№ 2310
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20221100508442 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство – В. Н. П.,
срещу разпореждане от 29.03.2022 г., постановено по ИД № 20219240407025 г. по описа на
ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на изводите на съдебния
изпълнител относно липса на предпоставки за прекратяване на изпълнителното
производство. Излага съображения за незаконосъобразност на изпълнителното производство
поради липса на основания за неговото образуване, обосновани с твърдения за изтекла 5 –
годишна погасителна давност от датата на издаване на изпълнителен лист по гр. д. №
521/2013 г. по описа на Районен съд – Хасково. Твърди допуснати съществени нарушения
по воденото срещу него ИД, тъй като не е бил уведомен за неговото образуване, както и за
извършването на каквито и да е изпълнителни действия по делото. Позовава се на
перемпция, като посочва, че считано от датата на образуване на ИД, по него не са били
извършвани изпълнителни действия. При тези съображения моли за отмяна на обжалвания
отказ от 29.03.2022 г. на ЧСИ Г.К. и за прекратяване на образуваното срещу него ИД.
Ответникът по жалбата – „А. за с. на в.“ АД, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, не е
депозирал становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, чрез помощник
– ЧСИ Петър Миланов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че по
делото не е налице 2 – годишен период от време, през който да не са поискани изпълнителни
действия от страна на взискателя. Намира доводите на жалбоподателя за изтекла
погасителна давност за неотносими към настоящото производство.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид доводите на
жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, и прецени данните по делото, намира за установено
следното:
1
По молба на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД от 08.05.2015 г. е било образувано изпълнително дело №
201558610400222 г. по описа на ЧСИ Д.В., с рег. № 861, срещу В. Н. П., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 27.02.2013 г. по ч. гр. д. № 521/2013 г. по описа на Районен
съд – Хасково, за следните суми: 900 лева – главница, 51,35 лева – такси, 40, 87 лева –
договорна лихва за периода от 15.08.2012 г. до 28.01.2013 г., 7,80 лева – обезщетение за
забава за периода от 15.08.2012 г. до 28.01.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.02.2013 г. до изплащане на вземането. С молбата за образуване на
производството взискателят е поискал от съдебния изпълнител да изпрати покана за
доброволно изпълнение на длъжника, вкл. и чрез неговия работодател, да проучи
имущественото състояние на длъжника, да извърши справки, да наложи запори върху
движимите му вещи и в., вкл. и запор върху трудовото му възнаграждение, да наложи
възбрани върху недвижимите му имоти
На 14.05.2015 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение на
сумите по изпълнителния лист, както и на разноските по ИД. От представените по делото
обратни разписки се установява, че пратката до длъжника се е върнала като „непотърсена“.
На 14.05.2015 г. е изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД, получено
на 26.05.2015 г., с което съдебният изпълнител е наложил запор на всички в. на длъжника
към банката – по банкови сметки и банкови касети до размера на дълга по изпълнителното
дело, възлизащ на 2 301,31 лева към 14.05.2015 г., както е посочено в съобщението. С писмо
от 27.05.2015 г. „Общинска банка“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че по сметката на
длъжника няма средства за изпълнение на запорното съобщение и няма банкови касети.
На 14.05.2015 г. е изпратено запорно съобщение до „Обединена Българска Банка“
АД, получено на 26.05.2015 г., с което съдебният изпълнител е наложил запор на всички в.
на длъжника към банката – по банкови сметки и банкови касети до размера на дълга по
изпълнителното дело, възлизащ на 2 301,31 лева към 14.05.2015 г., както е посочено в
съобщението. С писмо от 26.05.2015 г. „Обединена Българска Банка“ АД е уведомила
съдебния изпълнител, че дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на
авоари.
На 14.05.2015 г. е изпратено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД,
получено на 26.05.2015 г., с което съдебният изпълнител е наложил запор на всички в. на
длъжника към банката – по банкови сметки и банкови касети до размера на дълга по
изпълнителното дело, възлизащ на 2 301,31 лева към 14.05.2015 г., както е посочено в
съобщението. С писмо от 26.05.2015 г. „Обединена Българска Банка“ АД е уведомила
съдебния изпълнител, че дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на
свободен авоар.
На 01.07.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „В. и к.“ ЕООД, получено на
08.07.2016 г., с което съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от посоченото дружество. С писмо – уведомление
от 19.07.2016 г. „В. и к.“ ЕООД е уведомило ЧСИ, че по отношение на трудовото
възнаграждение на длъжника има претенции и от трети лица по индивидуализирани в
писмото изпълнителни дела.
С молба от 29.12.2016 г. взискателят „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е поискал от съдебния
изпълнител да извърши справка в НАП за наличие на трудови правоотношения със страна
длъжника в ИД и да наложи запор върху евентуално получаваните трудови възнаграждения,
евентуално – да наложи запор на банковите сметки на длъжника, да насрочи опис на
движимите му вещи, находящи се на постоянния му адрес, и да насрочи публична продан на
описаните вещи.
На 13.11.2018 г. по делото е постъпила молба за конституиране на „А. за с. на в.“
ЕАД, като взискател по ИД въз основа договор за цесия от 30.07.2018 г. Със същата молба е
поискано от ЧСИ да извърши справка в БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника и за
налагане на запор върху последното откритата такава.
С молба от 13.02.2019 г. „А. за с. на в.“ ЕАД е поискала от ЧСИ да извърши справка в
2
НАП за наличие на актуален трудов договор със страна длъжника и за налагане на запор
върху трудовото му възнаграждение, а при липса на секвестируем доход – да насрочи опис
на движимото му имущество.
На 21.08.2020 г. „А. за с. на в.“ ЕАД е поискала от ЧСИ да извърши справка в НОИ за
наличие на актуален трудов договор със страна длъжника и за налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение, както и за справка в БНБ за наличие на банкови сметки на
длъжника и за налагане на запор върху откритите такива.
С молба от 01.02.2021 г. „А. за с. на в.“ ЕАД е поискала от ЧСИ да извърши справка в
ОСЗГ за наличие на земеделски земи на името на длъжника и налагане на възбрана върху
тях, както и справка в МДТ относно декларирано движимо и недвижимо имущество,
собствено на длъжника.
С молба от 02.07.2021 г. А. за с. на в.“ ЕАД е поискала от ЧСИ да извърши справка за
наличие на банкови сметки на длъжника и за налагане на запор върху откритите такива.
На 06.08.2021 г. по изпълнителното дело е постъпило възражение от длъжника, с
което е направено искане за неговото прекратяване поради изтекла 5 – годишна погасителна
давност.
С разпореждане на ЧСИ Д.В., обективирано в съобщение изх. № 13200/06.08.2021 г.,
връчено на длъжника на 08.10.2021 г., е отказано прекратяване на изпълнителното дело.
С молба от 20.12.2021 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради неизвършване на изпълнителни действия в
периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2018 г.
С обжалваното разпореждане от 29.03.2022 г. ЧСИ Г.К. е отказал да прекрати
изпълнителното производство.
Съгласно съобщение изх. № 12924/29.03.2002 г. служебният архив на ЧСИ Д.В., с
рег. № 861 на КЧСИ, е прехвърлен на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, на основание
заповед на министъра на правосъдието № СД-04-54/12.10.2021 г. На ИД № 201558610400222
г. е даден нов номер – ИД № 20219240407025 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от участник в изпълнителния процес
в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на
атакуване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК действие на съдебния изпълнител.
На първо място, съдът следва да се произнесе по релевираните в жалбата оплаквания
за незаконосъобразност на образуваното изпълнително производство, обосновани с
твърденията на жалбоподателя – длъжник, че не е бил известен за провеждането на
изпълнително производство срещу него, като не му е била връчена покана за доброволно
изпълнение, нито е бил уведомен за извършването на каквито и да е изпълнителни действия
по изпълнителното дело. Така наведените оплаквания не представляват основание за
обявяване на действията по принудително изпълнение за недействителни, нито за
прекратяване на производството по инициираното срещу жалбоподателя изпълнително дело.
Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК изпълнителните дела се образуват по молба на кредитора –
взискател, и се прекратяват само при наличие на лимитативно изброените в разпоредбата на
чл. 433, ал. 1 ГПК основания. Тези основания не включват липсата на уведомяване на
длъжника за образуваното производство. Евентуалната незаконосъобразност на
изпълнителните действия в рамките на процесното изпълнително дело не е равнозначна на
бездействие на взискателя и не води до перемиране на изпълнителното дело, респ. до
погасяване на в.та по давност. Допълнително следва да се има предвид, че с оглед на
задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение сами по себе си не представляват изпълнителни действия и не прекъсват
давността, т. е. същите изначално са неотносими към преценката за настъпила перемпция по
3
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
На следващо място, излагат се съображения за незаконосъобразност на
изпълнителното производство, обосновани с твърденията на жалбоподателя – длъжник за
изтекла погасителна давност по отношение на процесните парични в.. Произнасянето по
така наведеното възражение за погасяване на правото на принудително изпълнение на
задължението поради погасяването му по давност е извън правомощията на окръжния съд,
сезиран с жалба срещу акт или действие на съдебния изпълнител в производство по реда на
чл. 435 ГПК. Принудителното изпълнение е материално законосъобразно, когато
изпълняваното вземане съществува и (при изпълнение на парично вземане) имуществото,
върху което е насочено изпълнението принадлежи на длъжника. Материалната
законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана единствено
чрез иск, като процесуалната законосъобразност на изпълнителните действия е без правно
значение. Поради това исковата защита срещу материално незаконосъобразното
принудително изпълнение може да се осъществи преди, по време и след приключването на
изпълнителния процес /в този смисъл определение № 551/01.10.2010г. на ВКС по ч. гр. д. №
483/2010 г., IV ГО; определение № 2/02.01.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 7756/2013г., I ГО/. С
оглед изложеното извън предмета на настоящото дело е дали е погасено правото на
принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за процесното задължение.
На последно място, жалбоподателят се позовава и на наличие на предпоставките на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото в продължение на повече от 2 години от образуването на
изпълнителен процес не са били извършени изпълнителни действия.
Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години. Според приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Всички предприети
изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за с. на
вземането е на взискателя – кредитор, поради което той има задължението със своите
действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в
негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от
подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки
за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на
взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от
съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в
рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските,
дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да
повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и
законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното
производство – да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени
изпълнителни действия, което бездействие продължава в период от две години, има за
правна последица – прекратяване на изпълнителното производство по право.
При извършване на преценка кое изпълнително действие прекъсва давността следва
да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, съгласно
чиито задължителни за съдилищата постановки давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
4
вземане за с. или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
съответно не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Предвид така дадените разяснения подадената жалба, насочена срещу
разпореждането на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, от 29.03.2022 г. по изпълнително дело
№ 20219240407025 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е неоснователна.
В настоящия случай от материалите по изпълнителното дело е видно, че не е налице
период на 2 – годишно бездействие на взискателя, доколкото последният, с молби от
08.05.2015 г., 29.12.2016 г., 13.11.2018 г., 13.02.2019 г., 21.08.2020 г. и 01.02.2021 г. е
поискал извършването на изпълнителни действия за с. на паричното вземане, предмет на
делото, а на 14.05.2015 г. е извършен запор на в.та на длъжника в различни търговски банки
в страната, и на 01.07.2016 г. е наложен запор върху получаваното от него трудово
възнаграждение при работодателя „В. и к.“ ЕООД. Ето защо правилен и законосъобразен се
явява отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство с обжалваното
разпореждане.
С оглед изложеното, разпореждането на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство поради настъпила "перемпция", е законосъобразно, а
депозираната жалба – неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника В. Н. П. срещу разпореждане от
29.03.2022 г. по изпълнително дело № 20219240407025 г. по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924
на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5