Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е      

№  ……                                                                   11.02.2019г.                                гр.Ямбол

                                                            В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                           гражданско отделение

в открито съдебно  заседание на 31.01.2019година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Гр. дело №148 по описа за 2018г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

ЯОС е сезиран с исковата молба на “Уникредит Булбанк“АД гр.София, с която против ответниците Ю.Г.М. и Т.Ю.М.,***, е предявен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца сключения между ответниците договор за дарение на недвижим имот в гр.Ямбол по нот.акт №197/04.06.2013г. на Нотариус №454 в НотК.

В исковата молба се сочи, че банката - ищец е кредитор на ответника Ю.М., като по Договор за банков ипотечен кредит от 11.02.2010г. му е отпуснала кредит в размер на 60 000евро, по Договор за банков потребителски кредит от 17.02.2010г. - сума в размер на 10 000евро и по Договор за банков кредит за оборотни средства от 17.06.2009г. и анекси към него - сума в размер на 100 000лв. Поради неплащане на кредитните задължения от страна на ответника Ю.М., банката обявила кредитите за изцяло предсрочно изискуеми и се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по договора от 11.02.2010г. за главница в размер на 49 958,99евро, лихви в размер на 4 856,13евро и разноски в размер на 2 144,18лв. по ч.гр.д. №35 563/2013г. по описа на СРС; със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по договора от 17.02.2010г. за главница в размер на 375,32евро, лихви в размер на 804,40евро и разноски в размер на 136,23лв. по ч.гр.д.№37704/2017г. на СРС и със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по договора от 17.06.2009г. за главница в размер на 50 835лв., лихви в размер на 19 277,95лв. и разноски в размер на 1402,26лв. по ч.гр.д.№41 413/2014г. на СРС, като дългът по всички изпълнителни листи не бил погасен. На 05.06.2013г. длъжникът Ю.М. се разпоредил безвъзмездно със собствения си недвижим имот в гр.Ямбол - апартамент №55- самостоятелен обект с идентификатор №***, ведно с таванско помещение №8, дарявайки имота на дъщеря си, втората ответница Т.М.. С извършването на действията по разпореждането с имота, обективирани в нот. акт №197/2013г. ищецът посочва, че длъжникът е намалил своето имущество, което служи за общо обезпечение на кредиторите му съгласно чл.133 ЗЗД, към което може да бъде насочено принудителното изпълнение, поради което са налице условията на закона за обявяване относителната недействителност на сделката. По отношение на знанието на длъжника за увреждането на ищеца, същият сочи, че знанието е налице, тъй като сделката е безвъзмездна и приобретателят на имота е низходящ на длъжника, поради което е налице законовата презумпция за знание по чл.135, ал.3 ЗЗД. Ищецът моли за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор  ответниците са депозирали такъв,  с който са оспорили иска изцяло като неоснователен и недоказан, с възраженията, че сключените с ищеца договори са били обезпечени с ипотеки и залог, при което действителната обща воля на страните е била банката да се удовлетвори само от предоставените й обезпечения и в отклонение от правилото на чл.133 ЗЗД; че с оглед дадените на банката обезпечения ответникът Ю.М. не е имал знание, че с процесното дарение уврежда кредитора си - ищцовата банка; че е оборена презумпцията за знание по чл.135, ал.2 ЗЗД, т.к. длъжникът е изпълнил свой нравствен дълг - изпълнил е семейна традиция да прехвърли имота в гр.Ямбол по права линия; както и че дареният имот е бил несеквестируем.

В о.с.з. ищецът не изпраща представител, като пълномощникът му адв.Х. депозира писмена молба, с която настоява за уважаване на иска и подробна писмена защита.

Процесуалният представител на ответниците адв.К. оспорва иска и пледира за отхвърлянето му, като също моли за присъждане на разноските по делото. Представя и подробна писмена защита.

ЯОС, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно е от сключения между ищеца и ответника Ю.М. Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №8/11.02.2010г., че в изпълнение на същия банка "Уникредит Булбанк"АД е предоставила на ответника ипотечен кредит в размер на 60 000евро за покупка на недвижим имот в гр.С. - апартамент №2* в р-н С., ж.к."Г. М.", ул."М."№*** на първи жил.етаж в секция "*" на жилищната сграда с площ от 57,48кв.м. Страните са уговорили връщане на кредита в срок до 11.02.2020г. при условията на договора, като са постигнали съгласие в обезпечение на кредита банката да впише законна ипотека върху имота, който ще бъде придобит със средствата от кредита. Солидарни длъжници по договор №8/11.02.2010г. и анекс от 18.02.2010г. към него са физическото лице Д.М. и дружеството "Хоумлан"ЕАД. Няма спор, че кредитополучателят по договора - ответникът Ю.М. и солидарните длъжници не са изпълнявали точно договорните си задължения, при което с изпълнителен лист от 29.08.2013г. на СРС по гр.д.№35563/2013г. същите са осъдени солидарно да заплатят на банката - ищец сумата 49 958,99 евро - главница по договора за кредит от 11.02.2010г. и анекса към него, ведно със законната лихва от 22.08.2013г., лихва в размер на 4 856,13евро и разноските по делото.          

В изпълнение на Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №10/17.02.2010г., ищецът "Уникредит Булбанк"АД е предоставил на ответника Ю.М. и кредит в размер на 10 000 евро с краен срок за погасяване 10.02.2020г. при условията и сроковете по погасителния план, като този договор е обезпечен със залог върху парични средства за салдо по сметка и/или вземания. С изпълнителен лист от 06.07.2017г., издаден по ч.гр.д.№37 704/2017г. СРС е осъдил ответника Ю.М. и солидарния длъжник Д.М. да заплатят на ищеца сумата 375,32 евро - неизплатена главница по договора за кредит от 17.02.2010г., договорна лихва в размер на 588,61 евро, лихва за забава върху падежирала главница в размер на 217,79евро и разноски по делото.

С Договор за банков кредит за оборотни средства №157/17.06.2009г. ищецът "Уникредит Булбанк"АД е предоставил на дружеството "Хоумлан"ЕАД кредит за оборотни средства в размер на 100 000лв. , с краен срок на погасяване 20.06.2010г. За обезпечение на кредита дружеството - кредитополучател е приело да учреди втора по ред договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот в гр.София. Към този договор сключилите го страни са подписали три анекса, като с Анекс №3/03.06.2010г. като солидарни длъжници по реда на чл.101 ЗЗД са встъпили физическите лица Ю.М. и Д.М., а с Анекс №4/08.03.2011г. страните са предоговорили част от клаузите по договора и са постигнали съгласие непогасената част от кредита да бъде с краен срок за погасяване 30.05.2015г. С изпълнителен лист от 12.08.2014г. по гр.д. №41413/2014г. СРС е осъдил дружеството "Хоумлан"ЕАД, Ю.М. и Д.М.  да заплатят солидарно  на "Уникредит Булбанк"АД сумата 50 835лв. - главница по договора за банков кредит от 17.06.2009г. и анекси към него, ведно със законната лихва от 28.07.2014г., лихва в размер на 19 277,95лв. и разноски по делото.     

От представените от ищеца писмени доказателства е установено, че договорите за банкови кредити с ответника Ю.М. са сключени от името на "Уникредит Булбанк"АД от служители на банката, при наличие на представителна власт, като ответникът Ю.М. и солидарните длъжници са приели и подписали Общите условия на банката, приложими към съответния договор за кредит.

Видно е от представените: Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.05.2018г., протокол за разпределение и удостоверение от ЧСИ, че даденият в обезпечение на ищеца по договора от 11.02.2010г. недвижим имот - апартамент №* в р-н С., ж.к."Г. М.", ул."М."№*** на първи жил.етаж в секция "*" на жилищната сграда с площ от 57,48кв.м., е бил продаден на публична продан по изп.д.№306/2014г. по описа на ЧСИ С.Х. с рег.№ *** в КЧСИ, като с получената сума е било извършено разпределение, след което понастоящем общият размер на задълженията на ответника Ю.М. и на солидарните длъжници Д.М. и "Хоумлан"ЕАД възлиза в размер на сумата 297 370,20лв.         

С удостоверение от 10.01.2019г. ЧСИ С.Я. - рег. № *** в КЧСИ е удостоверил, че по издадения от СРС изп.лист от 06.07.2017г. по гр.д.№37704/2017г. е образувано изп.д.№920/2017г., което е висящо.

С молби от 03.06.2013г. и от 30.09.2013г. ответникът е поискал от ищеца предоговаряне на сключените договори за кредит, като липсват данни за постигнато между страните съгласие за промяна на условията по кредитите.

С нот.акт №197 от 04.06.2013г. по н.д. № 172/2013г. на нотариус №454 в НотК и район на действие съдебния район на ЯРС, длъжникът Ю.М. се е разпоредил безвъзмездно със собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Я. на ул.„Д.Б.” бл.17**, вх.*, ет.*, представляващ апартамент №55 с идентификатор №*** по КК на гр.Ямбол, ведно с прилежащото му таванско помещение №8. По сключения с нотариалния акт  договор за дарение на този недвижим имот, надарена е  втората  ответница по делото - Т.Ю.М., малолетна, която при сключването на сделката е представлявана от ответника Ю.М. като нейн баща и законен представител. Същият имот е придобит от ответника Ю.М. чрез дарение от Д.М. и Г.М., извършено с нот.акт №180 от 19.12.2002г. на нотариус №*** н НотК. Дарителите са закупили този имот с нот.акт №116/13.04.1999г. на нотариус №** в НотК.

 Разпитаната по делото свидетелка Д.М. - майка на ответника Ю.М., е дала показания, според които тя и съпругът й Г.М. дарили имота в гр.Ямбол на сина си Ю.М., но когато се родила дъщеря му - ответницата Т.М., желанието на свидетелката било този имот да стане собствен на детето, което е първото момиче в рода им, като ответникът Ю.М. изпълнил именно това желание на майка си, дарявайки жилището на малолетната си дъщеря.     

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск се квалифицира по чл.135,ал.1 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им последният е знаел за увреждането. Правен интерес от предявяване на иска е налице, когато с действията си длъжникът намалява имуществото си, с което се осуетява удовлетворяването на вземането на кредитора. За уважаване на иска е необходимо ищецът да докаже няколко предпоставки: той следва да установи качеството си на кредитор спрямо ответника, т.е. че има вземане срещу него, възникнало преди датата на правното действие, което се оспорва с иска по чл.135 ЗЗД; наличието на извършено правно действие от длъжника – ответник, с което той е намалил имуществото си; знание на длъжника, че с това действие уврежда интересите на кредитора, като това знание се презюмира в случаите на безвъзмездно разпореждане, или се прилага презумпцията за знание на чл.135,ал.2 ЗЗД. При възмездна сделка ищецът следва да докаже и знанието за увреждане на кредитора у третото лице, с което длъжникът е договарял.

Съдът счита, че в случая са установени всички законови предпоставки за уважаване претенцията на ищеца по чл.135,ал.1 ЗЗД.

От доказателствата по делото безспорно се установи, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска - ищецът има качеството на кредитор по отношение на ответника Ю.М., което е придобил по силата на договорите за кредит от 11.02.2010г., от 17.02.2010г. и от 17.06.2009г. Качеството на кредитор на ищеца е възникнало със сключването и изпълнението от страна на банката на всеки от договорите за кредит и с усвояването на сумите по кредитите от длъжника Ю.М., респ. поемането на задължения от него като солидарен длъжник, следователно – преди  04.06.2013г. (датата на дарението), като без правно значение е преди сключването на договорите за кредит одобрени ли са били кредитите с решение на орган на банката. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което в случая е налице, без да е необходимо то да е изискуемо и ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Затова без значение се явява обстоятелството кога кредиторът е прибегнал към принудително изпълнение, дори кога е обявил кредитите за предсрочно изискуеми. Меродавна е датата на придобиване качеството кредитор, предхождаща увреждащата разпоредителна сделка, като от доказателствата по делото е установено, че и понастоящем вземанията на банката-ищец  към ответника Ю.М. по сключените договори за кредит са непогасени.

На следващо място съдът намира, че е налице и втората предпоставка за уважаване на иска, а именно наличието на разпоредително действие или сделка, както и увреждащият му характер. Съдът намира, че разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 197 от 04.06.2013г. на нотариус с peг. № *** в НотК уврежда ищеца, тъй като чрез нея ответникът Ю.М. обективно е намалил имуществото си.

Неоснователно е възражението на ответниците, че с дадените по договорите за кредит обезпечения - ипотеки върху други имоти и учредени залози, страните са се отклонили от правилото на чл.133 ЗЗД. Изхождайки от договорното съдържание на договорите за кредит, включително Общите условия към тях, и тълкувайки волята на сключилите ги страни, съдът не намира, че постигнатото от съконтрагентите съгласие е вземанията на банката да са обезпечени само с учредените ипотеки и залози, а и нормата на чл.133 ЗЗД е императивна и не може да бъде дерогирана по съгласие на страните - установеният от нея принцип е, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Трайна е и практиката на ВКС, която настоящият съд възприема, че съобразно разпоредбата на чл.133 ЗЗД за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза или с друго такова.

Налице е и знание у ответника Ю.М., че с извършеното дарение уврежда ищеца. Според практиката на ВКС, знанието на длъжника за увреждане е установено винаги, когато същият знае, че има кредитор, като увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат правата на кредитора. В случая към датата на процесната дарствена разпоредителна сделка ответникът Ю.М. е знаел, че банката- ищец е негов кредитор, тъй като задълженията му не са били погасени. Знанието за увреждане не се изключва от депозираните от ответника молби до ищеца с искания за предоговаряне на кредитите, тъй като по тези молби липсва постигнато съгласие за изменение на договорите, по които ищцовата банка вече е имала качеството на кредитор. Наличието на знание за увреждането на ищеца не се опроверга и с показанията на св.М., според която ответникът Ю.М. е изпълнил волята й на майка имотът да стане собствен на първото момиче в рода, тъй като към момента на сделката имотът е бил собствен именно на ответника М., а не на майка му и само той е имал правото да решава и да се разпорежда с този имот. С оглед на това и предвид родствената връзка на свидетелката с ответника, съдът не дава вяра на показанията на св.М., намирайки ги за заинтересовани (чл.172 ГПК).      

Или несъмнено е , че след извършената сделка на дарение от ответника Ю.М., активите на имущество му, от което ищецът би могъл да се удовлетвори са намалели, което е довело до увреждане на кредитора. Следователно, по отношение знанието на длъжника за увреждащото действие като правнорелевантен факт за основателността на иска, съдът намира за  доказано от ищеца.

По отношение знанието на третото лице, в чиято полза е извършено разпоредителното действие, съдът намира на първо място, че при тази сделка знание за увреждане у приобретателя не се изисква, т. к. сделката е безвъзмездна, а наред с това страна по тези сделки е дете на длъжника, като по отношение на него съществува оборимата  презумпция по чл.135, ал.2 ЗЗД за знание, т. е. знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая ответницата Т.М. е и представлявана от баща си Ю.М., чието знание за увреждането на ищеца, както вече се посочи, е безспорно установено.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение от страна на ответниците, че в настоящия случай увреждане на ищеца не е налице, тъй като длъжникът Ю.М. се е разпоредил със свое несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444 ГПК, поради което същото не би могло да служи за принудително удовлетворяване на вземането на кредитора. По въпроса може ли да има характер на увреждаща сделката, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си жилище и отпада ли с извършването й несеквестируемостта на жилището, има трайно установена практика на ВКС, обективирана в редица съдебни актове ( Решение №456/25.06.2010г. по гр. д. №1294/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение №855/04.12.2003г. по гр. д. №123/2003г., ВКС, II г. о. и др.), според които цялото имущество на длъжника е секвестируемо, като в чл.444 и чл.446 ГПК са въведени изключения, с които се обявяват определени имуществени права на длъжника за несеквестируеми. Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл.444 ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. Прието е, че несеквестируемостта на единственото жилище отпада тогава, когато длъжникът го е продал или е предприел други разпоредителни действия с него. Този извод е обоснован с факта, че увреждането на кредитора е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, а сделката, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище може да уврежда кредитора, т. к. вследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта, поради което последната отпада по отношение на това жилище.

Предвид всичко изложено ЯОС счете, че претенцията на ищеца е основателна, доказана и следва да се уважи, като се обяви по отношение на него за недействително дарственото разпореждане с недвижимия имот в гр.Ямбол, извършено от ответника Ю.М. в полза на ответницата Т.М., обективирано в нот.акт №197/04.06.2013г. на нотариус №*** в НотК.

 При този изход на делото пред първата инстанция, основателно е искането на ищеца за присъждане на разноските, които е направил - в размер на общо 2105,62лв. (319.48лв. – внесена ДТ и  1786,14 лв. заплатено адвокатско възнаграждение).

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                   Р   Е   Ш   И   :

 

ОБЯВЯВА на основание чл.135,ал.1 ЗЗД за недействителен по отношение на „Уникредит Булбанк”АД със седалище и адрес на управление гр.София, район "Възраждане", пл."Света Неделя"№7, с ЕИК *********, представлявано от Л.К.Х. и Е. М., договора за  дарение на недвижим имот от 04.06.2013г., сключен с нот. акт №194, том II, рег.№***, н.д.№172/2013г. на нотариус №*** в НотК, с който Ю. ***, с ЕГН *********** е дарил на дъщеря си Т.Ю.М. ***,с ЕГН **********, следния недвижим имот, находящ се в гр.Я., ул.„Д.Б.” бл.**, вх.*, ет.*, представляващ апартамент №** с идентификатор №***по КК на гр.Я., със застроена площ от 69,75кв.м. с предназначение жилище, състоящо се от две стаи, кухня,коридор, сервизни помещения и южна тераса,  ведно с прилежащото му таванско помещение №8, при граници на обекта: на същия етаж обекти с идентификатор №***и №**, под обекта - обект с идентификатор №****и над обекта - обект с идентификатор №****.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК Ю.Г.М. и Т.Ю.М.,***, с посочени данни за адреси и ЕГН, да заплатят на „Уникредит Булбанк”АД, с посочени по делото данни за седалище, адрес на управление, ЕИК и представители, направените по делото пред първата инстанция разноски в размер на сумата 2105,62лв.  (две хиляди сто и пет лева и 0.62ст.).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: