РЕШЕНИЕ
№ 4310
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Татяна Ив. Маслинкова
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело №
20225330108635 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.150, вр. чл.143, вр. чл.139 от СК.
Производството е образувано по искова молба от Е.В.Ш., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Г.М.Ш., ЕГН **********, против
В.С.Ш., ЕГН **********.
Ищцата твърди, че ответникът е неин баща. Съгласно предходно съдебно
решение бащата бил осъден да заплаща издръжка от 100 лв. Момичето било вече
ученичка в *** клас. Нуждите нараснали. Били необходими средства за учебни
помагала, облекло. Ответникът не заплащал издръжка от март 2020 г. Била сезирана
*** ***. Бащата работел *** *** *** ***. Имал много големи месечни доходи.
Разходите за Е. за столово хранене в училище на обяд били 60-70 лева за месец.
Детето получавало и по 5 лв. на ден джобни. Допълнителни разходи имало за
екскурзии, олимпиади. Сметките за ток, храна, дрехи и отопление нараснали. Прави се
искане да бъде увеличен размера на дължимата от ответника издръжка на 350 лева
месечно.
В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника. Ш. сочи, че е
трайно – повече от три години *** поради в. з. и п. с. о. в. Ф.. Издържал се от з. с. и р.
и. с. в Б.. Бил м. з. и б.. Моли да бъде уважен иска до размер от 177,50 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установява
следното:
Е.Ш. е дъщеря на Г.Ш. и В.Ш.. С решение по гр. д. № 6755/2015 г. по описа на
Районен съд – Пловдив е определена издръжка за момичето, дължима от бащата в
размер на 100 лева. Изминалото време оттогава до настоящия момент е седем години.
В този период детето е пораснало. Увеличена е минималната издръжка по закон, която
1
към момента е 177.50 лева.
От показанията на с. С. К., се установява, че с м. н. и. ж. з. от ***-*** *** в к. в
*** и д. п. о. г. з. м.. Детето ходело на училище в *** ***, като разстоянието между
двете населени места било между *** и *** км. С. карал Е. на училище, връщал се на
работа в *** и вечер отново я забирал. За деня се събирали между 180 и 200 км. Нямало
транспорт от *** до ***, поради което карали детето с личен автомобил. Разходите за
транспорт били 10-11 л. газ – между 20 и 25 лева дневно. Е. посещавала и частни уроци
– един път седмично ходела на с. т. в училище по с. т., за което се заплащало по 50-60
лева на месец, а другото било п., като госпожата идвала в дома на детето веднъж
седмично, за което се заплащало по 10 лева. Всяка година детето ходело на зелено
училище, като тази за 500 лева било в *** за една седмица. В училище имало осигурен
стол, който струвал между 4,50 лв. – 5,00 лв. на ден, а отделно й давали и джобни
между 3 и 5 лв. В училище били с униформи, които стрували между 200 и 250 лева.
Бащата не участвал в закупуването на дрехи и от 2-3 години нямал контакт с детето.
Учебните помагала били осигурени от училище. Основните разходите били свързани с
транспорта, който излизал около 500-600 лева на месец, с храната – по 100 лева на
месец и с дрехи за съответния сезон. С., и. и н. м. ж. в е. д., като в зависимост от сезона
разходите били между 300 и 400 лева, в които се включвали ел. енергия, вода и
кабелна, а за храна – 500-600 лева. Разходите се посрещали от майката на ищцата и с..
С. работил в *** *** като ***. Е. била ученичка в *** клас тази година. Ответникът от
повече от 5 години живеел и работел в *** *** - ***, като работата му била в сферата
на *** или ***.
Съдът кредитира показанията на с., тъй като разказите са достоверни,
обстоятелствени и безпротиворечиви.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка
в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на
обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката
относно нуждите на детето или в размера на доходите на всеки от родителите, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка. Такава промяна е налице.
Определеният първоначално размер на издръжката от 100 лева е към момента под
минималния по закон от 177,50 лева и не отговаря за нуждите на дете на ***-год.
възраст. Изминали са над 7 години. Несъмнено нуждите на детето са нараснали, тъй
като момичето е пораснало. Вече е ученичка и средствата, необходими за посрещане на
базовите й потребности, са се увеличили. Нараснали са интересите и желанието на
момичето от развлечения и извънкласни занимания. Първоначално определената
издръжка е в момента недостатъчна.
Непосредствените грижи за здравето, възпитанието, образованието,
емоционалното и физическо развитие на детето са изцяло поети от майката. Относно
доходите на родителите се установи, че майката работи по трудово правоотношение,
като средномесечният й осигурителен доход е в размер на 1545,38 лева. Съгласно
приетата по делото справка от ТД на НАП – *** се установява, че майката няма
декларирани недвижими имоти и МПС /по данни на общините/. От твърденията на
страните и от показанията на разпитания с. се установи, че бащата пребивава предимно
в *** *** - ***. Относно неговите доходи не се събраха доказателства, но от
постъпилата по делото справка от ТД на НАП – *** се установява, че същият
притежава земя и сграда в *** *** и три МПС /по данни на общините/. В тази връзка
не се установиха твърденията на ответника, че същият е р. и. с. в Б., за да се издържа, а
дори напротив – едно от МПС е декларирано през настоящата 2022 г. Издръжката,
2
която бащата заплаща в момента, е според съда недостатъчна с оглед на всички
разходи, които са необходими месечно за детето. Дори и да не се събраха
доказателства относно конкретния размер на доходите, които реализира бащата, от
съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал може да се
направи обоснован извод, че същият реализира достатъчен доход в ***, необходим за
собствената му издръжка и издръжката на дъщеря му Е..
Като взе предвид средствата, необходими за развитието на детето и за
осигуряване на храна, облекло, отопление, здравеопазване, образование, съдът приема,
че месечно за малолетното дете Е.Ш. са нужни около 600 лева. Тази сума следва да се
разпредели, като по-голям дял се възложи на ответника, като се има предвид и
обстоятелството, че детето се отглежда изцяло от майката и тя полага ежедневни грижи
за него. Бащата следва да осигурява по 350 лева месечна издръжка за дъщеря си, а
останалите средства да се поемат от майката. Увеличението в размера на издръжката е
със сума, която според съда, бащата може да си позволи, доколкото същият пребивава
в *** *** *** *** *** *** и същевременно притежава движимо и недвижимо
имущество в България, независимо от н. н. л. з. п., предвид представените писмени
доказателства. Освен това законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило
пълнолетие лице се дължи съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК независимо от
работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си.
Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не
разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Ето защо, така
предявеният иск се явява основателен.
С оглед изхода на спора и уважаването на иска изцяло, следва направените от
ищцовата страна разноски да се възложат върху ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи държавна такса от 360
лева, изчислена върху увеличения размер на издръжката.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, доколкото съдът уважава иск за присъждане
на издръжка, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр. д. 6755/2015 г. по описа на Районен съд
– Пловдив месечна издръжка, дължима от В.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** на
Е.В.Ш., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
Г.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лв. на 350
лв. /триста и петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.06.2022 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на
падежа до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Е.В.Ш., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Г.М.Ш., ЕГН
3
**********, с адрес: ***, сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 360 лева /триста и
шестдесет лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото
производство.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4