№ 34725
гр. София, 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б М
като разгледа докладваното от Б М Частно гражданско дело №
20241110109842 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от Ю К Б с ЕИК: ***** за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК срещу Т. Д. М. с ЕГН: ********** за сумата 590,56 лева (петстотин и
деветдесет лева и 56 стотинки), представляваща главница , ведно със законна лихва за
период от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 23,37 лева (двадесет и три лева и
37 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 05.09.2023 г. до 25.10.2023 г.,
сумата 110,60 лева (сто и десет лева и 60 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 05.09.2023 г. до 14.02.2024г., сумата 112,05 лева (сто и дванадесет лева и 05
стотинки), представляваща такса за период от 13.09.2022 г. , както и държавна такса в
размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
180,00 лева (сто и осемдесет лева).
Представен е договор за кредит, от съдържането на който се установява наличие на
клаузи с предвидени допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, за които съществува
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага
предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези клаузи. Предвид изложеното
заявлението следва да се отхвърли по отношение на следните вземания: сумата 112,05 лева
(сто и дванадесет лева и 05 стотинки), представляваща такса за разглеждане, дължима от
13.09.2022г. и да се дадат указания на заявителя да предяви иск по реда на чл.422 от ГПК за
установяване на вземанията си в отхвърлената част.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски съобразно с
уважената част от заявлението. Съдът приема, че следва да се присъди минимално
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50,00 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
1
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на Ю
К Б с ЕИК: ***** за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу Т. Д. М. с ЕГН:
********** за сумата 112,05 лева (сто и дванадесет лева и 05 стотинки), представляваща
такса за разглеждане, дължима от 13.09.2022г., както и юрисконсултско възнаграждение за
разликата от 50,00лева до 180,00 лева (сто и осемдесет лева).
УКАЗВА НА ЗАЯВИТЕЛЯ, че в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото определение може да предяви осъдителен иск за паричното вземане, спрямо
което съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение, като следва да довнесе дължимата
държавна такса. Искът се предявява по общия ред и се образува отделно производство.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от уведомяването на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2