Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.06.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Диана Такова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2211 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитор
за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ, евентуално на
основание свръхзадълженост по чл. 742 ТЗ.
Молителят твърди, че на 10.09.2009 г.
между „Х.“ ЕООД, в качеството на собственик и „Р.“ ООД, в качеството на
изпълнител бил сключен предварителен договор за учредяване право на строеж, с
нотариална заверка на подписите и съдържанието с рег. № 3148/2009 г. и с рег. №
3149/2009 г. от помощник-нотариус С.Л.при нотариус С.Ф.. Посочва, че съгласно
чл. 31 от договора, същият влиза в сила, след като „Х.“ ЕООД представи виза за
проектиране на имот, находящ се в гр. София, м. „Гевгелийски квартал“, кв. 183,
УПИ ІІ-551, като това задължение той изпълнил и е налична виза за проектиране с
изх. № РД-09-50-37 от 06.01.2011 г., издадена от Дирекция „Архитектура и
градоустройство“ при Столична община на гл. архитект на СО. Твърди, че на
27.05.2011 г. с нотариална покана ответникът бил уведомен и поканен да получи
издадената виза и да изпълни свое изискуемо парично задължение за плащане
съгласно предварителния договор, като представител на „Р.“ ООД не се явил, за
което бил съставен констативен протокол от помощник-нотариус С.Л.при нотариус С.Ф..
Посочва, че ответникът определил нова среща на 20.06.2011 г., на която
молителят предал издадената виза за проектиране. Счита, че сключеният между
страните предварителен договор е влязъл в сила на 20.06.2011 г. и се счита за
окончателен при условията, посочени в него. Твърди, че съгласно чл. 6.2 от
договора „Р.“ ООД е задължен да поеме разноските, за които са представени
разходно-оправдателни документи, а по чл. 7.2 – да заплати сума в размер на
20 000 евро в тридневен срок от влизането на договора в сила. Посочва, че
поради изрични указания на Столична община, че сградата е станала опасна за
живота и здравето на гражданите и бездействието на изпълнителя наел фирма,
която да премахне сградата, за което заплатил сума в размер на 12 600 лева.
Счита също така, че ответникът дължи неустойка, уговорена в чл. 22.1 от
договора. Твърди, че до датата на молбата „Р.“ ООД не е изпълнило нито едно от
поетите задължения в договора, поради което е налице цялостно неизпълнение на
поетите ангажименти и задължения. Счита, че задълженията на ответника към него
са в общ размер на 49 471 353,05 лева, формирано, както следва: 24
610,93 лева по чл. 6.2 от договора, от която 19 400 лева главница и
5 210,93 лева лихви; 49 434,72 лева по чл. 7.2 от договора, от които
39 116,60 лева, равностойността на 20 000 евро, главница и
10 318,12 лева лихви; 12 600 лева по чл. 9 за разходи по подготовка
на терена за строителство и 49 384 707,50 лева по чл. 22.1 от
договора за неустойка за периода от 05.11.2011 г. до 05.01.2014 г. Твърди, че с
нотариална покана от 06.01.2014 г. поканил ответника да заплати своите
изискуеми парични задължения към молителя, но „Р.“ ООД, предвид
свръхзадлъжнялостта и неплатежоспособността си, не е в състояние да започне
изплащане на задълженията си и на поетите ангажименти. Предвид изложеното иска
да се постанови решение, с което да бъде обявено дружеството „Р.“ ООД в
неплатежоспособност, респективно да се установи, че е налице свръхзадълженост,
и да се открие производство по несъстоятелност. Претендира разноски.
Ответникът „Р.“ ООД оспорва изцяло молбата
на „Х.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност. Твърди, че не е
неплатежоспособен, нито свръхзадължен. Оспорва наличието на паричните
задължения, посочени от молителя, респективно произтичащите изискуемост и
неизпълнение, както и трайната обективна невъзможност за изпълнение от страна
на дружеството. Твърди, че „Р.“ ООД не е спирал плащанията към кредитори и е в
състояние да плати изцяло задълженията си към наличните кредитори. Счита, че
молителят не е кредитор на дружеството, тъй като сключеният на 10.09.2009 г.
договор не е произвел действие, поради несбъдване на предвиденото в него
условие в определения за това срок. При условията на евентуалност, ако се
приеме, че договорът е произвел действие, твърди, че не са възникнали
вземанията, заявени от молителя. Прави възражение за нищожност на клаузата за
неустойка по чл. 22.1 от договора. Ето защо иска да се отхвърли молбата.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, съответно
на чл. 742 ТЗ, а именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба
от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно
ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2/ Длъжникът да е търговец
по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи неплатежоспособност на длъжника,
съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно
свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай
писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от
търговско дружеството „Х.“ ЕООД, което твърди, че е кредитор с изискуеми
парични вземания по търговска сделка от ответника, като е спазено изискването
по чл. 78, ал. 1 ДОПК за подаване на уведомление.
Видно е, че ответникът „Р.“
ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед на правно организационната
си форма като търговско дружество.
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, молителят следва да установи, при условията на
пълно и главно доказване, че има срещу ответника изискуемо и ликвидно парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка. Търговски са
сделките, сключени от търговеца при и по повод извършване на занятието му, а
също така и тези, изрично изброени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, независимо от качеството
на страните – чл. 286 ТЗ. Страните не спорят, а същото се доказа и от приетия
като доказателство договор, че на 10.09.2009 г. са сключили предварителен
договор за учредяване право на строеж, с нотариална заверка на подписите и
съдържанието. Сделката е търговска, макар да не е от кръга на тези посочени в
чл. 1, ал. 1 ТЗ, тъй като е свързана с упражняваното от страните занятие.
С процесния договор молителят
„Х.“ ЕООД, като собственик възлага на изпълнителя – „Р.“ ООД да извърши със
свои сили и средства всички необходими процедури за комплексно проучване,
проектиране и строителство на жилищна сграда с подземни гаражи, магазини и
офиси /жилищна, административна, търговска и т.н. сграда/, находяща се в УПИ
ІІ, имот пл. № 551 от квартал 183 по плана на град София, местност „Гевгелийски
квартал“, без административен адрес /така Раздел І: „Предмет на договора“, чл.
1/. В чл. 3 е предвидено, че собственикът получава като обезщетение срещу
учреденото право на строеж в полза на изпълнителя, недвижими имоти, за които си
запазва правото на строеж и съответните идеални части от общите части на
сградата в размер на 25 % от разгъната и застроена площ /РЗП/ на целия обект
/вкл. и подземните нива/, съотнесени пропорционално към всички площи на всяко
едно ниво с техните функции и стойност, както и заплащане от страна на
изпълнителя на сумата 120 000 евро, съгласно условията на чл. 7.1 от
договора, при условие, че според визата за проучване и проектиране за
гореописания УПИ, представена от собственика, е възможно да се постигне
разгъната застроена надземна площ от 1 500 кв.м. или повече. Етапите на
изпълнение на договора са определени в чл. 6.1, като І етап е изготвяне на ПУП
/план за регулация и застроителен план/, определяне функционалното назначение
на сградата и изваждане на виза за проектиране и строителство, което трябва да
бъде направено за срок от 3 месеца; ІІ етап – изготвяне на идеен проект,
направен за срок от 1,5 месеца и т.н. Съгласно чл. 6.2, първият етап е
задължение на собственика като изпълнение, а изпълнителят се задължава да поеме
възникналите в хода на този етап разноски, съгласно представените от
собственика разходооправдателни документи. В чл. 31 от договора страните са
предвидили, че предварителният договор за учредяване право на строеж влиза в
сила след представяне от страна на собственика на виза за проектиране и
строителство за гореописаното УПИ, съгласно чл. 3.
Спорен по делото е въпросът
дали уговореното в чл. 31 от договора условие се е сбъднало и оттам дали
сключеният между страните предварителен договор е произвел действие.
Не се спори, че задължението
за представяне на виза за проектиране и строителство не е изпълнено от молителя
в уговорения в чл. 6.1 тримесечен срок. Въпреки това обаче ответникът не е
направил изявление за разваляне на договора нито преди подаване на молбата от „Х.“
ЕООД, нито в настоящия процес, а единствено твърди, че не се е сбъднало
условието за влизане в сила на договора. Установява се, че представената от „Х.“
ЕООД виза за проектиране е с изх. № РД-09-50-37 от 06.01.2011 г., издадена от
СО Дирекция „Архитектура и градоустройство“ и от отбелязването върху нея е
видно, че същата важи за инвестиционно проучване и проектиране на
многофункционална сграда с жилища, офиси, магазини, хотелска част, заведение за
хранене и пг. в УПИ ІІ-551, кв. 183, м. „Гевгелийски квартал“ при спазване на
параметри за устройствена зона Жк – макс. Кк-26 м за жилищни сгради и макс.
Кк-32 за общ. сгради; плътност на застрояване 40 %; макс. Кинт-3,0, мин.
озеленена площ 40 %; при спазване на указаните отстояния и изисквания на закона
съгласно ОУП на СО и ПУП одобрен със Заповед № РД-09-50-37/06.01.2011 г. Установява
се от представения констативен протокол от 20.06.2011 г., изготвен от Станислав
Лукаев, помощник-нотариус по заместване на нотариус С.Ф., че на 20.06.2011 г.
молителят е предоставил на ответника горепосочената виза за проектиране, като управителят
на „Р.“ ООД е възразил, че същата не отговоря на договореното между страните с
предварителния договор за учредяване право на строеж от 10.09.2009 г., тъй като
терминът „многофункционална сграда“, цитиран в посочената виза, не съществува в
ЗУТ и не е уговарян такъв тип сграда в предварителния договор, поради което и
договорът не е влязъл в сила.
Няма спор между страните, че
със сключения предварителен договор за учредяване право на строеж е уговорено
построяването на жилищна сграда с подземни гаражи, магазини и офиси /жилищна,
административна, търговска и т.н. сграда/. Съгласно чл. 8, т. 1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ конкретното предназначение на поземлените имоти
се определя с подборния устройствен план и може да бъде в урбанизирани
територии или в отдели поземлени имоти извън тях – за жилищни,
общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и
развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите
за природозащита,
за декоративни водни системи /каскади, плавателни канали и други/, за движение
и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с
увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. В чл. 9,
ал. 2 ЗУТ е предвидено, че промяната на предназначението на територии и на
поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила
подробен устройствен план при условията и по реда на този закон.
Застрояването по смисъла на закона е
разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в
поземлени имоти /чл. 12, ал. 1 ЗУТ/, като същото се допуска само, ако е
предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението
на земята, когато това се изисква по реда на специален закон /чл. 12, ал. 2 ЗУТ/. От приетите по делото единична и тройна съдебно-технически експертизи се
установи, че със Заповед № РД-09-50-37/06.01.2011 г. е одобрено изменение на
плана за регулация като на мястото на УПИ ІІ за „Дом на услуги“ е създадено УПИ
ІІ-551 за „ЖС, магазини, офиси, хотел заведение за хранене и п.г.“, както е и
изменен планът за застрояване. Видно е, че издадената виза за проектиране е за
„многофункционална сграда“ с жилища, офиси, магазини, хотелска част, заведение
за хранене и п.г. с посочени параметри. Понятието „жилищна сграда“ по смисъла
на устройствения закон е определено в § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ и това е сграда,
предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища,
които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. Според
чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие /извадка/ от
действащ подробен устройствен план с обхват поземлен имот и съседните му поземлени
имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с
нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване и други изисквания, ако имат такива, както и допустимите отклонения
по чл. 36 ЗУТ. Съобразно чл. 144 ЗУТ визата за проектиране е елемент от
документацията, която е нужна за одобряване на проекта, респективно за неговото
изготвяне, но това не означава, че предмет на проекта следва да бъдат всички
предвидени за застрояване обекти, посочени в нея. Съдът намира, че реално от
съдържанието на визата е видно, че в съответния УПИ ІІ-551, в който според чл.
1 и чл. 3 от предварителния договор следва да се строи, е предвидено
застрояване на жилищна сграда, което е съответно както на уговорката между
страните, така и на изменения план за застрояване, което няма как да не е така,
тъй като визата представлява именно извадка от вече одобрения подробен
устройствен план. Съдът кредитира приетите заключения на съдебно-техническите
експертизи, че по ПУП теренът се намира в зона Жк – жилищна зона за комплексно
застрояване, което е написано във визата. Условието за строителство в зона Жк е
жилищата да са минимум 60 % от площта на сградата, а останалата площ да бъде,
съгласно визата, с „офиси, магазини, хотелска част, заведение за хранене и
п.г.“. Това условие се решава с инвестиционния проект. Според експертите
еднаквите параметри и съдържание по виза, ПУП и по § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ
отговарят на жилищна сграда със смесено предназначение и следователно издадената
виза за проектиране от 06.01.2011 г. отговоря на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ за
„Жилищна сграда“. Във визата са посочени параметрите на зоната Жк – жилищна
зона за комплексно застрояване, което потвърждава, че проектирането е за жилища
и трябва да се спазват условията на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ. От горепосоченото
се извежда и изводът, че издадената виза за проектиране от 06.01.2011 г.
отговаря на уговореното в договора между страните и изискванията на ЗУТ.
Подробният устройствен план, респективно визата за проучване и проектиране,
регламентират градоустройствени показатели за застрояване по устройство на
територията. Конкретните обекти в сградата, размерите им и РЗП се определят с
изготвянето на инвестиционните проекти – идеен и технически. Следователно по издадената
виза за проучване и проектиране няма пречка за изготвяне на инвестиционен
проект, съответстващ на договора. Молителят е изпълнил задължението си по чл.
6.1 от договора, макар и не в договорения срок, да извади виза за проектиране и
строителство, която предвид изслушаните експертизи и приложимите норми на ЗУТ,
отговаря на договореното между страните, макар и във визата сградата да е
наречена „многофункционална сграда“. Визата за проектиране и строителство е
представяне от собственика на ответника на 20.06.2011 г. и тъй като „Р.“ ООД е
възразило единствено, че визата не отговоря на предвиденото в договора, а не за
ненавременното й представяне, и доколкото се установи, че визата съответства по
параметри на уговорената за построяване в предварителния договор сграда, в
която конкретните обекти подлежат на определяне с идейния проект, следва да се
приеме, че е изпълнено условието на чл. 31 от договора и на 20.06.2011 г.
предварителният договор за учредяване право на строеж е влязъл в сила.
След като предварителният договор е влязъл в сила, подлежи
на изследване в процеса дали съществуват описаните в молбата за откриване
производство по несъстоятелност вземания на „Х.“ ЕООД, с които същият се
легитимира като кредитор.
Молителят твърди, че има вземане в общ размер на
24 610,93 лева по чл. 6.2 от договора за възникналите в хода на издаване на визата за проектиране разноски, както
и вземане по чл. 9 в размер на 12 600 лева за разходи за подготовка за
терена на строителството. За доказване на двете претенции „Х.“ ЕООД представя
две фактури – първата № 018 от 03.08.2011 г. за 19 400 лева и втората №
020 от 16.11.2011 г. за 12 600 лева, с получател трето за спора лице. По
правната си характеристика фактурата е частен свидетелстващ документ, като сама
по себе си тя не може да установи сключването на договора, във връзка с който е
издадена. Двете фактури не са съставени и подписани от двете страни на спора, а
между молителя и трето лице, и при направено оспорване от страна на ответника,
не доказват по категоричен начин възникването на облигационни правоотношения,
за които са издадени. По делото не се доказа горепосочените фактури да са
намерили отражение в счетоводството на молителя. Първичните счетоводни
документи се преценяват според тяхната редовност и във връзка с всички
доказателства по делото, а когато фактурите не са издадени между страните, не
са отразени в счетоводните регистри на „Х.“ ЕООД, не са вписани в дневниците и
в справките декларации, не е ползван данъчен кредит по тях, то те не
установяват сключване на договор, нито извършване на обективираните в тях
дейности. Следователно претенцията на молителя за горепосочените суми е недоказана.
Молителят твърди, че има
вземане по чл. 7.2 от договора в размер на 20 000 евро. В посочената
разпоредба е уговорено задължение на изпълнителя да преведе по сметка на
собственика 20 000 евро в тридневен срок от деня на влизане в сила на
предварителния договор. Формално това задължение за ответника е настъпило, тъй
като договорът е влязъл в сила на 20.06.2011 г. От друга страна обаче това
задължение предполага продължаване изпълнение на поетите ангажименти по делото
от двете страни. От приложеното по делото писмо от ответника изх. №
0176/10.01.2014 г. до „Х.“ ЕООД, което не е оспорено от молителя, е видно, че
през 2013 г. собственикът е направил публично предложение чрез средствата за
масово осведомяване, съдържащо оферта относно условията за обезщетение при
строителството в същия имот, въпреки че твърди, че договорът между страните е
действащ. Вярно е, че след като е представил виза за проектиране в задължение
на „Р.“ ООД е било да представи идеен проект, но изчакването от страна на
молителя на период от три години преди да заяви претенциите си и то в
производство по несъстоятелност, същевременно отправяне на нови предложения,
въпреки сключения предварителен договор, неосчетоводяване в счетоводството си
на вземания към ответника, за което са събрани категорични данни от приетите по
делото съдебно-счетоводни експертизи, водят до извода, че молителят твърди
наличие на някакви задължения, които обаче, за да се налице трябва страните по
договора да са пристъпили към неговото изпълнение, каквото в случая не се
установи да е факт.
В условията на евентуалност,
ако се приеме, че поради влизане в сила на договора на 20.06.2011 г. и тъй като
сумата не е преведена от ответника в предвидения тридневен срок, то молителят
ще се яви кредитор на това вземане в размер на 20 000 евро, което ще бъде
преценено при обсъждане на останалите предпоставки, необходими за откриване
производство по несъстоятелност.
Последното заявено вземане
от молителя е за неустойка по чл. 22.1 от договора, която за периода от 05.11.2011
г. до 05.01.2014 г. възлиза на 49 384 707,50 лева. Съгласно
цитираната разпоредба в случай, че изпълнителят или собственикът не изпълнят
задълженията си за всеки етап /след представяне от собственика на изпълнителя
на виза за проектиране/ на изпълнение в срок до 3 месеца, при съблюдаване на сроковете
по етапи в чл. 6 от договора, неизправната страна дължи на изправната неустойка
в размер на общо 1 000 евро на месец, като за всеки следващ месец забава
неустойката нараства с коефициент 1,5 спрямо размера на неустойката за предходния.
Собственикът е представил виза за проектиране на 20.06.2011 г. и в уговорения в
договора срок ответникът не е представил идеен проект, с оглед на което е
налице забава, която неустойката обезпечава. Ето защо следва да се разгледа
заявеното от ответника възражение за нищожност на клаузата поради накърняване
на добрите нрави. Предпоставките и случаите, при които уговорената в
договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в
т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е
нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния
случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например
естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на
неустойката /компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението
/съществено или за незначителна негова част/, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В конкретния случай от изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза /том І, л. 341 от делото/ се установи, че
размерът на престацията, при съобразяване чл. 3 от договора, че собственикът
получава 25 % от РЗП или 25 % от 1 500 кв.м. РЗП, както и допълнително
120 000 евро, която молителят би получил при изпълнение на договора е
352 875 евро. Размерът на уговорената неустойка по чл. 22.1 към датата на
заключението, което е от 2015 г., е в размер на 83 966 617 328,10
евро. Следователно неустойката надвишава 237 950 пъти размера на
престацията – обектите с добавените 120 000 евро. Преценен от гледна точка
на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски
правоотношения, размерът на така уговорената неустойка между страните по чл.
22.1 е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение –
забава в задължението за всеки етап, нито с възможните вреди от неспазването на
срока или въобще на характерната престация за собственика. Уговорената
неустойка има подчертано санкционен характер и присъждането й, както поддържа
ответника, би довело до несправедливия правен резултат собственикът да се
обогати многократно повече над това, което би получил при изпълнение изцяло на
договора. С оглед изложеното и при съобразяване указанията в горецитираното
тълкувателно решение, съдът намира, че уговорената неустойка в чл. 22.1 е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Нищожността на неустоечната
клауза изключва възникване на претендираното с молбата за откриване
производство по несъстоятелност вземане в заявения с молбата размер от
49 384 707,50 лева.
Следователно от всички
претендирани от молителя вземания единственото, което би могло да се приеме за
съществуващо, поради настъпилия му падеж и поради начина, по който е уговорено
– да се дължи сумата след изтичане на три дни от влизане в сила на договора, е
това по чл. 7.2 в размер на 20 000 евро.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на ответника трябва да се извърши на базата на анализ на
имуществено-финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе
възможността или невъзможността да погасява задълженията си. При този анализ се
използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели
при преценка състоянието на неплатежоспособност са показателите на ликвидност,
които се формират като съотношението между краткосрочните активи /всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните
активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират
4-ри коефициента на ликвидност: на обща, на бърза, на незабавна и на абсолютна
активност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички
краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите
коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко
групи краткотрайни активи, но не всичките. Водещ показател за установяване на
състоянието на неплатежоспособността на длъжника е коефициентът на обща
ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайни активи към
краткосрочните задължения. От последното прието по делото заключение, в което
вещото лице изследва период от 2013 г. до 2016 г., доколкото решението на съда
следва да отчете всички факти и обстоятелства настъпили до приключване на
устните състезания, приложено в том ІІІ, лист 1084, се установява, че в
структурата на активите на „Р.“ ООД в горепосочения период преобладават
текущите /краткотрайните/ активи, чийто относителен дял е средно около 94 % от
общата стойност на активите на дружеството, като най-съществена група в състава
на текущи активи представляват материалните запаси. Към 31.12.2013 г.
балансовата им стойност е 795 хил. лв., след което същата намалява до 117 хил.
лв. в края на 2014 г. и остава непроменена до 31.12.2016 г. За същия период
нетекущите /краткотрайните активи/ на ответника са изцяло дълготрайни
материални активи. Освен земя с балансова стойност 12 хил. лв., в края на 2013
г. и на 2014 г. в групата на тези активи са посочени съоръжения и други ДМА на
стойност съответно 2 хил. лв. и 1 хил. лв. Основен дял за периода от 2013 г. до
2016 г. /от 71 % до 100 %/ в структурата на пасивите на „Р.“ ООД заемат
задълженията, като същите са почти изцяло нетекущи задължения /над 1 година/ -
средно 97,52 % от общия им размер. В течение на периода е налице тенденция на
намаляване на задълженията – от 599 хил. лв. към 31.12.2013 г. на 360 хил. лв.
към 31.12.2014 г., а в края на следващите два отчетни периода – съответно 130
хил. лв. и 135 хил. лв. Текущите задължения заемат едва 2-3 % от общия размер
на задълженията по данни от счетоводните баланси и същите представляват
задължения към доставчици, както и публични задължения за данъци и осигурителни
вноски. Видно е, че по данни от счетоводните баланси коефициентите на
ликвидност през периода 2013 г. – 2016 г. са значително по-високи от
референтните си стойности. Това показва, че с краткотрайните си активи
дружеството е могло да покрие текущите си задължения и следователно „Р.“ ООД не
изпитва затруднения относно разплащанията си по търговски сделки. Коефициентите
на бърза ликвидност също са над препоръчителните стойности, което идва да
покаже, че дружеството е разполагало с достатъчно бързо ликвидни средства, с
които да покрие текущите си задължения. Изследваното финансово-икономическо
състояние на дружеството дава основание да се твърди, че не е налице тенденция
„Р.“ ООД да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски
сделки. През периода 2013 г. – 2016 г. ответникът е извършил последно плащане
на задължение към доставчик на 22.06.2016 г., а на публично задължение – на
28.12.2016 г. Изчислените стойности на показателите за ликвидност дават
основание да се твърди, че през изследваните периоди „Р.“ ООД е било в
състояние да покрива краткосрочните си задължения. Съдът не съобразява дадения
от вещото лице алтернативен вариант на коефициентите за ликвидност с включване
описаните в молбата на „Х.“ ЕООД вземания, тъй като единственото такова, за
което може да се приеме, че е изискуемо е това за 20 000 евро, което не би
оказало влияние и стойностите на всички коефициенти биха били пак над
препоръчителните.
С оглед изложеното съдът намира за доказано, че „Р.“
ООД е в състояние да изпълнява и покрива краткосрочните си задължения с
краткосрочните си активи. Следователно не са налице предпоставки за откриване
на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност.
Относно второто заявено в молбата основание за
откриване производство по несъстоятелност на ответника, в разпоредбата на чл.
742, ал. 1 ТЗ е посочено, че търговското дружество е свръхзадължено, ако
неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения спрямо
всички кредитори, а не само спрямо задължението на кредитора-молител. При
извършване на преценка дали е налице това състояние следва да се взета предвид
и неизискуемите задължения, като в този смисъл е и практиката на Върховния
касационен съд в решение по т.д. № 103/2005 г. на ВКС, І Т.О., решение по т.д.
№ 849/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др.
Видно е от приетото заключение на вещото лице оценител,
приложено в том ІІ, лист 841, че пазарната стойност на имуществото, заведено в баланса
на „Р.“ ООД намалява през изследвания период от 2009 г. до 2015 г., като към
31.12.2009 г. е кръгло 69 300 лева; към 31.12.2010 г. е кръгло 65 600
лева; към 31.12.2011 г. е кръгло 56 300 лева; към 31.12.2012 г. е кръгло
47 700 лева; към 31.12.2013 г. е кръгло 33 300 лева; към 31.12.2014
г. е кръгло 22 200 лева и към 30.11.2015 г. е кръгло 400 лева. От приетото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, приложена в том ІІ, лист 1000 и
от допълнителен доклад на оценителя /том ІІІ, лист 1007/ се установява, че към
31.12.2015 г. съгласно инвентаризационния опис, както и счетоводните регистри
на „Р.“ ООД, наличните активи за движими вещи като краткотрайни материални
активи са в размер на 1 000 лева, а пазарната стойност на краткотрайните
материални актив е кръгло 820 лева или общо за краткотрайните и дълготрайни
материални активи – движими вещи, заведени по баланса на ответника към
31.12.2015 г. е кръгло 1 220 лева.
Установява се също така от приетото заключение на
съдебно-оценителна експертиза /том ІІ, лист 861/, че общата сума от пазарните
оценки на обектите за периода от шест години – от 2009 г. до 2014 г., построени
и продадени от „Р.“ ООД, и наличните към 31.12.2015 г. имоти е
2 716 968 лева. От приетата в последното съдебно заседание експертиза
се доказа, че в края на 2013 г., 2015
г. и 2016 г. стойността на имуществото на „Р.“ ООД е превишавала общия размер
на паричните задължения на дружеството. Единствено към 31.12.2014 г.
съотношението е било в полза на задълженията, чийто размер е бил почти два пъти
по-голям от балансовата стойност на неговото имущество. През изследвания период
„Р.“ ООД е разполагало с постоянен капитал /с нетни активи/ и с нетен оборотен
капитал.
Видно е от заключението, че
при ответника е налице тенденция на намаление на общия размер на неплатените
изискуеми задължения към края на всеки следващ отчетен период през 2013 г. до
2016 г. Общата балансова стойност на имуществото на „Р.“ ООД към 31.12.2016 г.,
формирана по данни от Оборотната ведомост за синтетични сметки и подсметки и
Аналитичната оборотна ведомост за синтетична сметка 303/1 „Продукция“ за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., както и Инвентарната книга на
дълготрайните активи и Сравнителната ведомост към 31.12.2016 г., е
163 001,28 лева. Същата съответства на посочените в счетоводния баланс към
31.12.2016 г. обща стойност на активите – 163 хил. лв.
Следователно и с оглед на изследваното
от вещите лица по допуснатите експертизи финансово-икономическо състояние на
ответника се установи по делото, че цялото имущество на „Р.“ ООД е достатъчно,
за да покрие паричните му задължения – изискуеми и неизискуеми, включително при
съобразяване задължението от 20 000 евро. Тъй като общата стойност на
активите на ответника е по-висока от стойността на задълженията по баланса, настоящият
съдебен състав намира, че не е налице свръхзадълженост на дружеството.
При така ангажираните по
делото доказателства и изложените по-горе мотиви съдът счита, че молбата за откриване производство по несъстоятелност, подадена от „Х.“ ЕООД
се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, тъй като не се установиха по
делото предпоставките, при които може да се открие производство по
несъстоятелност на „Р.“ ООД.
С оглед изхода на спора, право на разноски има
ответникът, който своевременно прави искане за тяхното присъждане и на който
следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 180 лева, от които
1 100 лева за депозити за вещи лица и 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 23, т. 4
НЗПП и при отчитане обстоятелството, че юрисконсултът се е явил само в едно
съдебно заседание.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от „Х.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:***, за откриване производство по несъстоятелност спрямо „Р.“ ООД, с ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление:***, на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ, евентуално на
основание свръхзадълженост по чл. 742 ТЗ, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Х.“
ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на „Р.“ ООД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 1
180 лева /хиляда сто и осемдесет лева/, представляваща направени разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: