Р Е Ш
Е Н И Е
№V-6 28.01.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На тринадесети януари две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател : ВЯРА КАМБУРОВА
Членове: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
като разгледа
докладваното от съдия Белева
въззивно
гражданско дело №2015 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
С решение № 2661 от 23.10.2019г. по гр.д.№5755/19г. на РС- Бургас са
изменени размерите на определените с решение № 621 от 06.04.2016 г., по
гражданско дело № 150/2016 г. по описа на Районен съд- Бургас издръжки на
непълнолетната В.С.Н. и на малолетния Н.С.Н., като
същите са увеличени с по 70 лв. на дете, а бащата С.К.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** и настоящ адрес в Република Чехия е осъден да заплаща за първото
дете месечна издръжка от 220 лева, а за второто- 200 лева,
считано от предявяването на иска-19.07.2019 г. до настъпването на законни
причини за изменение или прекратяване на издръжките, заедно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска.
Ответникът е осъден да заплати на ищците направените по делото разноски в
размер на 300 лв., както и да заплати по сметка на Районен съд Бургас, сумата
от 201,60 лева – държавна такса по делото.
Против решението е постъпила въззивна жалба
вх.№50417/08.11.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от С.К.Н., чрез адв.Мария
Грънчарова. С нея решението е обжалвано в частта, с която издръжката на детето В.С.Н.
е увеличена за сумата над 180 лв. до присъдения размер от 220 лв, а по
отношение на детето Н.С.Н. в частта, с която издръжката е увеличена за сумата
над 160 лв. до присъдения размер от 200 лв.
Изложени са оплаквания,
че в обжалваната от въззивника част решението на БРС е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила. Сочи се,
че същото е и необосновано. Твърди, че съдът при постановяване на решението е
взел предвид само нуждите на децата, според техните и на майката представи и
изисквания, без да обсъди реалните възможности на ответника да заплаща издръжки
в общ размер на 420 лв. месечно, при установена по делото липса на доходи. Не
било обсъдено и предложението на ответника за увеличение размера на издръжките
с по 30 лв. за всяко дете.
Сочи, че съдът не е взел
под внимание, че майката на децата има стабилен доход, размерът на който обаче
не бил установен по безспорен начин, не е отчел че всяко от децата получава
стипендия, а майката от своя страна получава семейни добавки в размер на 90 лв.
месечно. Твърди, че лечението на очните заболявания на децата е безплатно, а за
разходите за стъкла за очила е следвало да бъдат представени доказателства.
Твърди, че е налице
противоречие по отношение нуждата на детето В. да посещава частни уроци във
връзка с предстояща матура и твърдението, че същата е отлична ученичка. Сочи,
че по делото не са представени никакви доказателства за заплатени средства,
свързани с явяването на детето Н. на състезания по математика. Не се оспорва
факта, че нуждите на децата са нараснали. Според въззивника предложения от него
увеличен размер на дължимата издръжка е разумен и при отчитане на задължението
на майката за издръжка към децата в същия размер, ведно с получаваните от нея
детски добавки и стипендиите на децата, нуждите на децата биха били напълно
задоволени, понеже така за децата биха били осигурени значително повече
средства отколкото ще разполага въззивникът, след като изплати дължимата
издръжка.
Излага оплаквания, че съдът не е
обсъдил доказателствата за материалното му положение, получаваното до
прекратяването на трудовия му договор ниско трудово възнаграждение за сезонната
работа, която имал, което едва покривало собствените му разходи, както и
добросъвестното му процесуално поведение, с което било допуснато съществено
процесуално нарушение, водещо до извод, че решението следва да бъде отменено.
Моли решението да бъде отменено в частта, с която
е осъден да заплаща издръжка над 180 лв. месечно за детето В. и над 160 лв.
месечно за детето Н.. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.Галина Иванова, процесуален представител на
ищците. С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемите намират решението на РС- Бургас за
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с доказателствата по
делото. Безспорно било установено, че след последното решение за определяне
размера на издръжките на децата, техните нужди са нараснали. И двете деца били
ученици, ползващи обществен транспорт. Детето Н. безспорно било с изявени
математически способности, посещавало курс по математика на цена от 760 лв., за
което по делото били представени доказателства. Детето В. не получавало
стипендия за успех на настоящата учебна година, което не кореспондирало с
твърденията във въззивната жалба. От показанията на свидетелите по делото
безспорно се установявало, че децата се нуждаят от периодични очни прегледи и
изследвания, закупуване на лещи и рамки за очила, което било свързано с
финансови разходи. От изслушването на ищците в съдебно заседание се
установявало, че майка им се лишава от много неща, за да осигури средства за
издръжката им. Същата реализирало доход, формиран от възнаграждението ѝ
за длъжност „военнослужещ“ във Военно формирование 26600, с.Братово и от
семейните добавки в размер на 90 лв.,
което било установено по делото. Посочва се, че въззивникът не би могъл да
подпомага майка си, която имала собствено жилище, както и земеделски земи, от
които получавала рента. Фактът, че трудовото правоотношение на ответника било
прекратено по време на първоинстанционното производство не го освобождавало от
задължението да изплаща издръжка на своите деца. Изтъква се, че висшият интерес
на децата изисквал техните родители да им осигурят условия за живот, необходими
за правилното им развитие. Иска се от
съда атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски във
въззивното производство.
В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно
заседание страните поддържат посочените по-горе становища.
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Бургас не
представя становище във връзка с жалбата.
По допустимостта на жалбата въззивната инстанция
приема следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна, която има правен
интерес да го обжалва в атакуваната част. Жалбата отговоря на изискванията на
чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
След като обсъди доводите и възраженията на страните, преценени
с оглед на събраните по делото доказателства и съобрази относимите разпоредби
на закона, Бургаския окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:
Ищците- В.Н. и Н.Н. са предявили против баща си- С.Н.
субективно съединени искове за увеличение на месечната им издръжка с по 70 лв.
за всеки от ищците, т.е. от 150 лв. на 220 лв. за непълнолетната ищца и от 130
лв. на 200 лв. за малолетния ищец. В исковата молба е посочено, че издръжката,
чието увеличение се търси, е определена през 2016г., заплащана е редовно от
бащата, но понастоящем е недостатъчна с оглед нарасналите нужди на ищците
предвид възрастта им и социално-икономическите условия в страната. Сочи се, че
Децата са ученици: В. учи в гимназията за изучаване на чужди езици /руски/ в
гр.Бургас, а Н.- в природо-математическата гимназия в гр.Бургас. Двамата
ползвали редовно градския транспорт и заплащали съответните абонаментни карти.
Малолетният Н. бил с изявени математически способности, посещавало ежегоден
подготвителен курс по математика, за което били заплатени 760 лв., явявал се на
множество платени състезания, в които се представял отлично е печелил златни
медали, като две поредни години /2018 и 2019/ бил финален участник със златно
отличие в международното състезание „Математика без граници“. Относно
непълнолетната ищца се сочи, че същата е на 16г. и са нараснали нуждите ѝ
във връзка със закупуването на дрехи /включително униформи/, учебници и храна. Подобно
било и положението с нарасналите нужди на малолетното дете. Същевременно се
твърди, че двете деца имат намалено зрение и увеличено очно налягане, което
налагало периодични профилактични прегледи и изследвания. Двамата ищци ползвали
очила и при необходимост диоптърът им се коригирал, което било свързано със
закупуването на нови лещи и рамки за очила. Сочи се, че мейката работи като
военнослужещ във Военно формирование /ВФ/ 26600 с. Братово, като годишното
ѝ брутно трудово възнаграждение е в размер на 13611,44 лв. Посочено е
още, че съгласно изследванията на НСИ към м.декември 2018г. необходимите
средства за месечна издръжка на четиричленно домакинство са 2410 лв., а на едно
лице от него- 602 лв., а за покриване на разходите двамата възрастни в
семейството трябва да получават не по-малко от 1205 лв. Според ищцовата страна
бащата има възможност да осигурява исканата издръжка, тъй като живее и работи
от 6 години в гр.Бруно, Чехия. Живеел сам, не издържал други лица, поради което
макар към момента на подаването на исковата молба да пребивавал при майка си в
с.Челник, би могъл да заплаща претендираната издръжка. Претендират се разноски.
Ангажирани са доказателства.
Предявените субективно съединени искове за увеличение на
издръжката са с правно основание чл.150 СК във връзка с чл.143, ал.2 СК.
В законоустановения срок ответникът С.Н.- сега въззивник, е
представил отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като частично
основателни. Признава, че за изминалите три години от постановяването на
предходната издръжка нуждите на децата са нараснали. Нараснали и възможностите
на двамата родители да участват в издръжката на децата. Предявените размери
обаче били завишени и ответникът не бил в състояние да ги осигури. Заявява, че
работи на сезонна работа в Чехия, с инцидентно сключени договори, в различни
населени места и за различна продължителност и на практика няколко месеца през
годината бил фактически безработен. Когато пребивавал в Чехия собствените му
разходи също били много високи, понеже стандарта на живот там бил много
по-висок в сравнение с България. Твърди, че доходът му се равнявал на 1100 лв.
месечно. Подпомагал и майка си , която била пенсионер, живеела сама и разчитала
на неговата помощ. Заявява, че липсват доказателства за допълнителните разходи
на ищците във връзка с твърдяните заболявания и извънкласни занимания.
Акцентира, че по принцип децата имат право на безплатно лечение, а в случай, че
били диспансеризирани- на безплатни лекарства или процентно намаление на
разходите, свързани с лечението им. Приложеното удостоверение за доходите на
майката не установявало действителния размер на получаваното възнаграждение,
липсвала и декларация за семейно положение и имотно състояние, която според
него е от съществено значение. Предлага издръжката на децата да бъде увеличена
с 30 лв. за всяко от тях, като според него, в случай, че майката получава и
семейни добавки и гарантирано трудово възнаграждение, то с заявения от него
размер на издръжката ще бъдат обезпечени нуждите и потребностите на двете деца.
Представя доказателства. Претендира разноски.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
При служебната проверка на обжалваната част от решението, извършена
на основание чл.269 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно
и допустимо, а като краен резултат- правилно.
Основателно е оплакването на въззивника, че съдът не е
обсъдил всички негови възражения, но това само по себе си не е основание за
отмяна на решението. Това процесуално нарушение на първата инстанция следва да
бъде отстранено от въззивния съд.
Безспорно е, че с решение №621 от 6.04.2016г.
по гр.д.№150/2016г. по описа на Бургаския районен съд, влязло в сила на
29.04.2016г., издръжката на непълнолетната /сега/ В., родена на ***г., е
определена на 150 лв. месечно, а тази на малолетния Н., роден на ***г., е
определена на 130 лв. месечно, до настъпване на основания за изменението или
прекратяването на същите, ведно със законната лихва при просрочие.
Понастоящем ищцата е на 16 години и
десет месеца. Не се спори, че същата е ученичка в десети клас на ПГЧЕ „Васил
Левски“- гр.Бургас.
Ищецът е на единадесет години и
девет месеца, ученик в пети клас на ППМГ „Акан.Н.Обрешков“ – гр.Бургас.
Безспорно е между страните, че за
изминалия продължителен период от определянето на предходната издръжка
/приблизително 4 години/ и с нарастването на възрастта на децата, са се
повишили обичайните им потребности за храна, отопление, лична хигиена, облекло
/включително униформи/ и др. разходи от жизнена необходимост, както и такива за
закупуване на учебници и помагала.
Не се оспорват от въззивника
твърденията, че децата посещават училище и ползват градски транспорт, поради
което /и при съобразяването, че същите живеят в к-с “Славейков“, а децата учат
съответно- в к-с „Лазур“ и Центъра на гр.Бургас, въззивният съд приема за
установен ежемесечен разход за двамата за закупуването на абонаментна карта в
размер на 19 лв. за всеки от тях /което е минималната цена, при максимална в
размер на 21 лв./.
Посредством приложените от ищците амбулаторни
листи се установява, че двамата ищци страдат от късогледство, а от показанията
на св.В.Б.се установява, че децата посещават периодично очни прегледи /които не
се заплащат от тях/, носят очила и се налага периодично да подменят рамките и
стъклата на очилата, които услуги се заплащат. Приложени са рецепти от
17.07.2019г. за изписани очила и касови бонове от 22.07.2019г. и от 6.08.2019г.,
от които се установяват конкретни разходи на ищците, направени в хода на производството
за закупуване на рамки, стъкла и лещи за двамата ищци, общо 142 лв. Ето защо
съдът, изхождайки от естеството на здравословния проблем на двете деца, намира
за доказани твърденията в исковата молба, че разходите за отглеждането им са
по-високи в сравнения с обичайните за останалите деца на тяхната възраст. Несъмнено
е, че тези разходи не са еднократни, а имат периодичен характер.
Видно от приложените писмени
доказателства /грамоти/, както и от обясненията на детето ищецът Н. е с изявени
математически дарби, посещава платени курсове за развитие на тези свои
способности /приложени са квитанции за разходите във връзка с тях/, както и
уроци при изявени математици, които също се заплащат от майката. Че участията в
конкурси не са безплатни, а срещу такса, е ноторно известно обстоятелство. Тези
обстоятелства дават основание на въззивната инстанция да приеме, че се касае за
изключителни нужди на детето Н.. Тъй като обаче не е предявен иск с правно
основание чл. 143, ал.4 СК- за определяне на добавка за издръжката на детето,
тези обстоятелства не могат да бъдат съобразявани в настоящото производство,
още повече, че по такъв иск се преценяват и дали ответникът е в състояние без
затруднение да заплаща такава добавка.
Несъстоятелно е твърдението на въззивника,
че двете деца получават стипендия, която следва да бъде съобразена. Такива
безспорни доказателства по делото липсват, а показанията на св.Замфирова, че
нейното дете получава стипендия от 25 лв., поради което мисли, че и ищците
получават такава, почиват на предположения, поради което съдът не ги възприема
за достоверни. Освен това, във връзка с оплакванията на въззивника следва да се
посочи, че дори да се приеме, че децата получават стипендия /неясно в какъв
размер/, стипендията представлява имущество на детето, а то няма задължение да
го изразходва за личната си издръжка, която законът възлага в тежест на
родителите. В този смисъл трайната и безпротиворечива съдебна практика
възприема разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК „Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали /децата- бел. моя/ са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“.
Несъстоятелни са и оплакванията на
въззивника, че твърденията, че ищцата е отлична ученичка не кореспондират с
твърденията, че във връзка с матурата в 10 клас е необходимо да посещава
допълнителни уроци, които се заплащат. Ноторно известен е проблемът със заниженото
качество на образованието в България /в състояние на непрекъснати „реформи“,
недостатъчен брой часове за усвояване и затвърждаване на учебния материал по
базовите предмети, занижена дисциплина/, включително в т.нар. “елитни училища“,
към които спадат и езиковите гимназии, поради което допълнителните уроци, които
се заплащат от учениците, се възприемат като необходимост за осигуряването на
необходимата подготовка за задължителните изпити /в 10 и 12 клас/.
Освен това следва да се отбележи, че
в хода на въззивното производство е налице изменение на размера на минималната
работна заплата за страната, която понастоящем е 610 лв., поради което
минималната месечна издръжка понастоящем е в размер на 152,50 лв., поради което
предлаганите от въззивника увеличени размери на издръжките на двамата ищци /180
лв. и 160 лв./ всъщност клонят към този
минимален размер и не съответстват на потребностите на двете деца, установени
по-горе.
Видно е, че майката, за която е
безспорно, че полага и непосредствените грижи за двете деца /така –показанията
на св.Белева, която е с тях само в случаите, когато майката дава 24-часови
дежурства/ работи като военнослужещ на безсрочен трудов договор, като за
периода от 1.07.2018г. до 1.06.2019г. е получила брутно трудово възнаграждение
в размер на 13611,44 лв., или- 1134,29 лв. средно месечно за периода
/удостоверение на л.14/. Ирелевантни за предмета на делото са оспорванията на
въззивника, че не било ясно от какви пера е формирано това възнаграждение и
какви са удръжките ѝ, тъй като съдебната практика е категорична, че
възможностите на родителите се преценяват от съда според брутния доход. Допълнително
е приложено удостоверение от Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас /л.59/, от
което се установява, че месечно същата получава 90 лв. общо, представляващи
добавки за двете деца. Или, средно месечният доход на З. С. е 1224,29 лв. Липсват
доказателства същата да разполага с имущество, от което да получава други
доходи. Липсват и доказателства З. С. да има алиментни задължения към други
лица, освен двамата ищци.
Въззивникът е представил документ за
размер на заплата, съгласно който въззивникът сключил трудов договор „Ди
Ваарде“ ООД, Чехия, считано от 1.06.2019г., като тарифното му възнаграждение
било 15810 чешки крони месечно. Не са представени каквито и да било
доказателства, от които да е видно какво е било действително заплащаното на
въззивника брутно трудово възнаграждение /в документа се сочи, че е налице
възможност и за заплащане на възнаграждение за извънреден труд/. Приложено е и
споразумение за прекратяване на трудовото правоотношение /л.77/, съгласно което
договорът е прекратен между страните считано от 13.09.2019г. В него е отразено
задължение в размер на 9000 чешки крони за настаняването на С.Н. в пансион.
Доколкото липсват каквито и да било други изявления за това задължение
/например, че сумата ще бъде удържана от заплатата на въззивника/, както и
доказателства тази сума да е била платена от работника, въззивната инстанция
намира, че след като е отразено в споразумението за прекратяване на трудовото
правоотношение, то работодателят е заплащал квартирата на въззивника.
Въззивникът е декларирал /л.44/, че
няма съпруга и деца, трудовото му възнаграждение възлиза на 1100 лв. Заявил е,
че не притежава МПС. Не е посочил дали притежава или не недвижимо имущество.
Представил е справка от Община Ямбол, дирекция „Местни приходи“, съгласно което
С.Н. не е декларирал недвижимо и движимо имущество. Приложено е извлечение от
партидата му в НОИ, от което е видно, че след 2012г. въззивникът няма
регистрирани трудови договори в България.
С оглед обстоятелството, че
въззивникът е на 43 години, т.е. в трудоспособна възраст, както и данните, че в
Чехия е работил като монтажен работник в производство /което противоречи на
твърденията му, че е работил като общ неквалифициран работник/ въззивната
инстанция намира, че същият е в състояние да реализира доходи от личния си труд
не по-малко от средната работна заплата за страната, която според данните,
публикувани на сайта на НСИ за 2019г. за област Ямбол е 10815 лв. годишно, или
901,25 лв. месечно. Липсват доказателства същия да има алиментни задължения към
други лица /например договор за издръжка и гледане към майка му/. Ирелевантно е
твърдението, че следва да се грижи за майка си, както и доказателствата, че
същата е пенсионер и за размера на пенсията ѝ, тъй като според чл.141 от СК задължението за осигуряване на издръжка за децата е приоритетно спрямо това
за издръжка на родителите.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема следните правни изводи:
Съгласно чл.150 от СК присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена при изменение на обстоятелства.
За да бъде уважен искът за увеличение на издръжката е необходимо да се установи
наличието на трайни или съществени изменения на обстоятелствата, при които е
била определена първоначалната издръжка, които промени касаят нуждите на
търсещия издръжка или възможностите на задълженото лице. Задължителната съдебна
практика- Постановление №5 от 16.11.1970г., Постановление №5/30.11.1981г. на
Пленума на Върховния съд, решение №77 от 21.03.2012г. по гр.д.№863/2011г., ІІІ
г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, приема, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на
живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства,
които са от значение съобразно конкретните факти по делото, а възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние
и квалификация.
В случая предходните издръжки са
определени със съдебно решение, влязло в сила преди приблизително четири години.
Страните не спорят, че е налице изменение на обстоятелствата, въз основа на
които се определя издръжката. Нараснала е
възрастта на децата, като същите са започнали специализирано обучение, поради
което несъмнено са нужни повече средства за задоволяване на потребностите им от
храна, облекло, снабдяване с учебни помагала и т.н. Необходими са и периодични
разходи във връзка с очното заболяване на двамата и корекция на късогледството
им. Налице е и увеличение на минималния размер на дължимата издръжка за
ненавършили пълнолетие деца, която на основание чл.142, ал.2 от СК е една
четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, или понастоящем-
152,50 лв. Следователно издръжките, чието увеличение се търси понастоящем се
явяват под законоустановения минимален размер. При това положение съдът намира,
че са налице съществени изменения в потребностите на ищцата, които обуславят
необходимост от увеличаване размера на дължимата от въззивника издръжка, което
обстоятелство не се оспорва, предвид предложението за увеличението им с по 30
лв. за всяко от децата. Ето защо исковете за увеличение на издръжката на ищците
е доказан по основание.
Относно размера на издръжката:
Нововъзникналите обстоятелства,
изтъкнати от въззивника, а именно- че работи сезонно и понастоящем е безработен,
не дават основание да се приеме, че издръжката, определена от районният съд, а
именно- 220 лв. месечно за детето, което е в 10 клас и 200 лв. за детето ,
което е в пети клас, е непосилна за въззивника. Напротив- същият сам се е
поставил в затруднено финансово положение, като доброволно е подписал
споразумение за прекратяване на договора. Предвид изложеното и съобразявайки
възможността на въззивника да реализира доходи от личния си труд, както вече се
посочи най-малко в размер на около 900 лв. месечно, въззивната инстанция намира,
че липсва основание за намаляване на определените от районния съд месечни
издръжки на двете деца.
Тъй като крайните изводите на двете
съдебни инстанции съвпадат, то решението на Бургаския районен съд следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на делото на
въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна няма искане за разноски и
не е представила доказателства за такива, извършени пред въззивната инстанция.
На основание чл.280, ал.3, т.2,
предл.1 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложените съображения,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №2661 от 23.10.2019г.
по гр.д.№5755 по описа за 2019г. на Районен съд гр.Бургас - В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.