РЕШЕНИЕ
№ 694
гр. Кюстендил, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20241520103019 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Йеттел
България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к. „Мл. *“, Бизнес парк
София, сграда *, чрез адв. С. В. М. от САК, със служебен адрес в гр. С., р-н
„О.“ ул. Б. К.“ №*, вх. *, ет.*, ап.**, против Е. А. А., ЕГН **********, с адрес
в гр. К., ул. „Р.“ №**.
В исковата молба се трърди, че между страните е сключен договор за
мобилни услуги с предпочетен номер 35989490*** от 11.03.2022 г. за срок на
действие 24 месеца, като със сключения договор се закупувало на
преференциална цена устройство Motorola Moto E20 32 GB Aquarius. Сключен
бил и договор за мобилни услуги с предпочетен номер 35989595**** от
01.04.2022 г. за срок на действие 24 месеца. Посочените договори са сключени
между страните „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД) и Е. А. А..
Ответникът потребявал услугите, но не изпълнил задълженията си по
сключените договори. Към 25.07.2022 година длъжникът имал задължения за
преходни периоди в размер на 144,81 лв. Като последица от посоченото
неизпълнение била начислена договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги, както следва:
- 132,96 лева, по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
1
35989595****от 01.04.2022 година, представляваща три месечни такси.;
- 367,15 лева, по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
35989490*** от 11.03.2022 година, представляваща три месечни такси и сума в
размер 216,29 лева за Motorola Moto E20 32 GB Aquarius, представляващ част
от разликата между цената на устройството без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор.
Правото на кредитора на неустойка произлизало от т. 11 от договора за
мобилни услуги, сключен с ответника.
Дължимите суми били фактурирани, както следва:
Сумата, в размер на 144,81 лева била фактурирана в следните фактури:
Фактура №**********/25.04.2022г. и Фактура №*****/25.05.2022г. Към всяка
фактура имало приложено извлечение-справка за потреблението на ползвания
номер.
Неизпълнението на ответника довело до едностранно прекратяване на
договорите от „Йеттел България“ ЕАД, като последния издал крайна фактура
№********** от 25.07.2022г.
В следствие на това, към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
задължението било в размер на 644,92 лева. За сумата била издадена крайна
Фактура №***** от 25.07.2022г г. по клиентски номер 00373****.
Ето защо се иска от съда, на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК
и чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че Е. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Р.“
№**, дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор
България“ ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
С., район Мл., ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумите, както
следва:
-144,81 лв. (сто четиридесет и четири лева и осемдесет и една стотинки)
- неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
ведно със законната лихва върху главницата за времето от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното погасяване на задължението;
-500,11 лв. (петстотин лева и единадесет стотинки) – неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и разликата между цена на предоставено мобилно
устройство без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
назначения на ответника особен представител. Оспорват се изцяло всички
фактически твърдения в исковата молба.
Твърди се, че от предоставените писмени доказателства по делото не
ставало ясно какъв е начинът и периодът на изчисление на претендираните
суми и неустойки, как са начислени въпросните неустойки и кога е настъпило
2
събитието за предсрочна изискуемост на сумите.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното и приобщено ч. гр. д. № 1960/2024 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил, за претендираните с исковата молба суми е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1060 от 28.08.2024
г. по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 и
ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в
законовия едномесечен срок заявителят е предявил настоящите искове, които
се явяват процесуално допустими.
За да бъдат уважени предявените положителни установителни искове с
правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 92
от ЗЗД, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че
са сключени между страните действителни договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът дължи на ищеца
процесните вземания и действителна неустоечна клауза и наличието на
предпоставките за заплащане на уговорената неустойка.
По делото са представени подписани от ответника Договор за мобилни
услуги от 11.03.2022 г., и договор за мобилни услуги от 01.04.2022 г. Съгласно
договора за мобилни услуги от 11.03.2022г. на клиента са предоставени
мобилен телефонен номер 35989490****и мобилно устройство Motorola Moto
E20 Aquarius и сим карта с посочен номер, при стандартна месечна
абонаментна такса за използване на услугите на оператора - 45.99лв. с вкл.
ДДС, като за срока на договора била предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 35,99 лв. Договорът влиза в сила на
11.03.2022год. и изтича на 11.03.2024год.
Представен е и Договор за мобилни услуги от 01.04.2022г. на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер 35989595**** сим карта с посочен
номер, при стандартна месечна абонаментна такса за използване на услугите
на оператора съобразно договора - 45.99лв. с вкл. ДДС, като за срока на
договора била предвидена промоционална месечна абонаментна такса в
размер на 29,99 лв. Договорът влиза в сила на 01.04.2022год. и изтича на
01.04.2024год.
Представени са издадени от ищеца фактури за задълженията на
ответника в процесния период. Не се установява да са налице основания за
недействителност на посочените договори, като липсва оспорване на това, че
ответникът е сключил процесните договори, поради което съдът приема, че
между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения.
Видно от представените по делото писмени доказателства, включително
обстоятелството, че във всеки един от договорите за мобилни услуги се
3
съдържа изявление за предадена сим карта от ищеца на ответника, то съдът
приема, че тези обстоятелства са достатъчни, за да установят изпълнение на
задълженията на ищеца по процесните договори. Предвид това, съдът намира
за доказано наличието на сключени между страните действителни договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът
дължи на ищеца процесните вземания, както и сключени между страните
действителни договори за услуги, по силата на които ответникът дължи на
ищеца процесните вземания. Отделно от изложеното, следва да се посочи, че
от ищеца са представени справки за детайлно потребление във връзка с всеки
един от сключените договори за мобилни услуги, от които се установяват
действително потребените услуги, както и се установява коректното
изчисление на фактурираните услуги.
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил
задълженията си за заплащане на посочените суми за мобилни услуги, поради
което съдът приема, че същите са дължими в претендираните размери.
По исковете за присъждане на неустойки:
За уважаване на исковете по чл. 92 от ЗЗД е необходимо ищецът да
докаже, че в договорите съществуват валидни уговорки за неустойки при
прекратяване на всеки от договорите по вина на потребителят преди изтичане
на срока и същият е прекратен по предвидения в него в него и в закона ред.
Съдът намира, че в настоящия случай се касае до хипотеза не за
прекратяване на договора, както се твърди в исковата молба, а до разваляне на
договора по смисъла на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Процесните договори са
двустранни, като в случай че длъжникът не изпълнява задължението си
поради причини, за които той отговаря, се касае за възможност за „разваляне
на договора“ от страна на оператора по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, а не за
прекратяването му. В постоянната си практика ВКС е изразявал становище, че
развалянето по чл. 87 от ЗЗД следва да се различава от възможностите за
едностранно прекратяване на договора, които не изискват виновно
неизпълнение на задължение на длъжника (напр. Определение № 600 от
06.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 993/2011 г., II т. о.). Ето защо терминът
„прекратяване“, употребен в договорите, е неправилен и той е относим
единствено към възможността за прекратяване на облигационната връзка по
„инициатива на потребителя“, каквато по делото не се твърди, нито се доказа
да е настъпила. Нарушението на задълженията на потребителя по договора е
основание за развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на
неустойката.
Предвид изложеното, неустойката по всички договори не се дължи за
неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на
договорните отношения между страните поради причини, които стоят изцяло
у потребителя. В случая не е извършено едностранно „прекратяване“ на
договорите по инициатива на доставчика, тъй като само по себе си
уговарянето в негова полза на това потестативно право не е достатъчно то да
4
се счете, че същото е възникнало, а е необходимо да са налице материалните
предпоставки, при които страните са се договорили, че ще се породи, като
освен това правоимащият трябва да уведоми другата страна по сделката, че
упражнява това си право.
В представените индивидуални договори, сключени с ответника,
липсват клаузи относно начина за уведомяване на страните при изменение,
респ. предсрочно прекратяване или разваляне на договора. Твърди се, че
договорът е развален едностранно, поради виновно неизпълнение от страна на
ответника. Доколкото обаче се касае за писмен договор и при липсата на други
уговорки, то изявлението за развалянето му също следва да бъде извършено в
писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. В
случая, по делото не са ангажирани доказателства в такава насока, липсва
писмено изявление от ищцовото дружество, достигнало до ответника, с което
той да е уведомен, че ако в определен срок не погаси задълженията си,
договорът ще бъде развален.
Действително, към уточнителна молба от 12.05.2025 г. по делото е
приложена писмена покана за доброволно плащане, която се твърди, че е
изпратена по пощата, но липсват доказателства в тази насока, включително и
за получаването й от страна на ответника. По тези съображения и доколкото
ищецът основава вземанията си за неустойка именно на неизпълнение на
задълженията на ответника за плащане на дължими суми по договорите за
мобилни услуги, следва, че за прекратяването на договорите е необходимо
писмено предизвестие, което следва да е получено от ответника.
Действително и съобразно практиката на ВКС, при наличие на останалите
предпоставки по чл. 87 от ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с
връчване на препис от исковата молба на ответника – (Решение №
178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. по описа на ВКС, II т.о.). Уведомяването
на длъжника, че кредиторът разваля договора, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл. 415, ал. 1 от ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица
настъпване на ефекта от развалянето на договора. Това уведомяване обаче не
може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от
значение за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови
основателност на установителния иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК за неустойката,
нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост
на задължението за неустойка, а представлява ново основание за предявяване
на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Ако относимите към възникването на задължението за неустойка факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо.
Съдът не споделя твърденията на ищеца, че неустойките били дължими
не само и при прекратяване или разваляне на договорите, но и при нарушения
на задълженията на потребителя при тях. Във всеки един от договорите за
мобилни услуги се съдържа идентични клаузи за предвидените неустойки, в
5
които изрично е предвидено, че „в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по него или други документи, свързани с него,
в това число приложимите общи условия, последният дължи по отношение на
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване….“. От
изложеното е видно, че и в двете предвидени хипотези, при които се дължи
неустойка, се изисква да е налице разваляне по смисъла на чл.87, ал.1 и сл. от
ЗЗД на облигационните правоотношения между страните, поради което и
твърдения в обратна насока от ищеца се явяват необосновани.
Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена
от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните
норми на закона и на добрите нрави.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната
преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.
Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително
неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и
потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на
процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че
всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност
едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.
Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването
му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца
неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на
договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част
от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и
разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от
него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на
договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест
на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от
възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора,
не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат
неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са
нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор,
встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от
положението на икономически по-силна страна, която има възможност да
6
повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще
поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор
за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три)
неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор
de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на
потребителя по-нататъшно ползване на услугата.
Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за
действително претърпените от него вследствие на неизпълнението
(неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за
пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на
договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно
обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.
В разпоредбите от договора, в които се посочва начинът за определяне
размер на неустойката, включват и посочване на втора неустойка, дължима
кумулативно с другите, представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена.
Тази неустойка е договорена като двукомпонентна и включва както част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и част от пазарната
цена на крайното устройство. Така формулирана, клаузата за неустойка
предпоставя прекалено много условия по нейното формиране, които не
позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на
кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще
е. Следва да се отбележи също, че въпросната неустоечна клауза не съдържа
ограничение за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни
вноски и не е ясно при неизпълнението на кои точно договорни задължения
възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащане на
погасителните вноски за устройството, или и в двата случая. Тя категорично
накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД и безспорно се явява нищожна.
С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две
различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и
обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано
висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Самата клауза не е индивидуално уговорена,
изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради
което и същата е нищожна на основание чл.146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се
прилага.
По тези съображения, съдът намира, че по делото не е доказано
основанието за пораждане на вземането на ищцовото дружество за
предвидените по всеки един от договорите неустойки, което обуславя
неоснователност на тези претенции на ищцовото дружество.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
7
право на разноски в заповедното и в исковото производство съразмерно на
уважената част от исковете. Направените разноски в заповедното
производство са в общ размер на 505,00 лева, поради което ответникът следва
да заплати на ищеца съобразно уважения размер сумата от 113,39 лева.
Направените разноски в исковото производство са в общ размер на 955,00
лева, поради което ответникът следва да заплати на ищеца съобразно
уважения размер сумата от 214,44 лева.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза
на ищеца „Йеттел България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, против ответника
Е. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Р.“ №**, съществуват вземания
за сумата от 144,81 лв. (сто четиридесет и четири лева и осемдесет и една
стотинки) - неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги от 11.03.2022 г. и Договор за мобилни
услуги от 01.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за
времето от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (07.08.2024г.) до
окончателното погасяване на задължението, за които вземания е издадена
Заповед №1060 от 28.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1960 от 2024г. на Районен съд – Кюстендил, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 500,11 лв. (петстотин лева и единадесет
стотинки) - договорни неустойки, от които 132,96 лева, по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер 35989595**** от 01.04.2022 година,
представляваща три месечни такси; 367,15 лева, по договор за мобилни услуги
с предпочетен номер 35989490**** от 11.03.2022 година, представляваща три
месечни такси и сума в размер 216,29 лева за Motorola Moto E20 32 GB
Aquarius, представляваща част от разликата между цената на устройството без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор.
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Р.“ №** ДА
ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 214,44
лева (двеста и четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Р.“ №** ДА
ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
8
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 113,39
лева (сто и тринадесет лева и тридесет и девет стотинки), представляваща
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №1960 от 2024г. на Районен съд – Кюстендил,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9