Присъда по дело №4483/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 67/16.04.2025 г. по НОХД 4483/2024 г. по описа на РС-Б..
Производството по делото е образувано въз основа на по обвинителен акт на прокурор при БРП, с
който подсъдимият С.П.С. -ЕГН - **********,е обвинен в това,че на 30.05.2024 г.,
*****************, в посока към бл. *** е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка “ Ф.П.” с ДК№ * **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда -1,17 (едно
цяло и седемнадесет) на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство - “Алкотест
Дрегер -7510 “, с фабр. №ARPM-0791, след като е бил осъден с влязло в сила определение за
деяние по чл.343Б, ал.1 от НК, по НОХД №2498/2020 г. по описа на Районен съд- гр. Б., влязло в
сила от 07.07.2020 г. - престъпление по чл.343Б, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Пред съда производството по делото протече по общия ред.
В съдебно заседание представител на БРП поддържа обвинението. Счита,че за постигане целите на
наказанието на чл.36,ал.1 НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер на 1
година лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване, както и да се наложи
наказанието глоба в размер на 1000 лв., а същи наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 2 години, като на основание чл. 59 НК, да се приспадне времето, през което СУМПС му е
отнето по административен ред.
Защитникът на подсъдимия адв.В. настоява за оправдаване на подсъдимия, като излага аргументи
за настъпила реабилитация по право по осъждането по НОХД №2498/2020 г. по описа на Районен
съд- гр. Б.,което предпоставя обективна несъставомерност на деянието по чл.343б,ал.2 НК.
Защитникът моли съдът да съобрази и възраженията, свързани с нарушаване правото на защита,
съставляващо съществено процесуално нарушение, допуснато в досъдебна фаза и систематизирани
в контекста на допуснато в АУАН разминаване и противоречивост при фиксиране на точния час на
проверката на водача на дата 30.05.24 г.,както и за съществували на 30.05.24 г. основания от
субективно естество,реално препятствали водача Ст. да се яви в указания му в талона за
медицинско изследване 45-минутен срок за даване на кръв за химичен анализ в УМБАЛ-Б..
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. При предоставената му лична
защита заявява,че се присъединява към защитната аргументация на адв.В.. В последната си дума
подсъдимият настоява съдът да го признае за невиновен.
Съдът след цялостна проверка и индивидуален и комплексен анализ на доказателствата и
доказателствените източници, следвайки строго очертания от процесуалните норми и принципи в
чл.13 и чл.18 НПК път, формира следните фактически изводи за релевантните обстоятелства
Със споразумение по НОХД №2498/2020г. по описа на Районен съд- гр. Б., влязло в сила от
07.07.2020г. С. Ст. е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, като
на осн. чл. 66, ал. 1 от НК същото е отложено за срок от 3 /три/години.Било му наложено
кумулативно наказание глоба в размер на 190 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 /една/ година за деяние по чл. 343Б, ал.1 от НК. Видно от отразяванията в справката за съдимост,
наказанието глоба е изпълнено на 06.10.2020 г., а съгласно писмо изх. №пр.357/2020 г. от 03.06.2021
г. на РП-Б., на 21.05.2021 г.е изтърпяно наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 година.
Спрямо това осъждане на С. Ст. на 07.07.2023 г. е настъпила реабилитация по право по см. на
чл.86,ал.1,т.1 НК.
За времето от 07.00 часа до 19.00 часа на 30.05.2024г. свидетелите П.Д. и П.И. полицаи при 04 РУ
на МВР- Б. били на работа в района на комплекс „М.Р.“ в гр. Б.. Около 11.05 часа по ул.“В.“ до
бл.*** свидетелите спрели за проверка лек автомобил „Ф.П.” с ДК№ * **** **, който видимо
криволичел в траекторията на движение. При проверката се оказало ,че автомобилът се управлявал
от подсъдимия С. Ст., а е собственост на баща му П. Ст.. Поради това ,че подсъдимият Ст. излъчвал
мирис на алкохол и не можел да структурира ясно и логически отговори на поставените му
въпроси от контролните длъжностни лица, св. Дж. изпробвал подсъдимия Ст. за алкохол с Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен № ARPM- 0791, който е отчел 1,17% промила алкохол в кръвта му. На
подсъдимия Ст. е бил издаден талон за кръвна проба №112826 и 7 броя холограмни стикера с
№*******, като му били разяснени и последиците на чл.6,ал.10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, а именно,че концентрацията на алкохол в кръвта ще
се приеме за установена въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта при неявяване в определения срок на посоченото място или
1

при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Този
факт се извлича и от съдържанието на връчения му срещу подпис Талон за изследване №112826 от
30.05.2024 г., със съдържание, съответстващо на предписаното в чл.6,ал.6, т.2 Наредба № 1 от 19
юли 2017 г.,в което бил фиксиран и срокът за явяване в ЦСМП-УМБАЛ Б.- 45 минути от
връчване на талона.
На подсъдимия Ст. бил съставен и акт за установяване на административно нарушение, cep.GA с
№662401/30.05.2024г. за извършено административно нарушение по см. на чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП, като
в акта са отразени датата и часа на приключване на проверката с дрегер -30.05.2024 г. в 11.10 ч.
Поради технически проблем- прекъсване на служебния таблет, на който е генериран АУАН, е
отразен по-късен час -11.21 ч. на управление на МПС от С. Ст. до спирането му за проверка.
Именно в 11.21 ч. е издаден от служебния таблет посоченият АУАН, като моментът на спиране на
водача Ст. за проверка е в 11.05 ч. на 30.05.2024 г.
По делото е назначена комплексна техническа и съдебно-оценителна експертиза,според която л.а.
марка и модел „Ф.П.“ с рег. №******* е с пазарна стойност към дата 30.05.2024 г.в размер на 1250
лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събраните в хода на досъдебното и
съдебното производство доказателства и доказателствени средства, оценени като обективни
резултати от приложените доказателствени способи, които проверени и анализирани в тяхната
взаимна връзка и обусловеност съдът преценява като последователни, съдържателно и
информационно безпротиворечиви, а именно: обясненията на подсъдим –л.105-л.107 от съдебното
производство;Свидетелските показания на П.Д. Дж. –л.97-л.99 от съдебното производство, както и
прочетените по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.1 НПК показания от ДП – л.34,на П.И.И. – л.98-
99,както и прочетените показания по чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.1 и т.2 НПК от ДП-л.99-л.100;на Д.П.К. –
л.100, както и прочетените по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 НПК – л.33 от ДП, Глоба с Фиш от
30.05.24 г. №2959207, съставена на С. Ст., Експертно решение №91209 154 от 10.09.2024 г.,, въз
основа на което Ст. Ст. е с призната 80 % ТНР – л.93 , АУАН серия GA №662401, издаден на С. Ст.
за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП- л.8 от ДП; Талон за изследване №112826 –л.9 от ДП;ЗППАМ
№324-3292-000***, издадена на осн. чл.171,т.1,б. „б“ ЗДвП –л.13, Справка за нарушител водач –
л.18-Л.19 от ДП, комплексна техническа и оценъчна експертиза – л.37-л.45 от ДП; Заповед
№8121з-329/22.03.22 г. за определяне техническите средства за извършване на проверка за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта,издадена от министър на МВР,-Л.50 от ДП;,
Списък на преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха – л.51 от ДП; Талон от
квитанция Сектор „ПП“ ОДМВР-Б. – л.53 от ДП;мотивирана резолюция – л.55,справка за
нарушител водач – л.56-л.57, справка относно собствеността на л.а. с рег. №******* –л.58,
удостоверение за наследници, препис извлечение от акт за смърт – л.61-л.63 от ДП;докладни
записки, справка за съдимост и др. относими писмени доказателства.
Предвид времевото отстояние между събитието на деянието 30.05.2024 г.,. и настоящия момент,
следва да бъдат отчетени обективно настъпилите съдържателни промени в показанията на
изброените свидетели в хода на съдебното следствие П.Дж., П.И., Д.К., предвид естествената
дезактуализация на спомена с изминалата почти една календарна година и динамиката и
мащабността на контролната дейност на свидетелите, несъмнено предпоставяща смесване на факти
от сходни случаи. Факторът изминало време обяснява съдържателните непълноти и неточности и
пресъздаването единствено на основни, общи факти, за деянието и основните моменти от
проверката на водача С. Ст. на 30.05.24 г. Следва да се отчете,че настъпилите съдържателни
промени в спомена на свидетелите съдът отдава изцяло на въздействието на неблагоприятнип
фактор- изминало време и естественото свойство на човешката памет да бъде селективна по
отношение на отделни факти от миналото; естество на професионална ангажираност и
закономерно свързаното разместване на фрагменти от сродни случаи в спомените,в т.ч. опита на
свидетелите при възпроизвеждане, да възстановят непълния и неточен спомен с логически
съждения и предположително адаптиране на отделни факти. Независимо от изложеното
непълнотите и частичните несъответствия по детайлите в разказа на разпитваните в съдебно
следствие свидетели съдът компенсира с техниката на чл.281,ал.4 НПК, вр.чл.281,ал.1,т.1 и/или 2
НПК, предвид което показанията им във варианта от съдебна фаза ще бъдат обсъдени като
смислово и логическо единство с депозираните от изброените свидетели показания в досъдебна
фаза.
2

Съдът намира за несъмнено установена фактическата констатация, че подсъдимият С.П.С. на
30.05.2024 г. е управлявал лек автомобил, марка "Ф.П.", с рег. № ****** **, движейки се в гр.Б., к-с
„М.Р.“ по ул.“В.“ до бл.*** в посока към бл.***. Тази фактическа констатация намира логична
опора в показанията на свидетелите П.Д. Дж. и П.И.И.. Съдът намира,че чрез преките зрителни
впечатления, последователно изложени в показанията на свидетелите Дж. и И. се доказват
обстоятелства, представляващи съществени части от събитието на конкретното деяние.
Изводимите от показанията им факти съдът намира за правдиви, безпротиворечиви и
информативни. И двамата свидетели Дж. и И. съобщават по хармоничен и единен начин основните
моменти от събитието на изследваното деяние, очертавайки моментите, непосредствено
предшестващи проверката на водача Ст. и отчитайки като особеност криволичене на управлявания
от подсъдимия лек автомобил, марка "Ф.П.", с рег. № ****** **, в гр.Б., к-с „М.Р.“ по ул.“В.“ до
бл.***. Показанията на двамата свидетели Дж. и И. са логически завършени, и добросъвестни и
при очертаване самия развой на проверката и външно манифестираното поведение на водача
Ст.,като последният при спирането му направил силно впечатление на служителите с липсата на
адекватен речеви процес при зададени му въпроси и,особеностите на състоянието му,свързани с
мирис на алкохол. Последното наложило тестване с дрегер до отчитане на пробата от техническото
средство“Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. №ARPM 0791-1,17 промила в издишания въздух в 11.10
ч. на 30.05.2024 г.
Непълнотите в показанията на св.П. И., относно липсата на спомен, дали актът е написан на ръка
или чрез апарат,както и отсъствие на конкретен спомен за прекъсването на служебния таблет /в
съпоставка с показанията от досъдебна фаза/, вторично възникнали в процеса на изминалото време
и динамичната и мащабна контролна дейност, не следва да се абсолютизират. И това е така, т.к.
същите не засягат информативността и логичната им завършеност. На следващо място, неговите
показания не могат да бъдат оценявани изолирано, а в хармоничната им връзка и логична
последователност със съобщеното от присъствалия в екип с този свидетел – св.Дж.. И двамата
свидетели при разпита им в досъдебна фаза са откроили, че макар и отчитането на пробата алкохол
с дрегера да е завършило в 11.10 ч., в АУАН е отразен по-късен момент на спиране на автомобила
за проверка,а именно 11.21 ч., вместо действителния такъв -11.05 ч. поради техническа причина-
срив / прекъсване на експлоатираното устройство –служебен таблет, чрез който е съставен и
генериран АУАН. И двамата свидетели при разпита им в о.с.з. на 16.04.25 г., категорично
потвърдиха,че на подсъдимия е проведено изрично разяснение, относно необходимостта да се яви в
рамките на 45 минути в ЦСМП при УМБАЛ-Б. и да предостави кръв за химичен анализ, както и че
надлежно му е обяснено, че при несвоевременно предоставяне или отказ от предоставяне на кръв,
за меродавни при реализиране на отговорността ще се приемат показанията от проверката с дрегер.
На коментираните непълноти в детайлността на спомена на св.П.Дж. и св.П.И. в съдебна фаза, не
бива да се залага като на източник на недоказаност на извършеното в обективната реалност
тестване с техническо средство дрегер по реда на чл.3,ал.1 НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози и изготвения и връчен на лицето талон съгласно чл.3,ал.2 от Наредбата.
Впрочем в наредбата не се и съдържа изискване за подробно и детайлно устно разясняване на
последиците от неспазване на срока за явяване , респ.последиците при отказ от пробовземане за
химичен анализ, извън рамките на лимитираното с чл.6,ал.6 от Наредбата изискване за връчване на
водача на талон за изследване, с детайлно определено в него съдържание, което в настоящия случай
е изпълнено с връчения срещу подпис талон за изследване на водача Ст..
Ето защо и евентуални вторично настъпили непълноти относно точното съдържание на устното
разяснение,направено от контролните длъжностни лица на водача Ст., респ. относно причините за
разминаванията във вписания в АУАН час на отчитане с дрегер и час на спиране на водача за
проверка в АУАН, нямат качествено влияние върху заключението, че тестването е проведено в
съответствие с изискванията на НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 г.Все в този контекст несъмнен и
устойчив е изводът на съда,че както по време на тестване с дрегер, така и след връчване на талона
за изследване Ст. е бил наясно със съдържанието и последователността дейности и мерки в
рамките на всяка процедура, в т.ч. и с последиците на чл.6,ал.10 от Наредбата. Според цит. норма
концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случай на неявяване в определения
срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване
на проби за изследване.
3

Производният характер на показанията на свидетеля Д.К., мл.инспектор в 04 РУ-Б.,не ги лишава от
доказателствена стойност. Производните доказателства са предназначени не само да заместят
първичните, когато последните са недостъпни, но така също и да послужат за проверка на
първични доказателства.
Показанията на Д.К. пресъздават собствената му осведоменост за фактическата картина на
инкриминираното деяние- проверката на подсъдимия –водач на 30.05.2024 г. от контролните
длъжностни лица,състояла се на ул.“В.“ до бл.*** , тестването му с техническо средство дрегер и
отчетената алкохолна концентрация в издишания въздух 1,17 промила, съчетани с неявяване на
водача в законустановения срок в УМБАЛ-Б. за предоставяне кръвна проба за химическо
изследване и последващите действия –издаване на ЗППАМ №24-3292-00015/31.05.2024 г. на
осн.чл.171,т.1,б.“б“ ЗДвП.Предвид изложеното съдът оценява показанията му като достоверни и
оформящи хармонична и логична система от факти със съобщеното в изложенията на св. Дж. и
св.И..
Осъществяването на проверката и резултата от нея се установява и от приобщените по делото
писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение серия GA.№662401
от 30.05.2024 г. по чл.5,ал.3, т.1,пр.1 ЗДвП,талон за изследване №112826, връчен на водача С. Ст. в
12.10 ч.на 30.05.2024 г. с указание на необходимостта да се яви до 45 мин. в ЦСМП към УМБАЛ Б.
и разяснение на последиците на чл.174,ал.3 ЗДвП.Видно от Заповед №8121з-329/22.03.2022 г./л.50
от ДП/ техническото средство“Алкотест Дрегер 7510“ е утвърдено средство за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а използваният “Алкотест Дрегер 7510“ с
фабр. №ARPM 0791 е преминал периодична проверка на 05.03.2024 г.
Съдът кредитира и като качествено обоснована и изготвена в рамките на професионалната
компетентност на вещите лица комплексната техническа и съдебно-оценителна експертиза,според
която л.а. марка и модел „Ф.П.“ с рег. №******* е с пазарна стойност към дата 30.05.2024 г.в размер
на 1250 лв.
Писмените документи, а и гласните доказателствени източници, обективират, че
проверката,свързана с установяване концентрацията на алкохол в кръвта е извършена с
техническо средство, съобразно нормативното предписание на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози.
В издадения акт за установяване на административно нарушение е посочено техническото средство
(алкотест дрегер), индивидуализирано с номер, и е вписан издаденият на подсъдимия талон за
изследване, съответстващ на приложения по делото. В талона за изследване по идентичен начин е
индивидуализирано използваното техническо средство, отразен е показаният резултат – 1.17
промила, като върху този документ подсъдимият се е подписал. Съгласно разпоредбата на чл. 3а от
Наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух
и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или
с медицинско и химическо лабораторно изследване, само в ситуация, в която лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на
техническото средство или теста; физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест. При такава ситуация, пред която сме изправени и в
настоящия случай, подсъдимият сам и по своя воля е стеснил доказателствените параметри на
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта до отчетения резултат от техническото
средство- алкотест дрегер. При наличие на оспорване на резултата от предходно направената
проверка с техническо средство, съчетано със съдействие в условия на доброволност за
предоставяне на съответна кръвна проба за медицинско химическо лабораторно изследване,
достоверен би бил резултатът от химическото изследване, който би игнорирал този от дрегера. Тук
следва да се отбележи,че самата Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,нормираща
надлежния ред за установяване на алкохолна злоупотреба, сама установява доказателствената
тежест на оспорващата резултата /в диапазон от 0.5- 1.2/ промила от дрегера страна, която не може
да се зачете за изпълнена с едно твърде широко и произволно общо позитивно намерение за
предоставяне на кръвна проба, нито с всеки неблагополучен/или несвоевременен опит за
съдействие на водача чрез закъснялото му явяване в мястото за извършване на медицинско
изследване.В чл. 6,ал.6,т.2 от Наредба № 1/2017 г. стриктно е нормирано,че контролният орган
4

връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва:срока на явяването - до 45
минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира
мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване
и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване.
Това изискване в случая е надлежно изпълнено с оглед мястото на установяване на деянието -на
територията на Община Б. - к-с „М.Р.“ по ул.“В.“ до бл.***, където се намира и ЦСМП на УМБАЛ-
Б..
Ето защо, не всеки опит за съдействие чрез предоставяне на кръвна проба следва да се отчита като
релевантен да разшири доказателствения стандарт за установяване степента на алкохолната
интоксикация на водача на МПС,а само притежаващия предписаната в чл.6,ал.6,т.2 Наредбата
своевременност /45 мин. при нарушение на територията на населеното място /,която
своевременност е възложена в изцяло суверенната и самостоятелна организация на усилията на
оспорващия резултата от дрегера водач. Последният извод следва още и от ограничителното
тълкуване на предписанието на чл.7,ал.1 от Наредба № 1/2017 г. ,съгласно което единствено когато
с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, полицейски орган
съпровожда лицето до мястото за извършване установяване с доказателствен анализатор или на
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. В
случая предвид отчетената алкохолна концентрация в издишания въздух под прага от 1.2 на хиляда
по отношение на водача Ст., за контролния орган не е съществувало изискване да прояви
ангажираност във вр. с подобряване на перспективите за своевременна транспортабилност на
водача Ст., за да упражни този водач своевременно правото си на оспорване по арг. на чл.3а, т.2 от
Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Санкцията по отношение на неявяването на водача в
указания в талона за медицинско изследване срок – в случая 45 минути, скрепена с фингирано
приемане за достоверен резултата,отчетен с дрегера, също е възведена ясно и недвусмислено с
чл.6,ал.10 от Наредбата, който гласи, че концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз
основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Т.е. неявяването в определения
срок на посоченото място е напълно еквивалентна и равноценна по тежест на настъпващите
правни последици алтернатива с хипотезата на изричен отказ за даване на проби за изследване,като
и в двата случая „надлежният ред“ по арг. на препращата материална норма на чл.343б,ал.2 НК
доказателствено се ограничава / „преклудиура“ чрез приемане за меродавно установяването с
дрегер. Ирелевантни в тази ситуация са изтъкнатите от защитата фактори от субективно
естество,като лишаването на водача от възможността самостоятелно да се придвижи,
управлявайки МПС, ситуационната липса на парични средства,позволяващи му да организира
транспорта си по друг начин, респ. отдалечеността на трети лица от мястото, където се намира той
или мястото за медицинско изследване. Ето защо възражението на защитника в тази връзка почива
не на конкретно допуснато нарушение на „надлежния ред“,изчерпателно систематизиран в стройна
система от формални правила и изисквания на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,а
прокламира идеи, насочени към изкуствено адаптиране на едно твърде широко, правоизключващо
отговорността възражение, подчинено на прагматичния персонален интерес от цялостно
оневиняване на подсъдимия. Това възражение обаче е лишено от съпътстващо логическо
аргументиране в контекста на допуснато нарушение на конкретно правило на Наредба № 1/2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, което да покаже базиса, на който е основано,предвид което съдът го
класифицира към предназначените да подпомогнат единствено ресурсно успеха на
нереалистичната от гледище на събраните доказателства защитната позиция.
Настоящият съд цени дадените обяснения на С. Ст., в преобладаващата им част - относно липса на
консумация на алкохол непосредствено преди управлението на МПС в светлината на ефикасно
средство за защита срещу обвинителната теза. Начинът, по който обвиняемият/подсъдимият
реализира своя процесуален статус, включително избора му за устно предоставяне на информация
за събитието на деянието, отказа му към самоидентифициране с извършителя на вменяваното му
5

деяние,е част от свободното му усмотрение, свързано с упражняване правото на защита.
Подсъдимите нямат задължение да бъдат съпричастни към установяване на истината, за това и
техните обяснения не притежават предустановена сила на логическо доказателство за невинност.
Причините за изявената позиция на пълно отрицание на фактите от обвинението от страна на С.
Ст., в съчетание със заявените временни интерпретации за проявено тенденциозно и персонално
негативно отношение от контролните длъжностни лица/освен че това процесуално поведение е
негово неотменимо право/, е възможно да са много и различни, включително свързани с оглед
професионален съвет на защитника или с прагматичен интерес,продиктуван от възможностите за
пълно избягване на наказателна отговорност. Фактическите изводи на съда относно алкохолната
интоскискация на Ст. при управление на МПС на процесната дата 30.05.2024г. не е възможно да
бъдат опровергани чрез обясненията на подсъдимия. Обясненията на подсъдимия разкриват
избирателно излагане на фактология, в аспекта на организирания му прагматичен защитен интерес.
И това е така, т.к.обясненията на подсъдимия в преобладаващата им част са забележително
схематични, на моменти алогични и белязани от подчертана склонност за благоприятстващо
положението му адаптиране на фактология /напр. предходното му реабилитирано осъждане по
НОХД 2498/2020 г. по описа на БРС било в резултат на злоумишлен почин и тенденциозна
инициатива на спрелите го за проверка полицейски служители; че както преди 4 години,така и към
30.05.24 г.подсъдимият не консумирал изобщо алкохол от здравни съображения и пр./
На следващо място обясненията на подс.Ст. съдът оценява и като особено фрагментирани и
хаотични. Подсъдимият посочи,че от 23 г. стопанисва павилион в ж.к. „М.Р.“,бл.*** за продажба на
зеленчуков разсад, т.е. развива търговска дейност и притежава финансова самостоятелност на
самоосигуряващо се лице.Но на този фон алогична в процесуален план остава съобщената от него
недобра случайност,проявила се именно на дата 30.05.24 г., свързваща се с липса на минимум
парични средства, които поне биха му позволили да организира транспорт в границите на
населеното място до УМБАЛ-Б..
Изложеното предопределя извод за защитно фокусиране единствено върху свръхзначимите за
защитната теза факти-а именно,че не е консумирал алкохол поради тенденцията на издигане на
здравното благосъстояние като водещ приоритет, че проверката била една самоцелна и
тенденциозна самоинициатива на контролните органи,че подсъдимият не разполагал дори с дребна
сума пари, за да осигури своевременност на транспортирането си на дата 30.05.24 г. до УМБАЛ-Б..
Единственият значим фрагмент в обясненията му,който заслужава акредитация с доверие,е ,че
тествалите го с дрегер полицейски служители надлежно са му разяснили,че при липса на
своевременно явяване в рамките на 45 мин. в ЦСМП при УМБАЛ-Б.,за меродавни ще се приемат
показанията,отчетени с дрегера. /бел. л.106, абзац последен/
Независимо от изложеното следва да се има предвид,че предметът на доказване се идентифицира
със съвкупността от обстоятелства и факти, чието пълноценно установяване в обсега на
консолидираната фактическа и правна обвинителна теза е предпоставка за правилно решаване на
делото.
Ето защо, не следва да се игнорира,че общият законов коректив на чл. 102 НПК добива конкретно
съдържание едва в рамките на конкретния наказателен процес.Следователно конкретизацията на
предмета на доказване се извършва от една страна на базата на материално-правната
квалификация, по която е повдигнато обвинението в случая по чл.343б,ал.2 НК, в т.ч. и чрез вярна
правна оценка на съществуването на всеки един нормативен белег и, от друга на конкретиката на
фактите по случая.
Настоящият състав намира за недоказана претендираната с обвинението предходна криминална
активност, свързана с минало осъждане на дееца за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, която да
обуслови съставомерност на настоящото деяние по предявената квалификация по чл.343б,ал.2 НК.
Независимо от това, настоящият съд приема,че извършеното от подсъдимия Ст. деяние покрива
състава на друга форма на противонормена дейност – административно нарушение по
чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП.
Изложеното изначално лишава обвинението от легитимна материално-правна опора по
чл.343б,ал.2 НК. Посочената квалификация предвижда като задължителен конститутивен елемент
–призната с осъдителен съдебен акт предикатна дейност,субсумираща се по чл.343б,ал.1 НК.
Следователно, недоказаността на този елемент от състава на чл.343б,ал.2 НК елиминира онази
6

степен на противоречие между криминализираната в закона форма на престъпна дейност и
интересите на обществото,която законодателят е имал предвид, регламентирайки изрично състава
на престъпление по чл.343б,ал.2 НК като съвкупност от фактическо поведение и предхождаща
съдебна обремененост за престъпление по чл.343б,ал.1 НК.
Степента на конкретност, до която е следвало да достигне прокурорът при установяване не само
елементите от фактическата картина на събитието на деянието, но и тяхното особено съчетание и
правна корелация с предходното осъждане за деяние по чл.343б,ал.1 НК /НОХД 2498/2020г. на РС-
Б./ и приложимостта спрямо това осъждане на института на реабилитацията по право по чл.86,ал.1
НК, не е изпълнена удовлетворително във фактическите и правни изводи, залегнали в
обвинителния акт. Ето защо и игнорирането на следващата от справката за съдимост осведоменост
относно реабилитираното по реда на чл.86,ал.1 НК осъждане на Ст. по /НОХД 2498/2020г. на РС-
Б./, е довело до неправилно установяване на обстоятелство сред кръга на съществените и
релевантните, които са способни да придадат, респ. изключат престъпния характер на извършеното
от Ст. деяние против безопасността на движението.
Независимо от горното и макар и нивото на противоречие на осъщественото от С. Ст. деяние и
интересите на обществото да не покрива лимитираното от законодателя в чл.343б,ал.2 НК,
самостоятелно доказаното управление на МПС на 30.05.2024 г. с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 промила,а именно 1.17 на хиляда,установена по надлежния ред, осъществява състав на
административно нарушение – чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП.
При така установената от доказателствата по делото фактическа обстановка,и на база прочита и
анализа на доказателствения материал съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съгласно разпоредбата на чл. 304 НПК, съдът постановява оправдателна присъда, когато се
установи, че деянието не е извършено от подсъдимия, не е извършено виновно или не покрива
признаците на съответния престъпен състав. Такова произнасяне по същество държи сметка за
правото на защита, свързано с необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен само
когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 6 от
КЗПЧОС .
От обсъдения доказателствен материал се установи,че подсъдимият на 30.05.2024 г. в гр.Б.,
действително е управлявал в к/с“М.Р.“, по ул.“В.“ до бл.*** в посока към бл. *** моторно превозно
средство - лек автомобил марка “ Ф.П.” с ДК№ * **** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда -1,17 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство - “ Алкотест
Дрегер -7510 “ с фаб. № ARPM- 0791,".
Престъплението по чл.343б,ал.2 НК е формално и критериите за неговото довършване не се
различават съществено от предвиденото в чл.343б,ал.1 НК- фактическият състав на
изпълнителното деяние на престъплението завършва с привеждане в движение на лекия автомобил
от подсъдимия. Задължителен елемент за обективната съставомерност на деянието е несъмненото
установяване, че към момента на управление на МПС, представляващо правнорегламентирана
дейност, източник на повишена опасност, извършителят на престъплението вече е употребил
алкохол, с установена по надлежния ред концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. В конкретния
случай фактът на управление на лекия автомобил от С. Ст. се установява от показанията на
разпитаните полицейски служители П. Дж. и П. И.. Съдът счита, че действията на подсъдимия по
привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. Б., в к/с“М.Р.“,
по ул.“В.“ до бл.*** - представлява "управление" на МПС по смисъла на закона
В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г.,
според които понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой.
Разпоредбата на чл. 343б от НК по отношение на признака - установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта „по надлежния ред“, препраща към нормите на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. В разпоредбите на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от Наредбата /в редакцията й, действаща към
момента на деянието – обн. ДВ, бр. 61/28.07.2017 г, в сила от 29.09.2017 г. /, са уредени две
различни процедури на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, в зависимост от
показанията на техническото средство, с което е извършена проверката на водача на МПС. В чл. 6
от Наредбата е уреден редът, по който се удостоверява концентрацията на алкохол, когато с
техническото средство е отчетена такава от над 0, 5 на хиляда до 1, 2 на хиляда.
7

Наличието на алкохолна злоупотреба- концентрация над 0,5 на хиляда в кръвта на С. Ст. към
инкриминираната дата 30.05.2024 г. се установява от резултата, получен след проверка,извършена
по надлежния ред с техническо средство - “ Алкотест Дрегер -7510 “ с фаб. № ARPM- 0791".
Съгласно разпоредбата на чл. 3,ал.1 Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на
алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Спазено е и изискването на чл.3,ал.2 от
Наредбата, според което при съставянето на акт за установяване на административно
нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.
Недвусмислено и категорично е и указанието в нормата на чл.6,ал.10 от Наредбата, според което
концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта при неявяване в определения срок
на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на
проби за изследване.
Доколкото подсъдимият не се явил в определения срок на посоченото място –Център по Спешна
медицинска помощ при УМБАЛ-Б. на 30.05.24г., резултатите от проверката с техническо средство
–алкотест дрегер следва да се приемат като достатъчни за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда,а именно 1,17 . (арг. чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.).
Следва да се отбележи,че показанията на съответното техническо средство - “ Алкотест Дрегер -
7510 “ с фаб. № ARPM- 0791" е една от дефинираните алтернативи, но не непременно
единственото доказателствено средство, изчерпващо доказателствените способи и даващо
информация относно главния факт на доказване в процеса. В случая доказателствения стандарт не
е стеснен единствено в използване на техническото средство - дрегер, но отказът от медицинско
химическо изследване при неприемане показанията на техническото средство и равноценното на
него неявяване в срока, указан в талона за медицински изследване, е израз на свободното
усмотрение на подсъдимия да ограничи проверката за алкохолна концентрация в кръвта до
отчетения резултат от техническото средство, независимо от субективните основания и
ситуационни възможности на дееца да организира явяване в съответствие с указания срок в талона
за изследване,който в случая е определен изцяло в съответствие с правилото на чл.6,ал.6,т.2 от
Наредбата.Изцяло в този см. виж Решение № 53 от 27.05.2020 г. на ВКС по н. д. № 1212/2019 г., I н.
о., НК: „Също така вече се отбеляза, че ако се оспорват показанията на техническото средство,
което очевидно не е повредено, законодателят е предвидил моментална възможност за проверка
достоверността на отчетените показатели чрез медицинското изследване на кръвта на водача.“
В случая доказателственият стандарт е спазен в пълнота, като неприемането на показанията на
техническото средство от подсъдимия е ирелевантно,т.к., по свое неограничимо изборно
усмотрение /ирелевантни са субективните причини предвид гореизложените подробни
съображения/ подсъдимият не се е явил в УМБАЛ-Б., да предостави биологична проба за химичен
анализ, в резултат на което окончателно е преклудирал тази възможност и е стеснил способа на
проверката до отчетения резултат с техническо средство.Проверката с техническо средство дава
изчерпателна информация относно главния факт на доказване - алкохолна концентрация в кръвта на
водача над 0,5 на хиляда, а именно 1,17 на инкриминираната дата 30.05.2024г.
Независимо от горното, не е изпълнена обективната съставомерност на криминализираната
по чл.343б,ал.2 НК квалифицирана форма на престъпна дейност против сигурността на
транспорта и обществения ред.
Законът в чл. 343б, ал. 2 от НК въздига в престъпление, управлението на МПС след употреба от
водача на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 промила, но при наличие на ясен обективен
коректив,изводим от съдебната биография на дееца – след като деецът е осъден с влязла в сила
присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Именно предходната съдимост на С. Ст. за
престъпление по чл.343б,ал.1 НК е заличена от настъпилата реабилитацията по см. на
чл.86,ал.1,т.1 НК. Нормативният признак „след като е осъден с влязла в сила присъда за
деянието по ал.1“ по см. на чл.343б,ал.2 НК разкрива,че волята на законодателя е била да
криминализира всяка последваща проява /след осъждане с влязла в сила присъда за престъпление
по чл.343б,ал.1 НК/ против сигурността и безопасността на транспортната дейност и да я третира
по –рестриктивно чрез санкционните механизми на наказателното право, щом като водачът
осъществява специален рецидив по чл.343б,ал.2 НК. Така се е наложила законодателната
8

концепция за формално занижаване прага на концентрацията на алкохол в кръвта – с фиксиране на
съставомерност при установена алкохолна концентрация над 0,5 промила. Чрез използваната в
нормативния текст на чл.343б,ал.2 НК референция към предходно осъждане с влязла в сила
присъда за престъпление по чл.343б,ал.1 НК, законодателят е дал ясен израз на волята си, че за
признаване на престъпна съставомерност на поведението на водача, не е достатъчно извършеното
деяние по чл.343б,ал.2 НК да обхваща противообществена форма на поведение,свързана с
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила. За да придобие
съставомерна същност проявата и да й бъде призната свойствената и типичната тежест на
престъплението по чл.343б,ал.2 НК,е необходим задължителен извод за осъществяването й в
условията на „специален рецидив“ спрямо предходно осъждане с влязла в сила присъда за
престъпление по чл.343б,ал.1 НК.Все в този контекст са разясненията в практиката на
касационната инстанция, формулирани в Решение № 588 от 17.12.2012 г. на ВКС по н. д. №
1831/2012 г., I н. о., НК, според които престъплението по чл.343б,ал.2 НК макар да съставлява
привиден аналог на "повторност" на престъплението по чл.343б,ал. 1 НК, се касае за особен вид
"специален рецидив", който се отличава със следното: а) достатъчно е установената по надлежния
ред концентрация на алкохола в кръвта на дееца да е над 0,5 промила и б) необходимо е деецът да
се счита за "осъден" с влязла в сила присъда за "деянието по ал. 1" (по чл. 343б, ал. 1 от НК, б.
ВКС). Престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК не е "такова" ("едно и също", според тълкуванието
в раздел II, т. 1 от ППВС № 2/70 г.), за каквото е бил осъден деецът преди това с влязла в сила
присъда, както изисква чл. 28, ал. 1 от НК, което обяснява и защо законодателят не го е
квалифицирал изрично като "повторно", макар да е предвидена по-сериозна санкция от тази за
престъплението по ал. 1 на чл. 343б от НК. В същото решение е даден еднозначен тълкувателен
ориентир на непререкаемата законодателна воля при дефиниране на обективната страна на
деянието по чл.343б,ал.2 НК - деецът да е "осъден" за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което
означава да не са заличени последиците от това му осъждане било поради амнистия, а най-често
поради реабилитация (чл. 86-88а от НК).В случая и доколкото правната същност на
престъплението по чл.343б,ал.2 НК не се идентифицира с "повторно" извършване на "такова"
престъпление, то не действа темпорално ограничителното правило на чл. 30, ал. 1 от НК,
изключващо реабилитацията в 5-годишния срок след изтърпяване на наказанието за това предишно
осъждане.
Ето защо и в практическата правно-оценъчна дейност изграждането на правен извод за
съществуване на допълнителния нормативен елемент /деецът да е осъждан за престъпление по
чл.343б,ал.1 НК/ е функция на конкретния престъпен състав на чл.343б,ал.2 НК, свързана с
естеството на защитения с него правен интерес.
И това е така, т.к. в законния състав на чл.343б,ал.2 НК е отразена законодателната концепция, че
нивото на противоречие на управление на МПС при алкохолна концентрация над праг от 0.5
промила с интересите на обществото е неприемливо в достатъчна степен, изискващо реакция със
средствата на наказателната репресия, щом се касае за случай на специален рецидив поради
нереабилитираното/ неамнистирано осъждане на същия деец за деяние по чл.343б,ал.1 НК.Именно
с оглед изводимата от съдебната биография личностова отлика на съответния деец законът
презумира,че превишението на алкохолната концентрация над 0.5 промила застрашава
изключително много обществения ред и сигурност при извършване на транспортна дейност и
движение по пътищата, т.к. това поведение е в своята същност ескалиращо, и представлява
рецидивно дерогиране на правните забрани. Този извод следва и от прочита на санкционната част
на чл.343б,ал.2 НК, според която и при по-ниска стойност на алкохолна концентрация
законодателят е заложил по-тежко наказване с предвиден минимум от една година лишаване от
свобода, освен съпътстващата глоба, която също е в по-голям размер от тази по ал. 1 на чл. 343б от
НК.
В сферата на дължимия отговор за неприложение в настоящия случай на материалния закон на
чл.343,ал.2 НК съдът следва да обсъди осъжданията на С. Ст. преди извършване на настоящото
деяние – на 30.05.2024 г. В този смисъл настоящият състав съобрази приложното поле и обхват на
правилата на реабилитацията по право - чл. 86 НК и пълната (абсолютна по чл. 88а НК)
реабилитация за предходните осъждания на С. Ст..
Видно от справката за съдимост на подсъдимия, преди постановяване на последната присъда по
н.о.х.д. № 2498/2020 г. на БРС и за престъпление по чл.343б,ал.1 НК, Ст. е осъждан по н.о.х.д. №
260/2009 г. на РС-Айтос с определение №102/25.08.2009 г. за одобряване на споразумение, влязло в
9

сила на 25.08.2009 г. За това осъждане / н.о.х.д. № 260/2009 г. на РС-Айтос /са настъпили
последователно реабилитация по право по чл. 86, ал. 1, т. 1 НК и абсолютна реабилитация по чл.
88а НК.
След това С. Ст. е осъждан с влязло в сила на 07.07.2020 г. Определение №312/07.07.2020 г. за
одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 2498/2020 г. на БРС за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е
отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години.Наложени са и кумулативното наказание глоба на
осн.чл.55,ал.2 НК в размер на 190 лв. и на осн. чл.343г, вр.чл.343б, вр.чл.37,ал,.1,т.7 НК наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една /1/ година.
Видно от отразяванията в справката за съдимост, наказанието глоба е изпълнено на 06.10.2020 г., а
съгласно писмо изх. №пр.357/2020 г. от 03.06.2021 г. на РП-Б., на 21.05.2021 г.е изтърпяно
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.
Настоящият състав напълно споделя отразената в Решение №306/20.10.2022 г. по н.д.за
възобновяване №900/2022 г. на САС съдебна практика, и изложените разрешения,че след като
деецът е веднъж реабилитиран по реда на чл. 88а НК по осъждането по н.о.х.д. № 260/2009 г.на РС-
Айтос,той може да се ползва от непълната реабилитация по право по чл. 86 за осъждането по
н.о.х.д. № 2498/2020 г. на БРС, който мащаб на приложимост на института на реабилитацията на
чл.88а НК и чл.86,ал.1,т.1 НК не нарушава забраната по чл. 86, ал.2 НК.
Настоящият първостепенен съд напълно споделя становището,че настъпването на пълната
реабилитация по чл. 88а,ал.3,вр.ал.1,вр.чл.82,ал.1,т.4 НК на 25.08.2017 г. заличава факта на
осъждането по НОХД 260/2009 г. на РС-Айтос и всички негови последици, включително и
настъпилата за това осъждане реабилитация по чл. 86,ал.1,т.1 НК. В заложената в цит. практика
концепция е отречено противоречащото на същността на института на пълната реабилитация по
чл.88а НК третиране, което би довело незаконосъобразно след настъпила пълна реабилитация по
чл.88а НК до инфинитивност /безкрайност/ на последиците на осъждането,сред чийто кръг
несъмнено попада и забраната по чл. 86, ал. 2 НК.
Ето защо и в настоящия случай съдът приема,че няма пречка подсъдимият С. Ст. да бъде
реабилитиран по реда на чл. 86,ал.1,т.1 НК за осъждането по НОХД 2498/2020 г. на БРС, след като
вече е бил реабилитиран по реда на чл. 88а НК за осъждането по НОХД 260/2020 г. по описа на РС-
Айтос.
Ето защо в контекста на изложените казуални разяснения по приложението на чл.88а НК
настоящият състав формира правен извод, че по отношението на осъждането по н.о.х.д. №
2498/2020 г. на БРС по отношение на подсъдимия Ст. е настъпила реабилитация по право по
чл. 86, ал. 1, т. 1 НК още на 07.07.2023 г., поради което и към датата на разглежданото в
настоящото производство деяние - 30.05.2024 г. С. Ст. не е бил осъждан с влязла в сила
присъда за престъпление по чл.343б,ал.1 НК. Следователно съдът приема за изключен
задължителният обективен признак от състава на престъплението по чл.343б,ал.2 НК-към
процесната дата 30.05.2024 г. деецът да е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление по
чл.343б,ал.1 НК.
I.Предвид гореизложената мотивация, съдът призна подсъдимия С.П.С., ЕГН – ********** за
невиновен в това на 30.05.2024г. в гр. Б., к/с“М.Р.“, по ул.“В.“ до бл.*** в посока към бл. *** да е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка “ Ф.П.” с ДК№ * **** ** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда -1,17 на хиляда, установено по надлежния
ред с техническо средство - “ Алкотест Дрегер -7510 “ с фаб. № ARPM- 0791, след като е бил осъден
с влязло в сила определение за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК по НОХД №2498/2020г. по описа на
Районен съд- гр. Б., влязло в сила от 07.07.2020г., поради което и на основание чл. 304 НПК го
оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.
II. Съдът в обсега на правомощията си по чл.305,ал.6 НПК във вр. с чл. 301, ал. 4 от НПК,прие,че
подсъдимият С.П.С., ЕГН – ********** на 30.05.2024г. в гр. Б., к/с“М.Р.“, по ул.“В.“ до бл.*** в
посока към бл. *** управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка “ Ф.П.” с ДК№ *
**** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда -1,17 на хиляда установено по
надлежния ред с техническо средство - “ Алкотест Дрегер -7510 “ с фаб. № ARPM- 0791-
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , поради което и на основание чл. 174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП му наложи административно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС ЗА СРОК ОТ 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 1000 лева.
10

Разпоредбата на чл. 301, ал. 4 НПК регламентира, че при решаване на въпроса по ал. 1, т. 2 съдът се
произнася и дали извършеното деяние съставлява административно нарушение. Тази разпоредба
намира допълнителна детайлизация в чл.305,ал.6 НПК, който предвижда,че съдът признава
подсъдимия за невинен и му налага административно наказание, когато извършеното деяние се
наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи
или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ.
Със забранителната разпоредба на чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП е регламентирано,че на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози;.
Кореспондиращата санкционна разпоредба е тази на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която гласи, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух:
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Гореизвършеният анализ на деянието на подсъдимия, свеждащо се в управление на 30.05.2024 г. в
гр.Б., в к/с“М.Р.“, по ул.“В.“ до бл.*** в посока към бл. *** на МПС - лек автомобил марка “ Ф.П.” с
ДК№ * **** ** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда -1,17 на хиляда, установено с
техническо средство - “ Алкотест Дрегер -7510 “ с фаб. № ARPM- 0791," се субсумира под състава
на чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП.
Допълнителна мотивираност на извода за осъществен състав на административно нарушение по
чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП се извежда от доказателствената сила на съставения АУАН, чието съдържание
покрива изискванията на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Съгласно посочената разпоредба, в акта за установяване на административно
нарушение и в протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
по чл. 5, ал. 2 контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела,
фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на
талона за изследване. Показанията на техническото средство се вписват в акта за установяване на
административното нарушение и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая
включително. В конкретния случай, в АУАН изрично е посочено, че пробата е извършена в 11: 10 ч.
на 30.05.2024 г. с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARPM- 0791.
Що се отнася до релевираното възражение за разминаване в отразените в АУАН часове на отчитане
на алкохолната злоупотреба с дрегер 11.10 ч. и час на управлението на МПС 11.21 ч., същото е
неоснователно поради следните съображения:
Предметът на доказване в наказателния и административно-наказателния процес е категорично
лимитиран от чл. 102 НПК, която норма подчертава строго целевия характер на този процес. По арг.
на чл. 102, т. 1 НПК на доказване в административно-наказателното производство подлежат
извършеното нарушение и участието на нарушителя в него. Претенцията за изграждането на
множество версии,в т.ч. относно точния час на извършване на деянието,респ.за допуснато
съществено процесуално нарушение,нарушаващо правото на защита, би имала значение в
зависимост от наличието /липсата на придадена формална сила на реквизита „час“ със самия закон
в нормата на чл.42,ал.1,т.3 ЗАНН. Съгласно чл.42,ал.1,т.3 ЗАНН АУАН трябва да съдържа датата и
мястото на нарушението, което е изпълнено с настоящия АУАН. Ето защо съдът приема,че ЗАНН
не борави с понятието време, що се отнася до точен час на извършване на административното
нарушение като задължителен реквизит на АУАН, предвид което и индивидуализацията в АУАН на
часа на управление на МПС, респ. часа на спиране на водача за проверка не е въздигната в самия
закон като абсолютна предпоставка за формалната законосъобразност на АУАН. В случая с оглед
несъмнено установеното поведение на водача за наличието на концентрация на алкохол в кръвта
във време на управление на ППС и на безпротиворечиво установена в АУАН дата, съдът намира,че
е постигнато достатъчно ниво на осведоменост за отделните факти, гарантиращи истината за
събитието на нарушението и неговия автор. Без съмнение обаче времето/конкретният момент, на
извършване на административното нарушение се явява обстоятелство по извършване на определен
вид нарушения. Т. е и процесното, представляващо нарушение на забраната по чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, за управление на пътно превозно средство (ППС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0.
11

8 до 1.2 на хиляда. Наличието на алкохол в кръвта се установява или при извършване на проверка
на място, т. е. към момента на спиране на водача за проверка от контролни полицейски органи, чрез
използване на техническо средство (арг. от чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/19.07.2017 г.), или в определен часови
интервал след спирането му, в рамките на максимум 45 или 120 минути (в зависимост от мястото
на извършване на нарушението (арг. от чл. 6, ал. 6. т. 2, във вр. с ал. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г),
чрез доказателствен анализатор или чрез извършване на медицинско изследване (чл. 8 и чл. 11 от
Наредбата).В т.см. съдът изцяло споделя практиката, изразена в Решение № 1738 от 9.10.2024 г. на
АдмС - Перник по к. а. н. д. № 517/2024 г : „ Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредбата предвижда,
че в АУАН и в протокола контролният орган вписва часа и начина на извършване на проверката,
т. е. времето на установяване на нарушението, не и времето на неговото извършване, както и
показанията на техническото средство при извършена на водача проба за концентрация на алкохол
в кръвта посредством този способ.“ От доказателствата по делото е безспорно, че както в талона за
изследване,така също и в АУАН, ясно и конкретно е записан часът на извършване на проверката -
11.10 ч. на 30.05.2024 г. Отделни неточности или несъществени разминавания между вписаните в
АУАН час на управление на МПС от водача,не могат формално да се обвържат с допуснато
нарушение на чл.42,ал.1,т.3 ЗАНН, т.к. тези възражения се основават не на процесуален пропуск с
реално значение,а на една самоцелна детайлизация относно несъществени особености, които
съпътстват времето на нарушението.Изцяло в този смисъл е и практиката в касационно Решение №
275 от 16.10.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 255/2020 г.: „ Посочване на часа на
извършване на нарушението не е сред изискуемите реквизити нито на констативния, нито на
санкционния акт. Такова изискване се съдържа към контролния орган в разпоредбата на чл. 6, ал.
2 от Наредба № 1 относно часа на извършване на проверката.“ Изцяло в този смисъл по
аналогичен от фактическа страна казус е и съдебната практика, изявена в Решение № 6279 от
11.07.2024 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1044/2024 г. „ Преди тестване за употреба на
алкохол по предвидения ред с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, може да е само налице предположение за управление на МПС след употреба на алкохол.
Посоченото в НП – 00: 22ч. на 08.04.2023 г. е ден и час на съставяне на акта и не съответства на
00ч. и 12 минути на същия ден /когато е извършена предварителната проба/При тези данни може
да бъде направен извод, че в НП единствено не е вписана дата и час на спиране на автомобила за
проверка, което с оглед всички събрани доказателства не следва да бъде квалифицирано на
съществен пропуск.“ Ето защо и по мнение на настоящия състав, единствено детайлното
разминаване в АУАН в часа на управление на автомобила на дата 30.05.24 г. до спирането му за
проверка не е съществен пропуск, който да придобие качествено влияние на плоскостта на
допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита, а представлява
израз на генерализиране и придаване свръхзначимост на защитната теза,изградена от
упълномощения адвокат. Но на вниманието на санкционираното лице,а и на съда версията относно
времето на нарушението на 30.05.24 г., и относно точния момент на проверката с техническо
средство, отчела концентрация на алкохол 1.17 на хиляда в 11.10 ч. на 30.05.24 г . в съгласие със
специалното правило на чл.6,ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г) е представена в еднозначен вид,
сведена до един единствен извод относно дата на нарушението – 30.05.24г .,установено в 11.10ч.
В случая и съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредбата при съставянето на АУАН за
установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда контролният
орган е попълнил и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1 и е същият е връчен
на нарушителя съгл,.чл.6, ал.6 от Наредбата. Регламентът, дефиниран в чл.7, ал.1 от Наредбата,
предвижда,че когато с техническо средство е установена концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване, предвид което за полицейските служители не е било налице
задължение да придружават водача до мястото за вземане на кръвна проба за химически анализ-
УМБАЛ-Б.. Ерго това субективно право за допълнителен прецизен анализ чрез химическо
лабораторно изследване е било поставено в свободното усмотрение на жалбоподателя,обвързано с
формалната възложена му тежест за своевременна организация на самостоятелно явяване в
УМБАЛ-Б. и по негово решение не е било упражнено.
В чл.174,ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП се съдържат две алтернативни за административно-санкционно
12

въздействие, степенувани взависимост от тежестта и обективни характеристики на нарушението, с
оглед количествената степен на установената концентрация на алкохол в кръвта в диапазон от 0,5
до 0,8 на хиляда или в диапазон 0,8 до 1,2 на хиляда. Следователно санкционния механизъм на
чл.174,ал.1 ЗДвП е конструиран от законодателя по метод на въвеждане и отчитане степента на
обществена опасност на възможните форми на неправомерно поведение,при което за довършване
на изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно установяване с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство на концентрация на алкохол в кръвта на водача в общ
диапазон от 0,5 до 1,2 на хиляда. В конкретния случай, както вече бе обсъдено, безспорно се
установява на база показанията на свидетелите П. Дж. и П. И. и приложената писмена
документация , че на процесната дата Ст. е управлявал МПС, както и че тестването му с техническо
средство „Алкотест дрегер 7510“ е доказало концентрация на алкохол 1,17 на хиляда, поради което
и той безспорно е извършил квалифицираната по чл.5, ал.3,т.1 ЗДвП форма на административно
нарушение. В конкретния случай процесната концентрация на алкохол, установена с техническото
средство е 1, 17 промила, което при всички случаи означава, че водачът е управлявал МПС с
концентрация над 0, 5 на хиляда.
Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН - деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал. 2 на същия текст - непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи. Съобразно чл. 11, ал. 2 НК, към който чл. 11 от
ЗАНН препраща, относно вината - деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
или допускал настъпването на тези последици. В обхвата на прекия умисъл са попадали представи
относно социалната вредност на деянието, в т. ч. и относно това, че деецът е употребил алкохол
преди да поеме управлението на автомобила. Нормалното психично развитие на подсъдимия към
датата 30.05.2024 г., завършената самооценка и самкоритичност, провокират неизбежна представа
относно влиянието на алкохолната злоупотреба върху физиологичните и психични процеси, в т.ч.
годностите и свойствата на психиката за внимание, и несъмнено са предпоставили протичане на
типичната за прекия умисъл съзнателна дейност. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност
на поведението, когато е поел управлението на превозното средство, но въпреки това от волева
страна подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то след като е употребил алкохол. Поради това
съдът достигна до извод,че подсъдимият е съзнавал точно фактическите признаци на нарушението
– че управлява МПС след употреба на алкохол, както и обществената опасност на това поведение и
въпреки това е искал осъществяването му. От всеки със средно ниво на правна култура гражданин
се очаква да осмисли социалната недопустимост и рисков характер на подобно поведение,а именно
че при управление на МПС в кратък срок след употреба на алкохол, при евентуална проверка от
страна на контролните органи ще бъде отчетена положителна проба.
Предвид всичко горепосочено, съдът прие,че инкриминираното деяние консумира състав на
административно нарушение на чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП, като при упражняване правомощията по
чл.305,ал.6 НПК и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП съдът наложи на подсъдимия С. Ст.
съответстващите кумулативните наказания "Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство" за срок от 12 месеца и "Глоба" в размер на 1000 лв. Видно от санкционната
норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не
може да се индивидуализира в диапазон,съответстващ на тежестта на извършеното и личната
степен на обществена опасност на дееца, както и степента му на опасност като водач на МПС.
В заключение – конкретно нарушение, за което С. Ст. следва да бъде санкциониран не може да бъде
дискутирано и на плоскостта на маловажния случай съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Настоящият случай не носи характеристиките на маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН.
Извършеното от С. Ст. осъществява признаците на състава на чл.174,ал.1, т.2 ЗДвП, което е
безрезултатно нарушение, чийто състав не очертава неправомерен резултат, а се задоволява с
очертаване само на типичните особености на общественоопасното деяние.Касае се за правно
защитените отношения, свързани с правилното отправление на транспортната дейност,със спазване
на съвкупността от правни норми и императивни забрани, гарантиращи безаварийното и
правомерно осъществяване на транспортна дейност при експлоатиране на моторно превозно
средство. При упражняването й след употреба на алкохол и то в нормативната алтернатива на
утежнения санкционен състав на чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП, следва извод,че процесното
административно нарушение не само е оказало отрицателно въздействие върху защитения обект,
но това въздействие е в относително висока степен, при която не може да става въпрос за неговото
минимизиране или елиминиране чрез заключително изключване на обществената му опасност.
13

По разноските:
След въвеждането в законодателството на новата уредба по чл. 301, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 305, ал.
6 от НПК уредбата по чл. 189 и чл. 190 от същия кодекс подлежи на систематично и корективно
тълкуване. Независимо от това, че по смисъла на чл. 304 от НПК деецът е оправдан по
наказателното обвинение,то е налице виновно негово поведение, за което съдът налага
административно наказание, и във връзка с което виновно поведение при всяко положение се е
развило наказателното производство. Следователно, приложение в подобни хипотези (при които е
налице оправдаване, тъй като деянието не съставлява престъпление, а административно
нарушение, съответно се налага административно наказание) следва да намери разпоредбата на чл.
189, ал. 3 от НПК, а не тази на чл. 190, ал. 1 от НК .
С оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия С.П.С., ЕГН –
********** да заплати в полза на бюджета на ОД МВР гр. Б. направените по делото в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 447,90 лв., както и да заплати в полза на бюджета
на РС – Б. направените по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 40 лв.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
14

Номер на акта:	67
Дата:	16 април 2025 г.
Съдия:	Анита Христова Велева

Дело:	20242120204483
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 ноември 2024 г.

Присъда по дело №4483/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите