Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 16.02.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова
и с
участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 816 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на К.Г.М. ***, подадена чрез пълномощника й адв. И.К.
от БАК, против Ревизионен акт № Р-16002418007168-091-001/ 28.06.2019г., издаден от В.И.И. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т.И.Б. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт №
П-16002419115833-003-001/ 08.07.2019г. за поправка на РА, в частта, в която е
потвърден с Решение № 535 от 17.09.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата
необоснованост; за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателката оспорва като
неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в ревизионния акт и в
потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив извод, че
са налице обстоятелства, сочещи съществуването на основание по см. на чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК за прилагане реда по чл.122, ал.2 от ДОПК за определяне на
основата за облагане, респ. на осигурителния доход и съответно за допълнително
установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за ДДС и задължения
за ЗОВ - за ДОО, за ЗО и за ДЗПО – УПФ за ревизираните периоди. Поддържа, че в
хода на проведеното ревизионно производство, органите на приходната
администрация не са доказали при условията на пълно главно доказване наличието
на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, като необосновано са приели, че К.М.
е извършвала дейност като едноличен търговец без да декларира получените приходи.
Твърди, че за ревизирания период е упражнявала дейност като едноличен собственик
на капитала и управител на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, като част от
извършените продажби на търговското дружество са преминали като плащания по
личната й банкова сметка. ***, че от
събраните в хода на ревизията многобройни писмени доказателства и извършени
справки по банкови сметки на К.Г. по несъмнен начин се установява, че
извършените парични банкови преводи по личната й сметка са били във връзка с
търговската дейност на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД, за което има издадени фактури и касови
бележки, отразени в счетоводството на дружеството. С оглед на което поддържа,
че неправилно ревизиращите органи са приели, че постъпилите по банковата й
сметка парични средства представляват доходи от извършвана от К.М. по занятие
търговска дейност и които е следвало да бъдат декларирани с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Направено е искане Ревизионен акт № Р-16002418007168-091-001 от
28.06.2019г., поправен с Ревизионен акт № П-16002419115833-003-001/
08.07.2019г. за поправка на РА, в частта, в която е потвърден с Решение № 535 от 17.09.2019г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, да бъде изцяло отменен,
като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено
становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага
подробни съображения за фактическата, правна и доказателствена обоснованост на допълнително
установените задължения по отношение на К.М. за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ, за ДДС и задължения за ЗОВ - за ДОО, за ЗО и за ДЗПО – УПФ за
ревизираните периоди, с оглед на което поддържа, че обжалваният Ревизионен акт №
Р-16002418007168-091-001 от 28.06.2019г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002419115833-003-001/ 08.07.2019г. за поправка на РА,
в
частта, в която е потвърден с Решение №
535 от 17.09.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е правилен и законосъобразен. Твърди, че въз основа на събраните в хода на
ревизионното производство доказателства, обосновано ревизиращите органи са
приели наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и съотв. след
направен анализ са констатирали наличието на доходи от продажби като основна
икономическа дейност на лицето, приходите от които са постъпвали по личните
банкови сметки на К.М., които доходи не са били декларирани и съотв. обложени. Обосновава,
че доколкото наличието на основанието за извършване на ревизия по чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК е подкрепено от събраните в хода на ревизионното производство
доказателства и фактическите констатации при извършената ревизия по чл. 122 от ДОПК се смятат за верни до доказване на противното, ревизираното лице, в чиято
тежест е да установи твърдените факти и обстоятелства, не е ангажирало надлежни
доказателства в подкрепа на поддържаното твърдение, че постъпилите по банковите
й сметки суми са приходи от продажби във
връзка с осъществяваната от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД търговска дейност, които са били
декларирани и обложени с пряк данък. Счита, че установената от органите
по приходите фактическа обстановка не се променя от събраните в хода на
съдебното производство доказателства, като заключението на изпълнената
съдебно-счетоводна експертиза потвърждава обективираните в ревизионния доклад
фактически констатации, поради което жалбата се явява недоказана, като такава и
неоснователна.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
По
отношение на К.Г.М. е била извършена Проверка за съпоставка на доходи и
имущество на физическо лице за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г., в хода
на която е установено, че за проверявания период К.М. е получавала доходи от
извършвана търговска дейност, които доходи не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. За
извършената проверка е съставен Протокол № ПФ-16002418000364-073-001/
20.03.2019г. (л. 493 и сл.).
Със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002418007168-020-001 от 22.11.2018г., издадена
от В.И.И. на
длъжност Началник на сектор /л. 573 по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК,
е възложено извършването на ревизия на К.Г.М. ***, ЕГН **********, като е
определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2012г. Извършването на ревизията е възложено на Т.И.Б. - Главен инспектор
по приходите /ръководител на ревизията/ и В.Г.Й. – Главен инспектор по
приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от
връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418007168-020-001 от
22.11.2018г. е връчена на К.М. на 10.12.2018г. С последваща Заповед за
изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418007168-020-002 от
11.03.2019г., издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114,
ал.2 от ДОПК, е удължен срокът за извършване на ревизията, като е определено,
че ревизията следва да завърши до 11.04.2019г. Със Заповед за изменение на
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418007168-020-003 от 21.03.2019г., на
основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, е определено
ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.; Данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2012г..; Данък върху добавената стойност – за периода от 29.01.2013г. до
30.06.2014г.; ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г.;
Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2017г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се - за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2017г., като срокът за извършване на ревизията е удължен.
Заповедта за възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и
подписани с квалифициран електронен подпис на В.И.И. в посоченото й длъжностно
качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.
В хода на ревизията са предприети действия по събиране на
доказателства, като са извършени справки, съставени са протоколи за
присъединяване на документи, изпратени са искания за представяне на документи,
сведения и писмени обяснения от трети лица, вкл. изискани са данни от НАП и
НСИ, Агенцията по вписванията, РУ „СО“, ЧСИ и др., за притежавани имоти и
движимо имущество, за платени данъци и такси, за осигурителни плащания, за
задължения и плащания по тях и т.н. С цел изясняване на характера на вноските,
тегленията и извършените транзакции от и към сметките на проверяваното лице, са
изпратени ИПДПОТЛ до всички банки в страната, като е установено, че К.М.
притежава банкови сметки в седем банки.
С Протокол №1600241800007168-ППД-001
от 21.03.2019г. към ревизионното производство е присъединен Протокол КД-73 за
приключване на ПСИДФЛ № ПФ-16002418000364-073-001/ 20.03.2019г., с приложенията
към него (л. 551 и сл.).
Въз
основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със
ЗВР ревизиращ екип - Т.И.Б. - главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и В.Г.Й. – главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен
доклад /РД/ № Р-16002418007168-092-001/ 31.05.2019г. С Ревизионния доклад, в резултат
на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и
обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение
на ревизираното лице К.Г.М. да бъдат установени размери на задължения и лихвите
за просрочие към тях за: ДДС за периода 29.01.2013г. – 30.06.2014г.; за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ за ЕТ 2013г. и за 2014г., за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г. и за вноски
за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за периодите на 01.01.2013г. – 31.12.2014г. Ревизионният
доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни
подписи от Т.Б. и В.Й., като доказателства за датата и начина на подписване и
такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са
представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.
Констатирано
е, че за ревизираните периоди К.М. няма регистрация като ЕТ и по ЗДДС; регистрирана
е по БУЛСТАТ ********* като фризьор, като М. е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
само за 2014г. Задълженото лице е самоосигуряващо се лице и има подавана
декларация за начало на дейността и осигуряването от 11.05.2015г. като ЕСК. От
м.04.2010г. до м. 10.2014г. се осигурява по трудов договор от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД;
от м.11.2014г. до м.05.2017г. се самоосигурява чрез „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД, а от
м.06.2017г. до м.05.2018г. – чрез „КРАМАР ЕКСПОРТ“ ЕООД. Въз основа на извършен
анализ на движението на парични средства по банковите сметки на К.М. е
установено, че основният паричен поток е извършван през сметка в Банка ДСК ЕАД,
като за периода 01.01.2012г. – 31.12.2017г. по банковата сметка за внасяни и
превеждани суми от физически лица във връзка с извършвана търговска дейност и
съотв. са от сумите по банковата сметка са правени плащания за разходи за
издръжка и живот. По данни, предоставени от Банка ДСК ЕАД, по личната банкова
сметка *** К.М., ревизираното лице е получила парични средства от продажби /на
строителни материали, основно на цимент/, общо в размер на 201 667.90 лева
/за 2012г. – 86 547.38; за 2013г. – 53 024.78лв; за 2014г. –
34 990.44лв.; за 2015г. – 7 075.30лв.; за 2016г. – 19 030лв. и
за 2017г. – 1 000лв./, внесени от различни физически лица, за периода от
01.01.2012г. – 31.12.2017г., на 76 броя вноски. С цел изясняване характера на
извършените транзакции към сметките на К.Г. в Банка ДСК ЕАД, на ревизираното
лице е връчено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ №
ПФ-16001618000364-040-002/ 07.01.2019г., като е изискана информация за
извършени транзакции по банковата сметка на К.М. в Банка ДСК ЕАД, вкл. за
характера на получените суми от извършилите паричните преводи лица и наличието
на търговски взаимоотношения с тях, както и за основанията за получените
преводи при прилагане на съпътстващи ги документи - РКО, ПКО, разписки,
първични и вторични счетоводни документи, договори и др. С писмо вх. №
94-00-196/ 23.01.2019г., К.Г. е представила обяснения,
съгласно които извършилите част от паричните преводи лица – М.Т., Г.И.и П.Д.,
са свързани с фирма „Тетрабетон“ ООД, като за всяка преведена сума /за цимент/ има
издадена фактура за плащане в брой с касов бон от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД, които
фактури са осчетоводени и съответно са заплатени дължимите се данъци. Ревизираното
лице сочи, че на същото основание са преведени суми и от лицата З.С. и Г.Г.. С
цел изясняване достоверността на дадените от К.М. обяснения, е извършена
проверка в Информационната система на НАП „Справка актуално състояние на всички
действащи трудови договори за периода 01.01.2012г. – 31.12.2017г.“ за „Тетрабетон“
ООД, както и справка в наличните в ТР данни за дружеството, при които е
установено, че няма данни лицата, превеждали суми по банковата сметка на К.М. в
Банка ДСК ЕАД за закупуването на цимент -
М.Т., Г.И., П.Д. и З.С. и Г.Г., да са свързани с „Тетрабетон“ ООД. Извършена
е и проверка в информационната система на НАП „Справка за данни от Z отчети на
ФУ/ИАСУТД“ за фирма „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД, при която е установено, че единствено два
получени парични преводи за покупката на цимент по личната банкова сметка *** К.М.,
съвпадат като дата и сума с отразените на ЕКАПФ съгласно Справка за данни от Z
отчети на ФУ/ИАСУТД за „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД плащания, което не е прието от
ревизиращите органи за достатъчно доказателство, че се касае за преведени суми
по фактурирани доставки за продажба от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД. Доколкото от една
страна нито бившият управител на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД – К.Г.М., нито настоящият
управител на дружеството – В.П.В., са представили на органите по приходите
счетоводни регистри и първични документи на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД /с мотив че не
разполагат с такива/, а от друга страна въз основа на предоставената от Банка
ДСК ЕАД информация се установява, че през периода 01.01.2012г. – 31.12.2017г.
са извършени множество парични преводи по личната банкова сметка *** К.М. за
покупка на цимент от различни физически лица, без ревизираното лице да е
изяснило и без да е представило доказателства за твърдението, че получените по
личната му банкова сметка *** свързани с осъществяваната от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД
търговска дейност, са обусловили извод, че за периода 01.01.2012г. –
31.12.2017г. К.М. е получавала доходи от извършвана търговска дейност като
едноличен търговец, които доходи не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Въз
основа на направените от органите на приходната администрация констатации, че продажбите
на стоки не са единични случаи, т.е не са инцидентни сделки; осъществявани са редовно
в продължителен период от време, като броят и системността на осъществяваните
сделки сочат безспорно, че същите не са извършвани за обезпечаване на собствени
нужди, а с цел реализиране на печалба; от тези продажби за реализирани приходи
/доходи/, формиращи основна част от доходите на лицето през ревизираните
периоди, е формиран извод, че извършваната от К.М. дейност по продажба на
строителни материални и др. нехранителни стоки, следва да се квалифицира като
извършвана търговска дейност по занятие по см. на чл.1, ал.1 от ТЗ, съотв. че
получените приходи от продажбите подлежат на облагане като търговски сделки по
чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ. В заключение е прието, че за периода 01.01.2012г. –
31.12.2017г. ревизираното лице К.Г.М. е получила доходи от извършвана търговска
дейност като едноличен търговец, които не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, съотв. че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК за провеждане на
ревизията по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК. На
21.03.2019г. е изготвено Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с
№16002418007168-139-001 (л.188), което е връчено на ревизираното лице на 01.04.2019г.
(л.190). С Уведомление №16002418007168-113-001 от 21.03.2019г. /л.191/, на
основание чл.124, ал.1 от ДОПК ревизираното лице е уведомено, че са установени
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК, съотв. че основата за
облагане с ДДС за периода 29.01.2013г. – 30.06.2014г., с
годишен данък за ЕТ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. и с данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012г. –
31.12.2012г., респ. осигурителният доход
за установяване на задължения за ЗОВ – за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за периода 01.01.2012г. – 31.12.2017г.,
ще бъде определен по реда на чл.122-124а от ДОПК, като е определен срок
за представяне на доказателства и вземане на становище - 14 дни от датата на
връчване на уведомлението. Уведомлението е връчено на ревизираното лице на 02.04.2019г.
(л.192).
В хода
на ревизионното производство са направени и други проверки в информационната
система на НАП, на транзакциите по банковите сметки на К.М., с цел определянето
на паричния поток /начално салдо, приходи и разходи/ на ревизираното лице за периодите
от 01.01.2012г. до 31.12.2017г. Във връзка с установените обстоятелства по чл. 122, ал.
1, са приложени чл. 122, ал. 2 и чл. 124а от ДОПК за определяне на данъчната
основа за облагане с авансов и годишен данък на ЕТ по ЗДДФЛ за 2013г., 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г., с данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г и с ДДС за периода 29.01.2013г. –
30.06.2014г., съотв. за определяне на осигурителния доход за установяване на
задължения за ЗОВ по КСО и ЗЗО за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. Прието е, че за
посочените периоди ревизираното лице е извършвало дейност по покупко-продажба
на нехранителни стоки /основно цимент/,
която поради систематичния й характер се определя като дейност по занятие като
едноличен търговец. Доколкото ревизираното лице не е представило изисканите с
ИПДПОЗЛ документи, вкл. относно произхода на стоките – предмет на последваща
продажба и процента на надценката, с която са търгувани стоките, за нуждите на
определяне на данъчната основа за облагане с авансов и годишен данък на ЕТ по
ЗДДФЛ са събрани данни за реализирана печалба от други лица, упражняващи същата
или подобна дейност. Като такова лице, упражняващо същата или подобна дейност
/търговия със строителни материали без стационарен обект/, органите по
приходите са приели дейността на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД, което дружество К.М.
управлява и представлява през част от ревизирания период. Въз основа на
извършен анализ на данните от подадените ОПР на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД от гл.т на
декларирани приходи от продажба на стоки и балансова стойност на продадените
активи /стоки/ за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., е определено осреднено
съотношение между разходите и приходите – 95.42%, което е послужило за определяне
на отчетната стойност на продадените от К.М. строителни материали и други
нехранителни стоки, съотв. размера на направените разходи за закупуване на
продадените стоки.
С оглед констатацията,
че за периода 01.01.2012г. – 31.12.2017г. ревизираното лице К.М., е
осъществявала независима икономическа дейност, квалифицирана като
упражнявана търговска дейност по занятие – продажба на стоки, е прието, че са
налице доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, които
са облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и съотв. за които се дължи ДДС,
независимо, че лицето няма регистрация по ЗДДС. Ревизиращият екип е установил,
че К.М. е формирала облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 във вр. с ал.2 от ЗДДС към 31.12.2012г. в размер
на 50 000 лв. или повече /в случая 86 547.38лв./ за последните 12
последователни месеца, считано за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012., като
до 14.01.2013г. К.М. е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация
по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС и съотв. в срок до 28.01.2013г. да
бъде издаден акт за регистрация по ЗДДС на лицето. Прието е, че за установените
в хода на ревизията неотчетените продажби на стоки ревизираното лице дължи ДДС
въз основа на определената по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа,
като доколкото към 30.06.2014г. основанието за задължителна регистрация е
отпаднало /оборотът за последните 12 месеца преди текущия е спаднал на
49 931.21 лева/, е определен дължимия ДДС за данъчните периоди от
29.01.2013г. – 30.06.2014г.
Установените
постъпления по банковите сметки на К.М. през 2012г. са приети като облагаем
доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.
Въз
основа на определената от ревизиращия екип основа за облагане по чл.122, ал.2
от ДОПК, е направено предложение да бъдат установени размери на задълженията по
видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 31.05.2019г., както
следва:
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 8 654.74 лева и лихва в размер на 5 347.34
лева;
• Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г. в
размер на 157.28 лева и лихва в размер на 81.20 лева;
• Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. в
размер на 239.86 лева и лихва в размер на 53.85 лева;
• Данък върху
добавената стойност общо за периода 29.01.2013г. – 30.06.2014г. в размер на 12 370.38
лева и лихва в размер на 7 068.68
лева.
При прилагане на специфичния
процесуален ред по ДОПК за определяне на осигурителния доход за 2013г., 2014г., 2015г.,
2016г. и 2017г., са определени дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО
и лихвите за просрочие към тях на
основание чл.175, ал.1 от ДОПК, както следва:
• вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за
2013г. в размер на 483.84 лева и лихва в размер на 285.44 лева;
• вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за
2014г. в размер на 161.28 лева и лихва в размер на 81.16 лева;
• лихва върху вноски
за ДОО за самоосигуряващи се лица за
2015г. в размер на 10.19 лева;
• лихва върху вноски
за ДОО за самоосигуряващи се лица за
2016г. в размер 7.15 лева;
• лихва върху вноски
за ДОО за самоосигуряващи се лица за
2017г. в размер на 13.42 лева;
• вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за
2013г. в размер на 189 лева и лихва в размер на 111.50 лева;
• вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за
2014г. в размер на 63 лева и лихва в размер на 32.22 лева;
• лихва върху вноски
за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се
лица за 2015г. в размер на 3.92 лева;
• лихва върху вноски
за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се
лица за 2016г. в размер на 3.25 лева;
• лихва върху вноски
за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се
лица за 2017г. в размер на 6.45 лева;
• вноски за Здравно осигуряване за самоосигуряващи се
лица за 2013г. в размер на 302.40 лева и лихва в размер на 178.42
лева;
• вноски за Здравно осигуряване за самоосигуряващи се
лица за 2014г. в размер на 100.80 лева и лихва в размер на 50.69 лева;
• лихва върху вноски
за Здравно осигуряване за
самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на 7.86 лева;
• лихва върху вноски
за Здравно осигуряване за
самоосигуряващи се лица за 2016г. в размер на 6.77 лева и
• лихва върху вноски за Здравно осигуряване за самоосигуряващи се
лица за 2017г. в размер на 11.62 лева.
Срещу съставения Ревизионен доклад №
Р-16002418007168-092-001/ 31.05.2019г., връчен на К.М. на
31.05.2019г., ревизираното лице не е подало възражение.
Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК, от В.И.И.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т.И.Б. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002418007168-091-001 от 28.06.2019г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002419115833-003-001/ 08.07.2019г. за поправка на РА,
с
който по отношение на К.М. са установени данъчни и осигурителни
задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 28.06.2019г., както
следва: за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
2012г. в размер на 8 654.74 лева и лихва в размер на 5 414.66 лева;
за Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г. в размер на 157.28 лева и лихва в размер на 82.42 лева;
за Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. в размер на 239.86 лева и лихва в размер на 101.32 лева; за Данък върху добавената стойност общо за
периода 29.01.2013г. – 30.06.2014г. в размер на 12 370.38 лева и лихва в размер на 7 164.90
лева; за вноски за ДОО за
самоосигуряващи се лица за 2013г. в размер на 483.84 лева и лихва
в размер на 289.21 лева; за вноски за ДОО
за самоосигуряващи се лица за 2014г. в размер на 161.28 лева и
лихва в размер на 82.42 лева; за лихви върху вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на 1.14
лева; за вноски за ДЗПО – УПФ за
самоосигуряващи се лица за 2013г. в размер на 189 лева и лихва в
размер на 112.97 лева; за вноски за ДЗПО
– УПФ за самоосигуряващи се лица за 2014г. в размер на 63 лева и
лихва в размер на 32.19 лева; за лихви върху вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на
0.82 лева; за вноски за ЗО за
самоосигуряващи се лица за 2013г. в размер на 302.40 лева и лихва
в размер на 180.78 лева; за вноски за ЗО
за самоосигуряващи се лица за 2014г. в размер на 100.80 лева и
лихва в размер на 51.51 лева и за лихви върху вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на 1.31
лева или общо данъчни и осигурителни задължения в размер на 22 722.58лв.
и лихви за просрочие към тях в размер общо на 13 515.65лв. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“
като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от В.И.и
от Т.Б., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото като разпечатка и на оптичен носител. След преценка на извършените при ревизията действия, на
установените факти и обстоятелства и на направените изводи и основанията за
тях, е прието, че констатациите в Ревизионен доклад № Р-16002418007168-092-001/ 31.05.2019г. /представляващ на основание
чл.120, ал.2 от ДОПК неразделна част от РА /, са законосъобразни, обосновани и
правилни.
Ревизионен акт №
Р-16002418007168-091-001 от 28.06.2019г. и Ревизионен акт №
П-16002419115833-003-001/ 08.07.2019г. за поправка на РА,
са връчени на К.М. по електронен път съгласно удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол“.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, К.М., чрез пълномощника й адв. И.К. от БАК, е обжалвала изцяло издадените
РА №
Р-16002418007168-091-001 от 28.06.2019г. и РА № П-16002419115833-003-001/
08.07.2019г. за поправка на РА по административен ред с подадена жалба
до Директора Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив.
С Решение № 535 от 17.09.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден Ревизионен акт №
Р-16002418007168-091-001 от 28.06.2019г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002419115833-003-001/ 08.07.2019г. за поправка на РА,
в частта му относно допълнително установените по отношение на К.М. задължения за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г. и за 2014г.; за ДДС за периода
29.01.2013г. – 30.06.2014г.; за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО – УПФ за 2013г.
и 2014г. и за задължения за лихви върху вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ за 2015г.,
като РА е отменен в частта за допълнително установените задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2012г. С решението на
Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив са потвърдени като правилни и обосновани
констатациите на ревизиращите органи и направения въз основа на тях извод, че
от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК /данни за укрити приходи/, като се сочи, че нито в хода на
ревизията, нито при административното обжалване на РА, при условията на пълно и
насрещно доказване, ревизираното лице е опровергало констатациите в РД досежно
съществуването на основание за провеждането на ревизионното производство
по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК. Изложените в жалбата доводи за
неправилност и незаконосъобразност на РА, са приети като недоказани и
неоснователни. Обосновано е, че въз основа на извършените в хода на ревизията
процесуални действия и събраните доказателства, по несъмнен начин се явява
установено, че през ревизираните периоди К.М. е извършила множество сделки със
стоки /строителни материали/, като продажбата им представлява основна
икономическа дейност – източник на доходи /приходи/, осъществявана по занятие,
което обуславя квалифицирането й като търговска дейност по см. на чл.1, ал.1,
т.14 от ТЗ. За реализираните при упражняването на тази търговска дейност
приходи, ДЗЛ не е подало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. При наличието на обстоятелства по
чл. 122, ал. 1, т.2 от ДОПК, законосъобразно облагането
следва да бъде извършено по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК. Като правилен е
приет и приложеният от органите по приходите подход за определяне на основата
за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и с ДДС, респ. за определяне на осигурителния
доход за ревизираните периоди. По отношение на установеното от ревизиращите
органи задължение за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2012г., Директорът на
Дирекция „ОДОП“ е приел, че от една страна по преписката липсват доказателства
в подкрепа на констатацията, че получените през 2012г. суми по банковите сметки
на ревизираното лице представляват подлежащи на облагане доходи по чл.35, т.6
от ЗДДФЛ, а от друга е недопустимо едни и същи констатации на ревизиращите
органи да водят до различно приложение на материалния закон от гл.т основанието
за облагане и размера на дължимия се данък по ЗДДФЛ. С оглед на което РА е отменен
в частта за допълнително установените на К.М. задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
2012г. в размер на 8 654.74 лева и лихва в размер на 5 414.66 лева.
Решение № 535/ 17.09.2019.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е получено от пълномощника на
ревизираното лице чрез пощенски оператор на 01.10.2019г. /л. 25 по делото/.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни
подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното
длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР.
Допусната,
назначена и изпълнена е съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която,
неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и
обосновано. В заключението вещото лице е посочило ползваните от „ПЕТ ТРАНС“
ЕООД във връзка с дейността си разплащателни сметки в периода 2013г. – 2015г.,
като хронологично и по години са описани постъпилите по банковите сметки на
дружеството суми, техния размер, основанието за плащане и лицето, извършило
плащането в полза на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД. Съгласно заключението на ССчЕ плащанията,
направени в периода 2013г. – 2015г. по личната банкова сметка *** К.М. в Банка
ДСК ЕАД /описани хронологично и по години от гл.т датата на извършения паричен
превод, размера на сумата, основанието за плащане и лицето – наредител на
плащането/, не могат да бъдат обвързани с търговската дейност на „ПЕТ ТРАНС“
ЕООД, с изключение на четири парични превода, постъпили по личната банкова
сметка *** К.М. през м. август и м. септември 2013г., извършени от лицето Н.Х.П.,
с посочено основание за плащането ф-ра № 809/ 15.08.2013г., ф-ра № 815/
19.08.2013г.; ф-ра № 818/ 21.08.2013г. и ф-ра № 842/ 24.09.2013г., всичките
издадени от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД, на „Аркус Строй“ ЕАД, документиращи продажбата на
цимент на посочения клиент. В счетоводството на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД посочените
фактури са отразени като приход, а плащанията по фактурите са осчетоводени по сметка 501 „каса“. Относно
всички останали парични преводи, постъпили по личната банкова сметка *** К.М.
през 2013г., 2014г. и 2015г., вещото лице е приело, че не може да се установи
дали получените плащания са свързани с търговската дейност на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД
и с издадени от дружеството фактури, тъй като имената на вносителите на сумите
по сметката на М. не съответстват на имена на материално-отговорни лица или
получатели на стоки, посочени в издадените от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД фактури, като в
дневниците за продажби на дружеството също няма отразени фактури с получатели
физическите лица, наредили плащанията по сметката на К.М..
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.
160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР
на ДОПК цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002418007168-091-001 от 28.06.2019г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002419115833-003-001/ 08.07.2019г. за поправка на РА,
в
частта, в която е потвърден с Решение № 535
от 17.09.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК /жалбата е
изпратена чрез пощенски оператор на 15.10.2019г. – л.23 по делото/, от
легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив /л.9 и сл./,
на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи,
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците
на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено
работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и
Кърджали. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – В.И.И., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на
НАП - Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР
и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002418007168-020-001 от 22.11.2018г., ЗИЗВР № Р-16002418007168-020-002 от
11.03.2019г. и ЗИЗВР № Р-16002418007168-020-003 от 21.03.2019г., са издадени от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря
на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към
датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – В.И..
Възложената ревизия на К.М. е
извършена от определените със ЗВР № Р-16002418007168-020-001 от 22.11.2018г. органи
по приходите - Т.И.Б. - Главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и В.Г.Й. – Главен инспектор по приходите, които с оглед на заеманата
длъжност и определянето им за ревизиращи
органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата
материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на
Ревизионен доклад № Р-16002418007168-092-001 от
31.05.2019г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се
издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция -
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със
заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният
Ревизионен акт № Р-16002418007168-091-001 от 28.06.2019г. и Ревизионен
акт за поправка на РА № П-16002419115833-003-001/ 08.07.2019г., са издадени
от В.И.И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на К.Г.М. със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16002418007168-020-001 от 22.11.2018г. и от Т.И.Б. на
длъжност главен инспектор по приходите, определен за
ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.
Както Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16002418007168-020-001 от 22.11.2018г., така и РД № Р-16002418007168-092-001 от 31.05.2019г. и РА №
Р-16002418007168-091-001 от 28.06.2019г., поправен с РА № П-16002419115833-003-001/
08.07.2019г. за поправка на РА, са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от
ДР на ДОПК. В случая от представените доказателства се установява, че
подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното
съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени
като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съотв. не са налице основания
да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден
в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на
изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна
част от него.
Ревизионното
производство е образувано в рамките на преклузивния срок по чл.109, ал.1 от ДОПК, като ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. Съставеният
от ревизиращите органи РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити,
при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
По съответствието на
оспорения ревизионен акт с материалния закон:
Ревизионното
производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122
– 124а от ДОПК,
даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка
съотв. на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на
чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1,
т.2 и т.7 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на
ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа, когато до започването на ревизията
не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; когато
са налице са данни за укрити приходи или доходи и когато декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
В нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е
регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по
чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК
е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на
фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи
жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в
тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за
облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на
пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на
доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото
производство със съдебно разпореждане от 25.11.2019г.
В случая, за провеждането на ревизионното
производство по особения ред на чл. 122
- 124 от ДОПК,
ревизиращите органи са приели, че са налице нормативно регламентираните
предпоставки по чл. 122, ал. 1, т.1, т. 2 и т.7 от ДОПК, като в потвърждаващото
РА Решение № 535 от 17.09.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, е възприето и се поддържа единствено
наличието на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК /данни за укрити
приходи или доходи/. Съответно
жалбоподателката оспорва
като необоснован извода на органите по приходите, че определянето на данъчната
основа за ревизираните периоди следва да бъде осъществено по реда на чл. 122, ал.
2 от ДОПК, като твърди, че в хода на проведеното ревизионно
производство, органите на приходната администрация не са доказали при условията
на пълно главно доказване наличието на обстоятелства, сочещи съществуването на
основание по см. на чл.122, ал.1 от ДОПК за определяне на основа за облагане за
установяване на задължения за ДДС и за данъци по ЗДДФЛ, респ. на осигурителния
доход за установяване на задължения за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО – УПФ за
ревизираните периоди.
Констатациите на ревизиращите органи, съгласно изложеното в
обстоятелствената част на ревизионния доклад, на които се основава извода им за
наличието на хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, са обосновани с установеното
в хода на ревизията, че през периода 01.01.2012г. – 31.12.2017г. са извършени
множество парични преводи по личната банкова сметка *** К.М. в Банка ДСК ЕАД,
направени от физически лица за закупуване на строителни материали /основно
цимент/, което обуславя извод, че през същия период М. е получавала доходи от осъществявана
търговска дейност като едноличен търговец, които доходи не са декларирани в ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ.
Съдът
приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват
наличието на предпоставката по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК,
като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 –
чл.124а от ДОПК. Съображенията за това са следните:
От изисканите и представени от Банка ДСК ЕАД данни
/извлечения от банкова сметка *** К.Г.М. – л.318 и сл./, се установява, че по
личната банкова сметка *** К.М., ревизираното лице е получило парични средства
общо в размер на 201 667.90 лева /за 2012г. – 86 547.38лв.; за 2013г.
– 53 024.78лв; за 2014г. – 34 990.44лв.; за 2015г. –
7 075.30лв.; за 2016г. – 19 030лв. и за 2017г. – 1 000лв./, като
паричните преводи /76 броя/ са направени от различни физически лица в периода
от 01.01.2012г. – 31.12.2017г. Като основание на по-голяма част от направените
преводи се сочи „цимент“, а останалите са отразени като „вноски“ или „превод“. Въпреки
няколкократно изпратените до ревизираното лице ИПДПОЗЛ с цел изясняване характера на извършените към
сметката на К.М. в Банка ДСК ЕАД парични транзакции, единственото поддържано от
ревизираното лице обяснение за направените по сметката й парични преводи, е че
се касае за плащания за осъществени от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД и фактурирани доставки
/в което дружество М. работи по трудов договор от м.04.2010г. до м.10.2014г., а
от м.11.2014г. до 05.2017г. е негов управител/. Твърди също така, че фактурите,
удостоверяващи че тези плащания са по доставки от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД, са били надлежно
заведени в счетоводството на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД, като извършилите част от
паричните преводи лица – М.Т., Г.И., П.Д., З.С. и Г.Г., са свързани с фирма
„Тетрабетон“ ООД – получател на доставките по издадените от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД
фактури. За проверка достоверността на тези твърдения на К.М., от страна на
ревизиращите органи са предприети редица процесуални действия по извършването
на проверки и справки, в т.ч в Информационната система на НАП „Справка актуално
състояние на всички действащи трудови договори за периода 01.01.2012г. –
31.12.2017г.“ за „Тетрабетон“ ООД, в ТР, в информационната система на НАП
„Справка за данни от Z отчети на ФУ/ИАСУТД“ за фирма „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД и т.н, в
резултат на които е установено, че твърдяната от ревизираното лице обвързаност
на получените парични преводи по личната й банкова сметка *** „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД
търговска дейност, не се потвърждава - няма данни лицата, превеждали суми по
банковата сметка на К.М. в Банка ДСК ЕАД за закупуването на цимент, да са
свързани със соченото като получател на осъществени от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД
доставки дружество - „Тетрабетон“ ООД; нито че получените парични преводи
представляват преведени суми по фактурирани доставки за продажба на цимент от
„ПЕТ ТРАНС“ ЕООД. Това, както и обстоятелството, че нито от страна на
ревизираното лице, нито от страна на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД, са представени
доказателства за характера на постъпилите по личната банкова сметка *** К.М.
суми, вкл. за основанието за получените плащания от извършилите паричните
преводи лица; не са представени и съпътстващи доставките документи - РКО, ПКО,
разписки, първични и вторични счетоводни документи, договори и др., е
обусловило направения от органите на приходната администрация извод, че по
никакъв начин не е доказано от К.М., че получените по личната й банкова сметка ***еводи,
са плащания във връзка с осъществяваната от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД търговска дейност
и по фактурирани от дружеството доставки на строителни материали. С оглед
предприетите в хода на ревизионното производство процесуални действия за
проверка на твърденията на ревизираното лице, абсолютно необосновано и
неоснователно е възражението на жалбоподателката за допуснати нарушения на
принципите за обективност и служебно начало и за едностранчива преценка на
събраните доказателства. Обективираните в РД констатации изцяло се потвърждават
от заключението на изпълнената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно заключението плащанията, направени в периода 2013г. – 2015г. по
личната банкова сметка *** К.М. в Банка ДСК ЕАД /описани хронологично и по
години от гл.т датата на извършения паричен превод, размера на сумата,
основанието за плащане и лицето – наредител на плащането/, не могат да бъдат
обвързани с търговската дейност на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД /с изключение на четири
парични превода през м. август и м. септември 2013г., извършени от лицето Н.Х.П./
- не се установява получените плащания да са свързани с търговската дейност на
„ПЕТ ТРАНС“ ЕООД и с издадени от дружеството фактури, тъй като имената на
вносителите на сумите по сметката на М. не съответстват на имена на
материално-отговорни лица или получатели на стоки, посочени в издадените от
„ПЕТ ТРАНС“ ЕООД фактури, като в дневниците за продажби на дружеството също
няма отразени фактури с получатели физическите лица, наредили плащанията по
сметката на К.М.. Въпреки предоставената от съда възможност жалбоподателката К.М.
не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че лицата – наредители
на суми по банковата й сметка, са служители на търговци /ЕТ и ТД/ - получатели
по фактурирани доставки от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД.
С оглед на гореизложеното нито в хода на ревизионното
производство, нито в производствата по обжалването на РА /по административен и
по съдебен ред/, са ангажирани каквито и да е било доказателства, че паричните
преводи, направени в периода 2012г. – 2017г. по личната банкова сметка *** К.М.
в Банка ДСК ЕАД, са свързани с търговската дейност на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД и
представляват плащания за извършени от дружеството доставки, съотв. че са
плащания в полза на това дружество.
Констатацията, че през периода 01.01.2012г. – 31.12.2017г. от различни
физически лица са извършени множество парични преводи по личната банкова сметка
*** К.М., в по-голямата си част с основание „за цимент“, които парични преводи
не представляват плащания във връзка осъществяваната от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД
търговска дейност т.е плащания в полза на дружеството по фактурирани доставки,
обуславя извод, че постъпилите по банковата сметка на ревизираното лице суми са
от реализирани от К.М. продажби /основно на цимент/. Продажбите нито са
единични случаи, нито са с инцидентен характер, като системното им извършване в
продължителен период от време сочи, че осъществяваната от К.М. дейност по
продажба на строителни материали и други стоки, е основна икономическа дейност
на лицето по см. на §1, т.3 от ДР на Закона за регистър БУЛСТАТ, извършвана с
цел реализиране на доходи и печалба, поради което следва да бъде квалифицирана
като осъществявана от ревизираното лице търговска дейност по занятие по см. на
чл.1, ал.1, т.14 от ТЗ. Следва да се отбележи и че качеството търговец на
физическото лице не е обусловено от наличието му на регистрация като ЕТ по реда
на ТЗ, а от осъществяваната от него стопанска дейност т.е от характера на
извършваните сделки и услуги. В случая броя и системността на реализираните
сделки /76 парични превода по сметка на К.М. за периода 2012г. – 2017г. общо в
размер на 201 667.90 лева - за 2012г. – 86 547.38лв.; за 2013г. –
53 024.78лв.; за 2014г. – 34 990.44лв.; за 2015г. – 7 075.30лв.;
за 2016г. – 19 030лв. и за 2017г. – 1 000лв., от различни физически
лица за закупуване основно на строителни материали/, не могат да обусловят извод,
че същите са извършвани за обезпечаване на собствени нужди на ревизираното
лице, а не с цел печалба т.е касае се за извършвани търговски сделки по занятие
по см. на чл. 286, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.318, ал.1 от ТЗ, определящи
извършилото ги лице като търговец по см. на чл.1, ал.1 от ТЗ. При прилагането
на чл.11 от ЗДДФЛ и при липсата на основание доходите от реализираните продажби
да се считат за придобити от други лица, доходите следва да се считат за
получени от К.М. на датата на заверяване на банковата й сметка със съответните
суми. Получените от М. доходи от извършваната търговска дейност като едноличен
търговец, не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, съотв. не са обложени по реда
на чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ във вр. с чл.26 от ЗДДФЛ /с оглед предвиденото в закона
облагане и на доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по
смисъла на Търговския закон, но не е
регистрирано като едноличен търговец/, нито има
доказателства за декларирането и облагането с пряк данък на получените по
банковата й сметка суми, което релевира наличието на основанията по чл.122,
ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК за провеждане на
ревизията по особения ред на чл. 122
– 124а от ДОПК.
Както беше посочено съобразно правилото, въведено с разпоредбата на чл.124,
ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК
е подкрепено от събраните доказателства. В случая, въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е опровергана
презюмираната с нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК истинност на направените от
органите по приходите фактически констатации досежно релевантните за
определянето на данъчната основа обстоятелства. Съгласно разпоредбата на
чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа се определя след анализ на
обстоятелствата, регламентирани в чл.122, ал.2, т.1 – т.16, като органът по
приходите следва да разгледа, анализира и да приложи тези от нормативно предвидените
обстоятелства, които биха му позволили да определи основата за облагане по
възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на ревизираното лице,
при съобразяване на основните принципи на облагане, въведени в съответния
материален закон.
В случая, с оглед приетата като
осъществявана от ревизираното лице търговска дейност по занятие като едноличен
търговец, обосновано и правилно е определена данъчната основа за облагане с
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за получените през периода 01.01.2013г.
– 31.12.2017г. доходи от тази дейност. Както беше посочено, по аргумент от чл.
26, ал.7 от ЗДДФЛ, физическите лица извършващи дейност като едноличен търговец,
независимо дали са регистрирани по ТЗ, следва да формират данъчна основа за
облагане по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци. Съгласно
чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен
търговец е формираната по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане данъчна печалба – т.е данъчният
финансов резултат от извършената търговска дейност, като при прилагането на чл.28,
ал.1 от ЗДДФЛ, за определянето на данъчната основа облагаемият доход за
съответната данъчна година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се
лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и на ЗЗО, както и с
внесените в чужбина ЗОО, които са за сметка на физическото лице. Данъчната основа за облагане с годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г., 2014г., 2015г.1 2016г. и 2017г., е
формирана като разлика между определените по реда на чл.122 от ДОПК нетни
приходи /без ДДС/ от установените продажби на стоки и направените разходи. При
прилагането на презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, съдът прима за верни
фактическите констатации на органите на приходната администрация досежно
основанието и размера на получените от К.М. по личната й банкова сметка *** –
приходи от извършвана от ревизираното лице търговска дейност по занятие по см.
на ТЗ /търговски продажби/, в размер на: за 2012г. –
86 547.38лв.; за 2013г. – 53 024.78лв.; за 2014г. –
34 990.44лв.; за 2015г. – 7 075.30лв.; за 2016г. – 19 030лв. и
за 2017г. – 1 000лв., Правилно ревизиращите органи не са отчели като
приходи сумите по четирите парични превода, постъпили по личната банкова сметка *** К.М. през м.
август и м. септември 2013г., извършени от лицето Н.Х.П.,
с посочено основание за плащането ф-ра № 809/ 15.08.2013г., ф-ра № 815/
19.08.2013г.; ф-ра № 818/ 21.08.2013г. и ф-ра № 842/ 24.09.2013г., които
фактури, съгласно заключението на изпълнената по делото ССчЕ, документират
продажбата на цимент и са издадени от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД на „Аркус Строй“ ЕАД,
като в счетоводството на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД посочените фактури са отразени като
приход, а плащанията по тях са осчетоводени по сметка 501 „каса“. Доколкото ревизираното
лице не е представило изисканите с ИПДПОЗЛ документи относно произхода на
стоките – предмет на последващите продажби и процента на надценката, с която са
търгувани стоките, за нуждите на определяне на данъчната основа са събрани
данни за реализирана печалба от други лица, упражняващи същата или подобна
дейност /търговия със строителни материали без стационарен обект/. Органите по
приходите са приели като съпоставима дейността на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД, което
дружество К.М. управлява и представлява през част от ревизирания период. Въз основа
на извършен анализ на данните от подадените ОПР на „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД от гл.т на
декларирани приходи от продажба на стоки и балансова стойност на продадените
активи /стоки/ за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., е определено осреднено
съотношение между разходите и приходите – 95.42%, което е послужило за
определяне на отчетната стойност на продадените от К.М. строителни материали и
други нехранителни стоки, съотв. размера на направените разходи за закупуване
на продадените стоки. Въз основа на
определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа за облагане, като разлика
между нетни приходи от продажба на стоки и приетата отчетна стойност на
продадените стоки, след приспадане на основание чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ на
дължимите ЗОВ, е формирана годишната данъчна основа за доходи от търговска
дейност на ЕТ и съотв. е изчислен дължимия данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, като
правилно по отношение на К.Г.М. са установени задължения за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2013г. в размер на 157.28 лева и лихва в размер на 82.40 лева, на основание
чл.175 от ДОПК и за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. в размер на 239.86 лева и
лихва в размер на 101.32 лева, на основание чл.175 от ДОПК.
Доколкото е установено, че за периода 01.01.2012г. – 31.12.2017г., ревизираното лице К.М. е осъществявало независима икономическа дейност, квалифицирана като упражнявана търговска дейност - извършвани по занятие търговски сделки /продажби на стоки/, правилно органите на приходната администрация са приели, че са налице реализирани доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС и не попадат в обхвата на освободените доставки и съотв. за които се дължи ДДС, независимо, че лицето няма регистрация по ЗДДС. От доказателствата по делото се установява, че К.М. е формирала облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗДДС към 31.12.2012г. в размер на 86 547.38лв. за последните 12 последователни месеца считано за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. /получени 24 броя парични преводи от различни физически лица, основно за цимент/. До 14.01.2013г. К.М. е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС и съотв. в срок до 28.01.2013г. да бъде издаден акт за регистрация по ЗДДС на лицето. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС /в приложимата редакция/, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Следователно ревизираното лице дължи ДДС за извършените след 14.01.2013г. облагаеми доставки на стоки, въз основа на определената по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчна основа. Доколкото към 30.06.2014г. основанието за задължителна регистрация е отпаднало /оборотът за последните 12 месеца преди текущия е спаднал на 49 931.21 лева/, се следва определяне на задължения за ДДС за данъчните периоди от 15.01.2013г. до 30.06.2014г. С оглед въведената с разпоредбата на чл.160, ал.6 от ДОПК забрана със съдебното решение ревизионният акт да се изменя във вреда на жалбоподателя, се следва определянето на задължения за ДДС за възприятия от ревизиращите органи период - от 29.01.2013г. до 30.06.2014г., възлизащи в общ в размер на 12 370.38 лева и лихва в размер на 7 164.90 лева, на основание чл.175 от ДОПК във вр. с чл.1 от ЗЛВДТДПДВ. Необходимо е да се отбележи, че и при определяне на данъчната основа за облагане с ДДС и съотв. при установяването на размера на задълженията за ДДС за данъчен период м. август 2013г. и м. септември 2013г., не са включени постъпилите по банковата сметка на К.М. суми, за които е констатирано, че представляват плащания по фактурирани и осчетоводени доставки от „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД по ф-ра № 809/ 15.08.2013г., ф-ра № 815/ 19.08.2013г.; ф-ра № 818/ 21.08.2013г. и ф-ра № 842/ 24.09.2013г.
По отношение установените с обжалвания РА задължения за ЗОВ: Фактическите
констатации и направените въз основа на тях правни изводи за наличието на
такива задължения са обосновани с обстоятелството, че ревизираното лице
системно с цел печалба, за периода 2012г. – 2017г., е извършвало стопанска
дейност, която независимо от липсата на регистрация, се приравнява на дейност
на едноличен търговец. Безспорно установеното в хода на ревизията, че през
процесните периоди задълженото лице е получавало приходи от стопанска дейност
като едноличен търговец без регистрация /търговска дейност по занятие/, налагат
извода, че същото по смисъла на 5, ал.2 от КСО е самоосигуряващо се лице -
физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя
сметка. При това положение на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО ревизираното
лице попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради
общо заболяване, за старост и за смърт. Според разпоредбата на чл.6, ал.8
/предишна ал. 7/ от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1,
2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен
осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода,
определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година. Предвид разпоредбата на чл.127, ал.1 от КСО ревизираното
лице дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен
фонд - лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд
"Пенсии" на държавното обществено осигуряване се осигуряват за фонд
ДЗПО – УПФ, като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се
дължат осигурителни вноски за ДОО. Окончателният размер на месечния
осигурителен доход за лицата се определя за периода, през който е упражнявана
трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в
справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък
от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен
осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените
лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и
за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд
"Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са
избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната
декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между
декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на
ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите,
върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на
чл.33 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани,
поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на
НЗОК /чл.29, ал.3 от ЗЗО/. Здравноосигурителните вноски за ЗЛ са дължими на
основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО – върху месечен доход, който не може да бъде
по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се
лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от
дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по
реда на чл.6, ал.9 /предишна ал.8/ от КСО.
При тази нормативна регламентация следва извода, че за ревизирания период /2013г.
– 2017г./, К.Г. е дължала ЗОВ като самоосигуряващо се лице на основание
осъществяваната дейност като едноличен търговец, за месеците, през които е
осъществявана тази дейност. Правилно ревизиращите органи са приели, че
доколкото от една страна от м.11.2014г. до 05.2017г. К.Г. се е самоосигурявала
чрез „ПЕТ ТРАНС“ ЕООД, а от м.06.2017г. до м.05.2018г. – чрез „КРАМАР ЕКСПОРТ“
ЕООД, върху минималния осигурителен доход за всички осигурителни случаи, а от
друга страна размерът на доходите в периода м.11.2014г. – м.12.2017г., за
месеците, през които К.М. е осъществявала дейност като ЕТ, не превишават
минималния осигурителен доход, върху който лицето се е осигурявало за всички
осигурителни случаи, се следва определяне на задължения за авансови ЗОВ единствено
за м. януари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. септември, м.
ноември и м. декември на 2013г. и за м. януари, м. март и м. октомври на 2014г.
/месеците, в които задълженото лице е упражнявало дейност като ЕТ, без да е
декларирало и внесло ЗОВ/. Размерът на задълженията за ЗОВ /авансови и по
годишно изравняване/ са определени въз основа на минималния месечен
осигурителен доход съгласно ЗБДОО, възлизащ на 420лв. месечно за 2013г. и за 2014г.,
като дължимите осигурителни вноски за ДОО са в размер на 12.8%, за ЗО – 8% и за
ДЗПО-УПФ – 5%. Съответно правилно с обжалвания РА по отношение на К.Г. са
установени задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2013г. в общ размер на
483.84 лева и лихва в размер на 289.21 лева; за вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за
2014г. в общ размер на 161.28 лева и лихва в размер на 82.42 лева; за вноски за
ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица
за 2013г. в общ размер на 189 лева и лихва в размер на 112.97 лева;
за вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи
се лица за 2014г. в общ размер на 63 лева и лихва в размер на
32.19 лева; за вноски за ЗО за
самоосигуряващи се лица за 2013г. в общ размер на 302.40 лева и
лихва в размер на 180.78 лева и за вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за 2014г. в общ размер на
100.80 лева и лихва в размер на 51.51 лева. Съответно установеното в хода на
ревизията, че част от авансовите ЗОВ за 2015г. са направени след сроковете по
чл.57, ал.4 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, са обусловили определянето на
задължения за лихви върху вноски за ДОО
за самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на 1.14 лева; за
лихви върху вноски за ДЗПО – УПФ за
самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на 0.82 лева и
за лихви върху вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица за
2015г. в размер на 1.31 лева, на основание чл.175 от ДОПК във вр. с чл.113 от КСО и съотв. чл.107 от ЗЗО.
С оглед на гореизложеното съдът приема, оспореният Ревизионен акт №
Р-16002418007168-091-001/ 28.06.2019г., поправен с Ревизионен акт за
поправка на РА № П-16002419115833-003-001/ 08.07.2019г., с който в потвърдената
с Решение № 535 от 17.09.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив част
по отношение на К.Г.М. са установени данъчни и
осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, е правилен и
законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на
жалбоподателката К.Г.М. следва да бъде възложено заплащането на разноски за
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено по реда на чл.8, ал.1, т.4
от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във
вр. с чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК, в размер на 1 195 лева.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.160, ал.1 от ДОПК
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.М. ***,
против Ревизионен акт № Р-16002418007168-091-001/ 28.06.2019г., поправен с Ревизионен акт №
П-16002419115833-003-001/ 08.07.2019г. за поправка на РА, издаден от В.И.И. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т.И.Б. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в потвърдената с Решение №
535 от 17.09.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП част, с която по отношение на К.Г.М. са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за просрочие към
тях, изчислени към 28.06.2019г., както следва: за Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2013г. в размер
на 157.28 лева и лихва в размер на 82.42 лева; за Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. в размер
на 239.86 лева и лихва в размер на 101.32 лева; за Данък върху добавената
стойност общо за периода 29.01.2013г. – 30.06.2014г. в размер на 12 370.38
лева и лихва в размер на
7 164.90 лева; за вноски за ДОО за
самоосигуряващи се лица за 2013г. в размер на 483.84 лева и лихва
в размер на 289.21 лева; за вноски за ДОО
за самоосигуряващи се лица за 2014г. в размер на 161.28 лева и
лихва в размер на 82.42 лева; за лихви върху вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на 1.14
лева; за вноски за ДЗПО – УПФ за
самоосигуряващи се лица за 2013г. в размер на 189 лева и лихва в
размер на 112.97 лева; за вноски за ДЗПО
– УПФ за самоосигуряващи се лица за 2014г. в размер на 63 лева и
лихва в размер на 32.19 лева; за лихви върху вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за 2015г. в размер на
0.82 лева; за вноски за Здравно
осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2013г. в размер на
302.40 лева и лихва в размер на 180.78 лева; за вноски за Здравно осигуряване за самоосигуряващи се
лица за 2014г. в размер на 100.80 лева и лихва в размер на 51.51
лева и за лихви върху вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица
за 2015г. в размер на 1.31 лева или общо данъчни и
осигурителни задължения в размер на 14 067.84лв. и лихви за просрочие към тях в
общ размер на 8 100.99лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА К.Г.М. ***, ЕГН **********, да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната
агенция за приходите сумата от 1 195 /хиляда сто деветдесет и пет/ лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: