Номер 122828.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Златина И. Кавърджикова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100501854 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 42587/01.07.2020г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Веселина
Маринова, срещу решение № 2290 от 11.06.2020г., постановено по гр.дело № 1820/2020г. на
ВРС, 7-ми състав с което е прието за установено, че К. И. Г. , ЕГН ********** с настоящ
адрес гр. Варна, ул. А.Д. № 45, ет.2, ап. 1 не дължи на въззивното дружество сумата от
6147,56 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
09.01.2018г.- 08.01.2019г. за обект на потребление, находящ се в гр. Силистра, ул. А.С. № 8,
ет. 8, ап. 22, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е
издадена фактура № **********/01.11.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена проверка
е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество електроенергия, което
не се визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно –
деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника оспорва жалбата и
моли да се потвърди обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
1
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от К. И. Г. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6147,56 лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 09.01.2018г.-
08.01.2019г. за обект на потребление, находящ се в гр. Силистра, ул. А.С. № 8, ет. 8, ап. 22, с
аб. № ********** и кл. № **********.
Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия, доставяна от ответното дружество, с
аб. № ********** и кл. № **********. На 25.11.2019г. е уведомен с писмо, че е установено
неточно измерване от електромера, отчитащ потреблението в имота му на адрес гр.
Силистра, ул. А.С. № 8, ет. 8, ап. 22 и е начислена като задължение процесната сума.
Оспорва дължимостта й, като посочва, че не може да бъде държан отговорен за
неизправност на СТИ, което е собственост на електроразпределителното дружество.
Оспорва да е налице основание за извършване на корекция на сметката му, доколкото към
датата на извършването й - 08.11.2019г. приетите ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. № 98/12.11.2013г./ са
били отменени с решение на ВАС по адм.д. № 2385/2016г., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017г. в
частта на текстовете от чл. 1-47 и чл. 52-56. Останалите като действащи разпоредби на чл.
48- 51 ПИКЕЕ не регламентират процедурата, по която може да се извърши корекцията.
Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен. Не оспорва, че с ищеца са страни по соченото облигационно
правоотношение. Твърди, че основанието, на което се дължи процесната сума, е чл. 183 вр.
чл. 200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения сочи страните да са били
обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 08.01.2019г. в присъствието на абоната е извършена
проверка на обекта на потребление, за което е съставен констативен протокол с № 1901057.
При проверката е извършено замерване с еталонен уред, при което са прочетени показанията
по регистрите на СТИ, както следва: 1.8.1- 4454квтч, 1.8.2- 7526квтч, 1.8.3-31992квтч, 1.8.4-
000000квтч и 1.8.0- 43973квтч. Електромерът е демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за
експертиза. Такава е извършена и е изготвен протокол № 2529/23.10.2019г., в който е
документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на СТИ и
наличие на преминала ел. енергия по трета невизуализирана тарифа 1.8.3- 31992,3кВтч. На
29.10.2019г. е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното
количество по скрития регистър е конкретизирано по размер и период и е издадена
фактурата, остойностяваща допълнително начислено количество енергия. Твърди, че при
липса на данни за техническа неизправност на СТИ извън извършената манипулация, следва
да се приеме, че установеното в скрития регистър количество ел. енергия е реално доставено
и консумирано от абоната. Посочва, че в случая не е извършена корекционна процедура, а е
начислено количество ел. енергия, което е реално доставено и потребено от абоната, поради
което и на основание продажбеното правоотношение между страните, ищецът дължи
неговата цена. Извън това, процесното количество е остойностено по цени на технологични
разходи, явяващи се по - ниски от тези на ел. енергията, поради което и правата на
потребителя не са били нарушени. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство,
че страните са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения
2
обект и период.
От констативен протокол № 1901057/08.01.2019г. се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Отразено е,
че СТИ се демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ при показания по тарифи, както
следва: 1.8.1- 4454квтч, 1.8.2- 7526квтч, 1.8.3- 31992квтч., 1.8.4- 000000квтч. и 1.8.0-
43973квтч. Подменено е с ново при нулеви показания по дневна и нощни тарифи.
Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката и ищеца.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за която е
съставен констативен протокол № 2529/23.10.2019г. В него е документирано, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера - наличие на
преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа- Т3- 031992,3кВтч. Електромерът
съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето.
При направените замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито
пък наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ, като
липсва и осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
Със становище от 29.10.2019г. е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия в размер на 31992квтч. за периода 09.01.2018- 08.01.2019г.
Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на това становище по
партидата на абоната е начислено допълнително количество ел. енергия за периода
09.01.2018г. - 08.01.2019г. в размер на 31992квтч. за остойностяване, на която е издадена
фактура с № **********/01.11.2019г. за сумата от 6147,56лева.
По делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че
начисленото количество ел. енергия е с посочено основание- служебно.
От заключението на в.л. инж. К. М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в
с.з. при изслушването му се установява, че СТИ е в метрологична годност, преминал
метрологична проверка през 2015г. Монтиран в обекта като нов, от което следвало да се
приеме, че всички тарифи са били нулеви по време на монтажа. Показанията в регистър 3
касаят преминало през измервателната система на СТИ количество ел. енергия, което е
доставено на абоната. Вследствие на софтуерна намеса чрез специализирана техника и
парола за достъп до второ ниво е въведена още една тарифа Т3 към заводските Т1 и Т2, в
която е отчитано част от потребеното количество ел. енергия, която обаче не е
визуализирана. Въпросното количество е остойностено математически точно и
разпределено съобразно действащите цени за отделните подпериоди. Така начисленото
количество ел. енергия за една година обаче, в.л. посочва, че е твърде голямо дори без
отчитане стойността на потреблението при редовните месечни отчети.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
3
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че
СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е.
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена
и потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния
месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е
установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване
на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е каква
електроенергия се отчита по този скрит регистър, доколкото липсват данни абонатът да е
пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за
показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и към датата
на проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по двете
визуализирани тарифи.
На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и
последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката
е извършена на 08.01.2019г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни
процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от 6147,56 лева, претендирана като
стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 09.01.2018г. до
08.01.2019г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК вр. чл.38 от ЗА
въззивникът следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемия – адв.
Радослав Данков, сторените разноски пред настоящата инстанция, които представляват 640
лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на
въззиваемия, определено по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. /в редакцията й към
постановяване на съдебното решение/.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2290 от 11.06.2020г., постановено по гр.дело №
1820/2020г. на ВРС, 7-ми състав с което е прието за установено, че К. И. Г. , ЕГН
********** с настоящ адрес гр. Варна, ул. А.Д. № 45, ет.2, ап. 1 не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от 6147,56 лева, представляваща
стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 09.01.2018г.- 08.01.2019г. за
обект на потребление, находящ се в гр. Силистра, ул. А.С. № 8, ет. 8, ап. 22, с абонатен №
********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/01.11.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на
адв. Радослав Данков от ВАК сумата от 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5