Решение по дело №44/2025 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 1076
Дата: 12 юни 2025 г. (в сила от 12 юни 2025 г.)
Съдия: Ивелина Велчева
Дело: 20257100700044
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1076

Добрич, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

При секретар ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20257100700044 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Д. К. И. с [ЕГН] от гр. Генерал Тошево, [улица], подадена чрез адв. М. Я. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000004/08.01.2025 г., издадена от началник група към ОД на МВР Добрич, сектор „Пътна полиция“, с която е приложена ПАМ „Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“.

Оспорващият настоява атакувания административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – Началникът на група към ОД на МВР Добрич, сектор „Пътна полиция“, в представено писмено становище намира жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение; в условие на евентуалност прави възражение на прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Административен съд-Добрич, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Атакуван е акт, с който е приложена принудителна административна мярка „Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“.

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Атакуваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 16.01.2023 г. и подадена жалба по пощата на 28.01.2025 г.

Разгледана по същество, жалбата е основателна при следните аргументи:

Оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от надлежно оправомощен орган при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 357з-924 от 07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР- Добрич.

Заповедта е издадена в писмена форма и е мотивирана. Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната ѝ като незаконосъобразна.

По отношение на приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно материалноправните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две - водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки, и неизпълнение от страна на водача на задължението за връщане на свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

В жалбата се релевира отсъствие на елемента от фактическия състав .на нормата - отнемането на всички контролни точки, което да обуслови предаване на свидетелството за управление на водача.

По делото не се спори, че с Наказателно постановление № 22-0265-000334/03.10.2022 г. на РУ Генерал Тошево, влязло в сила на 30.12.2022 г., на оспорващия са отнети 6 точки; с Наказателно постановление № 22-0253-000799/15.02.2023 г., издадено от РУ Девня, влязло в сила на 25.03.3023 г. на водача са отнети 6 точки; с Наказателно постановление № 23-0265-000169/26.05.2023 г., издадено от РУ Генерал Тошево, влязло в сила на 08.11.2024 г. на водача са отнети 10 точки; с Наказателно постановление № 23-0265-000220/03.07.2023 г., издадено от РУ Генерал Тошево, влязло в сила на 08.11.2023 г. на водача са отнети 10 точки, или общо 32 точки.

Възразява се, че Наказателно постановление № 24-0283-000251/24.07.2024 г. на РУ Каварна, с което на жалбоподателя са отнети 10 точки е влязло в сила и е породило правни последици, свързани с последиците по чл. 157, ал.. 4 от ЗМВР - загубване на придобитата правоспособност и връщане на свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

По делото е постъпила справка с вх. № 1270/29.04.2025 г., в която Районен съд-Каварна удостоверява, че по отношение на спорното наказателно постановление има образувано в съда АНД № 17/2025 г., по което не е постановено съдебно решение. Изложеното има за правна последица успешно провеждане на главно пълно доказване при оборване на твърдението за влизане в сила на обжалваното наказателно постановление, респ. отнемането на всички контролни точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП.

Наличието на контролни точки влече за правна последица незаконосъобразнност на постановената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка поради нарушение на материалноправните разпоредби.

Предвид развитите съображения жалбата като основателна следва да се уважи.

На основание чл. 143 от АПК и своевременно направеното искане на жалбоподателя следва да му се присъдят разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат. С оглед ниската правна и фактическа сложност на делото съдът намира за основателно възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар до размер от 600 лева с ДДС.

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000004/08.01.2025 г., издадена от началник група към ОД на МВР Добрич, сектор „Пътна полиция“, с която на Д. К. И. с [ЕГН] от гр. Генерал Тошево, [улица] е приложена принудителна административна мярка „Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на които са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП“.

ОСЪЖДА ОД на МВР да заплати на Д. К. И. с [ЕГН] от гр. Генерал Тошево, [улица] сумата в размер на 610 (шестстотин и десет) лв., представляваща сторените по делото разноски, от които 600 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС и държавна такса в размер на 10 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: