Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
18.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на
осми ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при
секретаря Петя Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Паралеева гр.д.
№ 343 по описа на съда
за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда глава XXX-та /чл.356 и сл./ ГПК.
Производството
е образувано по предявен от В.С.С. и Л.Н.С., чрез техния
пълномощник- адв. А.М. срещу Ф.Д.В. посесорен иск за осъждане на ответника да
върне на ищците владението върху недвижим имот,
находящи се в гр.Копривщица, ул. „Хаджи Ненчо Палавеев“ №74, представляващ УПИ с идентификатор 38558.5.99 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-17 от 14.05.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 388
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор- няма, номер по
предходен план: 793, кв.56, парцел IV, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 38558.5.100, 38558.5.102,
38558.5.72, заедно със застроените в този имот сгради: сграда с идентификатор
38558.5.99.2, със застроена площ от 125 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор 38558.5.99.1, със застроена
площ от 24 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж.
Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че
ищците В.С. и Л.С. са били собственици на процесния недвижим имот, като по
силата на последващ нотариален акт за покупко-продажба от 01.11.2016г. са го
продали на ответника Ф.В.. Сочи се, че в договора се съдържала клауза, с която
ищците са се съгласили да предадат владението на имота на ответника, като обаче
до датата на покупко-продажбата, а и след това те са владели имота. Твърди се
още, че на 02.12.2016г. ответникът отнел от тях владението на имота, като
заключил входната врата на къщата и портата с два катинара, а мотивът му за
това бил, че ищците не са изпълнили задължението си по договора за продажба да
предадат владението в едномесечен срок. Ищците признават, че в действителност в
договора за продажба се съдържала такава клауза, но неизпълнението на това
задължение не представлявало годно основание ответникът самоволно, по
ненадлежен ред и принудително да отнема владението на имота, независимо от
факта, че същият е собственик на имота. Ищците твърдят, че са владели имота
повече от 6 месеца, а именно: 30 години и този факт им дава право на защита на
владението, независимо от собствеността върху имота, който последен факт е без
правно значение и съдът не може да го обсъжда. В допълнителна молба ищците
уточняват, че до фактическото отнемане на владението им, са владели имота като
свой, което явно е демонстрирано пред ответника.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК
по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна Ф.Д.В. чрез адв. А. Кацарски от САК, с който
се оспорват изложените от ищците факти и се навеждат доводи за неоснователност
на предявения иск. Сочи се, че както ищците са признали: на 01.11.2016г.
ответникът е закупил от тях процесния недвижим имот, а в нотариалния акт, с
който е изповядана сделката, те са поели задължение за предаване на владението
на имота в тридесет-дневен срок от сключване на договора, т.е. най-късно до
01.12.2016г. Според ответника- на 02.12.2016г. ищцата Л.С. му е предала
владението на имота и това предаване няма нищо общо с описаната в исковата
молба фактическа обстановка. Ответникът твърди, че на 01.11.2016г.,
непосредствено след изповядване на сделката пред нотариус, ищцата Л.С. е
предала комплект от ключовете /на дворната и входната врата/, а на 02.12.2016г.
сутринта ответникът, заедно с друго лице, е отишъл до процесния имот, в който
нямало никой и въпреки че разполагал с ключове изчакал да се появи някой от
ищците. Дошла ищцата Л.С. с полицейски служител и заявила, че има лични вещи в
къщата; взела си каквото иска от къщата и продължила да разполага с ключове,
поради което ответникът поставил на дворната врата катинар, от който ищците
нямат ключ. Други ограничения на достъпа до имота и понастоящем нямало.
Ответникът счита, че Л.С. доброволно е предала фактическата власт на процесния
имот в изпълнение на задължението на ищците по нотариалния акт. В отговора на
исковата молба се сочи още, че след предаването на имота ответникът и ищцата Л.С.
са отишли в полицейския участък в гр.Копривщица, за да опишат случая, а през
пролетта на 2017г. ответникът е получил обаждане от прокурор от РП-Пирдоп,
който му е съобщил, че трябва да потвърди в прокуратурата обясненията, дадени
пред органите на МВР. След даването на обяснения прокурорската преписка била
прекратена. Ответникът осъществил разговор с ищците по телефона, от който
станало ясно, че те желаят отново да посетят къщата и да си вземат останалите
вещи, които той съхранявал в имота. Такова посещение било осъществено през
пролетта на 2017г., при което ответникът отключил катинара на дворната врата, а
те със своите ключове отключили другите врати и изнесли останалите в жилището
свои вещи. С оглед на описаното, ответникът счита, че липсва нарушение на владението
по смисъла на чл.75 ЗС, за което се цитира и съдебна практика на ВКС, а
предявеният иск е неоснователен.
Ищците В.С. и Л.С. не се явяват в съдебните заседания по
разглеждане на делото и не се представляват, въпреки че са упълномощили
процесуален представител- адв.А.М. от САК, който в защита на правата им е
депозирал само писмени молби по делото, с които е дал съгласие делото да се
гледа в негово отсъствие, но становище по съществото му не е взел.
Ответникът Ф.В. се явява лично и в двете
проведени съдебни заседания, като се представлява и от упълномощения от него
адв. А. Кацарски от САК. Процесуалният представител оспорва исковете и в хода
на устните състезания моли за отхвърлянето им като неоснователни. Счита, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че за ищците
е съществувало правно задължение по извършената от тях продажба да предадат
имота на ответника, във връзка с което задължение, още след сключване на
сделката са му предали ключове от недвижимия имот. Сочи, че след изтичане на
срока за предаване на фактическата власт, доверителят му е отишъл в имота, за
да поиска предаването и, като не е влизал в помещенията без ищците, а е изчакал
появяването на Л.С. и заедно с нея е влязъл в къщата. Адв.Кацарски счита, че
макар Л.С. да е изпълнила с неохота задължението си, все пак е предала
фактическата власт доброволно и няма нарушение, което да попадне в хипотезата
на чл.75 ЗС.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
Видно от приложения към исковата молба и
инкорпориран в прокурорска преписка, изискана и приложена по делото, Нотариален
акт №56, том IV, рег. №3734, дело №558/01.11.2016г., издаден от
нотариус Евгения Павлова, на 01.11.2016г. ищците Л.С. и В.С. са продали на
ответника Ф.В. процесния поземлен имот: поземлен имот с идентификатор
38558.5.99 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-17 от 14.05.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр.Копривщица, ул.
„Хаджи Ненчо Палавеев“ №74, с площ 388
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор- няма, номер по
предходен план: 793, кв.56, парцел IV, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 38558.5.100, 38558.5.102,
38558.5.72, заедно със застроените в този имот сгради: сграда с идентификатор
38558.5.99.2, със застроена площ от 125 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор 38558.5.99.1, със застроена
площ от 24 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж. В
договора, обективиран в нотариалния акт, се съдържа клауза /т.6/ според която
владението на продавания имот ще се предаде от продавачите на купувача в срок
до 30 дни, считано от датата на подписване на нотариалния акт. Нотариалният акт
носи подписите и на двете страни по сделката.
Актуалният регулационен статут на процесния недвижим имот в гр.Копривщица е
отразен в приобщените 3 бр. скици, а именно: скица №15-502226-12.10.2017г. /касаеща поземления имот с идентификатор
38558.5.99/; скица №15-502233-12.10.2017г.
/касаеща построената в имота сграда с идентификатор 38558.5.99.1/ и скица №15-502236-12.10.2017г. /касаеща построената в имота сграда с идентификатор
38558.5.99.2/. Данните от скиците съвпадат с описанието на имота по нотариалния
акт за покупко-продажба от 2016г. и с описанието по искова молба. Данъчната
оценка на имота, видно от издаденото от община Копривщица удостоверение за
данъчна оценка №**********/05.10.2017г. е
7644.30 лв.
Изпратено е от РП-Пирдоп за прилагане
към делото копие от прокурорска преписка №1132/2016г., образувана по
жалба на В.С. против Ф.В. за евентуално извършени от него самоуправни действия
по отношение на процесния имот в гр.Копривщица, чието връщане на владение ищците
желаят съдът да постанови в тяхна полза. Видно от съдържащата се в преписката
жалба, подадена до РП-Пирдоп на 07.12.2016г., В.С. се е пожалила от действия на
ответника В., който според нея е обсебил и незаконно отнел на 03.12.2016г. владението на
недвижим имот, находящ се в гр.Копривщица, ул. „Хаджи Ненчо Палавеев“ №74. На същата дата - 07.12.2016г. е подадена жалба до РУ-Пирдоп, който пък
се е обърнал към органите на МВР, тъй като Л.С. не желае да напусне същия този
имот в гр.Копривщица, който е негова собственост и на 02.12.2016г. бившата
собственичка е възпрепятствала неговото нанасяне, искайки да удължат срока, в
който тя да се изнесе. В рамките на преписката са снемани обяснения от
жалбоподателите, които възпроизвеждат фактите, които са изложили в своите
жалби. В снетите сведения от Л.С. и В.С., те признават, че са продали имота на Ф.В.
и са му предали ключове от външната /дворна/ врата, защото искал да заведе
майстори, които да огледат. Снети са обяснения и от лицата Мария Барбова,
съжителстваща с Ф.В., и Н. Трайков Близнашки, който Л.С. твърди, че е бил с нея
на датата, когато В. и е отнел владението над имота. След изтичане срока на
проверката, на 07.04.2017г., прокурор Александров при РП-Пирдоп е издал
постановление, с което е отказал образуване на досъдебно производство и е
прекратил пр.пр. №1132/2016г., мотивирайки се с
приетата от него липса на данни за престъпление.
По искане на ищците и по реда на чл.176 ГПК обяснения по делото е дал ответникът Ф.В., който е отговорил на поставените
му въпроси. Той заявява, че имотът му е предаден и в деня на
покупко-продажбата, когато се извършила сделката, му били предадени ключовете,
а уговорката с ищците била в едномесечен срок- до 30.11.2016г. да напуснат
къщата и той да влезе във владение. Уговорката била единствено и само пред
нотариуса, който им е казал, че определеният срок от 1 месец за изнасяне е
твърде дълъг, но все пак така го записали. Твърди, че никога не са имали
уговорка да напусне на 01.01.2017г. Обяснява, че на 02.12.2016г. звъннал на Л.С.
по телефона, но тя не вдигнала и когато отишъл пред имота, както се били
разбрали преди това, видял че вратата е отворена и с Мария Барбова, с която
живеят заедно, влезли в двора, изчакали и след около половин час чули че се
тропа на външната врата, отишли и видели Л.С. с двама полицаи. Тя казала, че
трябва да си вземе някои неща и се разбрали друг ден да дойде да си изнесе
нещата. Твърди, че в деня, в който Л.С. напуснала, си взела нейните най-ценни
вещи, като извикала някакъв приятел, който дошъл с кола и натоварили каквото
преценили, като останали вещи, които не са толкова важни. Ответникът посочва,
че имуществото е било наслагано в чували, както и че са предоставили възможност
на ищцата Л.С. да вземе каквото желае и не е имало спор, в което са се убедили
и присъстващите полицаи. Ответникът заявява, че патрони на брави не е сменял в
имота, като е сложил катинар на външната врата, но не същия ден. Твърди, че на
процесната дата- 02.12.2016г. ищцата Л.С. не е могла да влезе в имота и се е
наложило да потропа, тъй като резето на външната дървена врата било развалено,
което самата тя му била обяснила.
Разпитани са като свидетели Мария
Валентинова Барбова и Н.И.К..
Свидетелката Барбова, която
съжителства с ответника Ф.В., заявява че той е закупил къщата месец преди
спорната дата и на самото „преписване“ /на което тя не е присъствала/ Ф. и
обяснил какви са обстоятелствата – от кого купува, какво са се разбрали и че ще
могат да видят и ползват къщата след месец. Сочи, че на 02.12.2016г. отишли да
видят къщата, влезли в двора, говорили си и след известно време чули, че се
тропа на портата, а когато отишли да отворят видели навън Л.С. с полицаи и тя
им заявила, че не е могла да влезе в къщата, поради което е извикала полицията.
Твърди, че когато Л.С. дошла казала, че имала вещи вътре, които не си е взела, Ф.
я изчакал да вземе каквото желае, дори изчакали да се обади на неин приятел,
който и помогнал да си вземе нещата. Останали няколко неща, които С. не успяла
да вземе и казала, че ще си ги вземе друг ден и така и станало – свидетелката не
си спомня кога е било, но си спомня, че отключили катинара, за да може тя да си
вземе каквото е останало. Свидетелката е убедена, че по никакъв начин не са
пречили на Л.С. да си вземе нещата, а напротив- лично са я поканили да влезе и
да вземе, каквото желае. Свидетелката твърди, че на 02.12.2016г. със С. са
постигнали уговорка, че от тази дата вече те са ползватели на имота и просто са
се уговорили в удобен за ищците ден да си вземат и останалите вещи. Катинарът
свидетелката сочи, че поставили на 02.12.2016г. след срещата. Свидетелката
Барбова сочи, че тя и Ф.В. са имали ключ от имота, който Л.С. е предоставила на
самото прехвърляне. Твърди, че преди процесната дата - 02.12.2016г. самата тя
само един път е ходила в имота за 15 минути, когато Ф.В. е получил съгласието
на С. да и покаже къщата. Знае, че ищците са влизали в имота след продажбата,
както и че след 02.12.2016г. са продължили да разполагат с ключове.
Свидетелят Н.К. е полицейски служител,
присъствал на събитията от 02.12.2016г., който си спомня, че с колегата му
Тороманов били на работа на същата дата по установен график, като около 08.50
часа получили сигнал за лице, което не можело да си влезе у дома, посетили
мястото и там ги очаквала Л.С., която посочила къде живее и била заедно с още
едно лице. Свидетелят сочи, че в действителност вратата била затворена, поради
което почукали и след известно време излязъл Ф.В.. Впоследствие станало ясно,
че ключалката е била развалена и поради тази причина като се блъсне малко по-силно
вратата, се заключвала сама. Проведен бил разговор с Ф.В. и той заявил, че е
собственик на къщата, в потвърждение на който факт представил нотариален акт, в
който пишело, че е закупил имота преди повече от 30 дни. Споменато било, че
купувачът е дал определен срок, в който С. да си изнесе багажа. Според
свидетеля К., след като им било отворено В. и С. се договаряли по между си и С.
изнесла багаж от дома, който свидетелят не е в състояние да посочи какъв е бил.
Свидетелят счита, че г-жа С. не е била доволна от това, че трябва да си тръгне,
твърдяла че не е спазен срокът, за който са се уговорили, но Ф.В. отишъл при
нея с всички документи и казал, че няколко пъти я е предупредил, че срокът
наближава. Свидетелят сочи, че страните не са влизали в конфликт, а по-скоро са
изяснявали какво може да се вземе от къщата и впоследствие кога може да бъдат
взети и останалите неща. Твърди, че Ф.В. по никакъв начин не е възпрепятствал Л.С.
да си вземе нещата, а дори и е помагал. Свидетелят не е видял Ф.В. да слага
катинар на портата, като сочи, че е останал до момента, в който страните са се
разделили. Свидетелят К. счита себе си за обективен свидетел, макар да знае, че
Л. и В. Савови са подавали жалби срещу него.
Съдът кредитира свидетелските
показания, като същите биват преценявани с оглед всички други данни по делото,
доколкото свидетелката Барбова е във фактическо съпружеско съжителство със
страна по делото, а свидетелят К. признава, че спрямо него са подавани жалби от
ищците. Същите обаче излагат еднопосочно фактическата обстановка, а твърденията
им кореспондират със събраните данни по прокурорската преписка.
Други
доказателства не са събрани в процеса. Следва да се отбележи, че са оставени
без уважение искания на ищцовата страна, по отношение на които е следвало да се
направят уточнения, с оглед на които уточнения съдът да може да се произнесе по
исканията. В предоставения от съда срок исканията не са били уточнени, поради
което са били оставени без уважение и делото е приключило без събирането на
други доказателства. След датата на последното съдебно заседание, в което
делото е обявено за решаване, е постъпило уточнение от ищците по исканията им,
касаещи доказателствата, но процесуалният момент за това е бил вече пропуснат.
Едно от исканията е било за разпит като свидетел на лицето Н. Близнашки, което
се установява от прокурорската преписка, че е присъствало на срещата между
страните на 02.12.2016г. От същият са снемани обяснения в рамките на проверката
по прокурорската преписка. В своите обяснения той е заявил, че на 02.12.2016г. Л.С.
му се е обадила сутринта и го помолила да отиде до дома и в гр.Копривщица, на
ул. „Х.Н. Палавеев“ 74, тъй като не може да си влезе, поради което отишъл
веднага при нея, а след малко дошли и двама полицаи. Л. му обяснила, че е
подала сигнал на тел.112. Посочил е, че са потропали на портата и след малко е
излязъл Ф.В., който заявил, че имотът е вече негов, тъй като е купен преди
повече от месец и е решил да влезе във владение, като е представил и нотариален
акт.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация чл.75 от Закона за
собствеността /ЗС/- за възстановяване на нарушено
владение върху недвижим имот.
На първо място, следва да се посочи, че
специфичната процесуалноправната предпоставка за допустимост на иска, е налице,
а именно: спазен е преклузивният шест-месечен срок по чл.75 ЗС, броим от
датата, на която се твърди, че е нарушено владението. Предполагаемата дата на
отнемане на владението на ищците е 02.12.2016г., а исковата молба е депозирана
в РС-Пирдоп на 23.05.2017г. В този смисъл, съдът счете, че не са налице пречки
от процесуални естество за разглеждане на делото и спорът следва да бъде
обсъден по същество.
Материалноправните предпоставки на иска по чл.75 ЗС са посочени в закона.
Практиката по прилагането на чл.75 ЗС не разкрива колебания
при очертаването на тези предпоставки. Ищците твърдят в
исковата молба, че осъществяват владение, поради което е налице
процесуалноправна легитимация, тъй като тя се извежда от твърденията в исковата
молба. За достигане до правен извод налице ли е или не материалноправна
легитимация обаче, от която зависи основателността на иска, следва да се
обсъдят относимите доказателства. За да е налице материалноправната легитимация
ищците следва да бъдат „владелци“, каквото свое качество те са заявили,
твърдейки, че до фактическото отнемане на владението на 02.12.2016г. са владели
имота като свой, въпреки продажбата. Владението, като фактическо състояние,
защитимо от закона със способа на посесорните искове по чл.75 и чл.76 ЗС, се дефинира от чл. 68 ЗС като “упражняване фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго” и се различава от „владението“ като
правомощие, произтичащо от правото на собственост. В този смисъл, защитимото
владение има обективен и субективен признак. Обективният признак е „упражняване
на фактическа власт“ върху дадена вещ, в случая – недвижим имот. Този обективен
признак безспорно е налице за ищците Л. и В. Савови, тъй като не се оспорва от
ответника, че след като е закупил процесния имот на 01.11.2016г. е постигнал
уговорка с ищците да им предостави срок, в който да си изнесат багажа и те са
продължили да го ползват, а се потвърждава и от свидетелските показания на
свидетелката Барбова, че на дата, предхождаща датата 02.12.2016г. именно Л.С.
ги е допуснала, като лица, които са закупили процесния имот, да го разгледат,
както и че същите са имали ключове, посещавали са имота и вещите им са били
вътре. Според съда обаче не е налице в конкретния случай вторият признак на „владението“
– субективният такъв - ищците да са държали вещта /имота/ като своя /animus, animus domini,
animus rem sibi habendi /. Това е така, тъй като
да се държи една вещта като лична е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право или с намерение да придобие вещното право на
собственост. В настоящия случай ищците са дали заявка в исковата
молба, че са владели имота като свой, като обаче не са ангажирали никакви
доказателства за това. Принципът е, че относно намерението се прилага
презумпцията на чл.69 ЗС, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Тази презумпция обаче в конкретиката на казуса
бива оборена с представеното от самите ищци писмено доказателство- Нотариален акт №56, том IV, рег. №3734, дело №558/01.11.2016г., издаден от
нотариус Евгения Павлова, от което ответникът е заявил, че също ще се ползва.
Този нотариален акт съдът коментира не като титул за собственост, доколкото
правилно ищците са отбелязали, че в производството за защита на нарушено
владение не се обсъжда правото на собственост, а се проверява само фактът на
владението и нарушението му /чл.357 ГПК/. Това писмено доказателство има
значение за субективния признак на владението. Реализирайки продажба на
процесния имот, всъщност ищците са демонстрирали намерението си да спрат да
владеят имота за себе си. Това намерение е демонстрирано пред орган с публични
функции и пред купувача. В действителност между страните е постигната уговорка,
която е обективирана в писмен вид в самия нотариален акт, продавачите да
продължат още 30 дни да осъществяват фактическата власт, но тази уговорка е в
следствие на добрата воля на купувача и е равносилна на сключване на „договор
за заем за послужване“. От тук следва извод, че ищците
са станали заематели
на имота и в това си качество са
нейни държатели,
а не владелци по смисъла на чл.68 ЗС. Това е така, тъй като
те упражняват
фактическа власт върху дадения
им в заем имот по
силата на изрично уредените и включени в нотариалния акт
за поупко-продажба договорни отношения, свързани
с ползването на имота, а не като своя. В този смисъл е и
съдебната практика - напр. Решение № 1365 от 7.VII.1958 г. по гр.д. №4164/58
г., I г.о. и Определение №1172 от 9.12.2010 г. на ВКС по гр.д.
№842/2010г., IIг.о., ГК. Като
държатели по силата на договорно правоотношение
ищците не разполагат
с правата на владелци
по чл.75
ЗС и само на това
основание предявените искове
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Дали ищците са упражнявали
фактическа власт върху процесния имот преди
сключването на договора за заем за послужване,
обективиран в нотариалния акт за покупко-продажба, е ирелевантно
за настоящия правен спор, тъй като
дори и да е така, със сключването на своеобразния договор за заем
за послужване се променя основанието за
осъществяване на фактическата власт. С така постигнатата уговорка досегашният „владелец“ се е превърнал в
„държател“ /constitutum possessorium/ - хипотеза
при която, по силата на съгласие между досегашния и новия владелец,
досегашният владелец се лишава от владението и става държател – лице, което упражнява фактическа власт
върху вещ, която не държи като своя /чл.68, ал.2 ЗС/. Продажбата не една вещ е
типичният случай на демонстрация за промяна на намерението, следователно осъществяването
и е достатъчно да бъде оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Именно поради тази
причина съдът е указал в доказателствена тежест на ищците фактът, че след
продажбата са продължили да държат вещта като своя- с намерение за своене и
това е демонстрирано на ответника. Не само, че такова намерение и демонстрация
на своене не бяха доказани от страната, а нещо повече – в хода на
производството и в писмените обяснения, снети от полицейските органи, ищците-
майка и дъщеря Савови, твърдят, че те са продали имота и са искали единствено
да получат достатъчен според своите представи срок, в който да изнесат багажа
си. Доказа се освен това от свидетелските показания, че към дата 02.12.2016г. в
къщата е имало опакован от страна на ищците багаж, готов за изнасяне и че към
тази дата спорът между тях и Ф.В., на който са станали свидетели полицейските
служители, е бил за това дали срокът за освобождаване на имота е спазен от
едната страна и предоставен от другата страна. В този смисъл по-скоро се доказва,
че намерението на ищците е било да освободят имота, тъй като са със съзнанието,
че той вече не е техен. Не се доказа по какъвто и да е начин, нито на
02.12.2016г., нито преди тази дата, ищците да са манифестирали, че въпреки че
са продали имота, го считат още за свой или смятат да го придобият отново -
напр. по силата на давностно владение, в който случай би могло да се възприеме,
че при ищците е бил налице субективният елемент на владението – да държат вещта
като своя. Доказа се, че при сключване на сделката за покупко-продажба на
имота, в същия ден, ключове от имота са били предадени на ответника В..
Независимо каква е била причината за предаване на ключовете, това е фактическо
действие, което кореспондира с правното действие „продажба“ и чрез него е
демонстрирана трансформацията на владението на Савови в държане за новия
собственик. Няма данни и не се доказва впоследствие ищците да са си поискали
обратно ключовете или да са сменили ключалките, с което да демонстрират промяна
във вече обективираното свое намерение. Поради това, настоящият съдебен състав
приема, че ищците Л.С. и В.С. са имали качеството „държатели“ на процесния имот
към процесната дата – 02.12.2018г., поради което не са могли да защитават
правно качество „владелци“, каквото не са имали. Искът по чл.75 ЗС не осигурява
обаче правна защита на държането. Такава правна защита може да се търси чрез
иска по чл.76 ЗС, какъвто обаче съдът не счита да е предявен, тъй като не са
наведени твърдения фактическата власт да е отнемана чрез насилие или по скрит
начин, поради което и съдът не е възприел тази правна квалификация при
насрочване на делото. Не само, че не се твърди такова отнемане чрез насилие или
по скрит, но не се и доказва, доколкото се доказа точно обратното - че фактическата
власт е отнета на 02.12.2018г. от страна на ответника Ф.В. явно – след
изчакване на ищцата да пристигне на място и да вземе част от багажа си и без
насилие – дори в присъствието на орган на реда, който потвърждава липсата на
каквото и да е насилие.
При гореизложените мотиви, съдът счита, че не е налице
основна предпоставка за уважаване на посесорния иск по чл.75 ЗС, а именно:
търсещите защитата лица да са имали качеството „владелец“. Това си качество
съдът счете, че те са загубили на 01.11.2016г. /преди която дата безспорно са
владели имота/ с промяна на намерението за кого се упражнява фактическата власт
и към процесната дата- 02.12.2016г. не са възвръщали качеството „владелец“,
доколкото промяна на намерението в обратна насока не е установена и не е
демонстрирана пред ответника. В този смисъл ищците не са провели пълно и главно
доказване на своите искове и същите следва да бъдат отхвърлени.
Независимо от горедостигнатия извод, съдът намира, че
следва накратко да обсъди и основния довод, на който се гради защитната срещу
исковете позиция на ответника, а именно: че фактическата власт върху имота е
предадена на ответника Ф.В. доброволно, т.е. няма нарушаване на владението. „Нарушаване“
според теорията и практиката е всяко действие, с което се накърнява
материалния, обективния елемент на владението – отстранява се изцяло или
отчасти фактическата власт върху вещта или се изменя фактическото състояние
/статуквото/ и се намалява възможността на владелеца да се ползва от вещта.
Няма нарушаване, когато действието се извършва с изричното или предполагаемо
съгласие на владелеца. Действието трябва да е самоволно и да променя
фактическото състояние. В настоящия случай, съдът се солидаризира със
становището на адв.Кацарски, че липсва признака „нарушаване“ на владението.
Районна прокуратура-Пирдоп, която е отказала образуване на досъдебно
производство по случая е достигнала до извода, че липсват самоуправни действие,
т.е. самоволни такива, чрез които Ф.В. да е упражнил твърдяно от него право не
по установения в закона ред. Настоящият състав също счита, че самоволни
действия ответникът не е извършвал, а фактическата власт върху имота му е била
доброволно предадена чрез няколко действия на ищците – предаване на ключове от
имота на 01.11.2016г., а впоследствие – напускане на същия от страна на
обитателката му Л.С. на 02.12.2016г. Ключове от имота безспорно са били
доброволно предадени на ответника В.. Доброволно, макар и „да не е била
доволна“ /цит. св. К./, Л.С. е взела по-голямата част от багажа си и е
напуснала имота. Не се доказа същата да е отказвала категорично напускане на
имота, да е била гонена от Ф.В. или от присъстващите на мястото полицейски
служители, нито да са били създавани препятствия за влизане в имота.
Единственото такова препятствие е поставянето на катинар на външната врата,
което обаче, според свидетелските показания на Мария Барбова, е направено
по-късно, след срещата на страните, на която са се уговорили, че от този момент
нататък ответникът ще ползва имота, Л.С. си е тръгнала, вземайки си каквито
вещи е преценила и е била постигната уговорка, че в друг, удобен за страните
ден, ще може да си вземе и останалите вещи. След този момент ответникът е имал
съзнанието, че недвижимият имот му е предаден, поради което е действал вече с
чувството на пълноправен собственик и е поставил катинар, за да ограничи
достъпа до имота, който е считал, че вече има право да ползва само той, поради
което с това си действие не е нарушил владението на ищците. Не го е нарушил и с
това, че е влязъл в имота, за да изчака ищцата Л.С., тъй като се установи, че
не е заключвал вратата на двора с цел да не я допуска вътре, а вратата
технически се е „самозаключвала“. Това, че не е заключил умишлено, се доказва
от факта, че именно Ф.В. е отворил вратата на ищцата и придружаващите я полицаи
и ги е пуснал в имота без да възразява, като дори е помагал на ищцата С. да
изнесе свои вещи. Единственото, което е изтъкнал пред С. и полицаите, е причината
поради която е дошъл, а именно: за да влезе във фактическа власт на имота, като
това си желание е подкрепил с документа, от който считал, че произтичат правата
му. Напускането на имота от страна на Л.С. се установява, че не е съвпадало с нейната
воля, но все пак не се установи тя да е била принуждавана – насилствено, със
заплахи или по друг начин, да го направи или пък въпреки, че си е тръгнала, да
е заявила, че ще се върне, за да продължи да осъществява владението, в който
случай поставянето на катинар на вратата да може да се счете като нарушаване на
владението.
Ето защо, с оглед на всичко гореизложено следва
да се приеме, че в производството недоказани останаха предпоставките за
уважаване на предявените субективно
съединени искове по чл.75 ЗС - ищците да са били владелци по смисъла на чл.69, ал. 1
ЗС на процесния имот и
наличието на нарушение на владението - действия на ответника по отнемане
на фактическата власт, които да са осъществени против волята на владелците.
Съдът намира за уместно
да отбележи, че твърденията на ищците, които са навели в обясненията си и
жалбата до РП-Пирдоп и които повтарят в настоящия процес, внасят убеждението,
че проблемът, който желаят да разрешат, се състои в това, че ответникът не е
спазил устно уговорен срок, различен от този, описан в нотариалния акт, в който
да предадат фактическата власт и това, че в имота са останали техни вещи, които
не са успели да си вземат. Тези обстоятелства биха могли да са предмет на други
гражданскоправни спорове - за неспазени облигационни уговорки, произтичащи от
сключения между тях договор за заем за послужване с процесната вещ или за
връщане на движими вещи, които ответникът държи без основание в имота, но не и
да бъдат предмет на владелчески искове, каквито са предявените.
Ищците Л.С. и В.С. са
били освободени от такси и разноски в производството по смисъла на чл.83, ал.2 ГПК, с определение от 24.04.2018г. на състав на Софийски окръжен съд, поради
което не са внасяли държавна такса и не следва да бъдат осъждани за внасянето
и, независимо от изхода на спора. Освобождаването от такси и разноски не
освобождава страните обаче от задължението да понесат разноските на другата
страна за заплатен адвокатски хонорар в случай на неблагоприятен изход на
спора. Ответникът е представляван от адвокат в процеса, но искане за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение не е направено нито с отговора на
исковата молба, нито впоследствие до приключване на устните състезания по
делото, като не са представяни и доказателства за размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение и списък на разноските. В този смисъл, разноски не
следва да се присъждат.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.С.С.,
ЕГН: ********** и Л.Н.С., ЕГН: **********, с адрес ***
срещу Ф.Д.В.,
ЕГН: **********, адрес: ***
искове с правно основание чл.75 ЗС за възстановяване на
нарушено владение по отношение на недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор 38558.5.99 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-17 от 14.05.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр.Копривщица, ул.
„Хаджи Ненчо Палавеев“ №74, с площ 388
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор- няма, номер по
предходен план: 793, кв.56, парцел IV, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 38558.5.100, 38558.5.102,
38558.5.72, заедно със застроените в този имот сгради: сграда с идентификатор
38558.5.99.2, със застроена площ от 125 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор 38558.5.99.1, със застроена
площ от 24 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж,
чрез действия на ответника Ф.Д.В.,
изразяващи се в ограничаване на достъпа до имота, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: