Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 967 /
20.12. Година 2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III – ти наказателен състав
На 18 декември Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Богдан Велев
Съдебни заседатели:
Секретар: Цветелина Малинова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 01872 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №1711000
на ОД МВР – Перник, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на О.П.Д. ,с ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш е постъпила
жалба лицето,чиято отговорност е ангажирана в процеса, с която се оспорва
материално-правната и процесуално-правната законосъобразност на издадения
електронен фиш.
В съдебно заседание,страната-жалбоподател
се представлява от адв.Д., с инвокирани доводи /чрез изложеното в писмената
жалба/относно възможност за приложение на тази процедура само със стационарно
монтирано техническо средство/система/,сочени пороци по отношение на определени
реквизити:издател,дата на издаване.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник,
не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е
участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 17.08.2017г.,
в 09:57 часа, в гр. Перник, път I-6 на км.74+600,кв.“Бела вода“,до
бензиностанция Дилас , в посока на
движение към гр.София,се движело МПС - л.а. “БМВ Х 5“, с регистрационен №***„. В същия район с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М”, №576, монтирано в полицейски автомобил, се извършвало измерване на
скоростта на преминаващите пътни превозни средства.
Ограничението на максимално разрешената
скорост е въведено чрез ПЗ Д11,за начало на населено място,при
регламента,установен чрез чл.21 ал.1 от
Закона за движението по пътищата.
В 09:57 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по
пътищата /обн.
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
Впоследствие,
при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане
на превозното средство в контролираната зоната
е измерена скорост на движение от 80 км/ч., което превишавало с 30 км/ч.
разрешената за населено място скорост от 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. След съответно
приспадане на допустимата грешка при измерването превишението на скоростта било редуцирано до 27 км/ч..
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на О.П.Д., затова и с оглед разпоредбата на
чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу нея бил издаден електронен фиш, серия К №1711000 на ОД
МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1,
т.3 от ЗДвП, и е наложена глоба в размер на 100 лв. за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
След
връчване на електронния фиш жалбоподателката не упражнила правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като
писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, разписка, снимков
материал от АТС TFR1-М 576 , протокол
за използване на АТСС на 17.08.2017г., протокол 2-29-17 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1М от 05.06.2017 г. на Лаборатория за проверка на СИ
в Полицейска техника.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата.
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда
на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша.
Евентуално просрочие на същата /в случай, че ЕФ е бил редовно връчен/,
не мотивира друг извод, съображенията за което са
следните:
В съдържанието на ЕФ не е посочено
в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, което безспорно ограничава
възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба. По тази
причина, пропускането на срока не следва
да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от
пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на
обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното
законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите на
гражданите, дори и подадена след законоустановения срок, жалбата следва да се
приеме за процесуално допустима.
В конкретния случай,електронния фиш е връчен на 16.10.2019г.,жалбата е
получена /входирана/от въззиваемата
страна на 24.10.2019г.
По отношение на процедурата по
издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, съдебния състав счита за
безспорно доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/система TFR 1-М, с идент. № 576, с
каквито съгласно чл.189, ал.4 /изм., ДВ, бр.19/2015 г., в сила към датата на
нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./,
"автоматизирани
технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което
е установено и заснето процесното нарушение е мобилно, прикрепено към служебен
полицейски автомобил с рег. №*** и е обслужвано от полицейски служител,
поставящ начало и край на работния
процес.
Приетият по делото протокол №2-29-17/05.06.2017 г. на лаборатория за проверка на СИ
в Полицейска техника при ГД „НП“, безспорно доказва, че средство за измерване –
мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №576 при
извършените първоначална и последваща проверка
е установено съответствие с
одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават
максимално допустимите.
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически
изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния
режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Същевременно, условията и редът
за това, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изд. от МВР на
основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, са спазени.
На първо място,към датата на нарушението е отпаднало
изискването участъкът от пътя, в който е осъществяван видеоконтрол с
мобилното автоматизирано техническо средство, да е предварително обозначен,
произтичащо от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП , отменена съответно с
ДВ бр.54 от 2017г.
Използването на мобилното АТСС на
съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/,
съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в
която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на
служебния автомобил, в който е монтирано АТСС,
началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.
Данните в протокола,
ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС
/клип №9243/, доказват, че нарушението е установено в границите на населено място- кв.“Бела
Вода“гр.Перник,/при допустима за
процесното превозно средство скорост на движение 50 км/ч., съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Тези доказателствени материали
удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на
електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен
режим съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон, а оттук - че
квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно.
На кадрите от снимковия материал,
снет от записания клип №9243, се наблюдава ясно автомобила, визиран в
електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на
сработването на мобилното средство за видеоконтрол,изключват всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал,
заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението
по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система,
заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес..
Безспорно доказано е, че
жалбоподателката, като собственик на превозното
средство, с което е извършено нарушението, е негов субект ,тъй като липсва процедура,установена в чл.189, ал.5 от ЗДвП/лице,на което било предоставено
превозното средство/, поради което
законосъобразно и обосновано /при всестранна и обективна оценка на
доказателствената съвкупност/, именно отговорността на страната-жалбоподател е ангажирана за установеното
и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният
електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед на Министъра на вътрешните
работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което
е редовен от процесуална страна.
Всичко изложено мотивира съдебния
състав да приеме, че доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място О.П.Д. е
управлявала описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена
с технически изправно АТСС – мобилна система за измерване на скорост – “ТFR1 –
М”, №576, поради което законосъобразно отговорността и е ангажира по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш, а
доводите ,изложени в писмената жалба съдът ги намира за неоснователни,тъй като
максимално разрешената скорост е установена според текста на чл.21 ал.1 от
Закона за движението по пътищата,относима за „населено място“ ,а вмененото
административно нарушение,като дата,място,изпълнително деяние е описано с
достатъчна точност,за да може един правоспособен водач на МПС да разбере какво
му се вменява.
По отношение вида и размера на наложеното
административно наказание:
За констатираното нарушение –
превишаване на разрешената максимална скорост санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в
зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай
скоростта е превишена със 27 км/ч. , която стойност е получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.3 от визираната разпоредба. Последната
предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от 21 до 30 км/ч точно фиксирано по размер
наказание – глоба от 100 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание
е наложено,и предвид законосъобразното
определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Потвърждава Електронен фиш, серия К,
№1711000 на ОД МВР – Перник,с който на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на О.П.Д. ***,с
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ