Протокол по дело №13/2024 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 140
Дата: 13 юни 2024 г. (в сила от 13 юни 2024 г.)
Съдия: Росица Илиева Василева
Дело: 20245240200013
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 140
гр. Пещера, 13.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
СъдебниИлия Д. Коларов

заседатели:Дафинка Щ. Шопова
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
и прокурора Т. К. Щ.
Сложи за разглеждане докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
Наказателно дело от общ характер № 20245240200013 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Районна прокуратура – Пазарджик, ТО – Пещера, редовно уведомена,
се явява прокурор Т. Щ..
ПОДСЪДИМИЯТ П. Т. Т., редовно призован, се явява лично.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. С. П., редовно призован, се явява лично.
По хода на делото:
ПРОКУРОР Щ. – Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. П. – Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. Т. – Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимия:
ПОДС. П. Т. Т., роден на 09.09.1995 г. в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик,
българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Батак, ул. „С.
Караджа“ № 11, със средно образование, неженен, работи като охрана в
Община Батак, реабилитиран, ЕГН **********.
Председателят на състава разясни на подсъдимия правата му по чл. 55
от НПК - да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз
1
основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по
обвинението; да се запознава с делото, включително и с информацията,
получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави
необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в
наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се
изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и
законни интереси, и да има защитник, правото защитникът му да участва при
извършване на действия по разследването и други процесуални действия с
негово участие, освен когато изрично се откаже от това право и правото на
последна дума, както и правата му по чл. 96 и 97 от НПК, свързани с участие
на защитник в наказателното производство и случаите,при които може да се
откаже от защитника си; по чл. 115, чл. 275 и чл. 277 от НПК – свързани с
правото му да дава обяснения и да прави нови искания. Искания, бележки,
възражения, както и обжалване на актове ,които накърняват неговите права и
законни интереси могат да бъдат извършвани по електронен път ,подписани с
квалифициран електронен подпис.
ПОДС.Т. – Разяснени са ми правата. Разбрах правата си.
На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, Председателят на съдебния състав
разясни на страните правото им на отводи и възражения против състава на
съда, прокурора, секретаря, защитниците на подсъдимите, вещите лица, както
и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели.
ПРОКУРОР Щ. - Нямам искания за отводи. Получили сме съобщение
за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда, и сме уведомени за въпросите по чл. 248, ал. 1 от
НПК преди повече от 7 дни.
ПОДС. Т. – Нямам искания за отводи. Получих съобщение за
насрочване на разпоредително заседание, ведно с обвинителен акт и препис
от разпореждането на съда, и съм уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от
НПК преди повече от 7 дни.
АДВ. П. – Нямаме искания за отводи. Получили сме съобщение за
насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането
на съда, и сме уведомени за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК преди повече
от 7 дни.
Председателят на съдебния състав разясни на страните разпоредбите на
чл. 248, ал. 3 и ал. 4 от НПК, след което се пристъпва към обсъждане на
въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОР Щ. – По въпросите на чл. 248, ал.1 от НПК считам:
т. 1 – Делото е подсъдно на РС - Пещера.
т. 2 – Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
т. 3 – Не е налице допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
2
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
т. 4 – Няма основания за разглеждане на делото по особените правила.
т. 5 – Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език, или
извършване на съдебни следствие действия по делегация.
т. 6 - По отношение на подсъдимия е взета мярка за процесуална
принуда „Подписка“ и не са налице основания за промяната й.
т. 7 – Нямам искания за събиране на нови доказателства, като считам, че
следва да насрочите делото с призоваване на свидетелите и вещите лица.
АДВ. П. – Уважаема госпожо Съдия, Уважаеми съдебни заседатели по
въпросите по чл. 248 от НПК, считам следното: Делото е подсъдно на
Районен съд – Пещера. Не са налице основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство. Досежно т.3 считам, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до
накърняване правото на защита на подсъдимия. На първо място знаем, че
обвинителния акт следва да съдържа фактическите и правните рамки, по
които подсъдимия ще се защитава. Там следва да бъдат изложени фактически
данни относно обективната съставомерност на деянието, а така също
фактически данни, които сочат субективната съставомерност на деянието, по
което деецът или обвиняемият ще се защитава. В конкретния случай от
обективна страна единствено е отразено, че деецът е държал огнестрелно
оръжие и боеприпаси без да има за това надлежно разрешение в дом в гр.
Батак, ул. „Христо Ботев“ № 14, без да са посочени конкретни факти в тази
насока, без да бъде отразено обаче на кого е този дом, ползва ли се, обитава
ли се от обвиняемия, по какъв начин се свързва това място с обвиняемия, след
като живее на друго място. Оттам нататък не са изложени факти и от
субективна страна, а само е отбелязано, че деянието било извършено
умишлено със знание за неговата противоправност и евентуална наказателна
отговорност, но фактически данни в тази насока липсват, а именно: липсва
твърдение за знание, че подс.Т. съзнава, че в собствения било то или в чужд
имот, той лично или чрез другиго, това не става ясно, държи огнестрелно
оръжие и боеприпаси, за да се извлече тази субективна съставомерност на
деянието. Не е отразено в обвинителния акт и липсват всички онези факти от
субективна страна, които да водят до извод, че той е съзнавал, че на
определено място има незаконно оръжие и боеприпаси, които той лично или
чрез друго лице ги държи. Правя го това възражение, тъй като сега е момента,
в който мога да го направя това възражение и в един последващ момент не
мога да го направя и ако се стигне до постановяване на присъда и не са
отразени тези факти, тези рамки на обвинението, то от една страна
обвиняемият не знае по какви факти и обстоятелства ще се защитава, тъй като
не са описани и от друга страна следва в един момент една постановена
присъда да почива на нови фактически твърдения, които не са отразени в
обвинителния акт. По отношение на останалите въпроси считам, че не са
налице основания за разглеждане на делото по особените правила. Считам, че
3
не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език, или
извършване на съдебни следствие действия по делегация. Считам, че взетата
мярка за неотклонение „Подписка” е адекватна и следва да бъде потвърдена.
Моля, в случай че делото бъде насрочено, да бъдат призовани вещите лица и
свидетелите и имаме право на всеки един етап за събиране на нови
доказателства и да правим доказателствени искания.
ПОДС. Т. – Присъединявам се към становището на адвоката ми по тези
въпроси.
ПРОКУРОР Щ. – Аз не съм съгласна с казаното от адв. П.. Не съм
съгласна, че деянието не е описано в обвинителния акт от обективна и
субективна страна. Ще изложа аргументите си за това. В обвинителния акт
съм изложила фактическата обстановка, начина по който деянието се свързва
с обвиняемия. Посочила съм на лист първи къде е открито огнестрелното
оръжие „в къща, находяща се в гр.Батак,ул. „Христо Ботев“ № 14,
собственост на Мария Петрова Кънева - баба на обв.П. Т. Т.“, като съм
посочила и връзката с подсъдимия – тя е баба на П. Т. Т.. В обвинителния акт
съм посочила и че от обективна страна подсъдимия е осъществил деянието –
държал огнестрелно оръжие, като съм ги индивидуализирала. Адвокат П.
казва, че единствено съм отразила, че той е държал огнестрелно оръжие и
боеприпаси. Аз смятам, че това е изпълнителното деяние – държането по чл.
339 от НК, каквото съм го описала в обвинителния акт. Описала съм на,
следващо място, от субективна страна, че деянието е било извършено от Т.
умишлено, със съзнанието за неговата противоправност и евентуална
наказателна отговорност. Адвокат П. казва, че не съм го описала, но повече от
това, че е било извършено от Т. умишлено и съзнателно не виждам какво
друго да опиша от субективна страна. Описала съм отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства. В тази насока искам да цитирам
Тълкувателно решение № 2 от 2020 г. на ВКС, в което в т. 2 е описано
следното: „в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително
трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните и
субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в
него.“ Когато не се отнася по състовомерни признаци на деянието евентуални
непълноти не са основание за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора. Извършване на деянието и от обективна и от
субективна страна се намира в обстоятелствената част на изготвения и внесен
обвинителен акт. Така, че смятам, че в това отношение съм изпълнила изцяло
изискванията на чл. 246 от НПК
АДВ. П. /Реплика/ – Държавното обвинение се позовава на
Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС. Да, действително
така е посочено, че обвинителния акт задължително трябва да съдържа факти
относно обективна и субективна съставомерност на деянието. Така е – факт.
По отношение на фактите, аз не виждам къде са в обстоятелствената част на
обвинителния акт. От субективна страна деянието било извършено от Т.
умишлено, със съзнанието за неговата противоправност – фактите къде са?
4
Фактите липсват, за да се стигне до този извод. Това е само правен извод. Ние
говорим за факти и отново поддържам всичко, което казах преди малко, че
има изводи, но не и факти, за да се стигне до този извод.
ПРОКУРОР Щ. /Дуплика/– В заключение само казвам, че факт е
държането и че то е извършено умишлено и това е отразено в
обстоятелствената част на обвинителния акт, каквото е изискването. Всичко
друго е предмет на доказване. Още повече, че по никакъв начин не са
ограничени процесуалните права на подсъдимия да разбере какво е
обвинението, всичко е описано.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след провеждане на тайно съвещание, като взе предвид
становището на прокурора, подсъдимия и защитника на подсъдимия и след
като обсъди въпросите, предмет на разпоредителното заседание, намира
следното:
1. Делото е подсъдно на Районен съд – Пещера. Деянието, за което е
повдигнато обвинението, се твърди да е извършено в съдебния район на
Районен съд - Пещера, поради което същият се явява и местно компетентен
да разгледа делото, съгласно чл. 36, ал. 1 от НПК.
2. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство;
3. На досъдебното производство са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия. Съображенията за това са следните:
Основното предназначение на обвинителния акт е да формулира
обвинението по начин, който да даде възможност на обвиняемия да
осъществи правото си на защита, което включва изискване за ясна
формулировка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него. По този начин се поставят и основните рамки на предмета на доказване.
Това задължително включва посочване в обвинителния акт на
съставомерните факти. За да отговаря обстоятелствената част на
обвинителния акт на законовите изисквания е необходимо при фактическото
описание на инкриминираното деяние да не са налице непълноти, които
касаят съставомерните признаци на деянието.
Съгласно ТР № 2/07.10.2002 г. по т.н.д. № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК, в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва
да посочи всички факти, които обуславят обективните и субективните
5
признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в
осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази
категория, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
защото при всяко положение води до ограничаване правата на бъдещите
страни в съдебното производство.
В процесния случай не са спазени стандартите за изписване на
обвинителния акт, визирани в нормата на чл. 246 от НПК. Видно от
обстоятелствената част на обвинителния акт, при фактическото описание на
престъплението, не са изложени конкретни факти за това с какви точно
действия подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „държане“ на
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд. Посочено
е само, че във връзка с получен на 16.11.2021 г. в РУ на МВР – Пещера
писмен сигнал от Директора на ДЛС – Борово с изнесени данни за убито диво
животно от вида „Благороден елен“, била получена оперативна информация,
че подсъдимият, който обитавал и адрес в гр. Батак, ул. „Христо Ботев“ № 14,
съхранявал оръжия и боеприпаси и поради това можело да бъде съпричастен
към извършеното престъпно деяние. Така предвид придобитата информация
на 17.11.2021 г. било извършено претърсване и изземване в къща, находяща
се в гр. Батак, ул. „Христо Ботев“ № 14, собственост на Мария Петрова
Кънева – баба на подсъдимия П. Т., за което бил съставен Протокол за
претърсване и изземване от 17.11.2021 г. След това прокурорът е изброил
вещите, които са иззети с Протокола за претърсване и изземване от
17.11.2021 г. и е цитирал изявлението на Мария Петрова Кънева при
съставянето на протокола: „Незнам нищо за намерените вещи и предмети.
Помещението, в което се откриха, се ползва от внука ми Петър Т. Т.“.
После прокурорът е посочил, че Протокола за претърсване и изземване от
17.11.2021 г. е одобрен от съда, че подсъдимият е бил задържан за 72 часа,
след което е посочил какви експертизи са извършени в хода на досъдебното
производство и какво се установява от приложените експертна справка от РУ
на МВР – Пещера и справка от Служба „КОС“ при РУ на МВР – Пещера.
Веднага след така описаното прокурорът е посочил, че „при така
описаната фактическа обстановка се налага извода, че обв. Т. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 339, ал. 1,
предл. 2 от НК във вр. с чл. 50, ал. 3, чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал.1 от ЗОБВВПИ“.
6
От така изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния
акт обаче е видно, че никъде при описание на фактическата обстановка не е
посочено с какви точно действия подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 339, ал. 1, предл. 2 от НК, за което е
ангажирана отговорността му, както и не са посочени конкретни факти за
субективната съставомерност на инкриминираното деяние. Налице са само
правни изводи на прокурора в тази насока. Всъщност в обстоятелствената
част на обвинителния акт липсва съществен елемент от обективната страна на
вмененото на подсъдимия престъпление, а именно каква е била неговата
деятелност. Никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт при
фактическото описание на инкриминираното деяние не е посочено, че на
инкриминираната дата – 17.11.2021 г. в имот, находящ се в гр. Батак на ул.
„Христо Ботев“ № 14, подсъдимият, е държал процесното огнестрелно
оръжие - 1бр. едноцевна пушка с неустановена марка и модел, с надпис на
затвора 6FP и номер на цевта 6288, с оптичен прицел с надпис CROSS FIRE
3-9x50 и боеприпаси – 27 броя патрони кал.7,62x39. По този начин
подсъдимият е лишен от възможността да разбере на базата на какви
обстоятелства го обвиняват за негови действия и съответно какви са тези
действия, за да се защити адекватно и в пълен обем срещу повдигнатото му
обвинение. Едва при формиране вече на правните изводи прокурорът е
изложил данни в тази насока.
С формалното възпроизвеждане, чрез цитиране в обстоятелствената
част на обвинителния акт на изявлението на Мария Петрова Кънева,
направено при извършване на претърсването и изземването и посочването от
прокурора, че е имало оперативна информация, че подсъдимият е обитавал и
къщата на адрес: гр.Батак на ул. „Христо Ботев“ № 14 и заради това можело
да е съпричастен към инкриминираното деяние, не може да се приеме, че е
посочено и надлежно описано изпълнителното деяние на вмененото на
подсъдимия престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2 от НК. В изложението на
обвинителния акт не е достатъчно да се изброят събраните по делото
доказателства и не е необходимо да си цитират дословно изявления на
свидетели. Описанието на фактическата обстановка в обвинителния акт по
правилата на НПК изисква излагане на конкретни фактически изводи, до
които е достигнал прокурора, въз основа на събраните по делото
доказателства, чрез обективно изложение на приетите от представителя на
7
държавното обвинение за осъществени факти и обстоятелства, в хронология и
детайли на събитията, с посочване на дата, място, начин на осъществяване и
субект, което в настоящия казус не е сторено в пълен обем.
Гореизложеното налага извода, че в процесния случай в
обстоятелствената част на обвинителния акт, при фактическото описание на
инкриминираното деяние, прокурорът не е посочил по ясен и недвусмислен
начин фактите, които обуславят съставомерността на инкриминираното
деяние, в т.ч. начина на извършване на изпълнителното деяние и участието на
подсъдимия в осъществяването му. Допуснатата неприцизност при
изготвянето на обвинителния акт следва да бъде запълнена с конкретни
факти, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Да се приеме
противното означава да се заличи разликата между обстоятелствена и
заключителна част на обвинителния акт, относно деянието, което се твърди да
е извършено.
Горепосоченият порок при изготвяне на обвинителния акт,
представлява съществено процесуално нарушение, съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1
от НПК, тъй като възпрепятства възможността подсъдимият П. Т. Т. да
разбере фактическите рамки на обвинението, респ. да се защитава по тях.
Допуснатото в процесния случай съществено процесуално нарушение не
може да бъде отстранено без връщане на делото на прокурора. Доколкото
процесуалното нарушение е отстранимо, то съдебното производство следва
да се прекрати, а делото да се върне на Районна прокуратура – Пазарджик, ТО
– Пещера, за изготвяне на нов обвинителен акт.
Предвид становището на съда, че на досъдебното производство е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила
довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия П. Т. Т.,
съдът намира, че към настоящия момент не следва да взема отношение по
въпросите, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от НПК.
С оглед на изложеното и на основание чл. 249, ал. 2 във вр. ал. 1 от
НПК, във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, във вр. с чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 13/2024 г. по
описа на Районен съд – Пещера, поради допуснато отстранимо съществено
8
процесуално нарушение в хода на досъдебното производство.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пазарджик, ТО – Пещера, за
отстраняване на нарушението, констатирано в мотивната част на
определението.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от днес пред Окръжен съд – Пазарджик по реда на глава 22 от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,15 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9