Решение по дело №87/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 46
Дата: 17 май 2022 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия: Бисера Боянова Максимова
Дело: 20223500500087
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Търговище, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500087 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 207 от 09.12.2021 г., постановено по гр. д. № 295/2021 година
по описа на Районен съд - Попово, съдът е признал за установено че
Териториално поделение - Държавно ловно стопанство „Черни Лом“, ЕИК
2016174120095, с адрес на управление в гр.Попово, обл.Търговище, ул.
“М.Маджаров“ № 68, представлявано от П. П. - директор, ДЪЛЖИ на Р. ИЛ.
ИЛ., ЕГН **********, от гр.Попово, обл.Търговище, ул.“Гагарин“ №1-А,
сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди, вследствие на претърпяно ПТП на
22.11.2020 г., причинено от диво животно (прасе), ведно със законната лихва
от дата на увреждането 22.11.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което вземане има издадена заповед изпълнение на парично
задължение №133/01.03.2021 г. по ч.гр.д. №139/2021 г. по описа на ПпРС.
Присъдени са разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от ответника, подадена от адв. Сн. Ив.,
съдебен адрес: гр. *******, ул. “*******” № ****, вх. ****, ап. ****. Излагат
се следните основни съображения:
1
Съгласно Закона за пътищата Агенция „Пътна инфраструктура“ управлява
републиканската пътна мрежа - чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Агенция „Пътна инфраструктура” съгласно чл. 29, ал. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП
поддържа републиканските пътища и техните съоръжения. В случая
участъкът, където е настъпило ПТП, няма данни бил ли е в изправност, имало
ли е някаква предвидена защита, предотвратяваща навлизането на животни.
Дейността на АПИ е именно свързана с осигуряване на безопасността на
движение, като нейно задължение е да постави необходимата пътна
маркировка и да обезопаси пътя с мантинели или други подходящи
съоръжения. В тази връзка, счита, че исковата претенция не следва да бъде
отправена към ТП ДЛС „Черни Лом“.
Отделно се излагат съображения, че са представили Договор за
предоставяне на стопанисването на дивеча по реда на чл. 30 от ЗЛОД от
07.08.2009 г., от който е видно, че „Сдружението на ловците и риболовците в
Попово“ е приело да извършва дейности по стопанисването и ползването на
дивеча в посочените в договора стопански райони, част от който е мястото на
настъпване на ПТП. Не споделя извода на PC-Попово, че път- II-51 между с.
Дралфа и с. Голямо Ново не е в рамките на конкретния стопански район и
твърди, че по силата на чл. 34, ал. 1, т. 4 от ЗЛОД отговорност би следвало да
носи сдружението.
На следващо място счита също, че претендираният размер на настъпили
вреди не е доказан в съдебните заседания чрез пълно и главно доказване. Не
са разпитани свидетели, няма и експертиза, която да доказва безспорно
нанесените щети.
Имайки предвид гореизложеното моли съда да отмени решението на
Районен съд - гр. Попово по гр. д. 295/2021 г. като неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано и да постанови друго, с което да остави
без уважение предявените искови претенции и им присъди направените
разноски по делото за двете инстанции.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от Р. ИЛ. ИЛ. чрез
адвокат Б.К., в който се твърди следното:
Първото възражение на ответника е, че отговорна била АПИ, а не - ДЛС,
несъобразявайки чл. 79 ЗЛОД. ПТП е настъпило в дивечовъден участък,
стопанисван от ДЛС - факт неоспорен в първоинстанционното производство
2
и изрично доказан с доказателственото искане по т. 3 от исковата молба.
Възражението, че ответникът няма фактическа възможност да надзирава
дивеча, не изключва отговорността му, тъй като отговорността по чл. 50 ЗЗД е
безвиновна. Възражението, че размерът на вредите не е доказан, е безпочвено,
тъй като в делото са извършени съдебни експертизи, потвърждаващи
приложените към исковата молба заключения.
Предвид изложеното процесуалният представител на ищцата моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание страните не
изпращат представители.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Пред Поповския районен съд е предявен иск с правна квалификация по чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 50, вр. чл. 51 от ЗЗД. Ищцата Р. ИЛ. ИЛ. твърди в
исковата си молба, че на 22.11.2020 г. в резултат на внезапно изскочило на
пътното платно диво прасе възникнало ПТП на път II - 51 между с. Дралфа и
с. Голямо Ново, с лек автомобил „Фиат Купе" с рег. № Т 2526 XT, управляван
от Св. Ст. Д. Ищцата твърди, че при настъпване на ПТП е била пътник в този
автомобил на предната дясна седалка, като в резултат на претърпяното ПТП е
претърпяла неимуществени вреди, за които претендира обезщетение.
Съдът съобрази следната фактическа обстановка:
От приложения протокол за ПТП № 1713038/27.11.2020 г., изд. от ОД на
МВР, сектор ПП - Търговище, се установява, че на 22.11.2020 г., около 18.10
ч., на път II - 51 между с. Дралфа и с. Голямо Ново, с лек автомобил „Фиат
Купе“ с рег. № Т2526ХТ, управляван от св. С.Д. възникнало ПТП. В
посочения протокол е записано, че причината за настъпването на ПТП е
изскочилото внезапно на пътя диво прасе. По делото е назначена и изготвена
съдебно-автотехническа експертиза, от която се установява, че причината за
настъпилото на 22.11.2020 г. ПТП на път II-51 между с Дралфа и с. Голямо
Ново, е внезапната поява на диво прасе на пътното платно. Вещото лице
посочва, че механизмът на настъпилото ПТП е следният: водачът на л.а.
„Фиат Купе“ с рег. № T2526XT се движел правомерно по пътя, но на пътното
платно внезапно излязло дивото прасе, вследствие на което настъпва ПТП. От
3
заключението още се установява, че на процесния пътен участък от
Републикански път II-51, а именно между с. Дралфа и с. Голямо Ново, към
датата на ПТП не са налични пътни знаци от: Група А - Предупредителни
пътни знаци за опасност и конкретно: А22 - възможна е поява на диви
животни и Група В - Пътни знаци за въвеждане на забрана и отменяне на
въведена забрана и конкретно В26 - забранено е движение със скорост, по-
висока от означената.
С оглед регламентацията по чл. 50 от ЗЗД, за вреди от животни солидарно
отговарят собственикът и лицето, под чийто надзор се намират, като според
чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД, дивечът е частна държавна собственост, стопанисван от
държавните ловни стопанства - чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЛОД. В конкретния
случай, действително пътят е републикански, но инцидентът не е свързан със
задължения по поддръжката му или съоръженията за безопасност, за което
отговорна да е АПИ по смисъла на чл.29-30 от ЗП, нито наличието на
сключен договор от 07.08.2009 г. по чл. 30 от ЗЛОД с местното сдружение на
ловците и риболовците за възлагане дейности по стопанисването и
ползването на дивеча изключват отговорността на възложителя. Дивото прасе
не е вреден, а полезен дивеч, по отношение на който собственикът-държавата
упражнява особен надзор и контрол, като приема и прилага различни
нормативно-определени мерки по развъждането, опазването, изхранването и
оползотворяването му, обуславящо и безвиновната й отговорност по чл.50 от
ЗЗД за причинените от този дивеч вреди на физически и юридически лица.
Именно ответното стопанство е субектът на тази отговорност по силата на
изричната разпоредба на чл.34, ал.1, т.1 от ЗЛОД и материалноправната
легитимация на ответника не подлежи на съмнение. В допълнение на
изложеното, съдът държи да подчертае, че, ако ответникът е считал, че
причина за инцидента може да бъде не само излизането на дивото прасе
внезапно на пътното платно, но и бездействия на служители на АПИ, поради
непоставени табели за възможността от внезапна поява на диви животни в
този участък, то е следвало да конституира АПИ като трето лице-помагач с
оглед евентуално предявяване на обратен иск срещу агенцията за
съпричиняване на вредите по повод въпросния инцидент. В случая обаче
определящо е това, че обсъжданото ПТП е в резултат на внезапната поява на
диво прасе, и дори наличието на пътни знаци А22-възможна поява на диви
животни и група В26-забрана за скорост над означената, не биха довели до
4
възможността водачът на „Фиат Купе" с рег. № Т 2526 XT да може да избегне
сблъсъка с дивото прасе. Що се отнася до отговорността, която евентуално
следва да поеме „Сдружението на ловците и риболовците в Попово“ по
силата на Договор за предоставяне на стопанисването на дивеча по реда на чл.
30 от ЗЛОД от 07.08.2009 г., следва да се отбележи, че в случая ищецът
претендира отговорност по чл. 50 от ЗЗД - за вреди, причинени от вещи, а ако
ответникът счита, че сдружението не е изпълнило своите задължения по
договора - например за ограничаване на популацията от диви прасета, то
отново той е имал възможността да конституира сдружението като
подпомагаща страна в процеса и евентуално да предяви обратен иск срещу
него.
Безспорно е, че ищцата е била пътник в обсъжданото МПС - „Фиат Купе" с
рег. № Т 2526 XT. По делото е представен амбулаторен лист, от който се
установява, че на 15.12.2020 г. ищцата посетила лекар, който след преглед
установил мозъчно сътресение. При прегледа били установени и екскориации
(охлузвания) в областта на дясна буза и петехии ( кръвонасядания) в същата
област. Установени са и болезнени флексии и палапторни болки в областта на
шията. Във връзка с това заболяване на ищцата е предписана и терапия с
медикаменти. Въз основа на този амбулаторен лист, на 18.12.2020 г. е
издадена и съдебномедицинска консултация №132/2020 г., от съдебен лекар
при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр.Разград, който е направил заключение, че
ищцата при настъпилото ПТП на 22.11.2020 г. е получила охлузвания и
кръвонасядания в дясната челна област и по дясната буза и сътресение на
мозъка. Така посочените увреждания обуславяли временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Свидетелят Д., разпитан по делото, заявява, че
в момента на инцидента на Р.И. й прилошало. Тъй като той, като водач на
МПС, и ищцата – като пътник, били с колани, веднага след удара ги махнали,
като първи излязъл св.Д., след което помогнал и на И. да излезе от колата.
След инцидента от нея разбрал, че не се чувства добре от произшествието,
като я боляла главата и повръщала. По-късно, според показанията на този
свидетел, ищцата посетила и лекар, като възстановяването й продължило
дълго време.
Съдът приема, че са ищцата е претърпяла неимуществени вреди в резултат
на въпросното ПТП, които следва да се компенсират чрез осъждане на
ответника да заплати адекватно обезщетение. Съгласно задължителните за
5
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
В конкретния случай, съдът счита, че претендираното от ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, се явява справедливо поради следните
съображения: Ищцата, към момента на настъпилото ПТП, е била на 18 години
и несъмнено едно такова неприятно преживяване би могла да има по-
дълготрайно въздействие върху
психиката на млад човек, който все още не се е сблъсквал с негативни
изживявания в своя живот. Ищцата е получила мозъчно сътресение –
състояние, което би могло да бъде опасно, макар и временно. Обсъжданото
ПТП е настъпило на 22.11.2020 година и дори 3 седмици след това, при
извършен на 15.12.2020 година преглед на ищцата, все още се установяват
екскориации (охлузвания) в областта на дясна буза и петехии (
кръвонасядания) в същата област. Установени са и болезнени флексии и
палапторни болки в областта на шията. Във връзка с това заболяване на
ищцата е предписана и терапия с медикаменти. Към момента на въпросния
инцидент МРЗ възлиза на 610 лева – т.е. обезщетението, претендирано от
ищцата, е в размер на малко над три минимални работни заплати.
Предявеният от ищцата иск е основателен и доказан за сумата от 2 000 лева.
Като е стигнал до същия правен извод Поповския районен съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди изцяло.
Въззиваемата страна претендира на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата ответникът да бъде осъден да заплати адвокатско
6
възнаграждение в размер на 370 лева. Пред въззивната инстанция ищцата е
представлявана от адвокат Биляна Костадинова, преупълномощена от адвокат
Д.М. Д., действал в нейна полза в първа инстанция и с когото ищцата е имала
договор за правна помощ за осъществяване на процесуално представителство
срещу определено заплатено възнаграждение. В настоящото производство
няма документ ищцата да е заплатила на адвокат Биляна Костадинова
адвокатско възнаграждение. Ако претенцията е, че адвокат К. е защитавала
безплатно ищцата, то във въззивната инстанция няма данни за това, нито за
основанието, на което се основава предоставянето на безплатна правна
помощ. Ето защо съдът счита, че искането за разноски на адвокат
Костадинова следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 207 от 09.12.2021 г., постановено по гр. д.
№ 295/2021 година по описа на Районен съд – Попово, като правилно и
законосъобразно.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
адвокат Б. К. в размер на 370 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7