Определение по дело №996/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1277
Дата: 8 декември 2021 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20211200500996
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1277
гр. Благоевград, 08.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова

Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500996 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД против разпореждане № 1039/15.10.2021 г.,
постановено по ч.гр.д.. 2414/2021 г. по описа на Р-Благоевград, в частта с
която е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за договорно възнаграждение в размер от 599,66 лв.,
начислено за периода от 24.01.2013 г. до 24.02.2017 г.
Жалбоподателят сочи, че предвид чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заповедния съд не проверява валидността на договора, а само искането дали е
в противоречие със закона и добрите нрави. Следващата т. 2 от цитираната
норма, според него - дава възможност за преценка неравноправието или
вероятността за таково, което се извършва при условията на чл. 143 ЗЗПотр.
В случая обаче по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗПотр. по отношение на
договорената лихва, която е част от основния предмет на договора, тъй като я
достатъчно ясна и разбираема, не може да се преценява равноправието й.
Излага подробни съображения, че не е съобразен от заповедния съд чл. 9 от
ЗЗД, предвиждащ свобода на договарянето; чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който не
ограничава размера на договорената лихва, като в подкрепа на тезата си
цитира и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която алинея е в сила след сключване на
процесния договор.
БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен
1
интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, във визирания в закона
срок.
С атакуваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за договорно
възнаграждение в размер от 599,66 лв., начислено за периода от 24.01.2013 г.
до 24.02.2017 г., въз основа на договор за потребителски кредит, сключен от
заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с К.А. - наследодателка на
длъжника, и при отчитане на квотите й по ЗН. Изложил е съображения за
противоречие на клаузата, с която е уговорено
възнаграждението/договорената лихва с добрите нрави.
За преценка доводите в жалбата БлОС, взе предвид следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК РС издава заповед за изпълнение,
освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави – т. 2
или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това - т. 3. Следователно
съда в заповедното производство, извършвайки преценка, касаеща
нищожността на договора или отделна негова клауза за съответствието им
със закона или с добрите нрави, не превишава правомощията си, разписани в
закона, а се произнася в съответствие с него. Несъстоятелно се сочи, че такава
преценка се дължи само по отношение на искането без да се разпростира по
отношение на договора или клаузата от него, въз основа на което е направено.
БлОС счита, че вложения от законодателя смисъл е за извършване от съда на
цялостна преценка на всяко едно искането по отношение противоречието му
със закона и добрите нрави, от която не може да се изключат
обстоятелствата, въз основа на което е заявено, тъй като те са част от
индивидуализацията му. Съответствието на договора респ. на конкретна
клауза с императивни разпореди на закона и добрите нрави, касаещи
валидността на един договор, не може да се изключи от т. 3 на чл. 411, ал. 2
от ГПК, тъй като с т. 3 допълнително е уредена по силена защита за
потребителите.
Ето защо произнасянето на заповедният съд относно
противоречието на клаузата, с която е договорено възнаграждението
/договорената лихва с добрите нрави е в рамките на правомощията му.
Клаузата, с която е договорен лихвен процент от 76,87%
2
между „Профи кредит България“, ЕООД и К.А. - наследодателка на
длъжника правилно е прието от РС, че противоречи на добрите нрави, тъй
като значително надхвърля нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил за ползване свои
средства на потребителя. Уговорено е необосновано високо възнаграждение,
с което се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя, което не съответства на общоприетите принципи за
справедливост и добросъвестност в отношенията /граждански и търговски/ и
за еквивалентност на насрещните престации.
В чл. 19, ал. 4 от ЗПК се предвижда по арг. от ал. 5 на същата
норма по императивен начин ГПР, / които по арг. от чл. 19, ал. 1 включват и
договорената лихва/ да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Макар разпоредбата да действа
от 23.4.2017 г. т.е. след сключване на процесния договор през 2012 г., то тя е
в подкрепа на позицията на съда и законодателно закрепва разрешенията
според съдебната практика по въпроса до приемането й, че размера на
договорения лихвен процент от 76,87%, който в случая надвишава не 3 пъти,
но и 5 пъти размера на законната лихва към датата на сключване на договора,
който размер е 50,20 % при сключване на договора, тъй като законната лихва
е била 10.04 - нарушава добрите нрави. Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, на която
се позовава жалбоподателя за свобода на договарянето, не е аргумент за друг
извод, тъй като тя също поставя добрите нрави, наред с повелителните норми
на закона като граница на тази свобода. С оглед изложеното, от което следва,
че всички доводи в жалбата са несъстоятелни съдът потвърждава атакувания
акт.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава разпореждане № 1039/15.10.2021 г., постановено по ч.гр.д.
2414/2021 г. по описа на Р-Благоевград, в частта с която е отхвърлено
заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД срещу длъжника Г. Ж.
ФР., наследник на К.А.А., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за договорно възнаграждение в размер от 599,66 лв., начислено за
3
периода от 24.01.2013 г. до 24.02.2017 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4