№ 421
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20211100507878 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20053882 от 26.02.2021 г. по гр.д. № 25085/2020 г. на СРС, ГО,
173 състав, е признато за установено, че „М.Е.“ АД дължи на „Д.П.“ ЕООД, на
основание чл.422 ГПК, вр. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 245, 14 лв., представляваща остатък
от невъзстановен депозит по чл.13, ал.3 от сключения между страните договор за
продажба на електрическа енергия и участие в балансираща група/договор за
комбинирани услуги № МЕ-1810/02.07.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 06.12.2019 г. до изплащане на вземането. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 241, 13 лв.
разноски за заповедното и сумата от 385 лв. разноски за исковото производство.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника „М.Е.“ АД.
Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие
с материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага
съображения, че неправилно от страна на съда е прието, че ищецът е доказал
съществуването на вземането си. Твърди, че съдът сам е констатирал липсата на
фактура № **********/15.02.2019 г., касаеща процесната сума, но въпреки това е
основал изводите си на нея. По тази причина счита, че решението е постановено при
неизяснена фактическа обстановка. Моли съда да отмени обжалваното решение и
вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
„Д.П.“ ЕООД, с който излага съображения за неоснователност на релевираните с
жалбата доводи. Твърди, че по силата на договора за обезпечаване на задълженията
към доставчика по последната доставка до датата на регистрирането при нов доставчик
1
купувачът внася депозит в размер на фактурираната сума за последния пълен месец за
доставка и балансиране или предоставя приемливо за доставчика обезпечение.
Продавачът връща депозита обратно на купувача след заплащане на всички
задължения по договора или прихваща депозита от задълженията, като оставащата част
от депозита се възстановява или купувачът заплаща разликата. Моли съда да остави
жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, с оглед на което
следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД.
Със заявление от 06.12.2019 г. „Д.П.“ ЕООД е поискало издаването на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „М.Е.“ АД за сумата от 3 056, 68 лв.,
представляваща невъзстановен депозит по прекратен договор № 1810/01.07.2018 г. за
продажба на електрическа енергия и участие в балансираща група/договор за
комбинирани услуги/.
С разпореждане на съда от 20.12.2019 г. е издадена поисканата заповед за
изпълнение, като в полза на заявителя са присъдени и разноски в размер на 241, 13 лв.,
от които: 61, 13 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, към което са
приложени доказателства за плащане в размер на сумата 2 811, 54 лв. с посочено
основание – „връщане на надплатена сума“.
В срока по чл.414а, ал.3 ГПК заявителят е изразил становище, че
непогасеният остатък от вземането му възлиза на сумата от 245, 14 лв.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за оспорената и непогасена
част от вземането.
С исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника е сключен
договор за продажба на електрическа енергия и участие в балансираща група/договор
за комбинирани услуги/ № 1810 от 01.07.2018 г., по силата на който ответникът се е
задължил да му доставя ел.енергия и да извършва услуги по балансиране и
прогнозиране. Твърди, че на 31.01.2019 г. е отправил към ответника предизвестие за
прекратяване на договора, считано от 01.03.2019 г. Твърди, че по силата на чл.13, ал.3
от договора за обезпечаване на задълженията към доставчика по последната доставка
до датата на регистрирането при нов доставчик купувачът внася депозит в размер на
фактурираната сума за последния пълен месец за доставка и балансиране или
предоставя приемливо за доставчика обезпечение. Продавачът връща депозита обратно
на купувача след заплащане на всички задължения по договора или прихваща
депозита от задълженията, като оставащата част от депозита се възстановява или
купувачът заплаща разликата. Твърди, че в качеството на купувач на 19.02.2019 г. е
2
заплатил депозит в размер на 13 920 лв., а последната издадена фактура №
**********/28.02.2019 г. е била в размер на 10 863, 32 лв. След извършено
прихващане към фактура № **********/15.02.2019 г. е останала положителна разлика
от 3 056, 68 лв., недължима от купувача, която по силата на чл.13, ал.3 от договора
подлежи на възстановяване. Твърди, че след подаване на заявлението по чл.410 ГПК
длъжникът е заплатил сумата от 2 811, 54 лв., като е останал непогасен остатък от 245,
14 лв. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника съществуването
на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„М.Е.“ АД.
С молба, депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание,
ответникът е отправил искане за отхвърляне на предявения иск, без да релевира
конкретни възражения.
В проведеното открито съдебно заседание пред СРС ответникът не е изпратил
представител.
Представен е договор за продажба на електрическа енергия и участие в
балансираща група/договор за комбинирани услуги № МЕ-1810/02.07.2018 г., по
силата на който „М.Е.“ АД продава на „Д.П.“ ЕООД договореното количество нетна
активна електрическа енергия и извършва услугите по балансиране и прогнозиране на
количеството, необходимо на купувача като член на стандартна балансираща група на
продавача/координатор, съгласно действащата нормативна уредба /чл.1, ал.1/.
Договореното количество нетна активна електрическа енергия е количеството енергия,
необходимо за обектите на купувача, осигурено на база прогнозите за неговото
потребление и доставеното количество в точката/точките на доставка, включително и
енергията от балансиращия пазар /чл.1, ал.2/. Прогнозното количество електрическа
енергия, заявено от купувача при сключване на договора, е 600 МВтч за срока на
договора /чл.1, ал.3/.
Страните не спорят, че договорът помежду им е прекратен, което се
потвърждава от представеното предизвестие от „Д.П.“ ЕООД от 31.01.2019 г. за
прекратяване на договора, считано от 01.03.2019 г.
Съгласно чл.13, ал.3 от договора, за обезпечаване на задълженията към
продавача по последната доставка до датата на регистрирането при нов
доставчик/координатор купувачът внася депозит в размер на фактурираната сума за
последния пълен месец за доставка и балансиране или предоставя приемливо за
доставчика обезпечение. Продавачът връща депозита обратно на купувача след
заплащане на всички задължения по договора или прихваща депозита от
задълженията, като оставащата част от депозита се възстановява или купувачът
заплаща разликата.
Представено е преводно нареждане от 19.02.2019 г., с което „М.Е.“ АД е
превело в полза на „Д.П.“ ЕООД сумата от 13 920 лв. Посочено е основание - фактура
№ **********/15.02.2019 г.
За сумата по това преводно нареждане е издадено кредитно известие №
**********/28.02.2019 г., представено по делото, към фактура №
**********/15.02.2019 г. В кредитното известие е посочено, че сумата е била заплатена
като депозит.
Пред настоящата инстанция не се оспорва обстоятелството, че тази сума се
равнява на фактурираната сума за последния спрямо момента на заплащане на
3
депозита пълен месец за доставка и балансиране – м.01.2019 г.
По делото е представена фактура № **********/28.02.2019 г., издадена от
„М.Е.“ АД с получател „Д.П.“ ЕООД за сумата от 10 863, 42 лв.
Пред настоящата инстанция не се оспорва, че след приспадане на тази сума от
внесения депозит, съобразно уговореното между страните в чл.13, ал.3 от договора, е
налице разлика от 3 056, 58 лв.
Страните не спорят и че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на
2 811, 54 лв., което се потвърждава от представеното към възражението на ответника
по чл.414 ГПК преводно нареждане, с оглед на което е налице неизплатен остатък от
245, 04 лв.
От страна на ответника не се твърди и установява плащане на тази сума.
С оглед изложеното в полза на ищеца е налице вземането за неизплатения
остатък от подлежащия на връщане депозит, като доводите на жалбоподателя, че от
страна на ищеца не е доказана основателността на претенцията му, се явяват
неоснователни. Обстоятелството, че по делото не е представена фактура №
**********/15.02.2019 г. не обуславя извод за неправилност на решението, доколкото
изводите на съда се основават на анализа и съвкупната преценка на ангажираните по
делото доказателства, които в случая обуславят извод за основателност на иска.
Независимо, че самата фактура № **********/15.02.2019 г. не е представена, по делото
се доказва плащането на депозита с други доказателствени средства и е представено
издаденото от ответника към тази фактура кредитно известие № **********/28.02.2019
г., от което е видно, че сумата от 13 920 лв. е била заплатена като депозит.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят няма право
на разноски.
Ответникът по жалбата има право на разноски по делото, но доколкото не
претендира такива, нито ангажира доказателства за извършването им, разноски не
следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20053882 от 26.02.2021 г. по гр.д. №
25085/2020 г. на СРС, ГО, 173 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5