№ 3560
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110210907 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на П. О. П. против електронен фиш, серия ***, издаден от СДВР, с
който, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДП, на жалбоподателя била наложена
глоба, в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДП.
Фишът е обжалван от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва фиша, като излага съображения за недоказаност на административното обвинение. Моли
за отмяна на обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Негов процесуален
представител поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, които допълва с аргументи за
наличие на процесуални нарушения – нарушено право на защита. Пледира за птмяна на фиша.
Претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява. Намира жалбата за
неоснователна, като излага подробни съображения в писмен вид. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 14.12.2021 г., в 17:30 жалбоподателят П. управлявал МПС – „Хонда ФРВ“, *** (негова
собственост) в гр. София, по бул. „Околовръстен път“, с посока на движение от бул. „Симеоновско
шосе” към бул. „Св. Кл. Охридски“, като при № 190 се движел със скорост на движение от 96 км/ч,
при разрешена такава от 80 км/ч. Нарушението било установено и заснето с техническо средство
за видеоконтрол ARH CAM S1 № 11743f0, представляващо одобрен тип автоматизирана система,
която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: електронен фиш;
разпечатки от кадър на средство за контрол на скоростта; снимков материал; справка за
собственост на МПС; заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; протокол за
техническа проверка; удостоверение за одобрен тип; протокол за използване и снимки; справка за
датата на генериране; форма на отчет; картон на водач; справка от СО.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на
доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал.
3 НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата
изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му. В приложения
снимков материал се констатира едно-единствено заснето МПС в обхвата на заснемането и
отчетен толеранс – от 99 на 96 км/ч. Представени са и надлежни доказателства за преминат
технически преглед и за използването на техническото средство, като в схемата от Столична
община е налице изрично отразяване на приложимо специално ограничение на скоростта в
конкретния пътен участък. В допълнение, на кадъра от техническото средство се констатира
процесното превозно средство с видими регистрационни табели – инкриминираното, което
обстоятелство не позволява да бъдат обосновани съмнения, касателно авторството. В жалбата не
се излагат твърдения – кое лице е управлявало автомобила, поради което и фишът
законосъобразно е бил съставен, срещу собственика (чл. 188, ал. 1 ЗДП).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащ на обжалване фиш. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления и електронни фишове
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът
следва да провери законосъобразността на постановлението/фиша, т. е. дали правилно са
приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН)
констатира, че фишът е издаден от компетентна държавна институция; в предвидената от закона
писмена форма и съдържание – чл. 189, ал. 4 ЗДП, както и при спазване на предвидения за това
процесуален ред.
Фишът не е връчен надлежно на санкционираното лице (контролните органи са
извършили отбелязване на дата на връчване, без доказателства за това, пореди което и
възражението за недопустимост на жалбата не почива на доказателствената маса), но и по правило
2
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал.
8 ЗДП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му. В тази връзка и доколкото жалбата е приета за разглеждане, възражението на
жалбоподателя за отсъствие на указания по чл. 189, ал. 8 ЗДП не каса процесуално нарушение, от
категорията на съществените (още повече, че и то не е предвидено като реквизит на фиша,
съобразно ал. 4).
Електронният фиш съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението (налице е изрично посочване, че това е
СДВР, макар жалбоподателят да твърди, че такова посочване липсва), мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Електронният фиш е издаден по утвърден образец. Същият съдържа всички
предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗАНН, сред които обсега на действие на
радара, режима на излъчване и момента на сработване на камерата, както и уведомяването на
санкционираното лице за правата му по ЗДП (които, принципно, би следвало да са му известни, по
силата на придобитата му водаческа правоспособност). Касае се за numerus clausus предвидени в
закона реквизити, формалното наличие на които обезпредметява излагане на детайлни
съображения по необходимост от допълнителни реквизити (в този смисъл Решение № 3893/
11.06.2018 г. на АССГ по адм. д. № 3025/2018 г., V кас. с-в; Решение № 2362/ 10.04.2018 г. на
АССГ по адм. д. № 1337/2018 г., V кас. с-в и др.).
Въпросът – по кой ред е следвало да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя,
изисква значително повече внимание. За усъвършенстване на процедурата за издаване на
електронен фиш след Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС са
извършени няколко законодателни промени. Първо, с § 6, т.1 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) е
създадена нова т.8 в чл. 165, ал.2 ЗДвП, предвиждаща участъкът от пътя, на който се осъществява
контрол за спазване правилата за движение с автоматизирани технически средства и системи, да се
обозначава чрез поставянето на пътни знаци, да се оповестяват в средствата за масово
осведомяване и на интернет страницата на МВР. Второ, § 6, т.2 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.)
е създадена нова ал.3 в чл. 165 ЗДвП, която делегира на министъра на вътрешните работи да
определи с наредба условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение. Трето, с § 8, т.1 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) в
чл. 189, ал.4 ЗДвП думите "техническо средство" са заменени с израза "автоматизирано техническо
средство или система". Четвърто, с § 10, т.1 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) в дефиницията за
"електронен фиш" по § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е добавен изразът "и системи". П., с § 10, т.2 от
ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) в § 6 от ДР на ЗДвП е създадена нова т.65 с нова дефиниция за
"автоматизирани технически средства и системи", според която те са "уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствието или отсъствието на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес." По новосъздадената делегация по чл. 165, ал.3
ЗДвП (нов – ДВ, бр.19 от 2015 г.) е издадена Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на
3
вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр.36 от 2015 г.), в сила от
23.05.2015 г. С чл. 2 от Наредба № 8121з-532/2015 г. изрично се предвижда, че стационарните и
мобилните автоматизирани технически средства и системи (АТСС) заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения–видеозаписи с данни за
установените нарушения на правилата за движение. За тях съгласно чл. 3 от Наредба № 8121з-
532/2015 г. се издават електронни фишове с използване на автоматизирана информационна
система. Въведени са с чл. 7 – чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. правила за означаване на
местата за контрол с мобилни и стационарни АТСС, а с чл. 8–чл. 11 са регламентирани специални
такива за използването на мобилни АТСС. По време на извършване на процесното нарушение на
05.11.2018 г., действащата тогава и приложима на основание чл. 3, ал.1 от ЗАНН редакция на чл.
189, ал.4, изр.1 ЗДвП (ред. – нова, ДВ, бр.10 от 2011 г., изм., бр.19 от 2015 г.) допуска за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система по § 6, т.65
от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр.19 от 2015 г.), независимо дали стационарно или мобилно, да се
издаде електронен фиш по § 6, т.63 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр.19 от 2015 г.) за налагането на
глоба в размера, определен за този вид нарушение. С изброените по-горе законодателни промени
по ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приложното поле на
ускорената процедура за издаването на електронни фишове е разширено, така че да включва
нарушения, установени и заснети с всички видове АТСС, в т.ч. мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя в присъствие на контролен
орган, поставящ начало и край на работния процес. С оглед горния анализ, процедурата за
издаване на Електронен фиш серия К № 1115451 от СДВР за налагане на глоба по чл. 182, ал.2, т.5
ЗДвП за така установеното с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол и регистрация на
пътни нарушения за нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП е проведена при наличието, а не в отсъствието
на предпоставките за приложението й по чл. 189, ал.4, изр.2 ЗДвП (ред. – ДВ, бр.11 от 2011 г., доп.,
бр.19 от 2015 г.) вр. § 6, т.63 от ДР на ЗДвП (нова – ДВ, бр.19 от 2015 г.) вр. чл. 3 от Наредба №
8121з-532/2015 г. Спазени са изискванията за използването мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение "TFR1-М", радар "TR4D" № 560, като за процесния пътен
участък е важало специално ограничение за извън населено място, с което са изпълнени
изискванията по чл. 165, ал. 2, т. 7 и т. 8 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 189, ал.4, изр.1 ЗДвП (ред. –
нова, ДВ, бр.10 от 2011 г., изм., бр.19 от 2015 г.) предвижда електронният фиш да се издаде в
отсъствие, както на контролния орган, така и на нарушителя – специално нормативно разрешение,
което произтича от характера на това съкратено, несъстезателно производство за реализиране на
административнонаказателна отговорност и цели да дерогира общите правила на ЗАНН.
Електронният фиш има както установителни, така и санкционни функции, но доколкото съгласно
§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр.19 от 2015 г.) се изготвя от административно-
информационна система, в тази процедура не е предвидено произнасяне на
административнонаказващ орган, така че не се налага да се допуска или да се изключва
присъствието или отсъствието му при издаване на електронен фиш (в този смисъл Решение №
3412/22.05.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 2548/2018 г. , XVIII с-в; Решение №
4002/14.06.2018 г. на АССГ по адм. д. № 3980/2018 г., XI кас. с-в; Решение № 3911/11.06.2018 г. на
АССГ по адм. д. № 3977/2018 г., XI кас. с-в; Решение № 3578/30.05.2018 г. на АССГ по адм. д. №
3697/2018 г., VIII кас. с-в; Решение № 2506/13.04.2018 г. на АССГ по адм. д. № 1792/2018 г., Х кас.
с-в; Решение № 2368/10.04.2018 г. на АССГ по адм. д. № 1029/2018 г., I кас. с-в; Решение №
2066/28.03.2018 г. на АССГ по адм. д. № 1006/2018 г., I кас. с-в; Решение № 1941/23.03.2018 г. на
4
АССГ по адм. д. № 656/2018 г., XVIII кас. с-в; Решение № 3654/6.01.2018 г. на АССГ по адм. д. №
3932/2018 г., X кас. с-в и др.).
В допълнение, в електронния фиш е изрично упоменато и мястото на извършване, и
индивидуализиращи белези на техническото средство, които са станали годна основа да бъдат
проверени както ограничението на скоростта, така и техническата изправност на радара. Видно от
разпечатката, приспаднати са 3 км/ч от установената моментна скорост. В хода на съдебното
производство на жалбоподателя е обезпечена възможността – да се запознае със снимковия
материал, поради което и не би могла да бъде споделена теза за нарушено право на защита.
Отново в този ред на мисли, наличието на пътен знак Е24 е отпаднало условие за
законосъобразност на контрола, но при всички случаи, дори при предходната редакция на
наредбата, отсъствието му никога не е било квалифицирано, като процесуално нарушение, от
категорията на съществените – задължението за спазване на ограничението на скоростта и
субективната страна произтичат не от предупреждението за контрол, а от наличието на пътен знак
със специално ограничение.
За пълнота на изложението, неоснователно е и възражението за наличие на съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на дадени указания по чл. 189, ал. 6 ЗДП. На
първо място, указание в тази насока не е сред предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДП реквизити и в този
смисъл липсата му не съставлява отменително онсование (в този смисъл Р 6244/01.11.2021 г. на
АССГ по адм. д. № 5847/2021 г.; Р 5602/19.10.2020 г. на АССГ по адм. д. № 6233/2020 г.; Р
903/13.02.2020 г. на АССГ по адм. д. № 7339/2019 г.; Р 1577/13.03.2017 г. на АССГ по адм. д. №
10684/2016 г.). За разлика от декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при която собственикът
представя данни за лицето, извършило нарушението и копие на неговото СУМПС, при
възражението по чл. 189, ал. 6 ЗДП собственикът (по арг. на чл. 189, ал. 7 ЗДвП) може да възрази
по издадения Електронен фиш само при наличието на две условия дадени в алтернативност - 1.
моторното превозно средство е било обявено за издирване или 2. нарушението е извършено с
моторно превозно средство със специален режим на движение. Предпоставка за валидното
провеждане на процедурата по подаване на възражение е, в последното да се сочи като причина за
извършване на нарушението едно от двете, дадени в алтернативност, условия. Пред настоящата
инстанция не са налице доказателства (нито дори - твърдения) за наличие на подобни
обстоятелства, поради което и не би могла да бъде споделена тезата за нарушено право на защита
(в този смисъл Р 6855/22.11.2021 г. на АССГ по адм. д. № 7671/2021 г.).
Предвид изложеното, настоящияи съдебен състав се разграничава от доводите на
жалбоподателя за наличие на процесуални нарушения, от категорията на съществените,
съставляващи отменителни основания.
По приложението на материалния закон
Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 14.12.2021 г., в 17:30 жалбоподателят П.
управлявал МПС – „Хонда ФРВ“, *** (негова собственост) в гр. София, по бул. „Околовръстен
път“, с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе” към бул. „Св. Кл. Охридски“, като при №
190 се движел със скорост на движение от 96 км/ч, при разрешена такава от 80 км/ч, като
нарушението било установено и заснето с техническо средство за видеоконтрол ARH CAM S1 №
5
11743f0, представляващо одобрен тип автоматизирана система, която към момента на
нарушението била преминала преглед за техническа изправност.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че е
налице неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 2 ЗДП за съобразяване скоростта на движение
със специално въведено ограничение на скоростта, в рамките на населено място. В подадената
жалба не се излагат твърдения – някой друг да е управлявал, а и с оглед разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 ЗДП, законосъобразно фишът е бил издаден на жалбоподателя, в качеството му на
собственик.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта /общественоопасния характер на
деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените
отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на
общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него самия
скорост независимо от наличието на изрично ограничение.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
безопасността по пътищата (особено актуална тема), както и превишението е значително – с 20%
над разрешената скорост, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този
пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира
по административен ред, а не представлява маловажен случай. Данните за многобройни
нарушения на ЗДП са допълнителен аргумент, за да се приеме, че е въпрос на време, преди
6
жалбоподателят П. да причини смърт на пътя и случаят е всичко друго, но не и маловажен.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДП, водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба от 50
лв. Санкцията е във фиксиран размер, поради което и подробни разсъждения по
индивидуализацията й са излишни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че фишът е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия ***, издаден от СДВР.
ОСЪЖДА П. О. П., ЕГН ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 100 (сто)
лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7