№ 593
гр. Благоевград, 28.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20241200500536 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 77/09.02.2022г., постановено по гр.д. № 1079/2023г. по описа на РС
Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от адв. С. А., АК-
Благоевград, пълномощник на С. Г. Х., ЕГН **********, от ***.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение
проради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
Сочи се във въззивната жалба, че съставът на РС Благоевград прие, че са налице
предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на С. Х., доколкото е приел, че
последния е напуснал мястото на произшествието, преди идване на органите за контрол на
движението по пътищата. Съдът е приел, че в случая посещението на местопроизшествието
от органите на КАТ е било задължително с оглед на разпоредбата на чл. 125 ал. 1 т. 7 от
ЗДвП, съгласно която службите за контрол на движение по пътищата посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в
него има разногласие относно относно обстоятелствата, свързани с него. Първостепенния
съд е приел също, че в случая са били налице разногласия между участниците в
реализираното ПТП, тъй като липсвало изрично изразено такова в писмена форма, т.е, РС
Благоевград е счел, че липсата на двустранно подписан протокол е доказателство за
наличието на разногласие между участниците. За наличието на процесното разногласие, РС
Благоевград е приел обстоятелството, че С. Х. бил упрекнал свидетелката Д., че била спряла
в кръговото кръстовище.
С въззивната жалба изцяло се оспорват изводите на първоинстанционния съд, като са
наведени доводи, че въз основа на установеното от фактическа страна, съставът на РС
1
Благоевград е стигнал до неверни правни изводи. Излагат се доводи, че правният спор
между страните по делото е концентриран върху обстоятелството дали са налице
основанията за ангажиране на регресната отговорност на С. Г. Х., и по-точно дали е налице
фактическия състав на разпоредбата на чл. 500 ал. 1, т. 3 от Кодекса на застраховането.
Поддържа се становище от въззивната страна, че този фактически състав не е налице.
Сочи се с въззивната жалба, че съгласно разпоредбата на чл. 500 ал. 1, т. 3 КЗ,
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в
този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
За да се приеме предявеният иск за основателен, следва да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1 настъпило ПТП по вина на ответника; 2 ответникът да
е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; 3 да
са настъпили в резултат на същото вреди; 4 да е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" по отношение управлявания от
ответника лек автомобил; 5 да е извършено заплащане на обезщетение за причинените на
третите лица вреди от страна на ищеца.
Излагат се доводи от пълномощника на въззивника- адв. А., че по делото не е спорно че е
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност"
досежно МПС, управлявано от ответника, както и реализирането на ПТП. Същите факти се
установяват от представената застрахователна полица, от представения и неоспорен от
страните протокол за ПТП, както и от разпита на свидетеля по делото- водачът на
увреденото МПС. Спортният въпрос е приложима ли е хипотезата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ
към настоящия казус и бил ли е задължен ответника да изчака пристигането на
компетентните органи.
Развити са съображения с в. жалба, че случаите, когато е задължително посещаването на
местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата, са регламентирани
в разпоредбата на чл. 125, т. 1-8 от Закона за движение по пътищата. По делото ищецът нито
твърди, нито ангажира доказателства коя от посочените в разпоредбата хипотези счита, че е
била налице, за да е задължително посещаването от органите за контрол на движение по
пътищата на процесното ПТП. В обжалваното решение РС е приел, че е налице на
хипотезата на чл. 125 т. 7 от ЗДвП. Според цитираната законова разпоредба, службите за
контрол на МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
2
когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него.
Поддържа се от пълномощника на въззивника, че действително от показанията на
свидетелката Д. и от представените писмени доказателства се установява, че ответникът С.
Г. Х., който е виновен за настъпването на процесното ПТП, първоначално е напуснал
местопроизшествието, преди пристигането на органите на МВР. Въпреки това от
свидетелските показания не може да се направил извод, че между страните е било налице
разногласие относно обстоятелства, свързани с реализираното ПТП. Напротив, ответникът
се е върнал на мястото на ПТП. Също се подкрепя и от Протокол за ПТП № 1586424 от
01.10.2018г., от който е видно, че ответникът го е подписал без възражения, т. е. съгласил се
е с изложеното в документа за механизма на осъществяване на ПТП-то и е признал
обективния факт на увреждането. Излагат се правни доводи, че при горните данни не може
да се приеме, че единствено липсата на подписан двустранен констативен протокол е
равнозначно на наличие на разногласие между участниците в пътното произшествие
относно обстоятелствата, свързани с него. Дори да бъде подписан такъв, то същият
представлява частен свидетелстващ документ и установеното със същото не се ползва с
обвързваща доказателствена сила, като подписалият го водач впоследствие може да оспори
механизма на ПТП. Следователно съдът следва да преценява наличието на разногласие с
оглед всички доказателства по делото. Предвид това иска се от състава на ОС Благоевград
да намери, че не може да бъде споделено становището на първоинстанционния съд, че в
случая е налице такова разногласие, респ. е било задължително посещението на
местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата.
Поддържа се с въззивната жалба, че доколкото представените по делото доказателства не
установяват наличието на други обстоятелства по чл. 125 от ЗДвП, обосноваващи
задължителност на явяването на службите за контрол на МВР на мястото на инцидента, с
оглед наличните данни по делото следва да се приеме, че дори и да е имало напускане на
местопроизшествието от страна на ответника, то не е сторено в хипотезата на чл. 500,
ал. 1, т. 3 от КЗ, т. е. когато явяването на органите за контрол на движение по пътищата е
задължително по закон. Искът с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е неоснователен.
Излагат се допълнително аргументи в полза на поддържаното становище от въззивната
страна, като са развити правни съображения, че съгласно чл. 123 ал. 1 б. "б" ЗДвП ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.
Нито един от относимите нормативни актове (КЗ, ЗДвП и посочената по-горе наредба) обаче
не задължава водачите да имат такъв двустранен протокол, макар застрахователят да има
задължение да им предостави безплатно в два екземпляра бланка за двустранен констативен
протокол за ПТП - приложение № 3, при сключване на договора, както и при поискване. Ето
защо е възможно да бъде съставен протокол за ПТП с материални щети от органите на МВР
и когато между водачите има съгласие за причините за ПТП и, макар да не е било
3
задължително, да е било извършено посещение на местопроизшествието от тези органи. В
под. смисъл е напр. Решение № 170 от 16.06.2020г. на ОС Перник, по в. гр. д. № 151/2020г.;
Решение № 260114 от 20.08.2020г. на РС Велико Търново по гр. д. № 3494/2019г., Решение
№ 1577 от 8.05.2020г. на РС.
В наредбата и в закона няма изискване органите на МВР да бъдат уведомявани незабавно за
произшествието. В конкретния случай не е било нужно те да посетят мястото на ПТП тъй
като за тях такова задължение възниква по силата на чл. 125 т. 7 от ЗДвП, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. В
случая никой от участниците към момента на ПТП, когато е съставен и подписан без
възражения от участниците протоколът за ПТП, нито в съдебното производство, е оспорил
което и да било обстоятелство относно ПТП, напр. участието, вината, механизма,
последиците, щетите и др. подобни.
Иска се от въззивния съд да приеме, че свързаното разглеждане на разпоредбите на чл. 123
ал. 1 т. 3, б. "б" ЗДвП, чл. 125 ал. 1 т. 7 от същия закон и чл. 500 ал. 1 т. 1 КЗ се налага извод,
че несъставянето на двустранен протокол от участниците в ПТП по чл. 5, ал. 1 във вр. с чл. 2
ал. 1 т. 2 от наредбата, при което има само материални щети и между които има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с ПТП, не означава непременно и автоматично, че
между тях относно същите тези обстоятелства има разногласие по смисъла, вложен в т.
7 на чл. 125 ал. 1 ЗДвП, което да обоснове приложението на чл. 500 ал. 1 т. 1 КЗ.
Според поддържаната теза на въззивника и неговия пълномощник по делото- в обжалваното
решение на Районен съд Благоевград по никакъв начин не е коментирано и преценено
обстоятелството, че след като първоначално С. Х. е напуснал мястото на ПТП (вероятно
поради шока от случилото се или по-късното му възприемане) същият доброволно се е
върнал и без каквито и да било възражения и без каквато и да е съпротива е подписал
съставеният от органите на контрол на движението по пътищата протокол за ПТП. Според
свидетелката Д. полицаите са дошли 15-20 мин. след обаждането, а Х. много малко време
след тях. Това означава, че в рамките на половин час след настъпването на процесното ПТП
виновният водач е бил на мястото и доброволно и без възражения се е съгласил с
отразеното в изготвеният на мястото протокол.
Въз основа на изложеното от фактическа и правна страна, иска се от въззивния съд да
приеме, че не са налице обстоятелствата, на основание на които може да се търси регресната
отговорност на С. Г. Х., поради което се иска от състава на ОС Благоевград да отмени
Решение № 77/09.02.2022г., постановено по гр.д. № 1079/2023г. по описа на РС Благоевград,
като неправилно и незаконосъобразно и да постановите ново такова, с което изцяло да
отхвърлите депозираният от ЗАД „Армеец“ ЕИК ********* иск, като неоснователен.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна
жалба, не е постъпил писмен отгвоор от насрещната страна- „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
4
подадената въззивна жалба и писмения отговор към нея, за допустими като подадени в срока
за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същите отговарят на
изискванията на закона и са редовни, като е внесена и дължимата във връзка с въззивната
жалба държавна такса.
С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно
приложимия материален закон и неговото тълкуване, поради което същите са по същество и
въззивният съд ще се произнесе по тях с решението си по делото.
Следва съдът да насрочи открито съдебно заседание по делото, за която дата да се призоват
страните и техните процесуални пълномощници.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 04.07.2024г. от 09.00 часа, за която
дата да се призоват страните по делото.
Препис от настоящото определение да бъде изпратен на страните по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5