№ 14298
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110103524 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД по чл.79, ал.1
ЗЗД и два иска по 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, че с ответника Г. Г. Д. са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се
е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му в гр. София,
ж.к.Дружба 1, бл.18, вх.Е, ет.6, ап.108 през периода май 2019 - април 2022 г. и
е извършвал услугата дялово разпределение за периода март 2020 - април 2022
г.. Ответникът се е задължил да плаща цената й, не е платил, изпаднал е в
забава и дължи главниците и обезщетение за забава. Сочи, че третото лице
помагач ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД е сключило договори с ищеца и с
етажната собственост в сградата на ответника и се е задължил към тях да
установява показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните
измервателни уреди в жилището на ответника и да води топлинно
счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, но
ответникът е възразил, и това обуславя интереса му да предяви настоящите
искове за установяване на вземанията си – по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ за периода май 2019 - април 2022 г. и
по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода март 2020 - април 2022 г. и по чл.422, ал.1 ГПК,
1
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Моли и за осъждането на ответника за направените по
делото разноските.
Ответникът Г. Г. Д. не представя отговор на исковата молба.
По искане на ищеца на негова страна е конституирано трето лице
помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД– дружеството не взема отношение по
исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Относно иска по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията (КЕВР)
Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ.
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на
твърденията, че с ответника са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия, реално доставеното количество и цената му, както и от страна на
ответника – заплащането на цената на доставената топлинна енергия и
възнаграждението за услугата дялово разпределение за исковия период.
Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, поради което на осн. чл.146,
л.1, т.4 ГПК те са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
По делото не се събраха доказателства ищецът да е платил задълженията
си на падежите, поради което исковете следва да се уважат изцяло.
По отношение на направените по делото разноски.
Предвид основателността на исковете на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК
ответникът е длъжен да платят на ищеца направените по делото разноски
2
съразмерно на уважените части от исковете – изцяло – 125,00 лв. за държавна
такса от 25,00 и 100,00 лв. за юрк. възнаграждение (държавната такса над
сумата от 25,00 лв. е недължимо платена от ищеца и подлежи на
възстановяване, ако връщането й бъде поискано в срок от една година от
съобщението).
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че
ответникът Г. Г. Д. с ЕГН: ********** с адрес в гр. София, ж.к.Дружба 1,
бл.18, вх.Е, ет.6, ап.108 дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, следните суми:
- на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ –
173,30 лв. – представляваща 1/3 от цената по договор за продажба на
топлинна енергия за съсобственика на топлоснабеното жилище в гр. София,
ж.к.Дружба 1, бл.18, вх.Е, ет.6, ап.108 за периода май 2019 - април 2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
(заявлението по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №18066/23 г. на
СРС, Второ ГО, 73-ти с-в) - 4.4.2023г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД – 13,16 лв. – представляваща 1/3 от
възнаграждението за услугата дялово разпределение за периода март 2020 -
април 2022 г., във взъзка с договора за продажба на топлинна енергия за
съсобственика на топлоснабеното жилище в гр. София, ж.к.Дружба 1, бл.18,
вх.Е, ет.6, ап.108, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба (заявлението по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №18066/23 г.
на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в) - 4.4.2023г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 13,16 лв., представляваща обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ за периода 15.9.2020 - 21.3.2023 г.;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 2,38 лв., представляваща обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл. 79, ал.1 ЗЗД 16.5.2020 - 21.3.2023 г.;
ОСЪЖДА ответника Г. Г. Д., с посочените лични данни, да плати на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с посочените индивидуализиращи
3
данни, на осн. чл.78, ал.1 ГПК следните суми: 125,00 лв. за направените
разноски по настоящото дело и 75,00 лв. – по заповедното ч.гр.д. №18066/23
г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с
въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители!
Указва на ищеца възможността в срок от една година от съобщението да
поиска връщане на недължимо платената по сметка на СРС държавна такса,
каквато се явява сумата над - 25,00 лв. до пълния размер на внесената сума за
държавна такса от 75,00 лв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4