Решение по дело №76/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осми март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                            Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 76 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Е.“ АД да заплати следните суми:

1. на Б.С.М.:

 – 30 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 22.05.2017 г., плюс законната лихва от 20.09.2017 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 50 000,00 лева от твърдени вреди за 70 000,00 лева;

- 210,00 лева на основание чл. 78, ал.1  от ГПК разноски по делото;

2. на адвокат П.К. – 1 461,60 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 1 200,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Б.М. е със съдебен адрес – адвокат П.К.,***. З. „Е.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на Б.М. срещу З. „Е.“ АД за разликата над 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 50 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б.М. да заплати на З. „Е.“ АД 62,00 лева разноски по делото и 80,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 600,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса.

 

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[6] В искова молба от 11.12.2017 г. Б.М. заявява, че на 22.05.2017 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Т.С.. Вследствие на ПТП тя е получила:

- контузия на главата със сътресение на мозъка;

- счупване в таза;

- натъртвания по тялото.

 

[7] Гражданската отговорност на Т. С. е била застрахована при ответника ЗК „Е.“ АД (Е.), който не е заплащал на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Затова Б.М. моли съда да осъди Е. да ѝ заплати 50 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от претърпените вреди за 70 000,00 лева (исковата молба, л. 2-3; протокола от съдебно заседание на 08.03.2019 г., л. 11-гръб).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Е. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. Т.С. не е причинил ПТП;

2. ищцата не е претърпяла вредите, твърдени от нея;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, защото е пресичала пътното платно на място, необозначено за това. Ето защо ответникът моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 26-28).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че Б.М. е била родена на *** г. Тя е водела активен живот; ходела е на пенсионерски сбирки и екскурзии (показанията на свидетелката Гичев, л. 76).

 

[10] На 22.05.2012 г., около 10:00 часа Т.С. е управлявал лек автомобил „Сеат“ със 72,89 км/ч по път I-5, км 199+200, с посока към гр. Казанлък. Времето е било слънчево. Опасната зона на автомобила е била 58,20 метра.

 

[11] По същото време Б.М. е преминала през мантинелата и е започнала да пресича дясното пътно платно в посока към гр. Казанлък. Тя е пресичала бързо, но не с бързо бягане. Т.С. е предприел спиране, но не е успял да спре и е ударил Б.М.. Т.С. е могъл да предотврати удари както при скоростта, с която се в движил, така и при скорост от 50 км/ч (заключението и разпита на вещите лица от тройната автотехническа експертиза, л. 93-105 и л. 110-111; показанията на свидетеля С., л. 109-110; заключението и показанията на вещото лице М., л. 66-70 и л. 75). Не се спори, че към този момент ГО на Т.С. е била застрахована при ответника Е..

 

[12] От ПТП Б.М. е получила:

1. контузия на главата със сътресение на мозъка и охлузна рана на десния клепач;

2. счупване на дясната седалищна кост на таза;

3. контузия с охлузна рана на дясната ръка;

4. повърхността контузия на лявата ръка.

 

[13] Ищцата е била в болница, където счупената седалищна кост е била наместена и е била поставена Браунова шина. Б.М. е следвало да бъде във функционален покой за около 20-25 дни. Тя е започнала да се придвижва с проходилка около 90-я ден след травмата, след което е започнала да използва бастун. Възстановяването е продължило между 150 и 180 дни. Към настоящия момент тя се е възстановила от травмите (заключените и показанията на вещото лице д-р М., л. 63-65 и л. 74).

 

[14] Докато Б.М. е започнала да се придвижва сама, за нея са се грижили синовете ѝ, както и жена, която те са наели. Сега тя изпитва болки при промяна на времето (показанията на свидетелката Г., л. 76). Уврежданията на Б.М. са по-тежки от тези, които са били предмет на обезщетяване по решение на САС 2043-2015-8-ми с-в по гр. д. 1878/2015 г. (показанията на вещото лице д-р М., л. 74).

 

[15] На 20.09.2017 г. Е. е отказал да изплати на Б.М. обезщетение за неимуществени вреди (писмото, л. 9). Съдът е освободил Б.М. от заплащане на държавна такса (л. 17). Тя е заплатила 350,00 лева на вещи лица (л. 41-42) и е била представлявана безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 4 и л. 107). Е. е заплатил 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 43) и 150,00 лева за вещо лице (л. 45). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[16] Б.М. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди.

 

1.      По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[17] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[19] Съдът установи, че:

1. Б.М. е участвала в процесното ПТП;

2. това ПТП е причинило увреждания на ищцата;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил Т. С., защото той не е спрял автомобила „Сеат“, въпреки че е могъл да го направи, а гражданската му отговорност е била застрахована при Е.;

4. от уврежданията ищцата е претърпяла неимуществени вреди;

5. Е. не е изплатил обезщетение на ищцата за тези вреди.

 

[20] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[21] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това.  Съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 22.05.2017 г.

 

[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.^[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Към 22.05.2017 г. Б.М. е била на 81 години. Тя е водела активен живот; ходела е на пенсионерски сбирки и екскурзии здрава и жизнена.

 

[26] От ПТП Б.М. е получила: 1. контузия на главата със сътресение на мозъка и охлузна рана на десния клепач; 2. счупване на дясната седалищна кост на таза; 3. контузия с охлузна рана на дясната ръка; 4. повърхността контузия на лявата ръка. Тя е била в болница, където счупената седалищна кост е била наместена и е била поставена Браунова шина. Ищцата е следвало да бъде във функционален покой за около 20-25 дни. Тя е започнала да се придвижва с проходилка около 90-я ден след травмата, след което е започнала да използва бастун. Възстановяването е продължило между 150 и 180 дни. Към настоящия момент тя се е възстановила от травмите.

 

[27] Докато Б.М. е започнала да се придвижва сама, за нея са се грижили синовете ѝ, както и жена, която те са наели. Сега тя изпитва болки при промяна на времето.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. – 2 000 000,00 лева (чл. 266 и § 27 от ДР на КЗ (отм)). Или увеличението от 2010 г. до 26.12.2013 г., когато е настъпило ПТП, е 100 % ((2 000000-1 000000)/1 000000Х100)).

 

[29] Икономическата обстановка в страната от 2013 г. до 22.05..2017 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ), която е била:

- 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[4] до 31.12.2013 г.;

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[5];

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[6];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[7];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[8]. Увеличението от 2013 г. до 22.05.2017 г. е 48,39% (460,00-310,00/310,00х100,00).

        

[30] Уврежданията на Б.М. са по-тежки от тези, които са били предмет на обезщетяване по решение на САС 2043-2015-8-ми с-в по гр. д. 1878/2015 г. С него САС е определил 40 000,00 лева обезщетение за увреждания от 2013 г.[9].

 

[31] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Затова съдът приема, че 60 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата.

 

[32] Е. е възразил, че Б.М. е допринесла за настъпването на ПТП, защото е пресичала пътното платно на място, необозначено за това. Възражението е основателно.

 

[33] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)^[10]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[34] Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки. В случая съдът установи, че Б.М. не е пресичала пътното платно по пешеходна пътека. Нещо повече, тя е преминал през мантинела, за да навлезе на пътното платно на място, на което нормално не се очаква да има пешеходци. Затова съдът приема, че Б.М. е допринесла за настъпването на ПТП, като съдът определя процент на съпричиняване 50.

 

[35] При този процент на съпричиняване обезщетението, което се дължи на Б.М., е 30 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Е. да заплати на Б.М. 30 000,00 лева, като го отхвърля за разликата до предявения размер от 50 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[36] Б.М. търси разноски. Тя е направила такива за 350,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на Б.М. за 30 000,00 лева при предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда Е. да заплати на Б.М. 210,00 лева разноски по делото (350,00х30 000,00/50 000,00), а на адвокат П.К. 1 461,60 лева адвокатско възнаграждение (50 000,00-10 000,00х0,03+830,00х30 000,00/50 000,00). Съдът осъжда Е. да заплати по сметка на СГС 1 200,00 лева държавна такса (30 000,00х0,04) на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

[38] Е. също търси разноски. Той е направил такива за 155,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска на Б.М. за 20 000,00 лева при предявен размер от 50 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.М. да заплати на Е. 62,00 лева разноски по делото (155,00х20 000,00/50 00,00) и 80,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х20 000,00/50 000,00) .

 

Съдия: