Решение по дело №197/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.120 от Закон за управление на отпадъците /ЗУО/, образувано по жалба на „Био Енигма“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Х. С., депозирана чрез пълномощник адв. Ц. Д., при ВТАК, със съдебен адрес [населено място], [улица], против Задължително предписание по т.2 от Констативен протокол №ПП-01/21.02.2025 г. на експерти при РИОСВ [населено място].

В жалбата се изразява несъгласие с даденото задължително предписание, като оспорващият твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като е издадено при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правил, нарушения на материалния закон и целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл.146 т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. В жалбата се твърди, че предписанието не съдържа фактически и правни основания за неговото издаване по смисъла на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, както и е издадено при нарушение на разпоредбата на чл.34 и чл.35 от АПК. Излагат се аргументи, че и не са налице основания за издаване на предписанието, тъй като в случая нормата на §1 т.42 от ДР на ЗУО е неприложима, тъй като за количествата от 173,393 т., приети на 24.01.2022 г., отпадък с код 16 02 16 не са надвишени сроковете за предварително съхранение на този отпадък. Според жалбоподателя, че извършването на дейност с код R13 – съхраняване на отпадъци до извършване на някоя от дейностите с кодове R1 – R12, посочена изрично в Приложение №2 към §1 т.13 от ДР на ЗУО, е различна от дейността по „съхраняване“ на отпадъците за конкретно определен период от време по смисъла на §1 т.42 от ДР на ЗУО. Въз основа на това жалбоподателят отправя искане към съда за отмяна на така даденото предписание и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна РИОСВ [населено място], представлявана от Директора, редовно призована, за нея се явява юрисконсулт Н. Г., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправено е искане към съда за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

На 21.02.2025 г. служители на РИОСВ [населено място] – експерти „КПД“, са извършили извънредна проверка в обект на дружеството – площадка за дейност с отпадъци, находяща се в [населено място], УПИ VI, кв.12, по плана на [населено място], бивш стопански двор, като проверката е била във връзка с известие-писма за получаване на отпадък с вх.№ОА-427/14.02.2025 г. и вх.№ОА-472/20.02.2025 г., приложени като доказателства по делото, за извършен внос на отпадък с код 16 02 16 – компоненти отстранени от излязло от употреба оборудване, различно от посочените в код 16 02 15, от Италия, за което е съставен Констативен протокол /КП/ №ПП-01/21.02.2025 г. Съгласно този КП при проверката е установено, че дружеството има издадено Решение №15-ДО-324-03/01.04.2022 г. от Директора на РИОСВ [населено място] на основание чл.73 ал.4 във вр. с ал.1 т.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, като по силата на него, изменящо и допълващо първоначалното Решение №15-ДО-324-02/09.03.2022 г. на Директора на РИОСВ [населено място], е дадено разрешение за извършване на дейност по третиране на отпадъци по точно и конкретно посочени вид /код и наименование/, количество, произход на отпадъка и дейностите по третиране. По силата на това Решение, приложено към делото, дружеството-жалбоподател има разрешена дейност по третиране на отпадъци с кодове R-13 и R-12, за отпадъци с кодове 16 02 06 – компоненти отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от посочените в 16 02 15, и за количество 10 000 тона. По време на проверката контролните органи са установили, че отпадъкът съответства на код 16 02 06 и представлява използвани и негодни за употреба „тонер касети“, опаковани в биг-бегове и се съхраняват върху непропусклива повърхност. За извършения внос по реда на чл.22 ал.4 от Наредба №1 за реда и образците, по които се представя информация за дейностите с отпадъци, както и реда за водене на публични регистри, на електронната поща на РИОСВ [населено място], е изпратило Анекс 7 за предстоящ внос на отпадък с код 16 02 06, в количество 11,72 т., внесен от Италия, и получател дружеството-жалбоподател, площадка [населено място], приет за дейност с код R-12. Този отпадък бил заведен в отчетна книга по приложение №4 с количество 11,72 т. При прегледа на отчетните книги, които се водят за площадката, контролните органи установили, че на площадката към момента на проверката са налични отпадъци с код 16 02 16 - компоненти отстранени от излязло от употреба оборудване, различни от посочените в 16 02 15, в следното количество: 11,72 т., приет на 19.02.2025 г. и 173,393 т. от приетия на 24.01.2022 г. отпадък с код 16 02 16, за който са надвишени сроковете за предварително съхранение по §1 т.42 от ДР на ЗУО, а имено три години за последващо предаване за оползотворяване и една година за последващо предаване за обезвреждане. С оглед надвишаване на тези срокове, направените констатации и на основание чл.119 и чл.120 от ЗУО, на дружеството било дадено следното предписание от контролните органи в протокола по т.2, което е предмет на настоящото дело: т.2. Отпадък с код 16 02 16, наличен на площадката в количество от 173,393 т., за който са надвишени сроковете за предварително съхранение по §1 т.42 от ДР на ЗУО - три години за последващо предаване за оползотворяване и една година за последващо предаване за обезвреждане, да се предаде на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО. Определен е срок за изпълнение на предписанието – 21.03.2025 г. и отговорно лице – управителят на дружеството.

При проверката са били констатирани и други факти и обстоятелства, които не са предмет на настоящото дело и не следва да бъдат обсъждани в настоящото решение.

Проверката била извършена в присъствието на упълномощено лице, което вписало като възражение, че по пункт 2 от предписанието ще подадат възражение в законоустановения срок. Процесният КП №ПП-01/21.02.2025 г. е връчен на упълномощеното лице на 21.02.2025 г. Дружеството е оспорило процесното предписание пред министъра на околната среда и водите, който с Решение №72/10.04.2025 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Ням спор между страните, а това се потвърждава и от приложените по делото Предписание №4/08.01.2020 г. на Директора на РИОСВ – Шумен, Договор №1 от 14.01.2022 г., приемо-предавателн протокол №01/24.01.2022 г. и фактура №20…9/01.02.2022 г., че процесният отпадък от 173,393 т., с код 16 02 16, е част от приетия от жалбоподателя от „Акация трейд“ ЕООД [населено място] отпадък в общо количество 261,525 т. и е за последващо третирате.

В хода на съдебното производство по искане на ответната страна бяха допуснати и разпитани свидетелите П. Д. П. и З. П. В. – експертите, извършили проверката. От показанията на свидетелите се установи, че проверката е била инициирана по повод внос на отпадъци, представляващи негодни за употреба тонер касети от Италия. При проверката на място свидетелите констатирали, че приетите от Италия отпадъци - негодни за употреба тонер касети са налични на площадката, в количество от 11,72 т., което съответствало на придружаващите отпадъка документи. Отпадъкът бил надлежно опаковани и отделно обособен от останалите отпадъци, които са налични на площадката от 2022 г. Свидетелите извършили справка в „Национална информационна система отпадъци“ и установили, че на площадката са налични отпадъци с код 16 02 16, получени през 2022 г. - тонер касети, внос от Италия, в количество над 170 тона и се съхраняват на площадката повече от три години, което е извън срока по §1, т.42 от ДР на ЗУО за последващи дейности за оползотворяване и за които е надвишен срока за предварително съхраняване. Според свидетелите в този период от три години е следвало тези отпадъци да бъдат оползотворени и третирани по начин, съгласно технологиите в издаденото разрешително. Когато мине този срок, следва отпадъка да се предаде на лице, което има право да извършва дейности с тях, било то тази същата фирма да ги третира или да ги предаде на друго лице, което има възможността да го направи. Целта е отпадъците да не се задържат години на едно и също място и да вредят на околната среда.

От показанията на същите свидетели се установи, че процесният отпадък е съхраняван в сграда с частична покривна конструкция и стени, като на места покривът е бил паднал. Количеството на отпадъците е установено съгласно водената от дружеството отчетност по отпадъците, съгласно Наредба №1 за отчетността по отпадъците. Тази информация е предоставена в онлайн платформа „Национална информационна система отпадъци“, в която дружеството е задължено лице да попълва данни, които следва да бъдат валидни и актуални. Според свидетелите в отчетната книга за 2025 г. има нанесено количество, че е извършено третиране на тонер касетите и по време на проверката са прегледали сметки от годишния отчет. Разликата между количествата, налични към края на 2024 г. и третираните през 2025 г., е била 173,394 тона. По време на проверката са се разделяли отпадъци на площадката, като представител на дружеството обяснил на контролните органи, че те са новите отпадъци.

В хода на съдебното производство бе назначена съдебно-екологична експертиза, като заключението бе прието от съда като компетентно дадена, и оспорено от жалбоподателя. От заключението на вещото лице се установи, че жалбоподателят „Био Енигма“ ЕООД [населено място] извършва дейност по третиране на отпадъци с код R13 - съхраняване на отпадъци с код 16 02 16 до тяхното оползотворяване, съобразно разрешението на директора на РИОСВ – Шумен, която дейност се осъществява на площадката с местонахождение [населено място], област Шумен, община Хитрино, УПИ VI, кв. 12 по плана на [населено място], общ. Хитрино, с площ 6 940 кв. м. Към 21.02.2025 г. на площадката са извършвани дейности по разглобяване и сортиране на отпадъци с код R 12. От третирането на отпадъците с код 16 02 16 са получени нови отпадъчни потоци, сред които: цветни метали, пластмаси и каучук, отпадъчен тонер и други отпадъци от механично третиране. Според годишните отчети на „Био Енигма“ ЕООД, Дружеството е извършило дейности по предварително третиране (R12) на приеманите отпадъци, въпреки несъответствието с организацията на площадката, като за периода 24.01.2022 г. - 21.02.2025 г. са приети 273,245 т. отпадък с код 16 02 16, като третирани са 88,13 т., което представлява приблизително 32,25% от общо приетите количества на площадката, а остатъкът (173,393 т+11,72 т) остава съхраняван на площадката, т.е. количество над 170 тона е все още на площадката.

Срещу предписанието е депозирана жалба на 10.04.2025 г. чрез РИОСВ-Шумен до АдмС [населено място].

По делото е представена и приета цялата административна преписка по издаване на оспореното Задължително предписание.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:

По отношение спазване на законоустановения срок за обжалване на предписанието.

Безспорно в процесния Констативен протокол /КП/ липсва посочване на срок и пред кой по-горестоящ административен орган или съд подлежи на обжалване даденото предписание. Доколкото жалбоподателят е оспорил процесното предписание пред министъра на околната среда и водите, който с Решение №72/10.04.2025 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна, то е приложима разпоредбата на чл.149 ал.3 от АПК. Жалбата до АдмС [населено място] е депозирана на 10.04.2025 г., т.е. в законоустановения срок.

По отношение правния интерес от обжалване на предписанието.

Даденото предписание, въвежда задължително поведение за жалбоподателя, поради което съдът намира, че същото има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК. В този смисъл е Определение №16148/20.12.2018 г. на ВАС, постановено по АД №14485/2018 г. и други. Безспорно актът засяга правата и интересите на дружеството-жалбоподател, поради което съдът намира, че така предявената жалба е процесуално допустима.

По съществото на спора:

Съгласно Заповед №94/11.04.2022 г., издадена от Директора на РИОСВ-Шумен, на основание чл.119 от ЗУО са упълномощени длъжностни лица, определени поименно, които да осъществяват превантивен, текущ и последващ контрол, включително да дават задължителни предписания с определени срокове за изпълнение им, като под т.1 и т.4 фигурират имената на длъжностните лица, извършили процесната проверка и издали предписанието. Следователно, процесното предписание е издадено от компетентен по степен и материя орган.

В разпоредбата на чл.119 ал.7 от ЗУО изрично е предвидено правомощие при извършване на проверките контролните органи да съставят констативни протоколи и/или актове за установяване на административни нарушения. При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание и определят срок за отстраняване на нарушенията.

Оспореното в случая задължително предписание е издадена спрямо лице, което има издадено Решение по реда на чл.67 и сл. от ЗУО да извършва дейности по третиране на отпадъци на определена площадка и на определен вид отпадък, с посочени конкретни кодове в Решението. Териториалният обхват на дейност на РИОСВ - Шумен обхваща и територията на община Хитрино, област Шумен.

Съдът приема, че задължителното предписание е издадено в законоустановената форма, като съдържа относимите фактически и правни основания. В него се съдържа конкретно посочено материалноправно основание, обусловило издаването му. Волеизявлението на органа е напълно ясно и конкретно - фактическите действия, за които е задължен адресата са ясни и са посочени срокове за изпълнението им. Не е налице нарушение на изискванията за форма и съдържание на акта, както и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на акта. В тази връзка възражението на жалбоподателя, че в оспорения акт не е посочено правното основание за неговото издаване, както и не са изложени относими факти, съдът намира за неоснователно. Видно от процесния КП, в същия изрично е посочено като основание за издаването на процесното предписание разпоредбата на чл.119 и чл.120 от ЗУО, регламентиращи правомощието на контролните орган да извършват проверки (по документи и на място) – ал.1 на чл.119, както и компетентността на същите при констатирани нарушения да дават задължително предписание и определят срок за отстраняване на нарушенията – ал.7 на чл.119. Според чл.120 от ЗУО при извършване на проверките контролните органи по чл.119 ал.1 съставят Констативни протоколи. При констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на административни нарушения. В конкретния случай цитираното изискване относно формата на акта е спазено.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта, поради липса на указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалват същите. Липсата на тази информация е санкционирана с удължени срокове за обжалване, но не води до незаконосъобразност на акта. Тази липса по никакъв начин не би могла да се отрази върху валидността и законосъобразността на акта, а единствено е свързана с преценката за допустимост на оспорването.

Съдът намира, че в хода на административната проверка са установени релевантните за правилното разрешаване на спора факти, като същите са отразени в съставения констативен протокол. Видно от констативния протокол при извършване на проверката е присъствало упълномощено лице от управителя на дружеството-жалбоподател, което е било запознато с констатациите на проверяващия екип и на което лице е била предоставена възможност да изложи възраженията си относно отразеното в протокола и това лице се е възползвало от това.

Съдът намира, че предписанието е съобразено и с материалния закон и с целта на закона. Основно спорът се свежда до тълкуване и приложението на материалния закон.

Съгласно цитираната по горе разпоредба на чл.120 от ЗУО при извършване на проверките контролните органи съставят констативни протоколи, като при констатирани нарушения те дават задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на административни нарушения. Основната предпоставка, за да възникне правомощие за контролния орган да даде задължително предписание, е да бъде установено нарушение. В процесния случай с предписанието по КП е разпоредено на жалбоподателя отпадък с код 16 02 16, наличен на площадката в количество от 173,393 т., за който са надвишени сроковете за предварително съхранение по §1 т.42 от ДР на ЗУО - три години за последващо предаване за оползотворяване и една година за последващо предаване за обезвреждане, да се предаде на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО. Определен е срок за изпълнение на предписанието – 21.03.2025 г. и отговорно лице – управителят на дружеството.

Съгласно т.17 от §1 от ДР на ЗУО "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Понятието "съхранение" е дефинирано в §1 т.42 от ДР на ЗУО като дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а)три години - при последващо предаване за оползотворяване и б)една година - при последващо предаване за обезвреждане. А според §1 т.44 от ДР на ЗУО "Третиране на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Приложение №2 от своя страна съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване, една от които е и тази по съхранение на отпадъка до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, също определени в Приложение № 2, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им. Следва да се посочи, че тези дейности със съответните кодове са изчерпателно изброени и в процесното Предписание.

В настоящата хипотеза процесният отпадък е приет от жалбоподателя по силата на Договор №01/14.01.2022 г. именно за последващо третиране, в което по силата на §1 т.44 от ДР на ЗУО се включват дейностите по оползотворяване или обезвреждане, като в дейността „оползотворяване“ е включено „съхраняване на отпадъка до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12“ по Приложение №2, като за дейността „съхраняване“ с код R 13 жалбоподателят има издадено разрешение от компетентния орган. Тази дейност по съхраняване е именно във връзка с процесния отпадък с код 16 02 16, съгласно разрешителното, и е във връзка с извършване на дейностите с код R 1 - R 12, за които дружеството има съответното разрешение. При това положение и с оглед така разписаната нормативна уредба съдът намира, че определените срокове в §1 т.42 от ДР на ЗУО - три години за последващо предаване за оползотворяване и една година за последващо предаване за обезвреждане са относими в конкретния случай, тъй като дейност по съхраняване на отпадъците по легалната дефиниция на §1 т.42 от ДР на ЗУО е „дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране“. В настоящата хипотеза процесният отпадък е бил приет и складиран с цел третиране, поради което напълно покрива дефиницията на §1 т.42 от ДР на ЗУО и това съхраняване не е различно от извършването на дейност с код R 13, тъй като в нормата §1 т.42 от ДР на ЗУО е дадено легално определение на понятието „съхраняване“ и не е предвидено изрично, че не се отнася до дейността с код R 13. Това се извлича и от използвания термин от законодателя в §1 т.42 от ДР на ЗУО и в определената дейност с кода R 13 в Приложение №2, който е идентичен, а именно „Съхраняване“, поради което направеното възражение от жалбоподателя, че понятието „съхраняване“ по смисъла на §1 т.42 от ДР на ЗУО и дейността „съхраняване“ с код R 13 в Приложение №2 са различни, съдът намира за неоснователно.

Безспорно се установи по делото, както с оглед приложените писмени доказателства, така и съобразно показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, че процесният отпадък с код 16 02 16, наличен на площадката на жалбоподателя в количество от 173,393 т. към момента на извършване на проверката, е приет на 24.01.2022 г. с приемо-предавателен протокол №01/24.01.2022 г., поради което за този отпадък са изтекли сроковете по §1 т.42 от ДР на ЗУО за съхранение към 21.02.2025 г.

При тези факти съдът намира, че правилно и законосъобразно контролните органи са издали процесното предписание, тъй като жалбоподателят е нарушил сроковете за съхраняване на процесния отпадък по §1 т.42 от ДР на ЗУО, която правна норма изрично е посочена и в КП, което е и материално правна предпоставка за издаване на процесното предписание, а именно отпадъкът да бъде предаден на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че актът е издаден в противоречие с целта на закона. Неограниченото във времето съхраняване на отпадъка противоречи на регламентираната в чл.1 от ЗУО цел, а именно да се предотврати или намали вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и управлението на отпадъците да се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните актове, поради което правилно и законосъобразно по реда на чл.119 и чл.120 от ЗУО е издадено на жалбоподателя процесното задължително предписание.

Възраженията в жалбата, свързани с технологичния процес по третиране на отпадъка и разходите на дружеството във връзка с тази дейност са ирелевантни за спора, поради което не следва да бъдат обсъждани.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е издаден в съответствие на материалния закон и целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане, в полза на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. на основание чл.143 ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Био Енигма“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Х. С., против Задължително предписание по т.2 от Констативен протокол №ПП-01/21.02.2025 г. на експерти при РИОСВ [населено място].

ОСЪЖДА „Био Енигма“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Х. С., да заплати на Регионална инспекция по околна среда и води – Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто лева/ лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България [населено място] в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.