Решение по дело №3178/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260011
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Росен Тенчев Чиликов
Дело: 20205530203178
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 

град Стара Загора

12.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

 

в открито заседание на Единадесети Януари през Две хиляди и Двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Р. Чиликов

             Съд. Заседатели :

 

 

при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор …………   като разгледа докладваното от съдията Чиликов А.Н.Д. 3178 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалвано е наказателно постановление № f 572141 / 10.11.2020 година на и.д. директор на офис Стара Загора при ТД на НАП град Пловдив.

         Жалбоподателят недоволен от наложената му  имуществена санкция моли съда да я отмени.Мотивира се, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения.

         Жалбоподателят в с.з. чрез адв. Ф. Г. поддържа жалбата.

 

        

 

 

          Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Петкова взема становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление като законосъобразно следва да се потвърди. Претендира за присъждане на възнаграждение.

 

        От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля / актосъставител /– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

 

         Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба,  поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

 

    

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

         Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна следното :

 

          Жалбоподателят „ Ваи Интернешънъл „ ЕООД  като данъчно задължено лице по ЗКПО не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоротивен данък за 2019 година.  Декларацията е следвало да бъде подадена в офис Стара Загора при ТД на НАП град Пловдив в срок до 30.06.2020 година .

         Нарушението е извършено на 01.07.2020 г. и е установено на 05.08.2020 г.

 

        Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Ст. Н. / актосъставител/, справка от ТР – актуално състояние, Протокол № 4977-2/15.10.20 г., Протокол № 4977-4/27.10.20 г.

 

           В с.з. жалбоподателят не сочи други доказателства , които да опровергават фактическата обстановка и въз основа на посочените доказателствени средства съдът я приема за доказана.

 

          При така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган правилно е приел, че жалбоподателят е нарушил чл. 92, ал. 1 ЗКПО и на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО е наложил имуществена санкция в размер – 500 лева.

 

            Жалбоподателят „ Ваи Интернешънъл „ ЕООД  като местно ЮЛ се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 т. 1 ЗКПО.

 

            В конкретният казус жалбоподателят чрез бездействие въпреки задълженията произтичащи от ЗКПО за активни действия формално е осъществил нарушение на чл. 92, ал. 1 ЗКПО.Тези административни нарушения са от категорията на формалните и причините за неизпълнението на задълженията, както и последващите действия след срока се явяват правно ирелевантни.

     

          Следователно формално не е спазен срока за предприемане на дължимо поведение от данъчно задължено лице / жалбоподател в настоящото производство/, с което е нарушен чл. 92, ал. 1 ЗКПО.

 

            Неоснователни са възраженията в жалбата и направени в с.з. от защитника за допуснати съществени процесуални нарушения.

 

 

            Голословни и необосновани са претенциите за нарушения на чл. 42 т.4,5,8 ЗАНН при съставяне на АУАН. Видно от самия АУАН същият съдържа подробна обстоятелствена част, в което са описани всички обстоятелства имащи значение за състава на административното нарушение, посочени са и нарушените законови разпоредби, а на представителя на жалбоподателя е дадена възможност да направи възражения, от което не се е възползвал и е подписал АУАН без възражения.

 

           АУАН е съставен в присъствието на свидетеля Ивелина Атанасова и на управителя и представител на дружеството нарушител Иван Иванов, с което са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 – ал. 3 ЗАНН.

 

           С оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН подобни процесуални нарушения, които в случая липсват не могат да се окачествят като съществени опорочаващи издаденото наказателно постановление.

 

           Спазени са и изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 4 ЗАНН.

 

            Нарушителят е ЮЛ и същият е конкретизиран с търговска фирма, седалище и адрес на управление, Булстат.

 

             В АУАН,Протокол № 4977-4/27.10.20 г.,в наказателното постановление / срещу кого се издава и в диспозитива – на кого се налага имуществената санкция / е посочено, че нарушител е „Ваи Интернешънъл“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Християново, ул. „ Седемнадесет“ № 6, Булстат ********* и кой е неговият представител – И.Ж.И.

 

            Следователно от момента на извършването на проверката и констатиране на нарушението до налагането на имуществената санкция е напълно ясно и не съществува никакво съмнение, кой е нарушителя, кой е санкциониран и по никакъв начин не се съдържа противоречие или да се затруднява и ограничава правото на защита.

 

          Допуснатата неточност единствено в обстоятелствената част на наказателното постановление, където е посочен Булстат № ********* / Видно от представеното актуално състояние на друго ЮЛ – „ Рацемоза „ ЕООД/ и поради техническа грешка е изписано името на фирмата „ Вай Интернешънъл „ по никакъв начин не поставят под съмнение извършителя на административното нарушение и санкционираното ЮЛ.Още повече, че няма формално изискване в обстоятелствената част на наказателното постановление да се посочва Булстат или ЕГН на нарушител. Тези данни са от значение за индивидуализацията на нарушителя, което по изложените по-горе съображения е сторено. Подобна техническа грешка не дава основание на съда да прояви строг формализъм и единствено на това основание да приеме, че издаденото наказателно постановление е опорочено.

 

       При извършената служебна проверка съдът констатира, че при издаването на наказателното постановление и налагането на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна. Същото съдържа всички необходими реквизити, посочени са всички факти релевантни за състава на нарушението и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

 

        Няма основание за евентуално приложение на чл. 28 ЗАНН.

 

        Административното нарушение,за което е санкциониран жалбоподателя е от категорията на формалните и същото не включва в състава си съставомерни обществено опасни последици. То в никакъв случай обаче не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушение на данъчното законодателство.

           Следователно деянието и случаят не са маловажни и няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.

 

            Административно-наказващият орган е наложил имуществена санкция в минимален размер на 500 лева, което е съобразено с изискванията на чл. 27 ЗАНН и целите на чл. 12 ЗАНН, поради което няма основание за изменение .

 

 

           Наказателното постановление е издадено от компетентно длъжностно лице, упълномощено да налага наказания и заповедта е посочена и приложена като доказателство.

 

           По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

 

            Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

 

             Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК  с оглед фактическата и правна сложност на делото в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

 

 

         Водим от горните мотиви съдът

 

 

               Р  Е  Ш  И:

 

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  f 572141 / 10.11.2020 година на директор на офис Стара Загора при ТД на НАП град Пловдив, с което е наложена имуществена санкция в размер на 500 / ПЕТСТОТИН / лева на  „ Ваи Интернешънъл ” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Християново, област Стара Загора ,ул. „Седемнадесет“ № 6,Булстат № *********,представлявано от И.Ж.И с ЕГН ********** и съдебен адрес *** / адв. Ф. Г. /.

 

      ОСЪЖДА „ Ваи Интернешънъл ” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Християново, област Стара Загора ,ул. „Седемнадесет“№6,Булстат202106424,представлявано от И.Ж.И ЕГН ********** да заплати на Национална Агенция за Приходите  -ТД на НАП град Пловдив направените по делото разноски в размер на 120 / Сто и двадесет / лева.

 

      РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: