точното място, на което се е намирал лекият автомобил е било срещу № 51. В тази връзка очевидно в НП е допуснато нарушение, като е застъпено, че мястото е срещу № 52. Това нарушение обаче не се оценя от настоящия състав като съществено. За да бъде едно нарушение съществено същото следва да е препятствало възможността на жалбоподателя за защита.  Изрично в този смисъл са и задължителните указания дадени още с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, съгласно които - въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая разминаването в номерата не е от горепосочената категория. Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност. Точното място на паркиране на автомобила има значение за извършване на преценка дали точно там е била налице забрана за паркиране или пък не. В конкретния случай, видно от показанията на св. К. и от приложената на л. 33 скица (с изрично отбелязване в долния край) – тротоарът на ул. „***“ било то срещу номер 50, 51 или 52, както и по цялото протежение на улицата не е определен от администрацията за паркиране. Поради тази причина ирелевантно е точно на тротоара пред/срещу кой номер от улицата е бил паркиран лекият автомобил, доколкото това по никакъв начин не се отразява на крайните изводи за съставомерност на извършеното.  Не следва да се подминава, че изрично във възражението си (л.13) жалбоподателят не е оспорил факта, че действително автомобилът е бил срещу № 51, като дори е посочил, че там се намира семейният гараж, в който е подготвял за вкарване лекия автомобил. Казано по друг начин - очевидно жалбоподателят е бил много добре наясно къде точно е бил установен автомобила и дори е направил съответните възражения – т.е. правото му на защита, разбирано през призмата на право да разбере в какво е „обвинен“, не е било накърнено до степен водеща до порочност на цялото производство.

            По съществото на спора съдът следва да посочи следното:

Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него („в присъствието на водача“). В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят не се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от органите на Община ***, като е ирелевантна причината или времетраенето на отсъствието, доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока. Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП дата и час МПС-то е било „паркирано”, по смисъла на закона, а не „спряно“, както се застъпва във възражението по фиша.

От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл. второ от ЗДвП се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Видно от представения по делото снимков материал, както и от показанията на актосъставителя – мястото, на което е бил паркиран автомобилът, ясно се отграничава от пътното платно за движение, тъй като е с различна настилка – от плочки, предназначен е за движение само на пешеходци, поради което и безспорно е „тротоар“ по смисъла на закона. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не се касае до тротоар, доколкото през него правомерно могат да се движат автомобили, за да навлязат в гаражите си – т.е. същият не е предназначен само за движение на пешеходци. Това, че през тротоара на определени места могат да пресичат леки автомобили, за да ползват гаражите по никакъв начин не означава, че същият е предназначен за движение на различни участници от пешеходците. Касае се за кратковременно пресичане през тротоара, а не за движение по него, поради което и безспорно процесния пътен участък е именно тротоар по смисъла на закона.

Същевременно съгласно чл. 7, ал.1 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община ***, общинският съвет определя райони, пътища или части от пътища и зони за паркиране в определени часове на денонощието. Местата за паркиране по ал.1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които се указват условията за паркиране. В случая, процесният автомобил е установен от контролни длъжностни лица на Община *** паркиран на тротоар, който не е определено от общинската администрация като място за паркиране и не е означено като такова. С оглед горното, за съставомерността на извършеното е напълно ирелевантно дали е имало 2 метра разстояние от сградата и дали автомобилът не е представлявал препятствие за движение на пешеходци. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл. второ ЗДвП допуска паркиране на МПС върху тротоар, но при наличие на конкретни обстоятелства. Освен начинът на паркиране на автомобила (успоредно на пътя, а не перпендикулярно, както е в случая), включително и изискуемото разстояние от 2 метра от сградата, задължително условие е тротоарът да е бил определен за паркиране от администрацията - в случая Община ***. От събрания доказателствен материал по категоричен и несъмнен начин се установи, че тротоарът, върху който е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя не е бил определен за паркиране, поради което и правилно контролните органи са преценили, че се касае за нарушение по чл. 94, ал.3, предл. 2 ЗДвП.

Действително от представените по делото доказателства е видно, че за автомобила има издаден стикер „Синя зона“ (извън правомощията на настоящия състав е да се произнесе доколко предоставянето на такъв стикер за конкретния автомобил от страна на Общината, предвид изявлението на жалбоподателя във възражението му по фиша, че в действителност семейството му разполага с гараж на посочения адрес, е правилно и законосъобразно). Наличието на стикер по никакъв начин не дерогира забраната за паркиране върху тротоара, ако същият не е определен за паркиране от администрацията, а просто дава възможност на жалбоподателя да ползва съответните паркоместа, обозначени от администрацията като „Синя зона“. Действително на ул. „***“ има паркоместа попадащи във въпросната „Синя зона“, но те не са разположени върху тротоара, поради което и наличието на стикер не дава право на жалбоподателя да паркира там. Между другото във вече обсъжданото възражение, изрично жалбоподателят е посочил, че: „Ако целта ми е била да паркирам горепосоченото МПС, то щях да го направя в предвидените за това места – т.е. самият жалбоподател е бил наясно, че мястото на което е бил установен автомобилът не попада сред „предвидените за това места“, поради което и доводите му в обратната насока не се взимат предвид от съда.

По отношение на авторството на деянието - няма спор, че лекият автомобил е собственост на съпругата на жалбоподателя, но то заявеното от самия него пред контролните органи във възражението, както и от заявеното пред съда, става безспорно ясно, че именно той е паркирал лекият автомобил – т.е. именно той е извършил нарушението, поради което и правилно контролните органи са издали АУАН и НП срещу него, а не срещу собственика.  

            За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 50 лв. до 200 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесния случай и на жалбоподателя е била наложена глоба в минимално предвидения размер от 50 лв., поради което и няма как да се обсъжда вариантът за допълнителното й намаляване от съда.

В случая нарушението не може да се квалифицира като „маловажно” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, поради което и евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН би било неоснователно.

Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, а определената санкция е справедлива, поради което и издаденото НП следва да се потвърди.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1609/13.08.2018г., издадено от Красимир Стойчев – зам. кмет на Община ***, с което за нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.12, вр. с чл. 178е от ЗДвП, на Д.Ж.М. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.