РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 16.08.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                   мл.с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА

 

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 3200 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 184399 от 25.08.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 20242047 от 03.11.2020 г., постановени по гр. дело № 23032/2019 г. по описа на СРС, ГО, 53-ти състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Р.И.Т., Г.И.С., В.Б.С. и Р.Б. С.ска , осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на по 1/4 от следните суми: от сумата от 1549,86 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.05.2014 г. до 30.4.2016 г., мораторна лихва в размер на 222,00 лв. за периода от 15.10.2015 г. до 28.12.2017 г., сумата от 46,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.5.2015 г. до м.4.2016 г., както и лихва върху дяловото разпределение в размер на 10,95 лв. за периода от 30.06.2015 г. до 28.12.2017 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон , съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е негова доказателствената тежест за установяване обстоятелството, че ответниците са приели наследството, а и указания в тази насока не били дадени с доклада по делото. Изтъква, че липсвали и възражения от ответниците в тази насока, като по силата на наследственото правоприемство задълженията на наследодателя, който е собственик на процесния апартамент, са преминали върху тях. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените осъдителни искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемите ответници - Р.И.Т., Г.И.С., В.Б.С. и Р.Б. С.ска не са подали отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание ответниците В.Б.С. и Р.Б. С.ска оспорват жалбата, поддържайки, че всички задължения към ищеца са били платени, във връзка с което представят писмени доказателства

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция не споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че при липса на оспорване от страна на ответниците на факта на приемане на наследството от техния наследодател – К.Г.К., в тежест на ищеца е да установява този факт, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК на доказване подлежат само спорните факти. Ето защо формираните в тази насока изводи са неправилни.

Пред въззивната инстанция обаче ответниците В.Б.С. и Р.Б. С.ска са представили ново по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, а в о.с.з. от 18.02.2022 г. СГС е приел като писмени доказателства 2 броя фискални бона № 0068628 009 от 24.09.2020 г. и № 0068629 0010 от 24.09.2020 г., издадени от Т.С. ЕАД, от които се установя, че по образуваното от ищеца съдебно дело е заплатено в негова полза общо сумата от 8364,13 лв., която многократно надвишава претенцията по процесното дело. Имайки предвид, че жалбоподателят не е оспорил представените като писмени доказателства 2 броя фискални бонове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК настоящият състав следва да вземе предвид извършеното след постановяване на обжалваното решение плащане.

Ето защо жалбата следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се потвърди изцяло, макар и по различни съображения.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 184399 от 25.08.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 20242047 от 03.11.2020 г., постановени по гр. дело № 23032/2019 г. по описа на СРС, ГО, 53-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: