ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№136./01.03.2019г.
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр.
дело № 88/2019г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А.Е.И., ЕГН **********, чрез законния й
представител Е.Р.И., ЕГН ********** против определение № 627/23.10.2018г. на
Окръжен съд - Добрич, постановено по в.ч.гр.д. № 467/2018г. и с което е
оставена без разглеждане депозираната от нея частна жалба срещу определение на
РС – Добрич по гр.д. № 3352/2017г. за връщане на въззивна жалба вх.№
12557/22.06.2018г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт, оспорвайки изводите на съда, че детето може да упражни правото си
на жалба единствено чрез назначения му особен представител, но не и чрез
законния си такъв. Сочи, че липсата на контакт между бащата и детето не се
дължи на виновното поведение на родителя, а на действия на бабата по майчина
линия, че назначеният от съда особен представител не е действал в интерес на
детето, поради което и същото не може да бъде лишено от предоставеното му
съгласно разпоредбата на чл.15 ал.8 ЗЗкрД право на жалба. Иска се отмяна на
обжалваното определение.
В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – ДСП –
Добрич.
Постъпили са отговори от конституираната като заинтересована страна З.М.Ч.
- баба на малолетното дете и особения му представител адв. С.. В същите се
излагат съображения за недопустимост, евентуално неоснователност на частната
жалба.
За да се поизнесе съдът съобрази
следното:
С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 627/23.10.2018г.
състав на ОС – Добрич, действащ като въззивна инстанция е приел, че
депозираната от А.Е.И., ЕГН **********, чрез законния й представител Е.Р.И.
частна жалба против определение на РС – Добрич по гр.д. № 3352/2017г. за
връщане на въззивна жалба вх.№ 12557/22.06.2018г. е недопустима, тъй като
назначеният от първоинстанционния съд особен представител на детето е при
наличие на хипотезата на чл.29 ал.4 ГПК /противоречие между интересите на
представляван и представител/, поради което и законният представител – бащата Е.И.
не може да го представлява, в това число и да упражнява правото на жалба от
името на детето. В тази връзка са изложени мотиви, че с оглед направения с
молба вх.№ 6468/17.10.2018г. отказ от назначения особен представител адв.С. да
приподпише частната жалба, то нередовността не е отстранена, поради което и я е
оставил без разглеждане.
Съобщението за този акт на съда е връчено на детето, чрез особения му
представител, респ. такова не е изпращано на законния представител. С оглед на това, и доколкото спорът е относно
надлежната процесуална представителната власт на бащата, съставът на АпС -
Варна приема, че настоящата частна жалба, изходяща от Е.И. в качеството му на
законен представител е депозирана в срок. Същата изхожда от легитимирана страна
и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е и основателна.
Първоинстанционното производство е с правно основание чл.25 ЗДкрД, страни
по което са съответната Дирекция за социално подпомагане, отправила искането за
настаняване на детето А. извън семейството и детето, при спазване разпоредбата
на чл.15 ЗЗкрД /арг. от чл.28 ал.3 ЗЗкрД/. Родителите, респ. лицата, в чието
семейство се иска да бъде настанено детето не са страна, независимо от
възможността съдът да изслуша и тяхното становище. На основание чл.15 ал.8
ЗЗкрД детето винаги има право на правна помощ и на жалба, независимо от
приложението на чл.15 ал.1 от същия закон. По аргумент от разпоредбите на чл.3
ал.2 ЗЛС и чл.28 ал.4 ГПК вр. чл.129 ал.1 СК правото на жалба следва да бъде упражнено
от законния представител, при условие, че не е лишен от родителски права /в
настоящия случай - единствения жив родител/. Само при наличието на противоречие
между интересите на представлявания и законния му представител съдът е длъжен
да назначи на детето особен представител /чл.129 ал.2 СК и чл.29 ал.4 ГПК/ и в
този случай безспорно родителят ще бъде лишен от представителната си власт.
Преценката за противоречие в интересите винаги е конкретна, като извод за
това следва да бъде направен от съответното процесуално или материално-правно
положение на детето и законния му представител /напр. насрещни страни, защита
на взаимно изключващи се материални права/.
В настоящия случай, нито от процесуалното положение на бащата, който не е
страна в производството по чл.25 ЗЗКрД и детето, нито от материалите по гр.д. №
3352/2017г. могат да се направят изводи за противоречие в интересите им.
Желанието на бащата да се грижи за детето и евентуалното наличие на риск за
детето за отглеждането му от него са обстоятелства, относими към вземането на
решение по искането на ДСП, обезпечаващо интереса на детето, но не и факти,
респ. защита на права, обуславящи противоречие в интересите на родителя и тези
на детето.
Не са били направени констатации за противоречие между интересите и от
районния съд в определението му от 27.03.2018г., с което служебно е предоставил
правна помощ на детето по осъществяване на процесуалното му представителство от
адвокат. Мотивите за тази мярка са установеното, че връзката между бащата и
детето е компрометирана, тъй като детето не познава баща си и в продължение на
пет години не са осъществявани контакти, поради което и позовавайки се
разпоредбата на чл.15 ал.8 ЗЗкрД, гарантираща правото на квалифицирана правна
помощ, съдът е приел, че процесуалното представителство от особен представител
ще защити в по-пълна степен интереса на детето, за спазването на който съдът
следи и служебно. В същото време не е отрекъл представителната власт на
законния представител, израз на което е обстоятелството, че и след назначаването
на адв. С. като особен представител съдът е продължил да призовава и допуска
участието в процеса на бащата именно в качеството му на законен представител /в
това му качество същият е участвал в проведените съдебни заседания, както и му е
бил връчен препис от постановеното по делото решение/.
Ето защо приетото в обжалваното определение от въззивния съд, че
назначеният особен представител е при наличие на хипотезата на чл.29 ал.4 ГПК
не се споделя от настоящата инстанция.
Процесуалният закон не отрича процесуално представителство едновременно от
законен представител и от назначен представител по ЗПрП, поради което и следва
да се приеме, че бащата Е.И. е легитимиран да подава жалби от името на детето А..
Депозираната от него в това му качество частна жалба против определението за
връщане на въззивната жалба срещу постановеното решение на РС – Добрич не е
била нередовна, не е следвало да бъде приподписвана от адв.С., поради което и
неправилно е била оставена без разглеждане от въззивния съд.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и
делото върнато на ОС – Добрич за разглеждане на частната жалба по същество.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 627/23.10.2018г. на Окръжен съд – Добрич И ВРЪЩА делото на въззивния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.