Р Е Ш
Е Н И Е
№ 815 гр.Пловдив, 01.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в
публичното заседание на 26.05.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №1462/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против Наказателно
постановление №38 от 15.01.2020г.
издадено от Заместник-кмет
ОР в община Пловдив, с което на Г.Д.И.
с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание на основание чл.38
от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства
на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП-Наредбата/ глоба в размер на 50/петдесет/лева
за нарушение на чл.14, т.6 от НРСППППСТГП.
Недоволен от наказателното постановление
останал жалбоподателя, която го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено.Изтъква
подробни доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, чрез
защитника си адв.Т. И..
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно
призована не се явява и не изпраща представител, като е постъпило становище от
защитника с което потвърждава изложеното в жалбата, като претендира и
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна редовно призована,
изпраща представител юрк.Т., която пледира за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно и моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 18.09.2019г.
около 20:55 часа в гр.Пловдив г-н И. бил паркирал лекия си автомобил „Мерцедес”
с регистрационен номер *** на ул.„Найден Геров” до номер 13.В този момент
проверка извършвал служителя от с-р „ОП” ** Б.Д., който преценил, че
гореописаното МПС е паркирано без разрешение и съгласието на ползвателя на
паркомястото, което било паркомясто със „служебен ангажимент“.За това съставил
фиш за нарушение на чл.14, т.6 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на град Пловдив.Срещу съставения фиш
постъпила жалба с характер на възражение и св.Б.Д.
съставил на Г.И. АУАН с бл. номер 040145/11.12.2019г., именно за извършено
нарушение чл.14, т.8 от Наредба.Впоследствие било издадено и обжалваното
наказателно постановление в което нарушението било санкционирано по чл.38 от
Наредбата с глоба в размер на 50/петдесет/ лева.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан актосъставителя Д.. В показания пред съда свидетеля Д. излага, че АУАН е
съставен след като той лично е установил нарушението.Мястото където бил
паркирал автомобила имал табела, която указва че мястото е служебно.Всяка кола
има разрешително да спира, което се обозначава със стикер, а автомобила на И.
нямал такъв.Местата за паркиране били осем и се ползвали от община Пловдив.Съдът
кредитира показанията на св.Д. относно факта, че лекия автомобил на посочения
ден и място е спрян на паркомясто „служебен ангажимент“ използвано от община
Пловдив.Това е видно от приложената по делото Заповед 16ОА913/19.04.2016г. на
кмета на община Пловдив.Съдът кредитира е всички останли писмени доказателства
по преписката-АУАН, оправомощителна заповед, фиш, декларация от Г.И. по чл.188
от ЗДВП.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл. 313
и чл. 314 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, а разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
От даденото
описание във фиша, АУАН и НП се установява, че автомобилът е бил паркиран в
гр.Пловдив на ул.Нейден Геров до номер 13 на паркомясто обозначено като
служебно.По принцип и
жалбоподателя не оспорва фактическата обстановка, а твърди че имал разрешение
за паркиране и навежда доводи за процесуални нарушения.Не се представи нито
едно доказателство, че община Пловдив е разрешавала автомобила на жалбоподателя
да паркира на гореописаното място и тези твърдения в жалбата са изцяло
голословни.Не са налице процесуални нарушения в хода на производството и в АУАН
и НП нарушението е описано ясно и точно, правилно са приложени както
санкционната така и нарушената правни норми.Съгласно чл.14, т.6 от Наредбата Не
се допуска в синя зона Паркиране на местата „Служебен ангажимент”
без съгласието на ползвателя, на който е издадено разрешително.Съгласно чл.38 от Наредбата за
установените нарушения на тази наредба, лицата извършили нарушението се
наказват с глоба в размер до 150 /сто и петдесет/ лева, ако за констатираното
нарушение не е предвидено друго наказание.В случая не е предвидено друго
наказание и правилно е приложена именно тази санкционна норма.
Не е налице нарушение, че не било
описано в акта и НП как било обозначено въпросното място, че се ползва служебно.Видно
от показанията на актосъставителя това е било надлежно обозначено с табела, от
цитираната по-горе заповед е видно, че местата са били разчертани и обозначени,
а свидетеля заяви и че на ул.Дондуков откъдето е подхода към служебните
паркоместа има знак В27, който забранява влизането на автомобили.
При издаване на фиша с който е
констатирано нарушението и АУАН, както и в НП не са налице процесуални
нарушения, които да са довели до опорочаване на административно наказателното
производство.Акта и НП изцяло отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Според съда в случая не е налице
специален закон, а именно ЗДВП, който да урежда и в който да фигурира
гореописаното нарушение.В нормата на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДВП са визирани
санкции на неправилно паркиране и престояване.В случая местата за служебно
ползване са определени с заповед издадена от кмет на основание
ЗМСМА.Паркирането на такива места и реда също се урежда със заповед на кмета съгласно
Наредбата.Именно в нея специално за нарушение изразяващо се в паркиране на
паркомясто със служебен ангажимент е редно да се уреди и запрета там да
паркират други автомобили и съответната санкция, както е и сторено.Настоящия
докладчик иначе изцяло споделя практиката на административен съд Пловдив, че по
ЗДВП следва да се санкционират всички форми на неправилно паркиране и престой
на улици, тротоари, зелени площи и т.н.В случая обаче се касае за нарушение
нерегламентирано в ЗДВП и правилно е била наложена санкция по Наредбата.Това е
така в чл.98, ал.1, т.1-8 и ал.2, т.1-6 от ЗДВП не е запретена конкретната
хипотеза за паркиране на служебно паркомясто.Не се допуска изключение от този
запрет със заповед на длъжностно лице.Ето защо съдът намери и че не е налице
незаконосъобразност на наказателното постановление на това основание.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен
случай на административно нарушение е налице, когато извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на
административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай
е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни
последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените
вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност
на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия
орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение,
доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи
нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не
съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.В
настоящия случай не се касае за случай с ниска обществена опасност, по нищо не
се различава от останалите, няма данни паркирането да е наложено от по-важно
обстоятелство, няма данни да е било за незначително кратък период, поради което
и не е налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В санкционната норма на чл.38 от
Наредбата е предвидена глоба в размер на до 150лева.В случая наложената санкция
е 50лв., много под максималния размер, което според съда напълно би спомогнало
за осъществяване на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН, поради което и
следва извода, че размера на санкцията е правилно определен.
С
оглед изхода на делото ще следва да жалбоподателя Г.Д.И. да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на Община Пловдив. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120лева.Производството по делото продължи в две съдебни заседания, като на едното
не бе даден ход поради отсъствие на свидетеля, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
С
оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено поради което,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №38 от 15.01.2020г.
издадено от
Заместник-кмет ОР в община Пловдив, с което на Г.Д.И. с ЕГН **********
***, е наложено административно наказание на основание чл.38 от Наредба за реда
за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
град Пловдив /НРСППППСТГП-Наредбата/ глоба в размер на 50/петдесет/лева за
нарушение на чл.14, т.6 от НРСППППСТГП.
ОСЪЖДА Г.Д.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Пловдив с ЕИК:********* юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80/осемдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.