Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 6748 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от „Б.Д.“ ЕАД против И.Ц.А. кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 13.03.2013 г. сключил с ответника договор за кредит за текущо
потребление за сумата от 17 500 евро със срок за погасяване на дълга до
13.03.2023 г. Ответникът преустановил плащанията по кредита, считано от
14.05.2015г. Поради непогасяване на задълженията, считано от 17.11.2017 г.,
дългът бил обявен за изцяло изискуем. Ответникът дължал сумата от 14 992 евро/главница/,
5203.28 евро/договорна лихва за периода 14.04.2015г. -10.01.2018г./, 620.38
евро/санкционираща лихва за периода 21.04.2016г.-10.08.2018г./, 60 евро -
заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2018
г. до окончателното изплащане. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед
по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 2593/2018 г. на СРС, ГО, 151 състав, срещу която
ответникът възразил, поради което заповедта не могла да влезе в сила. Моли съда
да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените
суми, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане. Претендира направените в исковото и в заповедното
производство разноски.
Ответникът оспорва
иска, като прави следните възражения: оспорва да е сключил договор за кредит за текущо потребление на 13.03.2013 г.;
поддържа, че на първа страница от договора нямало положен подпис и три
имена на кредитополучател и липсвал подпис и три имена на кредитор; договорът бил подписан за банката от
лице, без представителна власт; погасителният
план не бил подписан от ответника; липсвал предмет на договора, поради което бил нищожен; договорът нямал идентификационен
номер; оспорва датата на договора; оспорва да е получил сумата
от 17 500 евро; поддържа, че посочената в договора банкова сметка ***; оспорва съдържанието на договора - твърди, че в договора имало множество вписвания
на ръка; оспорва да е бил уведомен за предсрочната изискуемост
на кредита; оспорва размера на задълженията по договора, тъй като
част от тях били погасени; поддържа, че при разрешаване на кредита не били относими Условия за обвързана
продажба на кредит и застрахователен продукт „Сигурност“, нито Декларация,
заедно с Общи условия на банката за предоставяне на кредити; банката нямала
лиценз да извършва застрахователна дейност и нямала право да е страна по
подобен вид договори и сделки; условията за обвързана продажба на кредит и
застрахователен продукт „Сигурност“ и Декларация, заедно с общи условия на банката
за предоставяне на кредити, сочели на преддоговорни отношения; кредиторът не
бил предоставил извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на
кредотополучателя за всеки месец; позовава се на неравноправност на чл.8 от
договора за кредит от 13.03.201З г., както и на „неравноправност на общите условия на банката за
предоставяне на кредити“, без да уточнява конкретни разпоредби от ОУ.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
и правна следното:
По предявения иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл. 430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ:
За да бъде уважен този иск, трябва да е доказан следният ФС:
1/съществуването на договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2013 г. и
неговото съдържание, както и обстоятелството, че кредитът е бил предоставен;
2/да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита; 3/размерът на задълженията
да е определен, съгласно условията на договора.
В тежест на ответника е да ангажира доказателства за извършените плащания
по договора. Видно
от договор за кредит текущо потребление от 13.03.2013 г., сключен между
страните, ищецът, в качеството на кредитор, е поел задължение да предостави на ответника
в качеството на кредитополучател, сумата от 17 500 евро, а
кредитополучателят е поел задължение да
върне кредита при условията на договора. Кредитът е отпуснат при следните
параметри на кредитното задължение: цел на кредита – за текущи нужди; срок за
погасяване – 120 месеца, считано от неговото усвояване; годишен лихвен процент -
променлив процент в размер на 7.95 % годишно или 0.02 % на ден, при изпълнение
на условията по програма „ДСК престиж плюс“, описани в Приложение № 2 към
договора. При нарушаване на условията, приложимият лихвен процент се увеличава
по реда, предвиден в тях. Минималният размер, който може да достигне лихвеният
процент в резултат на неизпълнение на условията е 13.45 % годишно или 0.04 % на
ден. Годишният процент на разходите по кредита е 10.08 % и може да бъде
променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Запллащането на такси
е уредено в т.15 от договора.
Представен е погасителен план, в който е посочена дата на усвояване - 13.03.2013г. и са предвидени плащания на месечни
погасителни вноски на 14-то число всеки месец
в размер на 224.92 лв. до
13.03.2023 г.
Представен е договор за залог върху вземане от 13.03.2013 г. за обезпечаване на кредита по договора за
кредит за текущо потребление от 13.03.2013 г. С договора ответникът е поел
задължение да даде нареждане на работодателя си трудовото му възнагражение и
други свързани с него плащания да бъдат превеждани по сметката му Банка ДСК, от
която се извършва погасяване на дължимите месечни вноски по кредита на
съответните падежи. Съгласно договора, залогодателят няма право да прехвърля
заложените вземания на трети лица, както и да ги залага в полза на други лица,
освен ако е получил предварително изрично писмено съгласие от заложния
кредитор. Залогодателят няма право да нарежда на работодателя заложените взамения
да бъдат превеждани по друга сметка, както и да получава плащания в брой. Залогодателят
има право да се разпорежда свободно с наличността по сметката си, освен в
случаите на чл.7, когато сметката се блокира. Съгласно чл.7 от договора, в случаите
на неизпълнение на което и да е задължение по договора за кредит, заложният
кредитор може да събере непогасените вноски, както и целия предсрочно изискуем
остатък от кредита от сметката та залогодателя.
На 08.03.30213 г. между страните е
сключен договор за откриване и обслужване на стандартна заплащателна
сметка на името на ответника ********.
Представена е нотариална покана от 30.08.2017г. от ищеца до ответника, в
която е посочено, че поради забава при погасяване на задълженията по договора
за банков кредит от 13.03.2013 г., банката обявява кредита за предсрочно
изискуем от датата на получаване на поканата.
Върху поканата е отразено, че е връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, като са посетени следните адреси: постоянният адрес на И.А. ***0 и неговият настоящ адрес по справка но НБДН - с. Негован, СО, ул.“********.
На двата адреса са извършени посещения на
07.09.2017 г., на 21.09.2017 г. и на 08.10.2017 г. Посочено е, че А. не
е бил намерен, нито е открито пълнолетно лице, което да е било съгласно да
получи поканата със задължение да я предаде на адресата, поради което, на
основание чл.47, ал.1 от ГПК, на 08.10.2017г. са залепени уведомления и на
двата адреса с указание, че в нотариалната кантора в гр.София, бул.“********е
оставена нотариална покана и може да бъде получена в двуседмичен срок от
залепване на уведомлението. Нотариусът е удостоверил, че в посочения срок никой
не се е явил да получи нотариалната покана, поради което на основание чл.47,
ал.5 от ГПК е приел, че същата е връчена с изтичането на двуседмичния срок от
залепване на уведомлението, който, според него, е изтекъл на 02.11.2017 г.
По искане на банката на 05.02.2018 г. е издадена заповед
по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 2593/2018 г. на СРС, ГО, 151 състав, с която е
разпоредено длъжникът И. Ц.А. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 14 992.04 евро
– главница по договор за текущо потребление от 13.03.3013 г., ведно със законна
лихва от 11.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва
в размер на 5 203.28 евро за периода 14.04.2015 г. - 10.01.2018 г., наказателна
лихва в размер на 620,38 евро за периода 21.04.2016 г. - 10.01.2018 г., такса в
размер на 60 евро и разноски по делото. – 816.59 лв. за държавна такса и 150
лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено възражение от И.Ц.А. на 11.04.2018
г. в срока по чл.414 от ГПК.
По делото е изслушана счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема
като изчисления и констатации за извършени плащания, но не и като крайни
изводи. От заключението се установява, че на 14.03.2013 г. по сметка, посочена
в договора, с титуляр И.Ц.А., е преведена сумата от 17 500 евро, която е
превалутирана и усвоена в левова равностойност от 34 177.50 лв. от ответника по сметка ********. Усвояването на сумата се потвърждава и от представено по делото
извлечение от банковата сметка. Ответникът е извършвал плащания по кредита по
доброволен ред до 14.04.2015 г. Непогасените задължения по кредита, без да се
отчитат плащания по принудителен ред, са както следва: главница в размер на 14
992.04 евро, възнаградителна лихва от 5 090.21 евро за периода 14.05.2015 г. -
10.01.2018 г., санкционираща лихва в размер на 395.74 евро за периода
14.05.2015 г. – 14.11.2017 г. и наказателна лихва в размер на 224.88 евро за
периода 14.11.2017 г. - 10.01.2018 г./отговор на задача четири, приложение № 1
към заключението/. Вещото лице е дало заключение и за размера на задълженията,
като е взело предвид плащания, извършени по принудителен ред, чрез ЧСИ/отговор
на задача четири, приложение № 2 към заключението/, но съдът не кредитира заключението в тази част,
тъй като, съгласно т.9 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, плащанията, събрани по
принудителен ред, въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителния лист, не следва да бъдат съобразявани при
определяне размера на задължението по предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК. Вещото
лице е установило промяна на първоначално уговорения лихвен процент за
възнаградителна лихва, който към датата на сключване на договора е 7.95 % , и е
променян както следва: на 14.05.2015 г. - 8.45 %, на 14.08.2015 г. - 8.95 % и
на 14.09.2015г.- 13.45 %. Според
счетоводната експертиза тези промени на годишния лихвен процент /ГЛП/ са
извършени, поради неизпълнение на условията по програма „Промоционални условия по
кредитна програма „ДСК Престиж плюс“ - Приложение № 2 към договора за кредит.
Считано от 14.04.2015г. кредитополучателят е преустановил плащанията по
кредита, а от 14.05.2015 г. е отпаднал преференциалният лихвен процент. Вещото
лице е посочило, че съгласно т.9.1.1, т.9.1.2 и т.9.1.3 от Приложение № 2 към
договора за кредит – „Промоционални условия по кредитна програма ДСК Престиж
плюс“, при преустановяване на плащанията
по кредита, той започва да се олихвява със стандартен лихвен процент за този
вид кредити.
Така обсъдените доказателства установяват, че на 13.03.2013 г. е сключен
договор за кредит за текущо потребление,
в изпълнение на който банката е превела сумата от 17 500 евро, която е
превалутирала и е превела левова
равностойност от 34 177.50 лв. по сметка, посочена в договора/********/ с титуляр И.Ц.А.. До 14.04.2015г.
са извършвани плащания по доброволен ред по сметката от ответника, след което плащанията са
преустановени.
Спорни въпроси по делото са: дали договорът за кредит от 13.03.2013г. и Общите условия на банката за предоставяне на кредити са
подписани от ответника, както и други документи, представени по делото – Извлечение от разплащателната и кредитна сметка
на И.А., Договор за залог от 13.03.2013 г., Промоционални услоия, Условия за
обвързана продажба на кредит и застрахователен прокукт „Сигурност“ и Декларация,
Разглеждане на искане за кредит./л.10-29/.
По искане на ответника, с определение от 31.01.2020
г., на основание чл.193, ал.1 от ГПК, е открито производство по оспорване автентичността
на горепосочените документи, като на А. е указано, че е негова
доказателствената тежест в това производство. Ответникът не ангажира
доказателства в откритото производство, поради което съдът прие оспорването на
неговия подпис под документите за неоснователно.
Ответникът въведе и възражения, че договорът за кредит не бил подписан от
представител на банката и бил антидатиран, които възражения също са неоснователни.
Самият
ищец не оспорва представителната валст на лицето, подписало договора от името
на банката. По тази причина е преведен и кредитът по сметка на ответника, а
впоследствие са приети и плащанията, извършени от него. След преустановяване на
плащанията, банката е подала завяление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК. Дори и лицето, подписало кредита от името на
банката към датата на сключване на договора да не е било упълномощено да стори
това, а подобен факт не е установен по делото, то съгласно чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването.В конкретиня случай банката по
никакъв начин не е оспорила действията на своя представител, изпълнила е задълженията си по договора за кредит, а в
настоящото производство иска да бъде установено по отношение на ответника, че
дължи неизплатените суми по договора за кредит.
Неоснователно е и възражението за антидатираност
на договора за кредит от 13.03.2013 г. От заключението на счетоводната
експертиза се установява, че на следващия ден след сключване на договора -
14.03.2013 г. - кредитът е бил преведен по банкова сметка ***./отговор на
въпрос първи/.
Спорен въпрос по делото е дали ответникът е получил договорения кредит.
Това възражение на ответника също е
неоснователно. Съгласно чл.6 от договора за кредит за текущо потребление от 13.03.2013
г., условията за обвързана продажба на банкови продукти се изпълняват по разплащателна
сметка ********. Видно от заключението на счетоводната експертиза
на 14.03.2013г. по банкова сметка ***вро, превалутирана е и той е получил
левовата равностойност от 34 177.50 лв. по сметка ********, като се е разпоредил с нея./заключение на счетоводната експертиза - отговор
на въпрос първи, извлечение от банкова сметка ***.03.2013 г. - 24.06.2019 г. – л.129 -145/.
Спорен въпрос е дали клаузата на чл.8 от договора е неравноправна.
Съдът намира, че чл.8 от договора за кредит противоречи
на чл.143, ал.1 от ЗЗП, поради следните съображения:
Съгласно чл.8 от договора, кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на
7.95 % годишно или 0.02 % на ден, при изпълнение на условията по програма „ДСК
Престиж плюс“, подробно описани в Приложнеие №2 към договора. При нарушаване на
Условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло
или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно Условията. Максималният
размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на
Условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити, който към датата на сключване на договора за кредит е 13.45 % годишно
или 0.04 % на ден.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите трябва
да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин и потребителят предварително
да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги
може едностранно да промени цената.
При уговорка за едностранна промяна на лихвения
процент следва ясно да бъде указано кога/при какви условия/ и как /по какъв метод/
ще бъде променена лихвата. Методът за
изчисляване на лихвата,
респ. БЛП, се явява съществен елемент от договора за кредит, което само по
себе си изключва възможността този
елемент да бъде едностранно променян
от банката след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до
фиксиран или променлив лихвен процент. Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация относно това как /по каква формула/ кредитодателят едностранно може да промени
цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по
адекватен начин, съобразно своите интереси, към датата на подписване на договора/13.03.2013г./. Методологията, създадена от банката, за едностранна промяна на лихвения процент не е част от кредитния договор, поради което кредитодателят не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправната клауза по чл. 143 ЗЗП.
Видно от цитираната оспорена клауза на процесния договор е предвидено, че банката може едностранно да променя лихвения процент, но не е уредена конкретна формула, по която ще се изменя лихвения процент.
От заключението на счетоводната експертиза се
установява, че банката е променила годишния лихвения процент три пъти за процесния период
- на 14.05.2015 г. го е увеличила на
8.45%, на 14.08.2015г. го е увеличила на 8.95 % и на 14.09.2015г. го
е увеличила на 13.45 %.
Според счетоводната експертиза тези промени на годишния
лихвен процент /ГЛП/ са извършени, поради неизпълнение на условията по програма
„Промоционални условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“ - Приложение № 2
към договора за кредит. Считано от 14.04.2015г. кредитополучателят е
преустановил плащанията по кредита, а от 14.05.2015 г. е отпаднал
преференциалният лихвен процент. Вещото лице е посочило, че съгласно т.9.1.1,
т.9.1.2 и т.9.1.3 от Приложение № 2 към договора за кредит – „Промоционални
условия по кредитна програма ДСК Престиж плюс“, при преустановяване на плащанията по кредита,
той започва да се олихвява със стандартен лихвен процент за този вид кредити.
Видно от Приложение № 2 към договора –
„Промоционални условия по кредитна програма „ДСК Престиж“ т.9.1, 9.1.1 и 9.1.2,
9.1.3 уреждат отнемане на преференцията при нарушаване на условията по
договора. В тези текстове обаче липсва конкретна формула за определяне на
лихвения процент. По т.9.1 е предвидено при нарушаване на договорените условия
по т.1 лихвеният процент да се промени, „съобразно изпълнените условия по т.1“,
като максималният размер, който може да достигне лихвеният процент е променливият лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити. По т.9.1.1 е предвидено, когато в продължение
на два последователни месеца не постъпи работна заплата по разплащателната
сметка, открита в банката, но по сметката постъпва погасителна вноска по
кредита, преференцията да се отнема частично. Остатъкът от кредита започва да
се олихвява с действащия лихвен процент към датата на промяната, приложим при
лихвена опция по т.1.3 от приложението. Хипотезата на т.9.1.2 е неприложима към
казуса, тъй като не се твърди, ответникът да не е изпълнил ангажимента си за
искане за издаване на дебитна карта и включване на „ДСК Директ“, поради което
съдът не обсъжда тази разпоредба. По т.9.1.3 е предвидено, когато трудовото или
служебното правоотношение на кредитополучателя бъде прекратено или постъпленията
на определената месечна погасителна вноска по кредита бъдат преустановени в два
последователни месеца, или който и да е от ползваните кредитни продукти, в т.ч.
кредитна карта, стане предсрочно изискуем, приложимият лихвен процент да се
увеличи и остатъкът от кредита да се олихвява с действащия лихвен процент към
датата на промяната, приложим по стандартни кредити за текущо потребление,
съобразно размера на договорения кредит и изисква съответно обезпечение.
В обобщение, разпоредбите на т.9.1, 9.1.1 и 9.1.3 предвиждат при
преустановяване на плащанията по кредита, остатъкът от него да се олихвява с
по-висок лихвен процент, който по т.9.1 не е конкретно определен, но е посочен
максимален размер - променливият лихвен
процент по стандартни потребителски кредити, а по т.9.1.1 и т.9.1.3 е посочено, че увеличеният лихвен процент е
действащият лихвен процент към датата на промяната по стандартни кредити. Действащият лихвен процент по стандартни
кредити обаче също е променлива величина във времето и може да бъде променян
едностранно от банката. Така не е ясно отнапред за кредитополучателя с
какъв конкретно лихвен процент ще бъде олихвяван остатъкът от кредита, при
евентуално неизпълнение на договорните условия. Кредитополучателят е поставен в неравностойно положение спрямо банката, тъй като не е предварително информиран относно съществен елемент от
договора, който определя размера на неговото задължение. В този смисъл е и практиката на ВКС
постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на
2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на
4-то г.о. и решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на
3-то г.о.
Тъй като клаузата на чл. 8 от договора, която
предоставя възможност на банката едностранно да променя базовия лихвен процент
е неравноправна, същата се явява нищожна и не следва да бъде прилагана в
отношенията между страните, респ. едностранното увличение на лихвата не
обвързва ответника. Задълженията на кредитополучателя следва да бъдат
определени по първоначалния погасителен план.
Спорни въпроси са дали е настъпила предсрочна изискуемост на кредита и какъв
е размерът на задълженията по договора за кредит.
Съобразно даденото задължително тълкуване по
т.18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането има
действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
От назначената по делото счетоводна експертиза,
чието заключение съдът приема като
изчисления, не и като крайни изводи, се установява, че към 11.01.2018 г. е
имало 33 бр. непогасени месечни вноски през периода 14.04.2015 г. - 11.01.2018 г.,
като общият размер на просрочените
вноски за главница към 11.01.2018 г. възлиза на 3001.99 евро.
Съгласно чл.20.1 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, кредиторът има право да превърне
кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените
погашения за лихва и/или главница.
Съгласно чл.19.2 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, при забава на плащанията за
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяването на молбата за събирането
му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след
тази дата – със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
С нотариална покана от 30.08.2017 г. банката е
заявила, че обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от получаване на
поканата. Към 30.08.2017 г. ответникът е забавил плащанията на повече от една
месечна вноска и е забавил плащанията за главница и лихва над 90 дни.
Поканата е изпратена до адреса, който длъжникът сам
е посочил при сключване на договора за кредит: гр.София, кв.“********. Този
адрес ответникът е посочил при подаване на всички документи до банката за
отпускане на кредит и при сключване на договора за кредит за текущо потребление
от 13.03.2013г., договора за залог върху вземания от 13.03.2013 г., договора за
откриване и обслужване на целева разплащателна сметка на физическо лице от
13.03.2013 г. и договора за издаване и обслужване на дебитни карти на физически
лица от 08.03.2013 г./л.10-11, л.12, л.121, л.114/. Същият адрес е посочен като
негов постоянен адрес и в личната карта, която е представил пред банката при
сключване на договорите/л.118/.
Нотариалната покана, освен на посочения адрес,
е изпратена и на адрес в с. Негован, СО, ул.“********. Нотариусът е отразил, че
първият адрес е постоянният адрес на ответника, а вторият адрес е неговият
настоящ адрес, съгласно справка по НБДН. На двата адреса са извършени посещения
на 07.09.2017 г. и на 21.09.2017 г. и на
08.10.2017 г. А. не е бил намерен на
нито един от двата адреса, нито е открито пълнолетно лице, което да е било съгласно
да получи поканата със задължение да я предаде на адресата, поради което, на
основание чл.47, ал.1 от ГПК, на 08.10.2017г. са залепени уведомления и на
двата адреса с указание, че в нотариалната кантора в гр.София, бул.“********е
оставена нотариална покана и може да бъде получена в двуседмичен срок от
залепване на уведомлението. Нотариусът е удостоверил, че в посочения срок никой
не се е явил да получи нотариалната покана, поради което на основание чл.47, ал.5
от ГПК е приел, че същата е връчена с изтичането на двуседмичния срок от
залепване на уведомлението, който, според него, е изтекъл на 02.11.2017 г.
Неоснователно е възражението на
ответника, че поканата била изпратена до адрес, който не
бил неговият постоянен адрес. В отговора на ИМ същият твърди, че постоянният му
адрес е в гр.София, кв. „Хаджи Димитър, бл.25, вх. В, ет.5, ап.50, а не ап.30, но
през периода 27.10.2016 г. – 15.08.2018 г. не по негова вина бил
незаконосъобразно отстранен от този адрес по заповед на Кмета на Столична
община – район „Подуяне“ № РПД16-РД48-16/27.10.2016 г., която впоследствие била
отменена на 15.08.2018 г.
Видно от личната карта, която ответникът е
представил при сключване на договора за кредит, неговият постоянен адрес към
13.03.2013 г. е бил гр.София, кв.“********, а не ап.50, и в нито един момент не
е уведомявал банката за друг свой адрес./л.118/.
От друга страна, при извършената справка по НБДН
нотариусът също е установил, че постоянният адрес на ищеца е гр.София, кв.“********,
а настоящият в с.Негован, ул.“********, като и на двата адреса е изпратено
съобщение.
Представените от ответника доказателства не установяват,
че постоянният му адрес е бил различен от адреса, на който е изпратена
поканата. Видно от заповед № 77-02-34/23.07.2008г. на Кмета на Столична община
– район „Подуяне“ през 2008 г. ответникът И.Ц.А. и неговата майка Е.Г.А.са били
настанени в общинско жилище, находящо се в гр.София, жк.“********. С
Констативен акт от 21.12.2016 г. Кметът на СО-район „Подуяне“ е установил, че
ап.50 се държи без правно основание от И.Ц.А., тъй като със заповед №
РПД16-РД48-16/27.10.2016 г. наемното правоотношение с него е било прекратено,
поради необитаване на жилището повече от шест месеца. С Констативния акт е прието,
че следва да се пристъпи към изземване на общинския апартамент. С решение №
4954/23.07.2018 г. по адм.дело № 7390/2017г. на Адиминистративен съд –
София-град е отменена заповед № РПД 16-РД48-16 от 27.10.2016г. на Кмета на
Столична община – район “Подуяне“. Решението е влязло в сила на 15.08.2018 г.
Обстоятелството, че майката на ответника и самият
той през 2008 г. са били настанени в друг апартамент/ап.50/ по договор за наем
на общинско жилище, за който наемното правоотношение е било прекратено със заповед
№ РПД16-РД48-16/27.10.2016г. на Кмета на СО - район „Подуяне“, е без значение
за отношенията на А. с банката, тъй като той не е посочил този адрес като свой
адрес пред нея, нито се е регистрирал на този адрес, поради което не е бил
търсен на него.
Съдът приема, че спрямо ответника законосъобразно
е проведена процедурата по чл.47 от ГПК в
редакцията, която е в сила към датата на посещенията и залепването на
уведомлението – извършени са посещения на постоянния и настоящия му адрес и
след като не е открит на адресите, нито е открито пълнолетно лице, съгласно да
получи книжата и да му ги предаде, са залепени уведомления на 08.10.2017 г.
В двуседмичния срок по чл.78, ал.5 от ГПК
ответникът не се е явил, за да получи нотариалната покана, който срок е изтекъл
на 23.10.2017 г./първият присъствен ден след 22.10.2017 г./, а не на 02.11.2017
г., както е приел нотариусът.
Следователно, от 24.10.2017 г. е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита.
Относно размера на главницата:
От заключението на счетоводната експертиза се
установява, че размерът на непогасената главница към 11.01.2018 г. при
предсрочна изискуемост на кредита е 14 992.04 евро, колкото претендира и ищецът./отговор
на задача 4, приложение № 1 от заключението/. Последното плащане на ответника по доброволен ред е от 14.04.2015г./таблица
№ 1 към задача първа от заключението/, поради което предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло. Вещото лице е изчислило размера на главницата и във втори
вариант, като е взело предвид плащания, събрани от ответника по принудителен
ред, чрез частен съдебен изпълнител, в общ размер от 5 815.56 евро./отговор на
задача четири, приложение № 2 от заключението/. Съдът не кредитира заключението
в тази част, тъй като, съгласно т.9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, плащанията, събрани по принудителен ред, въз основа на
издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителния
лист, не следва да бъдат съобразявани при определяне размера на задължението по
предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК.
С оглед на изложените доводи, предявеният иск за главницата
в размер на 14 992.04 евро е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло.
Относно размера на договорната лихва:
Ответникът претендира договорна лихва за периода
14.04.2015 г. - 10.01.2018 г.
Тъй като предсрочната изискуемост е настъпила на
24.10.2017 г., договорна лихва се дължи за периода 14.04.2015 г. до 24.10.2017 г.,
не и за периода след тази дата. Съдът прие, че клаузата на чл.8 от договора е
неравноправна, поради което размерът на договорната лихва следва да бъде
определен по първоначалния погасителен план и възлиза на 2631.58 евро, до който
размер искът е основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от
5203.28 евро и за периода 24.10.2017 г. – 10.01.2018 г. следва да бъде
отхвърлен.
По претенцията за санкционираща лихва:
Ищецът претендира санкционираща лихва за периода 21.04.2016 г. – 10.01.2018
г.
Съгласно чл.19.1 от ОУ, при забава на плащането на месечната вноска, от
деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Според чл.19.2 от ОУ, при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият от
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта, а след тази дата – със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
От таблица № 2 от заключението на счетоводната експертиза се установяват
неплатените вноски за главница, като първата от тях е от 14.04.2015 г., поради
което, съгласно чл.19.1 от ОУ, се дължи санкционираща лихва, считано от
15.04.2015 г. Ищецът претендира санкционираща лихва от по-късна дата –
21.04.2016 г. до 10.01.2018 г. Тъй като предсрочната изискуемост е настъпила на
24.10.2017 г., санкционираща лихва по договора за кредит се дължи за периода
21.04.2016 г. до 24.10.2017г., не и за периода след тази дата./ТР №
3/27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС/. Вещото лице е
определило размера на сакциониращата лихва за периода 14.05.2015 г. -
14.11.2017 г. в размер на 395.74 евро, без да отчита плащания по принудетелен
ред./отговор на задача четири, приложение № 1 към заключението, колона 17/ и е
определило наказателна лихва в размер на 224.88 евро за периода 14.11.2017 г. –
10.01.2018 г., без да отчита плащания по принудителен ред./отговор на задача
четири, приложение № 1 към заключението, колона 20/. Съдът определи размера на
дължимата санкционираща лихва за периода 21.04.2016 г. до 24.10.2017 г./дата на
предсрочна изискуемост/ по приложение № 1към заключението, колона 17, на 372.13
евро, до който размер и период искът е основателен, а в останалата част, до
пълния предявен размер от 620.38 евро и за периода 24.10.2017 г.- 10.01.2018 г.
следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за заплащане на такса
по т.15 от договора за кредит за текущо потребление от 13.03.2013 г., вр т.5 от
Тарифата на за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по
извършвани услуги на клиента:
Ищецът твърди, че ответникът дължи такса от 60 евро за превръщане на
кредита в предсрочно изискуем, като размерът на таксата бил определен по т.5 от
Тарифата.
По делото не бе доказано, че такава такса се дължи. Съгласно т.15 от
договора, кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на
клиента/Тарифата/.
Не е представена Тарифата, поради което не е установено какво точно
задължение е предвидено в т.5 от нея. В ИМ се твърди, че таксата се дължи за
превръщане на кредита в предсрочно изискуем. Превръщането на кредита в
предсрочно изискуем не може да бъде определено като услуга, за която
потребителят да дължи такса. Дори и да се приеме, че банката търси свои разходи
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем /разходи за нот.покана и други/,
то тези разходи не могат да бъдат определени като такса за услуга. Писмената
покана до длъжника е необходима предпоставка за упражняване на потестативното право на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем и в този смисъл тези разходи са изцяло в полза на кредитора.
Дори и разходите за изпращане на уведомление да са предизвикани от поведението
на длъжника по договора, те се покриват от неговата отговорност за неизпълнен
договор, а ЗПК ограничава размера на това обезщетение до законна лихва, затова
други разходи не могат да се търсят. /чл.33 от ЗПК/.
По разноските: Ответникът
следва да бъдат осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 2310.21 лв., съобразно уважената част от
предявените искове.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Олег К.Д. *** с адрес за призоваване: гр.София, ул.“********на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение
в размер на 242.09 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал.1 от
ГПК, по отношение на И.Ц.А., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***
– за адв. Д., че дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от главния изпълнителен
директор В.М.С.и от изпълнителния директор Д.Н.Н., сумата от 14 992.04 евро/главница, дължима по договор за кредит за текущо
потребление от 13.03.2013г./, сумата от 2631.58 евро/договорна лихва за периода
14.04.2015г.-24.10.2017г./, сумата от 372.13 евро/санкционираща лихва за
периода 21.04.2016г. – 24.10.2017г./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.01.2018г. до окончателното изплащане, за които
задължения е издадена заповед по чл.417
от ГПК по чгр.д. № 2593/2018 г. на СРС, ГО, 151 състав, като иска за договорна лихва в останалата част до пълния предявен
размер от 5203.28 евро и за периода 24.10.2017 г. - 10.01.2018 г., иска за санкционираща лихва в останалата
част до пълния предявен размер от 620.38 евро и за периода 24.10.2017 г. - 10.01.2018 г. и иска за установяване на дължимост на заемна такса по т.15 от договора за кредит за текущо
потребление от 13.03.2013 г., вр т.5 от Тарифата на за лихвите, таксите и комисионните,
които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, в размер на 60
евро, като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.Ц.А. да
заплати на „Б.Д.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в
исковото и в заповедното производство разноски в размер на 2310.21 лв., съобразно уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД да заплати на адвокат О.К.Д. *** с адрес за призоваване: гр.София,
ул.“********на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 242.09 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: