№ 423
гр. гр.Велинград, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235210100761 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 372 ТЗ, във вр.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
за осъждане на "ЕМИС ТРАНС" ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на
КОННИК 64 ООД, ЕИК: ********* сумата 2 280 лв., представляваща
незаплатена част от навло за извършен вътрешнообщностен превоз на стоки,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
й погасяване, както и 77.98 лева мораторна лихва за периода 29.04.2023 г. до
предявяване на иска.
Ищецът твърди, че на 09.03.2023 г. получил на електронната си поща
Заявка-Договор № 0455/09.03.2023 г. от ответника "ЕМИС ТРАНС" ЕООД,
ЕИК *********. С нея "ЕМИС ТРАНС" ЕООД възложил на "КОННИК 64"
ООД извършването на международен превоз с дата на натоварване 10.03.2023
г. и адрес на натоварване в Република Италия, на 10 палета алкохол с тегло от
8200 кг. Стоката трябвало да премине през митнически склад в България и да
се разтовари в складова база Диди Ко в гр. Велинград. Договорено било
навло на стойност 1900 лв. без ДДС, като платец на навлото е "ЕМИС
ТРАНС" ЕООД. Заявката била изпратена от посочената в ТРРЮЛНЦ
електронна поща на ответника- em.istrans@abv.bg.
Управителят на "КОННИК 64" ООД, разписал заявката и я изпратил
обратно на електронната поща на възложителя, с което бил сключен договор
между двете дружества - „ЕМИС ТРАНС“ ЕООД в качеството си на
възложител и „КОННИК 64“ ООД в качеството си на изпълнител.
Сочи, че превозът бил извършен надлежно и в срок. Не били изтъкнати
1
никакви възражения.
На 14.03.2023 г. ищецът издал Фактура на обща стойност от 2280 лв.
(1900 лв. + начислено ДДС 380 лв.) за извършената транспортна услуга. От
този момент започнал да тече 45-дневния срок за ответника да изпълни
доброволно задължението си. Срокът за доброволно изпълнение изтекъл на
28.04.2023 г., но задължението не било изпълнено.
След този момент управителят на ищеца се свързвал неколкократно с
представители на "ЕМИС ТРАНС" ЕООД, които в началото обещавали, че ще
изпълнят задължението, но после почнали да се оправдават, че имат
проблеми. След това спрели да отговарят на телефонните обаждания.
Изпратена била и покана за доброволно изпълнение по куриер, получена
лично, но отново не последвало изпълнение.
Счита, че е налице неизпълнение от страна на "ЕМИС ТРАНС" ЕООД
на задълженията по сключения договор за превоз.
Сочи, че е изпълнил превозите съобразно уговореното и стоките са
доставени на получателите, в уговорените срокове и без констатирани липси,
в т.ч. товарите били приети без възражения от страна на получателите им, при
което се дължи насрещната престация - навло в размер на 2280 лв. (две
хиляди двеста и осемдесет лева). В случая било уговорено заплащането да
стане в срок 45 дни от издаване на фактурата.
След изтичане на срока и неизпълнение на задължението доброволно,
длъжникът изпаднал в забава и на основание чл. 86 вр. чл. 79 ЗЗД дължал и
обезщетение за забавата в размер на законната лихва от деня на забавата -
29.04.2023 г. до предявяване на исковата молба, в размер на 77.98 лева, както
и лихва за забава до момента на окончателно изплащане на главницата.
Претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 2280 лв.
дължимо навло по договор за превоз, 77.98 лева мораторна лихва от
29.04.2023 г. до. предявяване на исковата молба, както и законна лихва от
предявяване на иска, до окончателното плащане на сумата.
Претендира разноски в исковото и обезпечителното производство.
В срока по чл.131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата
молба.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 09.03.2023г. Емис Транс ЕООД е отправил предложение до Конник
64 ООД да извърши превоз на стоки от Република Италия до Република
България. Предложението е прието и между страните е сключен договор за
вътрешнообщностен превоз на стоки, по силата на който ищецът се е
задължил да превози 10 палета алкохол с тегло от 8200 кг. от Република
Италия до складовата база на Диди Ко в гр. Велинград, а ответникът да
заплати възнаграждение /навло/ на стойност 1900 лв. без ДДС. Стоката е
2
следвало да бъде натоварена на 10.03.2023г. и разтоварена на 14.03.2023г. на
посоченото от ответника място. Уговорено е плащането да стане 45 дни след
получаване на стоката. Сключването на договора е доказано с издаването на
международна товарителница CMR.
Ищецът е изпълнил задълженията си по договора точно, доставил е
стоките в уговорения срок, видно от приложения до делото пътен лист и за
ответника възложител е възникнало задължението да заплати договореното
навло в размер на 1900 лв. без ДДС или 2 280 лв. с ДДС, в 45-дневен срок от
датата на издаването на фактурата от превозвача на 14.03.2023г., или до
28.04.2023г.
Задължението не е изпълнено в срока за доброволно плащане. Плащане
на договореното възнаграждение от 2 280 лв. е извършено по данни на ищеца
на 18.08.2023г., след завеждане на исковата молба. Поради неизпълнение на
задължението на падежа възложителят по договора за превоз е изпаднал в
забава и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи лихва за забава, в размер на законната
лихва, считано от 29.04.2023г. до заплащане на задължението. Такава
претендира за периода от 29.04.2023г. до датата на предявяване на иска и за
периода от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата. Размерът на обезщетението за забава за периода 29.04.2023г.-
07.08.2023г. е 77.15 лв., а за периода от датата на подаване на исковата
молба-07.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението 18.08.2023г.
- 9,97 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с апис калкулатор.
Извършеното в хода на делото плащане на сумата в размер на 2 280 лв.
не е достатъчно да погаси изцяло задължението, включващо главница и лихва
за забава. Затова погасяването следва да се извърши в поредността по чл.76,
ал.2 ЗЗД, а именно с платената сума се считат погасени първо лихвите за
забава в размер на 77,15 лв. и 9, 97 лв., а с остатъка съответната част от
главницата /в този смисъл ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на
ОСГТК на ВКС/. В случая с извършеното плащане са погасени изцяло
задълженията на лихва за забава за периода 29.04.2023г.-07.08.2023г. в размер
на 77,15 лв. и за законна лихва в размер на 9,97 лв. Погасено е и
задължението за главница до размера на 2 192,88 лв. Затова предявените
искове следва да се отхвърлят, в частта с която се претендира лихва за забава
на осн. чл. 86, ал. 1 ГПК за периода от 29.04.2023г.-07.08.2023г. /датата на
предявяване на исковата молба в съда/, законна лихва за забава за периода
07.08.2023г. до 18.08.2023г., датата, на която е извършено плащане на сумата
в размер на 2 280 лв., както и в частта за главница по размера на 2 192,88 лв.
Възложителят дължи главница по договора за превоз в размер на 87,12 лв., до
която сума искът следва да се уважи.
Предвид изхода на спора на ищеца се дължат разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Претендират се разноски в настоящото производство и в
производството по обезпечение на предявения иск по ч. гр. д. 656/2023г. на
3
Районен съд-Костинброд.
Макар исковата претенция да е частично уважена, съдът като съобрази,
че плащането е извършено след предявяване на иска, намира че с поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което на ищеца
следва да се присъдят разноски в пълен размер.
Искането за заплащането им е заявено своевременно-с исковата молба,
представен е и списък по чл. 80 ГПК /л. 35 по делото/.
В производството по гр. д. 761/2023 г. на РС Велинград ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 141,20 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв., платено в брой, видно от приложения
Договор за правна помощ /л. 41 по делото/. Претенцията за разноски се явява
за доказана по основание и размер, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в настоящото производство в размер на
общо 941,20 лв.
Съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС на ищеца се дължат и разноски в производството по ч. гр. д.
656/2023г. на Районен съд-Костинброд за обезпечение на настоящия иск в
размер на 40 лв. държавна такса за издадената обезпечителна заповед и 400
лв. адвокатско възнаграждение. Размерът и начинът на плащане на разноските
са доказани с приложените по делото Договор за правна помощ /л. 38/ и
платежни нареждания /л. 37 и л. 40 по делото/. Или общо ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 440 лв. в
производството по обезпечение на настоящия иск.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
РЕШИ:
ОСАЖДА „ЕМИС ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велинград, ул. „Острец“ № 7, да заплати на
„КОННИК 64“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Годеч, ул. „Новодомски“ № 5, сумата от 87,12 лв. /осемдесет и седем лева
и 12 ст./ представляваща незаплатена част от навло за извършен
вътрешнообщностен превоз на стоки, ведно със законна лихва от 18.08.2023г.
до окончателното плащане на сумата, като за разликата над тази сума до
претендираната от 2 280 лв., за заплащане на лихва за забава в размер на 77,98
лв. за периода от 29.04.2023г. до 07.08.2023г. /датата на предявяване на иска/
и за заплащане на законна лихва за периода от 08.08.2023г. до 18.08.2023г.
отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕМИС ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велинград, ул. „Острец“ № 7 да заплати на
„КОННИК 64“ ООД, ЕИК: ********* разноски по гр. д. 761/2023г. по описа
на Районен съд-Велинград в размер на общо 941,20 лв.
4
ОСЪЖДА ЕМИС ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Велинград, ул. „Острец“ № 7 да заплати на
„КОННИК 64“ ООД, ЕИК: ********* разноски по ч. гр. д. 656/2023г. на
Районен съд-Костинброд в размер на общо 440 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5