Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 15.05.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7763 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 13.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 26075/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 78 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ******/
установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че П.Г.Д. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ******/ следните суми: 3 290.31 лв.-
стойност на потребена през периода м. декември 2014 г.- м. април 2016 г.
топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане;
и 281.39 лв.- обезщетение за забавено
плащане на главницата, дължимо за периода 31.01.2015 г.- 28.09.2016 г., като исковете
са отхвърлени: относно главницата-
за горницата над сумата 3 290.31 лв. до
пълния предявен размер от 3 957.23 лв.- цена за ползвана топлоенергия, и относно
лихвите за забава- за горницата над сумата 281.39 лв. до пълния
предявен размер от 338.43 лв. С решението е признато за
установено и че П.Г.Д. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 42.37 лв.- стойност на доставена услуга
„дялово разпределение“ за периода м. декември 2014 г.- м. април 2016
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане,
и сумата 6.98 лв.- обезщетение
за забавено плащане на тази главница, дължимо за периода 31.01.2015 г.- 28.09.2016
г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът П.Д. е осъден да
заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 831.06 лв.- разноски за исковото
производство, и сумата 390.83 лв.- разноски за заповедното
производство.
Постъпила
е въззивна жалба от “Т.С.” ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която исковете по
чл.422 ГПК са отхвърлени за горницата над сумата 3 290.31 лева- главница
/стойност на потребена топлинна енергия/, до пълния предявен размер от 3 957.23
лева /разлика от 666.92 лв./, и за горницата над сумата 281.39 лв.- лихви за
забава, до пълния предявен размер от 338.43 лв. /разлика от 57.04 лв./, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
признаване дължимостта на горните суми, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна П.Г.Д. /ответник по делото/ оспорва подадената от ищеца въззивна жалба и
моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.
Третото
лице- помагач „Т.С.” ЕООД- *** не изразява становище по жалбата на ищеца.
Предявени са установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от „Т.С.” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на главница- за горницата над сумата
3 290.31 лева до пълния предявен размер от 3 957.23 лева /разлика от
666.92 лв./, и на лихви за забава- за горницата над сумата 281.39 лв. до пълния
предявен размер от 338.43 лв. /разлика от 57.04 лв./, като
неоснователни и недоказани /чл.272 ГПК/.
Действащата през процесния период нормативна
уредба- чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че клиентите на топлинна енергия в сграда-
етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните
избрани от тях начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и 2 изравнителни вноски /в
приложимата до 15.05.2015 г. редакция/, съответно- на 11 равни месечни вноски и
една изравнителна вноска /в приложимата след 15.05.2015 г. редакция/, 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска, и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне
на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент са уредени в
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води
до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т.1 или т.2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 7763/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
изравнителния резултат в края на съответния
отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе
върху дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислените суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по- голям или
по- малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, това ново вземане възниква в полза на клиента
/потребителя/ или в полза на топлопреносното предприятие. “Изравнителното”
вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топло-преносното
предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/ и не се касае до корекция
на тези вноски със задна дата.
Съгласно действалите през исковия период Общи
условия- чл.32, ал.2 и ал.3, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определена на база на изравнителните сметки; когато при издаването на фактурата
по ал.2 се установи, че клиентът е заплатил сума, по- голяма от сумата по
фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената
в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ/и период/и или по
желание на клиента се възстановява от продавача.
В нормата на чл.155, ал.1 ЗЕ са предвидени
различни системи за разплащане на консумираното количество топлинна енергия за
всеки потребител. При всички случаи, обаче, при формиране на крайната дължима
сума следва да се вземе предвид реалното потребление на топлинна енергия. В
този смисъл изравнителният резултат в края на съответния период няма напълно
самостоятелен характер, въпреки че задължението за заплащане на изравнителната
сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове.
Изравнителният резултат води до възникване на
ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по- малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия. Този резултат може да доведе до
възникване на вземане в полза на клиента /потребителя/, ако е заплатил
прогнозните месечни вноски и последните са в по- голям размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия. В случай, обаче, че клиентът
не е заплащал дължимите месечни вноски, доколкото същият не е придобил
качеството кредитор, не би могъл да иска възстановяване на изравнителната сума
или да прихване срещу нея свои задължения към топлопреносното предприятие за
следващ отчетен период. А дори и да е заплащал месечните вноски, потребителят
не е длъжен да упражни някое от тези права. В този смисъл следва да се приеме,
че когато стойността на действително потребеното количество топлинна енергия е
по- малка от стойността на прогнозното количество топлинна енергия /т.е.
доставеното количество е по- малко от фактурираното/ и потребителят не е
упражнил някое от правата си /на възстановяване или приспадане от следващ
отчетен период/ или не са били налице основания за упражняването им, то ищецът е
следвало да издаде данъчно кредитно известие, с което да намали данъчната
основа на доставката за отчетния период. Предвид изложеното, в случая наличието
на изравнителни суми в полза на ответника, посочени в заключението на вещото
лице по изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа
експертиза, води до дължимост в по- малък размер на задълженията за топлинна
енергия за съответните отоплителни сезони, обхванати от исковия период.
Съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от
настоящия съд като обективно дадено, прогнозно начислената /фактурирана/ от
топлопреносното предприятие стойност на доставена през процесния период в имота
на ответника топлинна енергия възлиза на 3 168.94 лв., а изчислената от
топлинния счетоводител сума възлиза на 3 290.29 лв., като е съобразен
изравнителният резултат за процесния период, възлизащ на 121.35 лв.- сума за доплащане
от абоната. Последната сума представлява изравнителна сметка за включените в
процесния период отоплителни сезони. Правилно е прието от първоинстанционния
съд, при така направените от вещото лице констатации, че искът за признаване
дължимостта на главница е основателен за сумата 3 290.29 лв. и съответно- недоказан и
неоснователен за останалата част от претендираната главница, предмет на
въззивното производство, а именно за горницата над сумата 3 290.29 лв. до пълния предявен размер от 3 957.23
лв., претендирана за периода м.12.2014 г.- м.04.2016 г. Доказателства за
дължимост на горницата над сумата 3 290.29 лв. до пълния предявен размер
от 3 957.23 лв., посочен в експертното заключение на съдебно- счетоводната
експертиза /основано само на счетоводните записвания на ищеца/, по делото не са
събрани, поради което и в тази част искът по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
признаване дължимостта на главнично вземане подлежи на отхвърляне като
недоказан и неоснователен. Предвид акцесорния характер на вземанията за лихви
за забава, искът по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователен подлежи
на отхвърляне в частта за горницата над сумата 281.39 лв. до пълния
предявен размер от 338.43 лв.
При това положение с оглед неоснователността
на релевираните в жалбата на ищеца доводи постановеното от СРС решение следва
да бъде потвърдено като правилно в обжалваната отхвърлителна част.
Разноски за въззивното производство от
въззиваемата страна не са поискани, нито сторени, поради което и такива с
настоящото решение не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Л.3
на Реш. по гр.д.№ 7763/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.03.2018 г., постановено по
гр.д.№ 26075/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 78 състав, в обжалваната част, в която предявените
от „Т.С." ЕАД- *** /ЕИК ******/ срещу П.Г.Д. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени в частта за горницата над
сумата 3 290.31 лева- главница, представляваща стойност на потребена в
имот с аб.№ 293792 през периода м.12.2014 г.- м.04.2016 г. топлинна енергия, до
пълния предявен размер от 3 957.23 лева /разлика от 666.92 лв./, и в
частта за горницата над сумата 281.39 лв.- лихви за забава,
претендирани за периода 31.01.2015 г.- 28.09.2016 г., до пълния предявен размер
от 338.43 лв. /разлика от 57.04 лв./, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 63014/ 2016 г. на СРС,
78 състав.
Решението
по гр.д.№ 26075/ 2017 г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.”
ЕООД- *** като трето лице- помагач на „Т.С." ЕАД- ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.