№ 280
гр. Момчилград, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100422 по описа за 2022 година
Производството е по предявена искова молба с правно основание чл.127 „а“
ал.2 и ал.4 от СК.
Молителката по делото- С. С. Ч.- Й.А, като майка и законен
представител на детето си М. Г.ЕВ Й., твърди, че ответника Г. Д. Й. е баща на
детето, като с Решение № 336/ 17.02.2020г. по гр.д. № ***/ 2019г. на РС-
Елхово е бил прекратен сключеният между нас граждански брак. Със същото
решение е предоставил упражняването на родителските права над роденото от
брака им дете М. Г.ев Й. с ЕГН- ********** на нея, а на ответника бил
определен режим на лични отношения с детето, както и е осъдил ответника да
заплаща ежемесечна издръжка за детето. Определил местоживеенето на
детето при нея. Заявява, че след раздялата им ответникът не се интересувал
от сина им, не го и търсил. Към настоящият момент детето живеело при нея и
не се е виждало с баща си. Опитвала се да поддържа нормални отношения с
ответника, но това е било почти невъзможно, поради липсата на интерес от
страна на ответника спрямо децата им. Твърди, че детето е поискало да го
заведе лятото на море в Гърция, така както неговите връстници са ходили и тя
му обещала да го направи с уговорката, че първо следва да питаме баща му и
той да даде съгласие.
1
Чрез представител бил проведен разговор с ответника да даде съгласие
за пътуване на детето да пътува в страните от Европейския съюз и съседните
на България, както и за издаване на документи за това, като същият е заявил,
че ще даде съгласие за пътуване на М. извън страна, ако пълнолетният му
брат Димитър се откаже от издръжката си, която получавал като студент и
разговорът е приключил до там. Молителката твърди, че това е неприемливо
и дефакто било несъгласие за пътуване на М. извън пределите на страната.
Заявява също така, че със своето несъгласие ответникът лишавал синът им от
свободно придвижване, като всичките връстници на М. всяка година
посещавали южната ни съседка и това не оставало незабелязано от него.
Гореизложеното водело до извода за наличие на правен интерес от
предявяването на настоящия иск, предвид и на което моли съда да постановие
решение с което да разрешите на М. Г.ев Й. с ЕГН- **********, да пътува с
нея-молителката или сам в страните от Европейския съюз, Р.Македония,
Р.Сърбия и Р.Турция, и издаването на необходимите му лични документи за
това до навършване на пълнолетие, както и да се допусне предварително
изпълнение на постановеното решение. Претендира присъждането на
направените но делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
адв.Д. Т., в който се посочва, че нямат възражения по допустимостта на иска
и редовността на исковата молба. Оспорва се иска, като неоснователен. Сочи
се, че за се прецени основателността е следвало да се установи най-добрия
интерес на детето. А за да бъде сторено това е било необходимо исканото
разрешение за заместващо съгласие за пътуване на детето в чужбина да бъде
формулирано ясно и конкретно, а в конкретният случай това е направено най-
общо и без ограничения в броя на пътуваниата в рамките на една година, без
конкретика за периода и продължитеността им, поради което е
неоснователно. Тези пътувания в чужбина не следвало да нарушават
установеният режим, начина живот и заниманията на детето, а така също и
контактите му с бащата, както и следвало да отчетат и други фактори-
международната и пандемичната обстановка. Не отрича, че не е давано
съгласие за пътуване на детето извън страната, но реално никога не му е било
отправяно искане за разрешаване на конкретно пътуване на детето до и от
определена държава за посочен период от време с цел почивка или екскурзия.
Посочва, че ако бъде предоставено исканото заместващо съгласие за
2
напускане пределите на страната несъмнено щял бъде възпрепятстван
режима на лични контакти между бащата и детето, а това било недопустимо и
не е било в интерес па детето. Развива и други доводи и съображения в насока
на неоснователност на искането, подробно посочени в отговора. Затова
намира, че искането с правно основание чл.127 „а“ от СК вр. чл.76 т.9 от
ЗБДС, следва да бъде оставено без разглеждане , а производството по него да
бъде прекратено като недопустимо. Не се установявала и не се доказвала
спешна нужда детето да пътува в и от чужбина, поради което искането е
неоснователно. Искането за присъждане на разноски също било
неоснователно, т.к. е налице произнасяне по искане от рода на т.н.спорна
съдебна администрация. Ето защо иска постановяване на решение, с което да
бъде оставено без разглеждане искането за даване на разрешение, заместващо
липсващото съгласие на бащата за издаване на паспорт по реда на ЗБДС на
детето му, както и искането за пътуването на детето в чужбина.
В съдебно заседание, молителката лично и с пълномощника си адв.А.
С., поддържа молбата, така, както е предявена.
Ответникът, призован чрез адв.Д. Т. от АК- Ямбол, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна
страна и прие за установено следното: Установява се от приложения препис
на удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № ****/
25.02.2010г. на Община Елхово, че молителката и ответника са родители на
детето М. Г.ев Й. с ЕГН- **********. От приложеното копие на Решение №
336/ 17.02.2020г. по гр.д. № ***/ 2019г. на РС- Елхово е видно, че е
прекратен сключеният между тях граждански брак. Със същото решение
упражняването на родителските права над роденото от брака им дете М. Г.ев
Й. с ЕГН- ********** е предоставено на нея, а на ответника е бил определен
съответен режим на лични отношения с детето, бащата- ответникът е осъден
да заплаща ежемесечна издръжка за детето. Определено е местоживеенето на
детето при нея-молителката.
Представени са два броя социални доклади /от ДСП- Елхово и ДСП-
Момчилград/ от които се установя горните обстоятелства- а именно, че детето
е родено от съвестното съжителство между страните, като бракът им е
3
прекратен с решение на Елховският районен съд, а упражняването на
род.права и местоживеенето на детето са предоставени на майката, като за
бащата е определен съответен режим на лични отношения и същият е осъден
да заплаща издръжка. При проведени беседи с страните по делото се
установило, че липсва разбирателство между родителите по определени
въпроси, в т.ч. и по въпроси касаещи пътуване на детето в чужбина- и двамата
родители споделили, че другият родител не дава съответното съгласие в тази
насока. Установи се, че детето е ученик в 6-ти клас в Момчилград, живее при
своята майка, като основните грижи по отглеждането и възпитанието са поети
от нея.
Детето Васил не е разпитан в съдебно заседание, поради
обстоятелството, че това процесуално действие няма да допринесе за
изясняване на фактите по делото, а може в същото време да увреди
интересите на детето чрез засягане на неговото психифизическо развитие.
Като свидетели по делото са разпитани познати на молителката-
Доброслава Топчиева и С. Орлова, които сочат, че знаят за двете деца на
молителката, в т.ч. и познават детето М., и знаят, че молителката иска да води
детето на екскурзии в чужбина, но не можела, т.к. нямала пълномощно от
бащата за извеждането на детето извън страната и за издаването на паспорт.
Знаели, че детето иска да пътува извън страната, но не можел, и това го
натъжавало. Според свидетелите, които чули от молителката, отказът на
бащата е бил свързан с обстоятелството, че големият им син получавал
издръжката, и съгласието е било обвързано с отказа от издръжка. Заявяват, че
детето иска да пътува извън страната през лятото, и невъзможността за това
много го разстроило.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Отнесеното към съда искане за произнасяне по реда на
спорната съдебна администрация, черпи правното си основание от чл. 127
„а“ ал.2 от СК.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че
страните са родители на детето М., и бракът им е прекратен с цитираното по-
горе съдебно решение и че детето живее със своята майка в Момчилград,
където посещава училище, а бащата живее в гр.Елхово. Установи се също
така, че упражняването на родителските права е предоставено на майката-
4
молителката по настоящото производство, а за бащата е определен съответен
режим на контакти с детето, както и е осъден да заплаща съответна
ежемесечна издръжка. Установи се ,че за детето грижи полага майката.
По делото се установи по категоричен начин отказът на ответника да
даде разрешение за издаването на задграничен паспорт на детето, както и да
даде съгласие за пътуването на детето в чужбина с своята майка- молителката
по настоящото производство.
При така обсъдени факти съдът счита, че осигуряването на
възможността за детето да пътува със своята майка е в негов интерес. Това е
родителят, чиито грижи то е получавало до момента и няма данни те да не са
били полагани адекватно на нуждите на малолетното дете. Въпреки липсата
на доказателства, че към момента молителката е осигурила финансовите
възможности детето да пътува в чужбина, съдът счита, че няма основания за
съмнение, че майката ще осигури защита интереса на сина си пътувания в
чужбина. Отделно от това, искането за даване на разрешение за пътуване в
чужбина касае държавите-членки на Европейският съюз, така както беше
конкретизирано и в съдебно заседание, както и съседните Македония, Сърбия
и Турция, и детето, като гражданин на такава държава има правото да се
движи свободно и пребивава на територията на другите държави-членки на
ЕС и/или на НАТО /а Македония и Турция са в НАТО/, като няма никакво
основание за ограничаване на това право. Освен това конкретизация за
пътуване в Македония, Сърбия и Турция, също не влиза противоречие с
интересите на детето, защото тези държави са съюзни на Република България
страни-членки в НАТО. Съдът счита, че следва да се осигури възможността
на детето да пътува с своята майка в страните- членки на Европейският съюз,
както и Р.Турция, Р.Сърбия и Р.Македония, за период от 5 години, а не така,
както е направено искането в молбата и в съдебно заседание- до навършване
на пълнолетие, и многократно в този 5 год. период- неограничен пъти, и това
пътува счита, че няма да пречи на бащата да се възползва от правото си на
лични контакти с детето.
Установи се по делото, че бащата на детето, се противопоставя на
снабдяването му с паспорт и на пътуването му в чужбина, не осигурява
необходимото съдействие за даване на съгласие, поради което това съгласие
следва да бъде заместено от съда, с оглед приетото, че е в интерес на
5
малолетното дете. Ето защо следва да се даде разрешение, заместващо
съгласието на бащата, детето да бъде снабдено с задграничен паспорт.
Предвид изложеното съдът счита, че предявената искова претенция е
изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава.
Разрешението за пътуване следва да се постанови по отношение на
държавите-членки на ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ, и за РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ,
РЕПУБИЛКА СЪРБИЯ И РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДАНИЯ, и за
искания от молителката период от 5 години. Съдът счита, че са налице
основанията чл. 127 „а“ ал.4 от ГПК за допускане предварително изпълнение
на решението, т.к., между родителите съществува спор за снабдяване на
детето с паспорт и за пътуването му в чужбина, и затова следва да се допусне
предварителното изпълнение.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените от последната разноски по делото възлизаща
на сумата от 425 лева, от която 25 лева- държавна такса и 400 лева-
адвокатски хонорар. И това е така защото за всяко съдебно производство се
дължат разноски, вкл.и присъждане на такива при направено искане, и ако
такива са сторени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА на основание чл.127 „а“ от Семейният кодекс, ДА СЕ
ИЗДАДЕ задграничен паспорт на детето М. Г.ев Й. с ЕГН- **********,
роден на 23.02.2010г. в гр.Елхово, с родители: майка- С. С. Ч.- Й.А с ЕГН-
**********, и баща- ответника Г. Д. Й. с ЕГН- **********.
НАСТОЯЩОТО решение замества съгласието на бащата- Г. Д. Й. с ЕГН-
**********, за издаване на задграничен паспорт на детето М. Г.ев Й. с
ЕГН- **********.
РАЗРЕШАВА на основание чл. 127 „а“ от Семейният кодекс, детето М. Г.ев
Й. с ЕГН- **********, да НАПУСКА ПРЕДЕЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ и да пътува неограничен път в държавите-членки на
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ и РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, РЕПУБИЛКА СЪРБИЯ
И РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДАНИЯ, придружено от своята майка С. С.
6
Ч.- Й.А с ЕГН- **********, без да е необходимо за това съгласието на бащата
Г. Д. Й. с ЕГН- **********, ЗА СРОК ОТ 5 ГОДИНИ, считано от датата на
влизане настоящото решение в сила.
НАСТОЯЩОТО решение замества съгласието на бащата Г. Д. Й. с ЕГН-
**********, за пътуване на детето М. Г.ев Й. с ЕГН- ********** в
чужбина.
ДОПУСКА на основание чл.127 „а“ ал.4 от СК, предварително изпълнение на
решението.
ОСЪЖДА Г. Д. Й. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Ч.- Й.А с ЕГН-
**********, сумата от 425 лева- представляваща размерът на направените от
последната деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7