№ 2396
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110112060 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 62979/07.03.2023 г. на В.
С. П. като ищец срещу ... като ответник по иска за заплащане на сумата от 4320 лева,
представляваща левовата равностойност на полагащата й се храна за периода от 15.09.2019 г.
до 15.09.2022 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.03.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски по делото.
С срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника
...., в който оспорва предявения иск като неоснователен по подробно изложени доводи.
Възразява за изтекла погасителна давност за вземането. Претендира разноски.
С влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
29.11.2023 г. съдът, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, е допуснал изменение на предявения
иск за главница чрез намаляване на неговия размер, като същият следва да се счита предявен
за сумата от 3600 лева и за периода от 15.03.2020 година до 15.09.2022 г., вместо за сумата
от 4320 лева, а на основание чл.233 от ГПК производството по предявения иск за главница за
горницата на сумата от 3600 лева до сумата от 4320 лева и за периода от 15.09.2019 година
до 14.03.2020 година, е прекратено.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМВР, по
който в тежест на ищеца е да докаже, че е бил в служебно правоотношение с ответника, по
1
силата на което е заемал твърдяната длъжност като държавен служител, основанията за
възникване на вземането за заплащане на левовата равностойност на полагащата се
безплатна храна.
Между страните не е спорно поради което и отделени като ненуждаещи се от доказване
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обстоятелствата, че ищцата е работила при
ответника на длъжност ... като е имала статут на държавен служител, считано от 01.02.2017
г. по силата на Заповед № 8121к-1365/03.02.2017 г. на основание чл. 9 от ЗДСл и параграф 69
от ПЗР на ЗИДЗМВР, както и че в рамките на заявения период на ищцата не е заплащана
левовата равностойност на полагащата се безплатна храна.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице Е. Й.-М. на което
съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, кореспондиращо с останалите събрани по
делото доказателства, се установява, че считано от 01.02.2017 г. по силата на Заповед №
8121к-1365/03.02.2017 г. на основание чл. 9 от ЗДСл и параграф 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР
ищцата е била назначена на .... от 01.02.2017 г. с основано месечно възнаграждение в размер
на 1971,00 лева, което в последствие е изменяно до сумата от 3426 лева. Според
заключението на вещото лице сумата, опредЕ. като левова равностойност за храна съгласно
Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата й равностойност на служители от МВР за целия процесен период е в размер на 120
лева, които са били включени в опредЕ.та в Заповед 8121к-1365/03.02.2017 г. индивидуална
заплата за месец февруари 2017 г. поради което изискванията на пара.69 от ПЗР на
ЗИДЗМВР са спазени, а заплатата не е била по-ниска от определеното към датата на този
закон възнаграждение от 1891 лева, включващо заплата за длъжност, допълнително
възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левова равностойност на храна по
чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
По въпроса „Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството
на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат ли
право да им се осигурява храна или левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл.
181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи?“ на 27.11.2024 г. е
постановено Тълкувателно решение № 1/2024 от на ОСГК, според което държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи,
чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се
осигурява безплатна храна или заплащане на левовата равностойност съгласно
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи,
поради което и доколко по делото не се установява тази сума да е изплатена, независимо че е
начислена, искът се явява основателен.
При наличие на предпоставките за уважаване на главния иск, съдът дължи произнасяне
по своевременно въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за
вземането, възникнало в негова тежест. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "а" ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за
които не е предвидена друга давност, като законът не предвижда разлика с оглед вида на
2
правоотношението-трудово или служебно. Дори и да се приеме, че искът не е за
възнаграждение за труд, а за обезщетение за неизпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 111,
б. "б. " ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор. (така Решение № 260041 от 19.01.2024 г. по в. гр. д. №
13091/2020 г. на СГС).
Ето защо тъй като исковата молба е подадена в съда на 07.03.2023 г., а се претендира
вземане за периода от 15.03.2020 г. до 15.09.2022 г., на основание чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД,
давността за вземането не е изтекла независимо от датата, на която вземането за месец март
2020 г. е станало изискуемо, с оглед разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), съгласно която в
периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече, поради което
възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно.
С оглед основателността на главния иск, като законна последица от неговото
предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 07.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, има
ищецът. Същият е сторил разноски в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 07.03.2023 г., който служи за разписка за
получаване на описаната сума в брой, съгласно указанията в т. 1 на Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
съдът намира за неоснователно, тъй като претенцията не надвишава необсновано с
минимума по чл. 7, ал.1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което на страната следва да се присъди
възнаграждение за един адвокат в претендирания размер.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 3 от ТДТ ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СРС, сумата от 144 лева, представляваща държавна
такса за производството.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на В. С. П., ЕГН
...., с адрес в ...., на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, сумата в размер 3600 лева,
3
представляваща левовата равностойност на полагащата й се храна за периода от 15.03.2020 г.
до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.03.2023 г. до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА ...., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на В. С. П., ЕГН
...., с адрес в ...., на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 700 лева - разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ...., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 144,00 лева – разноски в
производството пред първа инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4