РЕШЕНИЕ
№ 767
31.10.2019
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Гергана
Мазгалова, в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №771 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Община
Хасково, представлявана от кмета Д. Б., против Решение №158
от 07.05.2019г., постановено по АНД №335 по описа на Районен съд –
Хасково за 2019г.
Касационният
жалбоподател счита оспорения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен.
Неправилно било прието от съда, че актът за установяване на административно
нарушение отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В тази връзка се сочи, че
в АУАН била посочена една дата на извършване на нарушението, а в наказателното
постановление друга, което представлявало съществено нарушение и водило до
незаконосъобразност на санкционния акт. Също така потвърдената от съда
имуществена санкция била явно несправедлива. Не били изложени мотиви защо
наложената санкция от 2000 лева се приемала за справедлива и благоприятна.
Съдът не коментирал и изложения в жалбата пред него довод за допуснато
нарушение при връчване на НП, не било спазено изискването на чл.58, ал.1 от ЗАНН, тъй като връчването не било удостоверено с подписа на нарушителя. От
административнонаказващия орган не била представена разписка с отразяване на
дата и подпис на жалбоподателя за удостоверяване на връчването на наказателното
постановление, което също представлявало процесуално нарушение.
Моли
се за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление
или да се измени последното, като се намали размера на наложената санкция до
предвидения в закона минимум.
Ответникът по касационната
жалба, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - София, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище, подадено от пълномощник, се излагат доводи за
законосъобразност на съдебното решение и наказателното постановление, като касационната
жалба се счита за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково счита
касационната жалба за неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение. Пледира съдебното решение да бъде
оставено в сила.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и
извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №158/07.05.2019г., постановено по АНД №335/2019г.,
Районен съд – Хасково потвърдил Наказателно
постановление (НП) №НЯСС-73 от 07.03.2019г., издадено от Заместник-председателя
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на
Община Хасково, за нарушение на чл.190а, ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите (ЗВ), на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ са наложени
две административни наказания „имуществена санкция“ в размер от по 1000.00
лева всяко.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел, че процедурата по чл.40, ал.2
от ЗАНН била спазена, като посочил, че на Община Хасково била изпратена покана
и същата била получена. След това никой не се явил на определената дата за
съставяне на АУАН и същия бил съставен в отсъствие на нарушителя, като в
последствие бил връчен на упълномощено лице. Не било налице и нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП отговаряло на визираните в нормата изисквания.
Според съда, Община Хасково не изпълнила дадените ѝ задължителни
предписания по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ в определения срок, като правилно административното
нарушение било квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по
чл.190а, ал.2 от ЗВ. Приел, че АНО обсъдил отговорността на наказаното лице при
почти пълен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, предвид заложените
в разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ граници на санкцията – от 1000 до 20 000 лева. Счел, че определеният
размер на наложените санкции бил в най-благоприятния за жалбоподателя вариант,
поради което нямало основание за промяна на НП в тази му част. Съдът
констатирал, че нямало нарушения на процесуалния или материалния закон, като
достигнал до окончателния извод, че НП било правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция намира така
постановеното решение за правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1,
т.3 от Закона за водите (в приложимата редакция на разпоредбата), председателят
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от
него длъжностни лица по чл.190, ал.4, имат право да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите
по приложение № 1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което
уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното
изпълнение.
Според разпоредбата на чл.190а, ал.2 от
ЗВ (нова – ДВ, бр. 55 от
Нормата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ (в
приложимата редакция) предвижда, че се наказва с глоба, съответно с имуществена
санкция, от 1000 до 20 000 лева, физическото или юридическото лице, което не
изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2.
По делото не е спорно, че
санкционираното лице Община Хасково не е изпълнило в указания му срок задължителните
предписания, дадени му съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.2, във вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, дадени му с констативен протокол №
07-05-443/12.09.2018г. на ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях“, в качеството на собственик на язовир, предвид което с това си поведение
осъществява от обективна страна състава на вменените му с АУАН и НП нарушения.
Ето защо правилно и напълно законосъобразно се ангажира и неговата
административнонаказателна отговорност на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
Правилни са изводите на районният съд, че липсват допуснати нарушения при
определяне размера на наложените санкции. Видно от изложеното в НП, АНО е
възприел, че с неизпълнението на две задължителни предписания, са осъществени
две административни нарушения, поради което правилно е наложил две
административни наказания на санкционираното лице. Наложените имуществени
санкции са в минималният предвиден в закона размер, поради което това е и
най-благоприятният вариант за размер на санкцията, който може да бъде
наложен на касатор. Съдът, в настоящото
производство не разполага със законова възможност да измени наказателно
постановление и да наложи наказание под този законоустановен размер.
Касационната инстанция изцяло споделя
изводите на въззивния съд, че няма допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, като не е налице
и ограничаване на процесуални права на санкционираното юридическо лице.
Неоснователно се явява наведеното в
касационната жалба оплакване, че в АУАН се сочи една дата на извършеното
нарушение, а в НП – друга. В представения по делото Акт за установяване на
административно нарушение № 07-207/10.12.2018 г. изрично се визира, че
описаното в него нарушение е констатирано при проверка, извършена на 15.11.2018
г., за изпълнение на дадените с Констативен протокол № 07-05-443/12.09.2018 г.
предписания със срок на изпълнение до 15.10.2018 г. В АУАН изрично се сочи, че
Община Хасково на 16.10.2018 г. не е
изпълнила дадените предписания: 1. Да се премахнат поставените на преливника
метални колове и мрежа – срок до 15.10.2018 г.; 2. Да се представи в ДАМТН чрез
РО НЯСС „Южна България“, офис Хасково, писмен анализ относно необходимостта от
изграждане на ОИ – срок до 15.10.2018 г. Датата 16.10.2018 г. изрично се сочи и
в издаденото въз основа на АУАН наказателното постановление, като такава на
извършване на административното нарушение, т. е. не се констатира твърдяното от
касационния жалбоподател разминаване на дата на извършване на нарушението.
Неоснователни са доводите за допуснато
нарушение при връчване на НП. Видно от представеното към
административнонаказателната преписка Известие за доставяне с баркод
8100015807861, до кмет на гр.Х., пл.„О.“ №… /Община Хасково/ е изпратено писмо
№85-03-99/13.03.2019 г. на Главна Дирекция "Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях" към ДАМТН, с изрично посочване в известието
„връчване НП № НЯСС-73/07.03.2019 г.“ Това известие за доставяне е получено на
18.03.2019 г. от лицето Димова. Ето защо, следва да се приеме, че от наличните
по делото доказателства се установява, че на 18.03.2019 г. в Община Хасково е
получен препис от НП № НЯСС-73/07.03.2019 г. на Заместник-председателя на
ДАМТН, съдържащ се в писмовна пратка с идентификатор 8100015807861. Относно
това дали изпращането чрез пощата на екземпляр от НП съставлява надлежен начин
на връчване на постановлението, съдът намира, че следва да се отговори
положително на този въпрос. Съгласно нормата на чл.58, ал.1 от ЗАНН, препис от
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия
обезщетение. В цитираната разпоредба законодателят не е уредил изрично начина,
по който следва да бъде извършено връчването, нито кръга на лицата, чрез които
нарушителят може да получи надлежно постановлението. Поради това, по отношение
на избора на начин на връчване административнонаказващият орган разполага с
всички възможности да осъществи това действие, стига да удостовери получаването
на препис от НП срещу подпис от нарушителя или от трето лице, чрез което е
възможно връчването. Поради тези съображения, ако НП е изпратено до нарушителя
по пощата и е удостоверено получаването му, както се установява в разглеждания
случай, то не е налице нередовност на връчването, доколкото поставеният в
чл.58, ал.1 от ЗАНН резултат е постигнат.
Само за прецизност следва да се отбележи, че допуснатите нарушения при
връчването на санкционен акт, респ. ненадлежното му връчване на адресата, би
могло да се отрази единствено на срока
за обжалването му, но не представлява съществено процесуално нарушение на
процедурата за издаване на наказателното постановление, тъй като същото би било
допуснато след този момент.
В този смисъл е и трайната практиката на
касационната инстанция по идентични случаи.
Предвид изложеното, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №158/07.05.2019 г., постановено по АНД №335 по описа на Районен съд –
Хасково за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.