№ 2006
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511155 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д.А. А., ищец пред СРС, с която се
обжалва решение № 20137607 от 14.06.2021 г. по гр.д.№ 30454 по описа за
2020 г. на СРС, ГО, 154 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу „ЧЕЗ
Р.Б.“ АД, иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищеца не
дължи на ответника, сумата в размер на 2426,48 лв., начислена за периода от
16.03.2020 г. до 16.06.2020 г. за имот, находящ се в с.Генерал Тодоров,
общ.Петрич, с аб.№ ********** и клиентски номер 540004950715. В тежест
на ищеца/в полза на ответника са възложени разноските по делото.
Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на така
постановеното решение. Сочи, че в съставения протокол не било посочено
основанието на което се извършва корекцията. Неправилно СРС бил приел,
че в случая се касае до обективна отговорност. Сочи, че чл.44, ал.3 ПИКЕЕ,
обн.ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г. изисквал да бъде установено, че
неправомерното въздействие е извършено от ползвателя. Несъстоятелно било
да се приеме, че ПИКЕЕ изключват договорния характер на отношенията
между страните по спора. Счита, че те обвързват с еднаква сила и двете
1
страни. Приложение в случая намирало правилото на чл.82 ЗЗД. Цитираната
от СРС практика била относима към старите ПИКЕЕ. Счита, че „ЧЕЗ
Разпределение“ АД изобщо не може да бъде носител на вземане, възникнало
по реда на чл.49-56 ПИКЕЕ, обн.ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г. Счита, че
неправилно СРС бил приел, че е приложимо правилото на чл.56, ал.1 ПИКЕЕ.
Това било така защото текстът противоречал на нормативен акт от по-висока
степен, арг. се с пар.17, изр.1 ПЗР на ЗЕ във връзка с чл.43 и чл.44 ЗЕ. Сочи,
че съгласно чл.94 а, ал.1 ЗЕ енергийното предприятие-краен снабдител /по
т.28 а, б.“а“ от ДР на ЗЕ/ осигурявало снабдяването с електрическа енергия на
обекти на битови и небитови крайни клиенти /т.27 г от ДР на ЗЕ/, които
обекти вече са присъединени. Счита, че носителят на облигационното
/договорното/ задължение за доставяне и продажба на ел.енергия може да
бъде само енергийно предприятие-краен снабдител по смисъла на т.28 а, б.“а“
от ДР на ЗЕ. Затова счита, че дори корекцията на сметка да е законосъобразно
извършена, то вземането принадлежало на „ЧЕЗ Електро България“ АД. Ако
съдът приемел, че са приложими разпоредбите на ПИКЕЕ, то намира, че не
били изпълнени изискванията на чл.98 а, ал.2,т.6 и по чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ, а
именно предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента. Действащите
ОУ на ответника – чл.17, ал.1 и ал.2 не уреждали такъв ред, посочено било
само задължение за уведомяване, не и реда за това. Счита, че по този начин се
нарушава принципа на равнопоставеност между страните.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което искът по чл.124, ал.1 ГПК да се уважи като
основателен. Претендира разноски.
Срещу така подадена въззавна жалба е постъпил отговор от „ЧЕЗ
Р.Б.” АД с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“
АД, ответник пред СРС. Излага се довод, че решението е правилно и
съобразено със събраните по делото доказателства. От събраните по делото
доказателства се установило нерегламентираното въздействие върху СТИ-
промяна на схемата на свързване. Счита, че е без значение кой бил извършил
вмешателството върху схемата. Важното било, че доставената ел.енергия не
била отчетена. Обективната отговорност била предвидена като се арг. с чл83,
ал.1,т.6 ЗЕ. Съдебната практика също приемала, че лицензианта не дължи да
доказва виновно поведение на абоната. Отговорността по ПИКЕЕ била
2
специална. Сочи, че новите ПИКЕЕ в чл.49-56 предвиждали фактурата за
преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия
да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа- чл.56.
Преизчисляването на количествата ел.енергия по ПИКЕЕ се извършвало по
цена на ел.енергията за покриване на технологичния разход, определена от
КЕВР на съответния мрежови оператор, както било предвидено в чл.56, ал.3
ПИКЕЕ. Арг. се с чл.100 от ЗЕ и чл.4, ал.3 ПТЕЕ, съгласно които операторите
на разпределителните мрежи закупували ел.енергия само за покриване на
технологичните разходи в мрежите на всеки отделен интервал на доставка.
Това означавало, че разходите, които се правели във връзка с неизмерването,
изцяло се поемали само и единствено от разпределителното дружество,
затова именно то издавало фактурите. Снабдителното дружество нямало
отношение към закупуването на ел.енергия за компенсиране на
технологичните разходи и затова КЕВР бил преценил, че не снабдителното
дружество следва да издава фактурите. С издаването на фактурите от
разпределителното дружество и след заплащане от потребителя,
разпределителното дружество частично получавало компенсация за
направените от него разходи във връзка със задължението му да закупува
ел.енергия за покриване на технологичен разход. Компенсирането било
частично и не отчитало реалното потребление; възможно било последният да
е ползвал по-голямо количество ел.енергия. Следвало да се има предвид и, че
разпределителното дружество закупувало по цени на свободния пазар.
Действително, чл.98 а, ал.2,т.6 от ЗЕ съдържали изискване в ОУ да е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ. Тези норми, обаче, не сочели
кой може да извършва корекция. Текстовете не съдържали изискване ред за
уведомяване да съдържат ОУ на снабдителното или разпределителното
дружество, ако корекцията се извършва от разпределителното дружество.
Посочено било само, че ако корекцията се извършва от крайния снабдител,
какво трябва да съдържат неговите условия. Нямало забрана корекцията да се
извършва само от снабдителното предприятие. Претендира разноски за
юриск.възнаграждение.
По допустимостта на въззивната жалба:
Решението е връчено на въззивника на 24.06.2021 г., а въззивната жалба
е подадена на 01.07.2021 г. поради което съдът приема, че същото е
3
обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес на въззивника /ищец/ пред първата съдебна
инстанция/ за обжалване на решението на СРС.
Въззивната жалба е допустима:
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел че по
отношение на корекционната процедура са приложими, обнародваните в ДВ,
бр.35/30.04.2019 г. ПИКЕЕ, които били в сила от 04.05.2019 г. Правилата
били издадени по законова делегация и имали характер на подзаконов
нормативен акт. Затова бил неоснователен довода на ищеца, че не е налице
законово основание за извършване на корекция. Задължението за заплащане
възниквало на основание чл.56, ал.2 ПИКЕЕ, а вземането било в полза на
ответника-„ЧЕЗ Р.Б.“ АД. За да можело да упражни правото си на
едностранна корекция, електроразпределителното дружество следвало да
спази реда, предвиден в раздел 9 от ПИКЕЕ. Съобразно чл.49 от последните
операторът на съответната мрежа извършвал проверка и съставял констативен
протокол /КП/. Той се подписвал от представител на оператора и от
ползвателя или негов представител. При отсъствие на ползвателя или негов
представител при съставянето на протокола или отказ от тяхна страна да го
подпишат, протоколът се подписвал от представител на оператора на
съответната мрежа и свидетел, който не бил служител на оператора. В КП се
отбелязвали присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от
страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв.
Според СРС в конкретния случай изискванията на чл.49, ал.1-ал.3 ПИКЕЕ
били изпълнени- протоколът бил подписан от свидетел-независимо трето
лице. От събраните гласни доказателства, които СРС е кредитирал, се
установило, че потребителя е присъствал на проверката, но е отказал да
подпише. Новите ПИКЕЕ не изисквали присъствие и съответно подписване
на КП от служител на МВР; достатъчно било уведомяване като СРС се е
4
аргументирал с чл.58 ПИКЕЕ. В случая това изискване било изпълнено.
Спазено било и изискването на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ в 7-дневен срок от датата
на съставяне на КП операторът да го изпрати на ползвателя с препоръчано
писмо с обратна разписка. В случая се касаело до установена промяна в
схемата на свързване и затова ирелевантно било дали СТИ е било годно
средство за измерване или не; еталонен уред в случая не било необходимо да
се използва. Според СРС не било налице нарушение на чл.98 а, ал.1 ЗЕ.
Спазена била и законодателната идея по чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ, тъй като
потребителя вече бил уведомен; възраженията си потребителя можел да
изложи в рамките на исковия процес. Неуведомяването имало само значение
за изпадане в забава на потребителя. Относно размера на задължението СРС е
приел, че е приложимо правилото на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ. При извършването
на корекцията дружеството било спазило изискванията като начислената
енергия била за три месеца преди извършването на проверката – 16.06.2020 г.
От заключението на вещото лице също се установявало, че е спазена
методиката по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ. Налагал се извод, че ответникът е спазил
процедурата по извършване на едностранната корекция на законово
основание поради което начислената по този начин сума за потребена за
минал период ел.енергия в размер на 2 426,48 лв. се дължала от ищеца и
следователно предявеният иск следвало да бъде отхвърлен изцяло.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
С доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определението от 12.01.2021 г.
СРС е разпределил доказателствената тежест между страните като е указал на
ответника, че носи тежестта да докаже, че е налице договорно отношение
между страните за доставка на ел.енергия, обема на реално доставената на
ищеца ел.енергия за процесния период, както и, че нейната стойност възлиза
на именно спорната по делото сума.
Първият въпрос, обаче, който следва да бъде изяснен дали ответникът
е може да бъде носител на вземането, възникнало по реда на чл.49-56 ПИКЕЕ,
обн.ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г., респ.може ли да извършва корекция на сметка
за ел.енергия.
Действително, възможността за извършване на корекции е предвидена
от Закона за енергетиката, в разпоредбите по раздел V I - Сделки при
5
регулирани цени, уреждащи сделките с електрическа енергия, с разпоредбата
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, като възможните хипотези са две: съгласно б. "а" -
корекция в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства и съгласно б. "б. " -
корекция в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите
на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда
на уреди, съоръжения или устройства. Следователно законът предоставя
възможността да извърши корекция на снабдителя с електроенергия.
С ПИКЕЕ /ДВ, бр. 35 от 2019 г./ се урежда възможността за
едностранна корекция на сметка за ползвана ел. енергия за минал период от
време, раздел IX, чл. 49 - 58 от ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от
ПИКЕЕ /ДВ, бр. 35 от 2019 г./ приема, че в случаите на преизчисляване на
количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата
фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както
и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на
предоставена мощност/ и за "задължения към обществото". Съгласно чл. 56,
ал. 2 от същите ПИКЕЕ, приложими за процесния случай, ползвателят на
мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума,
определена от оператора на съответната мрежа по реда на, ал. 1.
Следователно подзаконовия акт предоставя на оператора на мрежата -
разпределителното предприятие възможността да извърши корекцията и да
получи определената като корекция сума.
ПИКЕЕ /ДВ, бр. 35 от 2019 г./ са приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ, съгласно която норма устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в:
правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
6
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни. Настоящият състав намира, че разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ не противоречи на разпоредбите на чл. 114 и чл. 115 КРБ. Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия се приемат от председателя
на КЕВР, в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр., ал. 2 ЗЕ и
съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл.
2, ал. 1 ЗНА. Те имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт,
който е задължителен за страните. С нормата на чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ, в
качеството си на регулаторен орган да приема подзаконови нормативни
актове, предвидени в този закон, компетентен орган по смисъла на
цитираната разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране
(КЕВР), която съобразно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ има правомощия да
приема правилата за измерване на количеството електрическа енергия.
Разпоредбата предоставя правомощия на КЕВР да издаде този подзаконов
нормативен акт.
Или при така цитираната по-горе нормативна уредба по въпроса кой е
компетентен да извърши корекция и да получи определената при корекцията
сума за неточно измерена ел.енергия, въззивният съд приема следното:
Страни по договора за продажба на електрическа енергия са
потребителя - битов/краен клиент по смисъла на § 1, т. 2а, респ. т. 27 г. от
ДР на ЗЕ и доставчика - краен снабдител, поради което и задължението на
потребителя за заплащане на консумираната от него електрическа
енергия е спрямо доставчика - краен снабдител, в съответствие със
законовата уредбата на сделките с електрическа енергия в ЗЕ - чл. 92 - 96 и
чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Съгласно § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ "краен снабдител"
е енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на
битови клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво
ниско напрежение. "ЧЕЗ Р.Б." АД сега с наименование
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД няма качеството на краен
снабдител, а е електроразпределително дружество, съгласно притежавания от
него лиценз оператор на електропреносната/електроразпределителна мрежа
по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЕ и § 34а, б. "а" и § 34б, б. "б. " от ДР на
ЗЕ, което се установява и от самия лиценз, представен по делото.
Законът за енергетиката предвижда право за извършване на корекции на
7
сметките на клиентите в полза на крайния снабдител съгласно правилата по
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/ за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване.
Законът за енергетиката не предвижда възможност за извършване на
корекция на сметка на потребител за минал период в полза на други субекти
или страни по сделки с електрическа енергия. В случая такова право се
твърди от въззиваемия електроразпределителното дружество да има.
Действително, разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ делегира на КЕВР
правомощия да приеме правилата за измерване на количеството електрическа
енергия като детерминира ясно техният предмет - принципите на измерване,
начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за
която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни. Правата и задълженията на
страните по сделките за пренос, разпределение и достъп до електрическите
мрежи са извън делегираните от закона правомощия и извън уредбата на
ПИКЕЕ стоят въпросите кому принадлежи правото едностранно да коригира
сметките на клиентите и в чия полза се извършва корекцията. Същите следва
да се ограничат до реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия.
Въззивната инстанция констатира противоречие на подзаконовия
нормативен акт ПИКЕЕ, чл. 56, ал. 1 и, ал. 2 ПИКЕЕ с по-високия по степен
Закона за енергетиката, като същите предоставят правото да извършви
корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на
неизмерена или неправилно измерена такава на различни правни субекти. На
основание чл. 15, ал. 3 ЗНА при противоречие между правилник и
нормативен акт от по-висока степен правораздавателният орган, съдът следва
да приложи нормативния акт от повисока степен, или Закона за енергетиката,
който не предвижда възможност за електроразпределителното дружество да
8
коригира едностранно и в своя полза сметката за консумирана електрическа
енергия на крайните клиенти. Следователно вземане на "ЧЕЗ Р.Б." АД по
процесната фактура не е валидно възникнало и изводът на СРС в обратния
смисъл е неправилен.
Въззивният съд счита също така за неоснователни доводите на
електроразпределителното дружество, че правото му да издаде корекционна
фактура и да получи сумата по нея е компенсация за технологичните му
разходи, причинени от консумацията и неотчитането на ел.енергия. За да
съществува това право, същото следва да е предвидено в закона или в
договора между страните. Както е посочено по-горе такова право не е
предвидено в закона.
Наред с това в чл. 98а. ЗЕ е посочено, че крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия.
В ал.2 е посочено какво Общите условия съдържат задължително
като в т.6 (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е посочено
изискването - ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6:
а) в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3;
б) в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на
уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3.
Настоящият състав намира, че в случая с нормата на чл.56 ПИКЕЕ,
както и самият въззиваем – електроразпределителното дружество признава,
се цели да се избегне изискването за спазване на чл.98 а, ал.2,т.6 ЗЕ във
връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане на ред за уведомяване на
клиента. „Текстовете не съдържали изискване ред за уведомяване да
съдържат ОУ на снабдителното или разпределителното дружество, ако
корекцията се извършва от разпределителното дружество“ дословно от
отговора по въззивната жалба.
9
Относно спазването на процедурата по съставяне на КП:
По делото е представен на л. 54 /по делото пред СРС/ КП, в който е
посочено, че на 16. 06.2020 г. е била извършена проверка относно СТИ,
измерващо потреблението на ел.енергия за процесния кл. №
3271030016081840.
Видно от КП същия е подписан от представител на “ЧЕЗ” и един
свидетел-В.Н.Г.-представител на Федерацията на потребителите. Липсва
подпис на потребителя. В частта “описание на контсатациите” на КП е
посочено, че констатациите са демонстрирани пред потребителя/негов
представител като са оградени и двете графи. Понататък е посочено, че
“екземплярът за потребителя беше получен от потребителя с отбелязване “не”
и за лице, което се задължи да го предаде на потребителя също “не”.
В частта относно данните за потребителя е посочено, че “данните са
представени от лице, представило се за потребителя”. Това означава, че при
съставянето на КП изобщо не е установена самоличността на лицето, което е
присъствало на проверката.
Нещо повече, в показанията си свидетеля Г. сочи, че в зоната на двора
е имало две жени на които им било обяснено /неизвестно какво/ и една от тях
потърсила абоната по телефона. След време той пристигнал и му било
обяснено нарушението. Свидетелят не твърди “абоната” да е отказал да
подпише КП, респ. да получи екземпляр от същия.
Другият свидетел – П.С.-служител на ответника, сочи, че на мястото
имало мъж и жена и мъжът се представил за потребител като отказал да
подпише протокола.
Де факто показанията на двамата свидетели са взаимно противоречиви
и не установяват наведените от ответника обстоятелства по спазване на
процедурата за съставяне на КП.
Относно уведомяването на клиента за започналото производство по
корекция на сметка за минал период от време:
Относно КП е изпратено писмо на 17.06.2020 г. като към него с
отговора е представено известие за доставяне получено от неизвестно за
спора лице – М.П., на 30.06.2021 г./виж л.58 по делото пред СРС/.
10
Налага се извод, че с оглед представените по делото /пред СРС /
писмени доказателства и доказателствени средства не се доказа от
ответника да е спазена процедурата по съставяне на КП, респ. да е
доказано основанието за извършване на корекцията на сметка за минал
период от време.
Относно основанието за корекция:
Действително, в заключението на съдебно-техническата експертиза е
посочено, че с оглед констатациите в КП е осъществен нерегламентиран
достъп, респ. промяна в схемата на свързване и това води до неотчитането на
потребената ел.енергия.
Като частни свидетелстващи документи едностранно съставените от
ответното дружество месечни сметки и тяхната стойност, не се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила. Същите се преценяват от съда наред с
всички останали доказателства по делото, като при оспорването им в тежест
на съставилата ги страна е да установи в процеса с допустимите от ГПК
доказателствени средства, че документирането на съдържащите се в тях
данни е надлежно извършено и съответства на действително потребеното
количество ел.енергия.
В конкретния случай правилно в доклада по чл.140 ГПК /виж по-горе/
СРС е приел, че доказателствената тежест се носи от ответника. Касае се до
предявен отрицателен установителен иск, т.е. доказателствената тежест е
обърната. Не сме сезирани и с иск за неоснователно обогатяване, за да се
изследва дали е настъпило без основание имуществено разместване, което да
бъде възстановено, в който смисъл са доводите на въззиваемия.
Относно реалното потребление на ел.енергия:
Действително, в заключението на съдебно-техническата експертиза е
посочено, че общото количество ел.енергия е преизчислено при спазване
ПИКЕЕ- чл.50, ал.2, както и, че математическите изчисления по чл.56, ал.3
ПИКЕЕ са верни.
Настоящата инстанция приема, че ответникът следва да докаже
натрупаното количество енергия по изискуемия от закона начин, чрез пълно и
главно доказване.
Ответникът/въззиваем/ е представил на съда с отговора по исковата
11
молба доказателства за извършени от него технологични разходи за покупка
на ел.енергия /л.61 и л.62/.
Съгласно пар.1 от ДР на ЗЕ, т.64. "Технологични разходи" са разходите
на електрическа и топлинна енергия и на природен газ, които са присъщи на
технологичния процес на тяхното производство, пренос, разпределение и
съхранение.
Съдът, обаче приема, че потребителя на ел.енергия не следва да дължи
технологичните разходи, а реално потребеното от него количество ел.енергия,
арг. и от чл.50, ал.2 ПИКЕЕ-2019 г. Доказателства в последния смисъл не са
ангажирани от ответника.
Налага се извод, че обжалваното решение е неправилно и като
такова ще следва да бъде отменено и предявеният отрицателен
установителен иск ще бъде уважен.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора разноските не са правилно присъдени.
В полза на ищеца се следват разноски в размер на 497,06 лв.
/държавна такса – 97,06 лв. и адв.възнаграждение – 400 лв./.
На ответника разноски не се полагат и такива не следва да му бъдат
присъдени. Затова първоинстанционното решение в тази му част като
неправилно следва да се отмени.
Пред въззивната инстанция:
При това положение на въззивника разноски се следват в размер на
448,53 лв. /държавна такса в размер на 48,53 лв. и адв.възнаграждение в
размер на 400 лв./.
На въззиваемия разноски не се следват поради което не му се
присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20137607 от 14.06.2021 г. по гр.д.№ 30454 по
описа за 2020 г. на СРС, ГО, 154 състав, изцяло.
12
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Д. А.А., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.София, ул.“****, партер - адв.К.С., срещу
„ЧЕЗ Р.Б.” АД с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“
АД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****,
БенчМарк Бизнес Център, с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, че Д.
А.А., ЕГН **********, не дължи на „ЧЕЗ Р.Б.” АД с ново наименование
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД,ЕИК ****, сумата в размер на
2426,48 лв., представляваща стойност по направена корекция на сметка за
ел.енергия за минал период 16.03.2020 г.-16.06.2020 г., начислена за кл.№
540004750715, за обект с. Генерал Тодоров и за която сума е издадена
фактура № ********** от 25.06.2020 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД с предишно
наименование „ЧЕЗ Р.Б.” АД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“****, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на Д. А.А., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.София, ул.“****, партер - адв.К.С., сумата в
размер на 497,06 лв.-разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД с предишно
наименование „ЧЕЗ Р.Б.” АД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“****, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на Д. А.А., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.София, ул.“****, партер - адв.К.С., сумата в
размер на 448,53 лв.-разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14