№ 990
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330200915 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ПД-22-ДНСК-105/09.12.2021
год., издадено от Началник на Дирекция за национален строителен контрол
/ДНСК/, с което на „Хай Тек Полимери“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.К., Община К., Област Пловдив, ул.“Гарата“ № 3,
представлявано от управителя Б. ХР. П., на основание чл.237, ал.1, т.1, вр.
чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 25 000 лева за нарушение на чл.137, ал.3 и
чл.148, ал.1 от ЗУТ, с което осъществило състава на чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление /НП/ с доводи за
незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Прави искане за
неговата отмяна. В случай, че съдът счете обжалвания административен акт
за законосъобразен, пледира за изменение размера на наложената на
дружеството санкция. В съдебно заседание чрез адв.К., която поддържа
изложеното в жалбата и направеното в нея искане, като сочи допълнителни
основания за отмяна на атакуваното НП.
1
Въззиваемата страна Дирекция за национален строителен контрол, чрез
процесуалния си представител – **.***.А. излага становище за
неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е частично основателна.
На 28.10.2021 г. служители на отдел „СК“, РДНСК Пловдив, сред които и
св.П.С. К.-Т., Началник на отдела, била извършена проверка на строеж:
„Инсталация за модифициране на битум“, изграден в сграда с идентификатор
39921.505.14.7, находяща се в поземлен имот с идентификатор 39921.505.14.
по КК на гр.К., общ.К., обл.Пловдив.
Проверяващите установили, че сградата с идентификатор 39921.505.14.7 по
КК на гр.К., общ.К., обл.Пловдив била собственост на „КАТЦ-БМ“ ООД
гр.К., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“Гарата“
№ 3, с управител И. И. Т., съгласно Договор за продажба от 06.03.1996 г. на
производствено звено цех „К.“, между Агенция за приватизация и „КАТЦ-
БМ“ с вписан № 20, том V, 1996 г.
Установено било, че съгласно Договор от 01.09.2019 г. „КАТЦ-БМ“ ООД
гр.К. представлявано от И. И. Т. отдавало под наем на „Хай Тек Полимери“
ООД, ЕИК ********* за временно и възмездно ползване сграда и трафопост с
идентификатор 39921.505.14.7, със застроена площ 1896 кв.м.,
предназначение – промишлена сграда.
В сградата с идентификатор 39921.505.14.7 по КК на гр.К. била изпълнена
инсталация за модифициране на битум. Монтирани били: три броя метални
топлоизолирани цистерни с обем около 30 куб.м. /всяка/ и тръбна инсталация
към тях. Цистерните се използват за модифициране на битум – подобряване
на битум 5070 чрез прибавяне на подобрители – сяра, гумени гранули и
тръбна инсталация към тях; контролери; мелница /дробилка/, която се
използва за фино смилане на гумените гранули; машина за покривна
изолация.
Проверяващите приели, че строежът е първа категория, съгласно чл.137, ал.1,
т.1, б.“к“ от ЗУТ и чл.2, ал.10 от Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи и т.10, т.10 от Класификатор на
2
строежите от Приложение 1 към чл.2, ал.4 и 10 от същата Наредба.
В хода на проверката служителите на РДНСК Пловдив установили, че
строежът бил извършен от „Хай Тек Полимери“ ООД без одобрен проект и
без издадено от главен архитект на община К. разрешение за строеж, което
представлявало нарушение на чл.137, ал.3, пр.2 от ЗУТ, чл.148, ал.1 от ЗУТ,
вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с което бил осъществен състава на чл.237, ал.1, т.1
от ЗУТ.
По данни на управителя на дружеството-възложител „КАТЦ-БМ“ ООД, гр.К.
– И. И. Т. и от собственоръчно попълнена декларация за времето на
извършеното строителство от управителя на „Хай Тек Полимери“ ООД – Б.
ХР. П., проверяващите приели, че нарушението било извършено в поземлен
имот с идентификатор 39921.505.14. по КК на гр.К., общ.К., обл.Пловдив в
периода м.юли 2021г. – м.август 2021 г.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен акт №
04/28.10.2021 г., съставен от длъжностни лица на РДНСК Пловдив, с който
било образувано административното производство по реда на чл.224, ал.5 от
ЗУТ за спиране на строителството на горепосочения строеж.
Въз основа на констатациите, отразени в съставения от служители от РДНСК
Пловдив КА № 04/28.10.2021 г. на основание чл.36 и следващите от ЗАНН и
чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ и след отправена покана изх.№ Кр-3284-00-
765/01.11.2021 г., получена на 04.11.2021 г., св.К. съставила АУАН № ПД-
22/04.11.2021г. срещу „Хай Тек Полимери“ ООД за нарушение на чл.137,
ал.3, пр.2 от ЗУТ, чл.148, ал.1 от ЗУТ, вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с което бил
осъществен състава на чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ.Актът бил съставен в
присъствието на управителя на дружеството-нарушител, който след като се
запознал с неговото съдържание и възможността на направи писмени
възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, го подписал.
В законоустановения срок в РДНСК Пловдив не постъпило възражение от
нарушителя.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел констатираното
нарушение по чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, като на основание чл.237,
ал.1, т.1 от ЗУТ наложил на „Хай Тек Полимери“ ООД имуществена санкция
в размер на 25000 лв.
3
В хода на настоящото производство в качеството на свидетел беше разпитана
актосъставителят П.С. К.-Т., която поддържа изцяло съставения от нея акт,
като дава обяснения, в които описва обстоятелствата по съставянето му. Като
причина за съставяне на акта посочва извършената от РДНСК Пловдив
проверка във връзка с писмо на Кмета на Община К.. От Общината била
извършена проверка на процесния строеж, от която било установено, че
строежът бил първа категория. Проверката на длъжностните лица на РДНСК
Пловдив установила, че строеж „Инсталация за модифициране на битум“ бил
без одобрен проект и без издадено разрешение за строеж, което го
квалифицирало като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Свидетелката сочи, че сградата била издигната в промишлената зона на самия
град. Допълва, че АУАН бил съставен в сградата на РДНСК Пловдив в
присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател. Свидетелката се
уверила в качеството му на управител на дружеството и в негово присъствие
съставила акта. Управителят се запознал с неговото съдържание и пред
свидетелката подписал акта, след което получил екземпляр от него.
Нарушителят бил установен от договор за наем на въпросната сграда.
Сградата имала идентификатор, еднакъв с отдадената под наем сграда и
сградата, в която се модифицирал битума. Актосъставителят уточнява, че в
негово присъствие управителя Б.П. попълнил декларация за времето на
извършеното строителство, който период бил потвърден от наемодателя на
сградата, присъствал на проверката. Свидетелката сочи, че тя установила чия
е собствеността върху инсталацията, а именно на „Хай Тек Полимери“ ООД.
Нямало възражения от посочения за извършител нито, че е извършител, нито,
че инсталацията не е негова. Допълва, че в Община К. нямало дори входирано
искане за одобряване на проекти и даване на разрешение за строеж.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя като последователни,
логични, обективни, съответстващи на останалите доказателства по делото.
След запознаване с приложените по дело АУАН и НП съдът намира, че и
двата административни акта отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като материалната компетентност на актосъставителя и на
административнонаказващия орган следва от разпоредбите на чл.238, ал.2, т.2
от ЗУТ, съответно на чл.22, ал.1, т.15 и чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
4
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. Възражението на
жалбоподателя, касаещо връчването на поканата за съставяне на АУАН,
съдът намира за недоказано. Още повече, че от показанията на
актосъставителя се установява, че актът е съставен в сградата на РДНСК
Пловдив в присъствието на управителя на дружеството, т.е. същият е имал
информация за датата и часа на съставяне на административния акт, явил се е
и е имал възможността да участва при неговото съставя, както и да реализира
правото си на обяснения и възражения, от което същият не се е възползвал.
В тази връзка съдът не споделя и направеното в жалбата възражение за
нарушение на чл.40 от ЗАНН. Действително видно от съдържанието на
АУАН, в същия е потъмнен текста, сочещ съставяне на акта в отсъствие на
нарушителя и макар да не отговаря на фактологията по разглеждания казус,
съдът намира, че това по никакъв начин не се е отразило на правото на защита
на санкционираното дружество и възможността му да участва в
административното производство, да разбере в какво се състои обвинението
срещу него и своевременно и в пълен обем да осъществи защитата си. Както
се посочи по-горе, управителят на дружеството е взел участие при съставяне
на АУАН, запознал се е с неговото съдържание, както и с правото в
тридневен срок да направи писмени възражения и е положил подписа си в
бланката на АУАН. Ако жалбоподателят е считал, че не е разбрал правата си
или нещо друго от процедурата или от съдържанието на акта е останало
неясно, то е могъл да впише това си обяснение, което в случая не е сторил.
И АУАН и обжалваното НП са съставени при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и съдържат ясно и пълно описание на
нарушението, както и обстоятелствата, при които е било извършено. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на
нарушителя, да опорочават атакуваният акт и да налага неговата отмяна.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с АУАН е вменено
нарушение за допустителство като форма на изпълнителното деяние на
разглежданото нарушение. Използваният от актосъставителя израз „е
допуснало“ не касае хипотезата на допустителство, доколкото от
5
съдържанието на самия акт е видно, че неговия съставител е констатирал, че
именно дружеството-жалбоподател е извършило въпросния строеж, т.е.
изпълнил е строежа в качеството си на извършител, така както е приел и
административнонаказващия орган. В този смисъл не е налице твърдяното от
жалбоподателя противоречие в изпълнителното деяние, прието в акта и това,
прието в НП.
И в двата акта на администрацията е посочена датата на нарушението, с което
са изпълнени залегналите в чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
изискванията за съдържането на АУАН и НП. Датата на нарушението е
определена съгласно предоставените от управителите на дружеството-
възложител и санкционираното дружество данни. Поставя се въпросът ако
действително посочения от актосъставителя и АНО период на нарушението
не отговаря на обективната действителност, защо управителят на
дружеството-жалбоподател е попълнил саморъчно и е подписал
представената в преписката декларация за време на извършване на
строителството със същия период, и то под страх от наказателна
отговорност.
На следващо място, неоснователно се явява и възражението за неспазени
срокове по чл.34 от ЗАНН при съставяне на акта и НП. Проверката на
процесния строеж е извършена от служителите на РДНСК Пловдив на
28.10.2021г., видно от съдържанието на представения в преписката
Констативен акт. В съответствие с установените в чл.34 от ЗАНН срокове,
АУАН е съставен на 04.11.2021 г., а НП е изготвено на 09.12.2021 г. за
прието за извършено нарушение в периода м.юли 2021 г. – м.август 2021г.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено
законосъобразно проведено спрямо санкционираното дружество
административнонаказателно производство, в което не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които биха ограничили
правото му на защита.
Настоящата съдебна инстанция намира, че вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е установено по един безспорен и категоричен
начин от събрания по делото доказателствен материал. Разпоредбата на
чл.137, ал.3 от ЗУТ изисква строежите да се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
ивнестиционни проекти при условията и по реда на ЗУТ. От своя страна
6
разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ разрешава извършването на строежи само
ако са разрешени съгласно ЗУТ. Неизпълнението на посочените разпоредби
се санкционира на основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ, съгласно която
Началникът на ДНСК или упълномощено от него лице налага имуществена
санкция на юридическо лице или едноличен търговец, както следва: т.1 на
извършител, възложител или строител на строеж от първа до трета категория
включително, незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 – в размер от 5000 до 50
000 лв. По същество на правния спор, съдът приема за извършено нарушение
на горецитираните разпоредби, тъй като в периода м.юли 2021г.- м.август
2021г. „Хай Тек Полимери“ ООД в качеството си на изпълнител е изпълнило
строеж „Инсталация за модифициране на битум“ в сграда с идентификатор
39921.505.14.7, находяща се в поземлен имот с идентификатор 39921.505.14.
по КК на гр.К., общ.К., обл.Пловдив, без одобрен инвестиционен проект и без
издадено разрешение за строеж. Нарушението се установява от събрания
доказателствен материал, включително и от показанията на актосъставителя,
който сочи, че при проверка е установено, че дори е нямало входирано искане
за одобряване на проекти и даване на разрешение за строеж, т.е. дори е
нямало предприети от дружеството действия по снабдяване с изискуемите по
закон документи, преди започване извършването на строежа. Без посочените
документи извършеният строеж на процесната инсталация, който е първа
категория съгласно чл.137, ал.1, т.1, б.“к“ от ЗУТ, се явява незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, за което правилно дружеството е
санкционирано. Извършител на строежа е именно дружеството-жалбоподател,
изрично установено от декларираното от неговия управител пред органите на
националния строителен контрол. Процесната инсталация е изградена в
сграда с идентификатор, идентичен на сградата, отдадена на дружеството-
жалбоподател под наем и сградата със същия идентификатор, на която е била
извършена проверката от служителите на РДНСК Пловдив.
Производството по чл. 225, ал.3 от ЗУТ е за премахване на незаконни
строежи, то е самостоятелно такова и закона не го определя като
предпоставка за реализиране на административнонаказателната отговорност
на лицата.
По делото не е ангажирано каквото и да е доказателство санкционираното
дружество да е предприело извършването на строежа при наличието на
одобрен проект и издадено разрешение за строеж, при положение, че
7
изпълнението на посоченото задължение е положителен факт от обективната
действителност, който подлежи на доказване от лицето, което черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Предвид несъмнено установеното и доказано нарушение, за
административнонаказващият орган е възникнало задължението да
санкционира това неправомерно деяние на основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ.
В случая видно от НП, е наложена имуществена санкция, посочена цифром в
размер на 25 000лв., но словом е вписана сумата „двадесет и пет“ лева. Съдът
е на мнение, че в случая допуснатото в НП несъответствие между посочената
с цифри и посочената словом сума, представляваща размера на наложената
имуществена санкция, в случая не може самостоятелно да обуслови
незаконосъобразност на НП и да доведе до неговата отмяна. Въпреки, че е
ноторно известно, че словесното изписване на цифров израз цели именно
избягване, респективно коригиране, на технически грешки, поради което и се
ползва с приоритет пред изписването с цифри, настоящият съдебен състав
намира, че обсъжданото несъответствие не е повлияло върху възможността на
жалбоподателя да възприеме действителната воля на наказващия орган по
отношение на размера на наложеното наказание, нито се е отразило върху
възможността му своевременно и в пълен обем да организира своята защита.
По никакъв начин жалбоподателят не е бил затруднен да разбере какъв е
размера на наложената му имуществена санкция, като той активно се е
защитавал срещу завишения според него размер, включително и с излагане на
претенция при условията на евентуалност и потвърждаване на НП, да бъде
намален размера на наказанието до минимално предвидения в закона. Ето
защо съдът приема за неоснователно направеното в тази насока възражение.
При определянето на наложената санкция, съдът е на мнение, че наказващия
орган не е направил обоснована преценка на вида и тежестта на
констатираното нарушение, като е наложил глобата, ориентирана към
средния размер от 25 000 лв., предвиден в текста на приложената санкционна
разпоредба по ЗУТ. Липсват данни, както и доказателства за оттегчаващи
обстоятелства, които са мотивирали санкциониращия орган да наложи
санкция над законовия минимален размер. Апропо, липсват изцяло изложени
мотиви в тази насока в обжалвания административен акт. Ето защо,
настоящата инстанция намира, че целите на административнонаказателната
репресия могат да се постигнат в тяхната пълнота, като посоченият размер
8
бъде намален и определен в неговия минимум от 5000 /пет хиляди/ лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно
постановление № ПД-22-ДНСК-105/09.12.2021 год., издадено от Началник на
Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с което на „Хай Тек
Полимери“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.К.,
Община К., Област Пловдив, ул.“Гарата“ № 3, представлявано от управителя
Б. ХР. П., на основание чл.237, ал.1, т.1, вр. чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1,
т.15 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 25
000 лева за нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, с което
осъществило състава на чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ, следва да бъде изменено като
се намали размера на така наложеното наказание от 25 000лв. на 5000лв.,
колкото е минимума предвиден в чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
В останалата му част същото Наказателно постановление, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
В случая не са налице и обстоятелства, които да обосновават извода за по-
ниска степен на обществена опасност на деянието, което не се отличава
съществено от обичайните случаи на административни нарушения от същия
вид, което би било предпоставка за приложение на чл.28 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка, съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото, съдът счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата
на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С
оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт
законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на
чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на
възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска
защита в минималния размер от 80 лева, като следва тези разноски с оглед
изхода на делото да бъдат възложени на дружеството-жалбоподател.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № ПД-22-ДНСК-105/09.12.2021
год., издадено от Началник на Дирекция за национален строителен контрол
/ДНСК/, с което на „Хай Тек Полимери“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.К., Община К., Област Пловдив, ул.“Гарата“ № 3,
представлявано от управителя Б. ХР. П., на основание чл.237, ал.1, т.1, вр.
чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 25 000 лева за нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1
от ЗУТ, с което осъществило състава на чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ, като
намалява размера на имуществената санкция от 25 000 лв. на 5 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПД-22-ДНСК-
105/09.12.2021 год., издадено от Началник на Дирекция за национален
строителен контрол в останалата му част.
ОСЪЖДА „Хай Тек Полимери“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.К., Община К., Област Пловдив, ул.“Гарата“ № 3,
представлявано от управителя Б. ХР. П., да заплати на Дирекция за
национален строителен контрол сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10