Р Е Ш Е Н И Е
260185/13.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На трети
ноември две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: Н.Йорданова
Като разгледа
докладваното от районния съдия
гр.д. № 817 по описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.237, ал.2 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по повод предявена искова молба от „***“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя С. И. С., чрез адв. Р. Т. от САК, със съдебен
адрес *** срещу „***“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. С. Х..
В исковата
молба се твърди, че с нотариален акт № 115, том VIII, рег. №
7051, н.д. № 1056/2017г. на Нотариус А. А.,
ищеца придобил правото на собственост върху следните имоти, находящи се
в землището на ***, общ. Венец, а именно: поземлен имот – нива, с площ от 5.
000 дка, четвърта категория, представляваш имот № 017052 в местността „Къшла“ и
поземлен имот – нива, с площ от 3.999 дка, седма категория, представляваш имот
№ *** в местността „***“.
На
10.07.2017г. И. З. М. и ответника „***“
ООД сключили договор за наем за процесните недвижими имоти, със срок до
30.09.2018г., като наемната цена била уговорена в натура – 100 кг.на декар
продукция или 35 лв. на декар. Договорът не е вписан в Служба по вписвания.
След
придобиване на собствеността, ищецът известил ответника за промяната с
Уведомление № 53/22.01.2018г., получено
на 07.02.2018г. Поради неизплащането на сумата за ищеца възникнал
правния интерес от водене на настоящото производство, като в заключение
претендира сума в размер на 314.97 лв.,
представляваща годишно наемно плащане от 35 лв. на декар по Договор за наем на
земеделски земи от 10.07.2017г. за периода 2017-2018г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.05.2020г.
до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноските в производството
и тези в обезпечителното такова.
Препис от
исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства били връчени редовно
на ответника, като въпреки дадената му възможност в законоустановения срок на писмен отговор не е
постъпил такъв по делото.
В съдебно
заседание за ищеца не се явява представител, като е депозирано становище преди
заседанието. В него се моли делото да се разгледа в тяхно отсъствие, поради
невъзможност за представляващия и упълномощения адвокат да се явяват в
заседанието. Представят се доказателства за направено плащане в хода на
производството от ответника и се моли за постановяване на неприсъствено
решение.
В съдебно
заседание не се явява представител на ответника, не се депозира и молба за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие, както и становище по исковата молба.
По искането
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, съдът се е произнесъл в
съдебно заседание с мотивирано определение, постановено на основание чл.239,
ал.3 от ГПК, като го е отхвърлил като неоснователно.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От
представяния по делото Договор за наем от 10.07.2017г. се установява, че между И.
З. М., като наемодател и „***“ ООД, в качеството на наемател са възникнали
облигационни отношения с предмет отдаване под наем на земеделска земя, находяща
се в землището на ***. Предметът на договора били следните имоти: нива съставляваща
имот № 017052, с площ от 5 дка, находяща
се в местността „Къшла“, нива съставляваща имот № 017053, с площ от 5 дка,
находяща се в местността „Къшла“ и нива съставляваща имот № *** с площ от 3.999
дка, находяща се в местността „***“. Срокът на договора изтичал на
30.09.2018г., като уговорения наем бил в размер на 100 кг. на декар продукция
или 35 лв. на декар. Когато се изплащал в пари, срокът за това бил до 30
декември на текущата година, съобразно чл. 3.1 от договора.
Видно от
Нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя № 115, том VIII, рег. №
7051, дело № 1056 от 18.12.2017г. ищецът „***“ ЕАД придобило собствеността над поземлен
имот – Нива с площ от 5.00 дка, в местността „Къшла“, съставляваща имот №
017052 в землището на *** и поземлен имот – Нива с площ от 3.999 дка, в
местността „***“, съставляваща имот № *** в землището на ***.
Ищецът
изпратил до ответника Уведомление № 53 от 22.01.2018г., с което го уведомил, че
е придобило собствеността над описаните по-горе имоти и всички дължими на
наемодателя суми за стопанската 2017/2018г. следва да се изплащат по банковата
сметка на новия собственик.
По делото
е представено извлечение № 75 от 05.08.2020г., видно от което ответникът е
изплатил изцяло на ищеца претендираната от него сума в размер на 314.97 лв.
след образуване на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
По
допустимостта: Предявения иск за заплащане на наемна цена на отдадени под
наем земеделски имоти на новия собственик е допустим. Налице са положителните предпоставки,
обуславящи надлежното упражняване на правото на иск.
По
основателността на иска по чл.237, ал.2 от ЗЗД: В настоящия
случай от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че страните са били в облигационни отношения, породени от Договор за наем на земеделски земи, сключен
на 10.07.2017г., чиято собственост била прехвърлена на ищеца в срокът на
договора. Договорът не е вписан в Службата по вписвания, като съдът намира, че
има достоверна дата и същия е бил противопоставим на наемателя и е продължил да
действа за срок от една година. Поради това, че между страните е имало валидни
облигационни отношения произтичало и задължението на наемателя да заплаща
наемната цена по договора за наем, сключен с приобретателя на ищеца.
По делото са
представени доказателства, които съобразно чл.235 от ГПК следва да бъдат
съобразени от съда при постановяване на решението, а именно извлечение от банковата сметка на ищеца, видно
от което след образуване на настоящото производство, ответникът е заплатил
изцяло претендираната сума. Поради това искът следва да се отхвърли изцяло,
като погасен чрез плащане.
По отношение на искането обаче да бъде заплатена
законната лихва върху главницата от 314.97 лв., считано от датата на завеждане
на исковата молба – 27.05.2020г. до окончателното изплащане на вземането, то
същото е основателно. С поведението си ответникът е дал правно основание на
ищецът да образува настоящото производство и тази законна лихва е дължима, като
последица от неизпълнението му по договора. Сметната от съда, чрез калкулатор за законна лихва
върху сумата от 314.97 лв. за периода от 27.05.2020г. – датата на завеждане на
иска до 04.08.2020г. – датата на плащането, то лихвата е в размер на 6.30 лв.
По разноските в
производството: При преценката на искането за
заплащане на претендираните от ищцовото дружество разноски и предвид изхода на
делото, съдът съобразява обстоятелството, че с поведението си ответникът е
станал причина за завеждане на иска и разноските следва да бъдат поети от
ответното дружество. В настоящото производство са направени разноски в общ размер
на 350 лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение. По делото обаче са представени доказателства само за заплатена
държавна такса в размер на 50 лв., като липсват такива за заплатено адвокатско
възнаграждение в брой или по банков път. Такива доказателства не са описани и
като приложение по исковата молба. По отношение на искането за заплащане на
разноски в обезпечителното производство в общ размер на 400 лв., то същото е
основателно. Видно от приложеното гр.д. № 1160/2020г. по описа на Районен съд –
Сливен, то е заплатена държавна такса в размер на 40 лв., както и адвокатски
хонорар от 360 лв. с ДДС, за което са представени фактура и преводно нареждане
за плащането на възнаграждението по банков път (лист 14 и лист 15 от делото).
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„***“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от С. И. С. срещу „***“ ООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. С. Х. иск с правно
основание чл.237, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответникът да заплати на ищецът
сумата от 314. 97 лв., представляваща наемна цена за стопанската 2017/2018г. по
Договор за наем от 10.07.2017г. на земеделски земи, находящи се в землището на ***,
като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК *** да
заплати на „***“ ЕАД с ЕИК *** по
банкова сметка *** ***, находяща се в „Уникредит Булбанк“ с титуляр „***“ ЕАД сумата от 6.30 лв. (шест лева и тридесет стотинки), представляваща законна
лихва върху главницата 314.97 лв. за периода от 27.05.2020г.
– датата на завеждане на иска до 04.08.2020г. – датата на плащането.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК *** да
заплати на „***“ ЕАД с ЕИК ***
разноските в настоящото и в обезпечителното производство в общ размер на 450 лв.(четиристотин
и петдесет лева), включваща държавните такси по делата и адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и платежни
нареждания.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: