Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 25.02.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - І
СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
и при участието
на секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията бр. гр.
дело № 127/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 ГПК.
Постъпила е молба от В.К. Т...., ЕГН **********,***, и Д.И.Т.,
ЕГН **********,***, с която се иска от съда да бъде
прекратен сключеният помежду им на ....1996 г. граждански брак.
В молбата се
сочи, че съпрузите взели решение да прекратят сключения между тях граждански
брак по взаимно съгласие, което е сериозно и непоколебимо. Молят бракът им да
бъде разтрогнат при условията на постигнатото между тях споразумение по чл. 51 СК, с което са уредили последиците от развода.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Страните са сключили брак на ....1996 г., за което е
съставен акт за граждански брак № ……/....1996 г., видно от представеното
удостоверение на община И…..
Съобразно представените удостоверения за раждане страните по
време на брака си имат родени две деца – К.... Д....Т., роден на …..1997 г. и Е…..Д....Т.,
роден на *** г., които към настоящия момент са навършили пълнолетие.
В съдебно заседание страните поддържат молбата си, като
заявяват, че съгласието за прекратяване на брака им е сериозно и непоколебимо и
молят съда да го прекрати при условията на подписаното между тях споразумение.
С оглед описаната фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 50 СК при сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът го допуска, без да
издирва мотивите им за прекратяване на брака.
Настоящата инстанция приема, че изискващите се от
цитираната норма предпоставки за прекратяване на брака между молителите са
налице. Налице е сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. Молбата се
поддържа към датата на проведеното открито съдебно заседание. Представено е
пълно споразумение по чл. 51 СК, което не противоречи на закона и на морала,
уредени са имуществените отношения между страните.
По тези съображения съдът приема, че молбата следва да
бъде уважена, като се прекрати сключения между молителите брак, а постигнатото
споразумение се утвърди.
Молителите следва да заплатят окончателна
държавна такса по развода в размер на 40,00 лева, като се приспадне
първоначално внесената сума от 25,00 лева, а молителката Т. и държавна такса на
основание чл. 7, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс върху дела си
във връзка с получавания в изключителна собственост лек автомобил в размер на 10,00
лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА МЕЖДУ В.К. Т...., ЕГН **********,***,
и Д.И.Т., ЕГН **********,***, за който е съставен акт за граждански брак № ……/....1996
г. на община И…...
УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение, в следния смисъл:
1. Семейното жилище, находящо се в гр. И….., ул. „Ц………”
№ ….., област С……, общинска собственост,
остава за ползване от Д.И.Т. и децата К.... Д....Т. и Е……Д....Т..
2. Страните не си дължат издръжка един
към друг.
3. Страните по време на брака не са
придобивали недвижими имоти, нямат парични влогове и акции от капитала на
търговски дружества.
4. Страните са постигнали доброволна
извънсъдебна спогодба за делба на придобитите по време на брака движими вещи и
по този начин напълно са уредили взаимоотношенията си по повод на същите.
5. Лекият автомобил марка „Р……….” ……,
който страните са придобили по време на
брака марка - „Р……” ……, ”, модел - ……рама № ……, двигател № ……, на цвят син, с
ДК № ……, остава в изключителна собственост на В.К.Т..
6.
След прекратяването на брака между нас, съпругата ще носи предбрачното
си фамилно име Ч…….
ОСЪЖДА В.К. Т...., ЕГН **********,***,
и Д.И.Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ
окончателна държавна такса по развода в размер 15,00 /петнадесет/ лева.
ОСЪЖДА
В.К. Т...., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху дела си
в размер на 10,00 /десет/ лева, ведно с пет лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай че не ги внесе доброволно.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/