РЕШЕНИЕ
№ 838
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330115901 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД
по искова молба на К. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул.
********* № *** чрез адв. Н. срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********,
гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. за
прогласяване нищожността на клауза за неустойка в размер от 676,94 лв.,
обективирана в договор за паричен заем от 20.05.2021 г. поради противоречие
с добрите нрави, заобикаляща изискванията на ЗПК. Притендира разноски.
По делото са предявени и насрещни обективносъединени искове чл. 79
вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********,
гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. против К. В.
И., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. ********* № *** за
осъждането му да заплати на „Сити Кеш” ООД сумата от 868,06 лв.-
непогасена падежирала главница, ведно със законната лихва от 03.12.2021 г.-
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Притендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
кредит на 20.05.2021 г. за сума от 1200 лв. ЛП е 40,05 %, а ГПР-49,82 %.
Съдържа се клауза за неустойка от 676,94 лв. при неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение. Предвидената неустойка излиза
извън допустимите функции. Същата представлява допълнително
1
възнаграждение.
В предоставения срок за отговор ответника признава иска. Оспорва
дължимостта на разноски по делото.
В насрещната искова молба се потвърждава сключването на договора за
кредит. Твърди се, че е заплатена само сума от 456 лв. , която е покрила
възнаградителната лихва от 124,06 лв. и част от главницата. Дължима е
останала сума от 868,06 лв. за главница.
В депозирания отговор по насрещната искова молба се оспорва
насрещния иск. Твърди се недействителност на договора на основание чл. 22
от ЗПК и недължимост на сума извън главницата. Твърди се надвзета лихва
от 9,35 лв., с която се притендира прихващане с търсената сума за главница.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем №
*********/20.05.2021 г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена
от ответника в заем сума от 1200 лв., дължима на 23 седмични вноски, от
които 2 по 9,35 лв. и 21 от 62,16 лв., при 40,05% лихва; 49,82% ГПР.
Договорено е в чл. 6 от договора предоставяне на обезпечение в тридневен
срок –поръчител-физическо лице, отговарящо на определени от кредитора
условия или банкова гаранция, както и в чл. 8 на същия-неустойка при
неизпълнение на това задължение в размер от 676,94 лв. Периода на
изплащане е 27.05.2021-28.10.2021 г.
От представената справка от „Сити Кеш” ООД (лист 78 от делото) и
изготвеното заключение от 16.01.2023 г. по извършената ССЕ е видно, че в
периода 24.06.2021-16.11.2021 г. са извършени плащания на суми по договора
в общ размер от 456 лв., с които са погасени 124,06 лв.-договорна лихва и
331,94 лв. главница.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
2
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на
съдържащи се в договора уговорки и признание на този иск от ответника
съдът намира, че същият следва да се уважи без да се мотивира по същество
по аргумент на чл.237, ал. 2 от ГПК.
По отношение предявените насрещни искове съдът намира, че
основателността им е обусловена от разглеждане на възражението на
ответника по тях за недейстивителност на договора на основание чл. 22 от
ЗПК.
Доколкото се касае за правоотношение произтичащо от договор за
потребителски кредит следва да се извърши преценка на съдържанието му за
съответствие с разпоредбите на ЗПК. В случая се установява несъответствие с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в която е поставено изискването за
посочване на лихвения процент по кредита и условията за прилагането му.
Макар в договора да е посочен ГЛП от 40,05 % следва да се отчете липсата на
уточнение върху, каква база се начислява той: дали върху целия размер на
заетата сума или върху остатъчната главница. Това е пречка да се определи,
как се разпределя лихвата във времето и влияе ли се от намаляването на
главницата. Тъй като в договора липсва отбелязване, какъв е общият размер
на дължимата за срока на същия възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по него не може да се провери, как е приложен лихвеният процент
и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран от 40,05 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22
ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване. Ето защо и предвид
констатираното от съда нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК, следва да се приеме договорът за потребителски кредит за
недействителен на основание на чл. 22 от ЗПК и без да се обсъждат
останалите несъответствия между формулираните клаузи и разпоредбите на
ЗПК.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността
е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или
други разходи. Тъй като се установява, че заемателя е извършвал плащания
по договора следва да се приеме, че с тях същият е заплатил на заемодателя
суми, които следва да се отнесат като връщане на предоставената му от
кредитора сума от 1200 лв. размера на същите е 456 лв. Следователно
дължимият остатък е 744 лв.
В случая обаче е недопустимо присъждането на неплатената главница
от 744 лв., каквото е искането на „Сити Кеш” ООД, тъй като същата се
претендира от дружеството като дължима на действително договорно
основание, а не на основание чл. 23 ЗПК като дадена по недействително
правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл.
34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при
липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е получил. По тази
причина насрещният иск за притендираната главница от 868,06 лв. следва
също да се отхвърли изцяло, защото в противен случай уважаването му би се
явило отклоняване от предмета на делото и произнасяне от съда по
непредявен иск, което е съществено процесуално нарушение.
Отхвърлянето на главния несрещен иск изключва разглеждането на
обективносъединения с него акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане
на законна лихва от предявяването му до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца
К. В. И. се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв.,
независимо от извършеното признание на иска от страна на ответника, тъй
като с продължаващото действие на договора между страните съдържащ
оспорваните клаузи съдът намира, че същия е дал повод за завеждане на
делото. Тъй като ищеца е представляван от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.
Н. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала
към момента на сключване на договора, следва да се определи
възнаграждение в размер от 300 лв.
На ответника не се дължат разноски по предявеният спрямо него иск и
заявените от същия насрещни искове.
На ответника по насрещните искове К. В. И. не се дължат разноски
4
поради липса на представени доказателства за сторени такива. На
представлявалият я пълномощник адв. Н. се дължи възнаграждение съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към
момента на сключване на договора, от 300 лв. Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 8 от
договор за паричен заем № *********/20.05.2021 г., сключен между К. В. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. ********* № ***, и „Сити Кеш”
ООД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано
от Н. П. като противоречаща на добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Сити Кеш” ООД, ЕИК *********,
гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. против К. В.
И., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. ********* № ***
обективносъединени искове за заплащане на сумата от 868,06 (осемстотин
шестдесет и осем лева и 06 ст.) лв.-непогасена падежирала главница, ведно
със законната лихва от 20.05.2021г.-подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул.
„Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. да заплати на К. В. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. ********, ул. ********* № ***, сумата от 50 лв.
(петдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул.
„Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. да заплати на адвокат С. К.
Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. ********, ул. ********** № ***,
сумата от 600 (шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено
от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
6