Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр. Велико Търново, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
М. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10288 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Р.И.А.
*** обжалва решение №308/05.09.2019 г., постановено по АНД №440/2019 г. по
описа на Горнооряховския районен съд като неправилно.
Основното оплакване на касатора е за
неправилно приложен от въззивния съд закон –
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Подържа се, че в конкретният
случай е неприложима процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП с оглед
обстоятелството, че нарушението е установено с мобилно АТСС и следва да се
съобразят мотивите, изложени от ОСС на ВАС в ТР №1/26.02.2014 г. по ТД №1/2013
г. Извън това, според него не е преценено от съда, че не е спазено изискване на
чл.7 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
АТСС за контрол за правилата за движение по пътищата /Наредбата за лаконичност/. Най – сетне, касаторът
поддържа, че е неправилна преценката на въззивният
съд досежно формалната законосъобразност на
електронния фиш предвид липсата на описани конкретни обстоятелства, при които е
извършено нарушението в него.
Ответникът по касация ОДМВР - Велико Търново не взема становище по
касационната жалба, прокурорът дава заключение за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразен електронен фиш серия К, №1465824 на ОДМВР – Велико
Търново, с който на касатора е наложена глоба от 200
лв. на основание приложимата редакция на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
За да постанови този резултат ГОРС е приел от фактическа страна, че на 20.10.2016
г. в 13,34 часа на км 153+343 на път I-4 чрез стационарна видеорадарна система „Multa Radar SD 580“ е бил заснет
автомобил с регистрационен номер ***, марка Рено, модел МЕган,
който есобственост
на дружеството „Каменица“ АД. Движението на този автомобил е било в посока към
град Варна със скорост от 104 км/ч, възприета във фиша като скорост от 101 км/ч
след приспадане на толеранс с оглед техническите особености на видеорадарната система, при ограничение от 60/км/ч,
въведено с пътен знак В 26. Първоначално за констатираното нарушение е издаден
ЕФ срещу законният представител на дружеството, но след провеждането на
процедурата по чл.189,ал.5 от ЗДвП, при която
е предоставена декларация, придружена с пълномощно и препис от СУМПС,
първоначално издадения фиш е анулиран, като е издаден процесния
понастоящем. Не е спорно, а и съдът правилно е установил, че този фиш е връчен
на касатора на 22.05.2019 г.
От правна страна съдът е приел, че са спазени процесуалните и
формалните предпоставки за издаването на този електронен фиш. Посочено е в
решението, че формата на този акт е спазена с оглед нормативно предвидените му в
ЗДвП реквизити и утвърдената от министър на вътрешните работи форма. Съдът е
наблегнал на приложимостта на процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП,
констатирайки, че тя представлява специален закон, който се прилага
приоритетно. Констатирано е и спазването на давностният
срок по чл.34 от ЗАНН. По същество съдът – позовавайки се на събраните по
преписката доказателства – е приел, че на
процесното място е извършено претендираното нарушение, което се вписва в състава на
чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП в релевантната му към момента на извършването на
нарушението редакция. Коментирана е и техническата способност на АТСС да
функционира съобразно предназначението си с оглед валидността на
удостоверението за одобряването му като тип АТСС, както и с оглед преминалата последваща техническа проверка, установена чрез
представения протокол.
Решението е правилно постановено, като не са налице релевираните
касационни оплаквания.
Първото касационно оплакване досежно неприложимостта на процедурата по чл.189, ал.4 от
ЗДВП е неоснователно. Всъщност, неясно защо касаторът
твърди, че нарушението е установено чрез мобилно АТСС по смисъла на §6, т.65,
буква „б“ от ДР на ЗДвП, след като както от съдържанието на самия фиш, така и
от съдържанието на ВДС /л.16 от първоинстанционното
дело/ се установява, че нарушението е констатирано посредством стационарно АТСС
по смисъла на §6, т.65, буква „а“ от ЗДвП. При това положение действително е
неприложимо ТР №1/26.02.2014 г. по ТД №1/2013 г. на ОСС на ВАС, тъй като то
касае само мобилни АТСС, а и в случая няма никави
доказателства, че при констатиране на нарушението АТСС, установено на
посоченото място, е управлявано от орган в системата на ОДМВР- Велико Търново.
Неоснователно е и второто оплакване досежно неспазването на разпоредбата на чл.7, ал.1 от
Наредбата. Съгласно тази норма местата
за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи
се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
Както е констатирал и районният съд, а и настоящата инстанция, процесната част от този главен път е била обявена на
електронната страница на МВР, която е общодостъпна. Освен това, видно от
събраните по делото доказателства, представляващи схема за вертикалната
сигнализация и хоризонтална маркировка за участъка на пътя /л.37 и 38 от
делото/, налице е предупреждение за място или участък на пътя, на които се осъществява
контрол по спазване на правилата за движение чрез стационарни или нестационарни
автоматизирани технически средства или системи чрез поставянето на предвидения
в разпоредбата на чл.56, ал.9 от ППЗДвП пътен знак.
Неоснователно е най – сетне и третото
касационно оплакване, касаещо несъобразена от съда
формална незаконосъобразност на електронния фиш предвид непълната според касатора обстоятелствена част на същия. Реквизитите, които
законът поставя към електронния фиш не са идентични с тези, които законът
поставя към съдържанието на наказателно постановление – срв.
чл. 189, ал.4 от ЗДвП в релевантната му редакция с чл.57 от ЗАНН. Съдържанието
на електронният фиш е изчерпателно дефинирано в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, като в тази разпоредба не е предвидено нито датирането, нито подписването
на електронния фиш. При установяване на нарушението от съответното техническо
средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на
контролен орган, при констатирано автоматизирано (в отсъствие на контролен
орган) нарушение. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно
изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ
установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган,
а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл.189,
ал.4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на
производството не съществува. Установяването на обективните признаци на
нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез
съответното доказателствено средство - снимков материал, което има висока доказателствена
стойност по арг. от чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Електронният фиш има значението на наказателно постановление (чл. 189, ал.11 от ЗДвП) и на неговите последици.
Останалите изложени в решението на въззивният съд доводи относно материално-правната
законосъобразност на процесния фиш напълно се
споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни, тъй като
са основани на всестранен анализ на събраните по делото доказателства - арг. от чл.221,
ал.2, изречение второ от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН.
Правилното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №308/05.09.2019 г., постановено по АНД №440/2019
г. по описа на Горнооряховския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.