№ 44
гр. Айтос, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100017 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК.
Ищецът С. Н. О., ЕГН **********, съд.адрес: ***, чрез адв.Г.М., е предявил
отрицателен установителен иск срещу ответниците Ш. М. А., ЕГН **********, и А. Ю. А.,
ЕГН ********** - двамата съпрузи чрез адв.Т.Х., съд.адрес: ***, за приемане на установено
спрямо ищеца, че ответниците не са собственици на ДВОРНО МЯСТО с площ по графични
данни от 530 кв. метра, с административен адрес: 8531 ***, съставляващо ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ пл. № 178 в квартал 15 по плана на ***, при граници на имота: ПИ пл. № 177; улица;
ПИ пл. № 179; общинско място и землище, който имот съгласно регулационния план на
селото одобрен със заповед № 2654/15.10.1962г. и изменен с ПУП одобрен със заповед №
17/02.02.1998г., попада в следните урегулирани поземлени имоти, а именно: 475 кв. метра,
попадат в УПИ XII-178, квартал 15 , с площ на УПИ от 543 кв. метра, от които 68 кв. метра,
придаваеми – неуредени регулационни сметки, при граници на УПИ: землище на ***; УПИ
XI - за поща и общежитие за учители; улица; УПИ Х-177; 55 кв. метра, попадат в УПИ-XI-за
поща и общежитие за учители, квартал 15, с площ на УПИ от 742 кв. метра, от които 55 кв.
метра, придаваеми – неуредени регулационни сметки, ведно с построените в имота
ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 50 кв. метра и ПАЯНТОВА
СГРАДА със застроена площ от 20 кв. метра, който имот преди изменението на действащия
план, отговаря на част от бивш УПИ Х-177,178 и на част от УПИ XI, в кв. 15. Ищецът
твърди, че част от процесните имоти - част от терена и описаните сгради, е придобил чрез
дарение от своите родители по н.а. №97 по н.д.№1892/2005 год. на нотариус №324, а
другата част от терена е придобил по давност, чрез несмущавано и непрекъснато владение
по имотната граница на поземления имот по кадастралната карта. Сочи, че срещу неговият
син - Смаил С. Н., за който ищецът твърди, че през определен период държал имота
предоставен му от него в качеството на собственик и владелец, по иск на ответниците, е
установена собствеността им върху процесните имоти и същият е осъден да им предаде
владението върху имотите с вл.в сила решение на АРС. Ищецът обосновава правния си
интерес с твърдяната негова собственост върху процесните имоти, като отрича правата на
ответниците по предявения от него отрицателен установителен иск. Претендира разноски.
Ответниците признават, че между страните по делото е налице спор за собственост
1
върху процесните имоти. Оспорват твърдените от ищеца права на собственост, както по
отношение на частта от правата придобити чрез дарение, с възражение, че дарителите –
родители на ищеца никога не са били във владение на процесните имоти, поради което няма
как да са ги придобили по давност и след това валидно да са дарили на сина си, така и по
отношение на твърденията, че ищецът е владял процесните имоти по описания от него в
исковата молба начин. Ответниците твърдят, че от 2007 г. те осъществяват фактическа власт
върху процесните имоти, като с констативен нотариален за собственост по давностно
владение № 13 по дело № 1435/ 2007 год. на нотариус Б. Д. са признати за собственици на
процесните имоти. Молят за отхвърляне на иска. Претентират разноски.
От събраните доказателства от фактическа страна се установява следното: По
силата на НА № 97/25.11.2005г. за дарение лицата Н.А. и С.А. са прехвърлили на ищеца С.О.
собствеността върху следния недв.имот – дворно място с площ от 1060 кв.м., находящо се в
***, съставляващо ПИ № 177 с площ от 851 кв.м. и ПИ № 178 с площ от 209 кв.м., в кв .15
по плана на с.с., ведно с построените в имота жил.сграда със ЗП от 39 кв.м. и второстепенна
постройка със ЗП от 66 кв.м., при граници: улица и ПИ № № 170, 173, за които имоти по
неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ № X-177, 178 в кв. 15 по
плана на с.с., целият с площ от 1403 кв.м., с неуредени рег.сметки за 343 кв.м., при граници:
улица и ПИ № № IX-170 и XI.
С вл. в сила решение от 22.11.23г. по гр.д. № 155/23г. на РС Айтос по иск с
пр.основание чл. 108 ЗС, предявен от ответниците срещу С.С.Н. /син на ищеца/, е
установена собствеността на ответниците върху процесните имоти и С.С.Н. е осъден да им
предаде владението върху имотите. Видно е от представените доказателства, че ищците по
посоченото дело са предприели действия по принудително реализиране на признатите им
права /л.87 от делото/.
Не се спори, а и се установява, че ответниците са съпрузи /гр.брак от 11.07.1993 г/. По
силата на КНА № 13/17.09.2007г. ответниците се легитимират като съсобственици /в режим
на СИО/ на следния недв.имот: дворно място с площ от 495 кв.м., находящо се в ***,
съставляващо неурегулиран ПИ пл.№ 178 в кв.15 по плана на с.с., при граници на имота:
имот пл.№ 177 и УПИ XI, ведно с построените в дв.място паянтова жил.сграда със ЗП от 50
кв.м. и паянтова постройка със ЗП от 20 кв.м., представляващо 206/1403 кв.м. ид.части от
УПИ № X-177, 178 в кв.15 по плана на с.с., целият с площ от 1403 кв.м., с неуредени
рег.сметки за 343 кв.м., при граници на УПИ: улица, УПИ № XI и УПИ №IX-170, и
представляващо 289/1314 кв.м. ид.части от УПИ XI в кв.15 по плана на с.с., целият с площ
от 1314 кв.м., при граници на УПИ: от двете страни -улица и УПИ X-177, 178.
Съгласно заключението на ВЛ Б. по назначената СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, част от имот пл.№ 178 /процесен/ е предмет както на
КНА № 13/17.09.2007г., така и на НА за дарение № 97/25.11.2005г., съставени по плана от
1962г. без частичното изменение през 1998г., като е заключило, че частта от имот пл.№ 178
/процесен/, включена в НА за дарение № 97/25.11.2005г., съставлява част от целия имот
съобразно КНА № 13/17.09.2007г., който имот се владее към момента от ответниците при
граници: от север УПИ X-177, от запад –землище на ***, от североизток – пешеходна пътека
от улицата към имота, от изток – УПИ XI и от юг- имот пл.№ 179. ВЛ след извършен оглед
на място е установило, че процесния имот пл.№ 178, за който е отреден УПИ XII-178, в
кв.15 на ***, е ограден с масивна ограда от газовобетонни тухли с височина 2,10 м. върху
бетонова ивична основа, изградена от колони и метален портал, сочейкки че ограденото
дв.място е празно, а паянтовата жил.сграда от 50 кв.м. и паянтовата постройка от 20 кв.м.,
посочени в КНА № 13/17.09.2007г., са съборени към момента. ВЛ е дало заключение, че
одобреният кадастрален и регулационен план на село е от 1962г., с частично изменение
касаещо кв.15 от 1998г. относно процесния имот, който към момента е незастроен, както и че
графичната площ от плана и вида им съответства на посочените площи в КНА №
2
13/17.09.2007г.
От показанията на свидетеля Х.Х., които съдът кредитира като логични и
безпротиворечиви, се установява, че процесният имот първоначално бил собственост на
бащата на отв.Ш., в него имало и къща. Дава показания, че отв.Ш. идвал постоянно в ***, а
през 1995-96г. ремонтирал къщата в имота, както и че живял в нея, след което заминал за
Р.***. Дава показания, че след това и съпругата му отишла при него в чужбина /през 2001-
2002г./.Установява се от свид.показания, че ответниците редовно се прибирали в България и
посещавали процесния имот. От няколко години /3-4 години/ сина на ищеца /С.С.Н./ се
самонастанил в процесния имот, гледайки животни в имота и недопускайки в него
ответниците. Ответниците поради това подали различни сигнали до различни институции,
но лицето С.С.Н. продължавало да отглежда овцете си в имота, събаряйки мрежите в имота.
Към момента Ш. заградил имота с ограда и съборил старите сгради в него. Дава показания,
че отв.Ш. през годините посещавал имота и не е губил интерес да го стопанисва и да се
грижи за мястото.
При тези факти съдът от правна страна намира следното: Съгласно т. 1 от ТР №
8/2013 г. по т. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС в случаите на предявен отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права, правен интерес е налице когато
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В
случая ищецът обосновава правния си интерес с твърдяната негова собственост върху
процесните имоти, като отрича правата на ответниците по предявения от него отрицателен
установителен иск. При предявен отрицателен установителен иск за собственост в
доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно доказване
правото си на собственост, като е необходимо да изчерпи всички правопораждащи това му
право факти. Правото на собственост на ищеца по този иск не е предмет на спора, като
доказването му е необходимо с оглед наличието на правен интерес от отричане на правата на
ответника. Както е изяснено в ТР № 11/21.03.2013г. по т.д. №11/2012г., ОСГК на ВКС
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда
на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорване
на правния извод на нотариуса не намира приложение редът на чл.193 ГПК. Когато и двете
страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху
имота /било констативни или такива за правна сделка, както е случая с оглед техните
твърдения/, всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. При тези разяснения и с
оглед на настоящия случай, при който всяка от страните твърди да разполага с нотариален
акт за собственост, то всяка страна дължи доказване на фактическия състав на своето
придобивно основание. Ангажираните от ищеца доказателства по делото не установяват
твърденията му за упражнено от него или праводателите му владение върху процесния
недвижим имот, продължило повече от 10 години до 2005г., когато праводателите на ищеца
са се снабдили с КНА и е извършена дарствената сделка в негова полза. От своя страна,
ответниците доказаха пълно и главно, че са собственици на процесния недвижим имот на
наведеното от тях основание - давностно владение, продължило повече от 10 години - от
1996 г. до 2007г., когато са се снабдили с констативния нотариален акт за собственост.
Владението на ответниците върху имота е било постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно, и е продължило в посочения период от време до снабдяването им с
процесния КНА за собственост през 2007г., установяващо се от показанията на разпитания
по делото свидетел. Същевременно по делото липсват гласни доказателства ищецът, вкл.
чрез своя син /или неговите праводатели/ да са упражнявали фактическа власт върху
спорния имот в необходимия според закона срок, за да се установи придобиването на
процесния имот по давност. Съдът дава вяра на показанията на разпитания по делото
свидетел, т.к. същите впечатления са преки, непосредствени и безпротиворечиви, по
отношение на обстоятелството, че в периода от 1996г. и до 2007г. процесния имот е бил
3
владян и стопанисван от ответниците, който са се грижили за него и не са се
дезинтересирали от същия. Същите показания се подкрепят и от останалите събрани по
делото доказателства, вкл. заключението по СТЕ и решението на АРС, което съдът зачита на
осн.чл. 297 ГПК. По изложените съображения съдът приема, че предявения отрицателен
установителен иск за неоснователен и като такъв подлежащ на отхвърляне. При този изход
на делото и на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца дължи на ответниците направените от тях
разноски в размер на 1620 лв.Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от ищеца С. Н.
О., ЕГН **********, съд.адрес: ***, чрез адв.Г.М., срещу ответниците Ш. М. А., ЕГН
**********, и А. Ю. А., ЕГН **********, чрез адв.Т.Х., съд.адрес: ***, да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на следния
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ по графични данни от 530 кв. метра, с
административен адрес: 8531 ***, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ пл. № 178 в квартал 15
по плана на ***, при граници на имота: ПИ пл. № 177; улица; ПИ пл. № 179; общинско
място и землище, който имот съгласно регулационния план на селото одобрен със заповед №
2654/15.10.1962г. и изменен с ПУП одобрен със заповед № 17/02.02.1998г., попада в
следните урегулирани поземлени имоти, а именно: 475 кв. метра, попадат в УПИ XII-178,
квартал 15 , с площ на УПИ от 543 кв. метра, от които 68 кв. метра, придаваеми – неуредени
регулационни сметки, при граници на УПИ: землище на ***; УПИ XI - за поща и общежитие
за учители; улица; УПИ Х-177; 55 кв. метра, попадат в УПИ-XI-за поща и общежитие за
учители, квартал 15, с площ на УПИ от 742 кв. метра, от които 55 кв. метра, придаваеми –
неуредени регулационни сметки, ведно с построените в имота ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ от 50 кв. метра и ПАЯНТОВА СГРАДА със застроена площ от
20 кв. метра, който имот преди изменението на действащия план, отговаря на част от бивш
УПИ Х-177,178 и на част от УПИ XI, в кв. 15.
ОСЪЖДА С. Н. О., ЕГН **********, съд.адрес: ***, чрез адв.Г.М., да заплати на Ш.
М. А., ЕГН **********, и А. Ю. А., ЕГН **********, чрез адв.Т.Х., съд.адрес: ***, сумата
1620 лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4