Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
VIII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА К.
И. КИРИМОВ
при секретаря Мария Методиева, като разгледа
докладваното от съдия К.
ВНЧХД № 4519/2019 г. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 23.11.2018 г., постановена по НЧХД № 2486/2016г. по описа на
СРС, НО, 111 състав, подсъдимият И.Щ.М. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че в периода месец юли-месец
август 2015 година е казал нещо унизително за честта и достойнството на
другиго-В.Г.З. в нейно присъствие, като обидата е нанесена на длъжностно лице
при или по повод изпълнение на службата или функцията му-председател на
Областна колегия на Български ветеринарен съюз гр. Пловдив и е разпространена
чрез печатно произведение- статия в списание „ВМ новини“ /Ветеринарномедицински
новини/, поради което и на осн. чл. 304 НПК е
оправдан по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 3,
пр. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК.
С присъдата подсъдимия И.Щ. МАНТА е признат за НЕВИНОВЕН и в че в периода месец юли- месец август 2015
година е приписал престъпление на другиго-В.Г.З., като клеветата е нанесена на
длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му
-председател на Областна колегия на Български ветеринарен съюз гр. Пловдив и е
разпространена чрез печатно произведение- статия в списание „ВМ новини“
/Ветеринарномедицински новини/, поради което и на осн.
чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр.
1 и т. 3, пр. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК.
Съдът е отхвърлил предявения от В.Г.З. срещу подсъдимия И.Щ.М.
граждански иск с пр.осн. чл. 45 ЗЗД за сумата от 8000
/осем хиляди/ лева-обезщетение за неимуществени вреди от престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 3, пр. 1, вр. чл. 146,
ал. 1 НК като неоснователен.
Съдът
е отхвърлил предявения от В.Г.З. срещу
подсъдимия И.Щ.М. граждански иск с пр.осн. чл. 45 ЗЗД
за сумата от 8000 /осем хиляди/ лева-обезщетение за неимуществени вреди от
престъпление по чл. 148, ал. 2,вр. ал. 1, т. 2, пр. 1
и т. 3, пр. 1, вр. чл. 147, ал. 1 НК като
неоснователен.
Срещу присъдата
в законоустановения срок е подадена въззивна жалба и допълнение от адв.
В. - повереник на ЧТ В.Г.З.. Във въззивната жалба и допълнението се излагат доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Моли се същата
да бъде отменена
и вместо нея да бъде постановена
нова, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатите му с тъжбата обвинения и предявените гр. искове бъдат уважени
в цялост, като бъдат присъдени на ЧТ всички направени
по делото разноски, както и възнагражденията за адв. хонорар на
проц. представител за две съдебни
инстанции. Не се правят доказателствени
искания.
В закрито заседание
на 05.11.2019 г. въззивният съдебен състав, по реда
на чл. 327 НПК прецени, че за правилното
решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица,
както и събирането на нови доказателства.
В дадения
ход по същество пред въззивния съд повереникът на частния тъжител – адв.
В., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея
по изложените в тях съображения и моли съда да отмени обжалваната присъда и да
постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен.
Защитникът
на подсъдимия – адв. К., моли съда да остави жалбата без
уважение. Счита, че от събраните по делото доказателства става ясно, че публикуването
на процесната статия не представлява престъпление, а
изложение на възприети от подсъдимия факти, в какъвто смисъл са изложените подробни съображения в мотивите на
първата инстанция. Моли съда да приеме, че подобни осъдителни присъди биха
лишили българските журналисти от възможността да излагат свободно своето мнение
и да потвърди присъдата.
Подсъдимият
М., в лична защита, твърди, че написаното от него е било по повод писма на
ощетени колеги от Областна колегия гр. Пловдив, ветеринарен лекар е, и
журналист повече от 40 години и досега няма обвинение за написаното от него. В
предоставеното му право на последна дума поддържа, че не е виновен.
Софийски
градски съд, VIII-ми въззивен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и
възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият
И.Щ.М. е роден на *** г. в гр. Пловдив, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан, трудово ангажиран, ЕГН **********, с адрес ***.
Към 2015 г. подсъдимият бил главен редактор на утвърденото като печатно издание
на БВС списание „Ветеринарномедицински новини“, пишел статии под псевдонима
„д-р Жан Биков“ и заемал поста на технически секретар към Български ветеринарен
съюз.
Български ветеринарен съюз /БВС/ е съсловна организация на ветеринарните
лекари в Република България и е юридическо лице със седалище град София
и областни колегии. Централни органи на БВС са общо събрание; национален съвет
/НС/ и комисия по контрол и професионална етика/ККПЕ/, а органи на областните
колегии на БВС са общо събрание; областен съвет /ОС/ и областна комисия по
контрол и професионална етика /ОККПЕ/.
С решение
на общо събрание на областна колегия гр. Пловдив на БВС от 12.03.2013 г.
частният тъжител В.Г. била избрана за председател на областен съвет на областна
колегия гр. Пловдив. Като такъв същата имала задължение да следи за
навременното събиране на членски внос от членовете на съответната колегия и право
да се разпорежда с бюджетните средства в размер на утвърдени лимити по реда,
определен с Правилник за финансовата организация на БВС. Поради това
била снабдена с пълномощно да оперира с банкови сметки на БВС, на
които титуляр е председателят на БВС.
С писма-сигнали в периода 02-11.2014 г. отговорните за счетоводния
контрол и проектобюджет на БВС служители сигнализирали председателя и членовете
на БВС нарушено текущо счетоводно отчитане поради непредставяне от страна на
редица областни колегии, включително и областна колегия гр. Пловдив, касови
документи, свързани с приходите и разходите, както и невнесени суми от членски
внос от областна колегия гр. Пловдив и други областни колегии на разпореждане
на НС и невъзможност за изготвяне на проект за бюджет на БВС. Проблеми с
отчетността от областните колегии се констатирали и към 2013 г. Излагали се
оплаквания, че се наблюдава тенденция събраният членски внос да се третира като
лично, областно богатство и никой не може да влияе на председателите как да го
разходват.
В следствие на това председателят на БВС възложил задача за извършване на
анализ на извършените разходи през 2014 г. на областна колегия гр. Пловдив на
БВС. Служителите на финансово-счетоводния отдел на БВС Я.и Т. констатирали въз
основа на представени от колегията касови първични счетоводни документи
преразходи на колегията в размер на 227,76 % за 2014 г. и 179,00%
за 2013 г., сочещи на ниска финансова дисциплина и незачитане на приетите
бюджетни рамки и разходни тавани. Констатирало се наред с това, че В.Г. на
19.12.2013 г. била прехвърлила сума от 8000 лева от банкова сметка ***, която
впоследствие била възстановена по сметка на колегията на 10.02.2014 г. Наред с
това в изготвения от проверката доклад били констатирани и други финансови
нередности в отчетността на областната колегия.
По повод
на резултатите от проверката председателят на БВС св. М. сигнализирал комисия
по контрол и професионална етика при БВС и председателя на областна комисия по
контрол и професионална етика-гр. Пловдив.
На
16.03.2015 г. било проведено заседание на комисия по контрол и професионална
етика при БВС. С 9 гласа „за“ и 0 гласа „против“ било
взето решение по т. 15, с което на основание чл. 17, ал. 1, т. 4 от Устав на
БВС за системни нарушения на ЗСОВЛБ и Устав на БВС се прекратило членството на В.Г.
в БВС, като било постановено мотивите да се посочат в годишния отчетен доклад
на ККПЕ. Мотивите за решението били следните: през 2010 г.
същият Председател на ОК - гр. Пловдив дължала сумата от близо 12 хиляди лева
към НС, поради което на оперативна среща проведена в гр. Казанлък, тогавашният
Председател на Съюза д-р Бойчев помолил Председателката да отчете отчисленията
към НС. През 2011, 2012 и 2013 г. д-р В.Г. не спазила и изричното указание, че
единствено само Председателят и зам.-председателите могат да дават изявления
пред медиите. От доклада на Анкетната комисия е видно фалшифициране на подписи
и невалидни пълномощни, осуетяване на проверки на органи на управление, в същото
време командировъчни разходи. За втори път се правят тежки нарушения на
финансовата дисциплина, видно от доклада, изготвен от Финансовия отдел и
предоставен от председателя на НС. Изразяване на лично мнение в противовес на
официалното становище на БВС. Другите нарушения са значително малко.
Прехвърлянето на 8 000 лева в лична сметка.
На
28.03.2015 г. в сграда на Лесотехнически университет гр. София се провело
редовно общо събрание на БВС, на което присъствал и подсъдимият И.Щ.М.. На посоченото общо събрание бил представен отчет от председателя на НС на
БВС и отчет на председателя на ККПЕ. В отчета си св. Т.Ц.- председател на
националния съвет на БВС взел отношение по редица въпроси, включително за
констатирания преразход в бюджета на БВС. По повод на това св. Ц. споделил пред
делегатите на събранието позицията на предшественика си, че се наблюдава
тенденцията събираният членски внос да се третира като лично, т.е. областно
богатство и никой не може да влияе на Председателите за това как да го
разходват. Изразил становище, че членският внос е дължим на БВС и всичките
средства са на съюза, а въведената т.н. оперативна свобода на Председателите на
ОК се приема като васално право и се правят разходи като за тях няма ясна
отчетност. Отправил критика към органите на окръжните структури на съюза за
допуснатите нарушения на финансовата дисциплина, като конкретно посочил преразхода по бюджета на ОК - гр. Пловдив и обстоятелството, че приходите
от членски внос на колегията са събирани през 2014 г. и по лична сметка на
председателя д-р Г..
По повод на отчетния доклад на КППЕ, председателят - д-р Т., изложил пред
делегатите констатациите, касаещи областна колегия - гр. Пловдив и прекратяване
членството на В.Г.. Той посочил откази от нейна страна да представи на
назначената за извършване на проверка по сигнала анкетна комисия достъп до
офиса и документите, които е трябвало да проверят и изброил констатираните в
следствие на проверката нарушения, свързани с извършване на неразрешени разходи,
ползване на офис оборудване не по предназначение и нарушения на приетите
правила за медийни изявления. В следствие на това предложил на Председателя на
НС на БВС да сезира СРП с оглед извършване на проверка за наличие на
престъпление от общ характер по казуса с извършената проверка на Анкетната
комисия от ККПЕ за проведеното общо събрание на 25.03.2014 г. от ОК - гр.
Пловдив, както и да изиска от Прокуратурата временно отстраняване от длъжност
до приключване на проверката от Прокуратурата. Поискал от Общото събрание на
БВС да отмени решението от проведено на 25.03.2014 г. ОС на ОК - гр. Пловдив,
поради липса на кворум, съгласно проведената проверка на Анкетната комисия, да
вземе решение за извършване на финансова проверка ОК - гр. Пловдив от експерт
счетоводител.
Отчетите на председателя на НС на БВС и на председателя на ККПЕ били
приети от общото събрание на БВС.
В брой 2/2015 г. на списание „ВМ Новини“,
предадено за печат на 17.06.2015 г. била публикувана статия със заглавие
„Областната колегия на БВС гр. Пловдив с едноличен собственик!“ и поставени
като акценти подзаглавия „Имат ли място в
нашите редиците тези, които са вредни за имиджа на професията? Закъснялата
санкция на ККПЕ и безпочвени оправдания! Проява на апатия или безхаберие на колегията от Пловдивска област за това, как
досега се е харчел техният членски внос! С Решение № 15 от 16.03.2015 г. във
връзка с чл. 17 от Устава на БВС, ал. 1, т.4 за системни нарушения на ЗСОВЛБ и
Устава на БВС, ККПЕ прекрати членството на д-р В.Г. Замфирова от ОК на БВС гр.
Пловдив. За него са гласували „за” девет , против „0” от присъстващите членове
на комисията. Защо се стигна до тази крайна мярка? Къде бяха досега ръководства
и контролни органи на БВС?“, автор на която е подсъдимият И. Ш. М..
В статията били отразени обсъжданите на общото събрание на БВС въпроси и
взетите решения, свързани с неправомерните действия на председателя на ОК на
БВС – гр. Пловдив и били поставени въпроси, свързани с отчетността на
средствата на БВС.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на
събрания от първата инстанция доказателствен
материал: показанията на свидетелите П.Б., А.А., М.Р.,Т.
Ц., Г. Я., Т. М., И. В., И.Ч., протоколи за проведени общи събрания на БВС от
30.03.2013 г., 15.03.2014 г., 29.03.2014 г. и 28.03.2015 г., писмо изх. №
034/10.03.2015 г. на председател на НС на БВС, заповед № 4/17.07.2015 г. на
председател на НС на БВС, решения по протокол № 30 от заседание на КППЕ от
16.03.2015 г., писмо изх. № 086/04.08.2015 г., справки и разходни отчети
относно бюджета на ОК гр. Пловдив в периода 2012-2014 г., писмо изх. №
33/10.03.2015 г., доклад до председателя на БВС относно проверка във връзка с
извършени разходи през 2014 г. от ОК гр. Пловдив, писма-сигнали от служители
при финансово - счетоводен отдел на БВС, писмо изх. № 002/12.01.2015 на адм. секретар на ОК на БВС - гр. Пловдив, писмо изх. №
079/14.07.2015 г. на председател на НС на БВС, писмо изх. № 80/14.07.2015 г. на
председател на НС на БВС, сигнал изх. № 028/12.02.2014 г. до РП - гр. Пловдив,
правилник за финансовата организация на БВС, устав на БВС, протокол №
3/12.03.2013 г. на ОС на ОК гр. Пловдив, извадка относно наличности и движение
от банкова сметка ***, платежни нареждания, инвентаризационен опис за
инвентаризация на ОК гр. Пловдив, предложение за отмяна на решение на КППЕ от
ОС на ОК гр. Пловдив и декларация, справка отчисления към НС и Фондове по
касова книга и банка за периода 2008-2015 г. на ОК на БВС гр. Пловдив,
уведомително писмо вх. № 143/23.06.2015 г., заявление № 19/18.06.2015 г.,
удостоверение за членство в БВС № 16000008, писмо изх. № 21/20.02.2017 г.,
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.06.2014 г.
на прокурор при РП - гр. Пловдив, постановление от 14.03.2017 г. на прокурор
при ОП-гр. Пловдив, справка за съдимост и др.
Съпоставяйки
посочените доказателствени източници, настоящият
състав констатира, че същите са еднопосочни. Липсва спор относно публикуването
на статия със заглавие „Областната колегия на БВС гр. Пловдив с едноличен
собственик!“, чийто автор е подсъдимият. Безспорно установено е и че посочената
статия съдържа инкриминираните с тъжбата изрази, отнасящи се към частния
тъжител Г.. Не се спори и относно заеманата от тъжителката Г. длъжност, проведеното
на 28.03.2015 г. общо събрание на БВС и обсъжданите по време на него въпроси. В
съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата първоинстанционният съд е посочил установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Правилно първоинстанционния съд не е обсъждал писмените доказателства
поотделно в мотивите към присъдата си, тъй като в събраният по делото доказателствен материал липсват противоречия, поради което
и въззивния съд счита, че същото не е необходимо. Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с проведения
анализ на доказателствената съвкупност, поради което
не намира за необходимо да го преповтаря или допълва.
Настоящият състав дължи да отговори на доводите и
възраженията, изложени в жалбата и допълнението към нея, както и на тези от
съдебно заседание.
Неоснователни са доводите на повереника
за неправилно кредитиране от районния съд на показанията на свидетелите А., Ц.
и Я.. В подкрепа на приетата фактология районният съд
е кредитирал и се е позовал на писмените доказателства. С оглед включените в
предмета на доказване по делото обстоятелства, преобладаващо значение имат
именно те, като настоящият състав, подобно на първия, основава на тях изводите
си за отразените в процесната статия обстоятелства. От
приложения протокол от редовно общо събрание на БВС, проведено на 28.03.2015 г.
се установява съдържанието на обсъжданията по повод представените отчети на председателя на НС на БВС и
на председателя на ККПЕ, резултатите от извършената от ККПЕ проверка, взетото
решение за освобождаване на В.Г. от длъжност и мотивите за това. От приложените
отчети на бюджета на ОК Пловдив и справки за разходи се установява наличието на
преразход за 2013 г. и 2014 г., а от приложените писма - съдържанието на
разменената между членовете и органите на БВС кореспонденция. Показанията на
разпитаните свидетели правилно са кредитирани доколкото съответстват на
писмените доказателства, а обсъжданите в допълнението към жалбата твърдения за
личностни конфликти между тъжителката и свидетелите се намират извън обхвата на
формирания от обвинението в тъжбата предмет на доказване по това дело.
В останалата част се оспорват правните изводи на съда
относно наличието или липсата на съставомерно деяние,
като аргументите на повереника не могат да бъдат
споделени. От правна страна настоящия съдебен състав, също както и контролирания
намира, че подсъдимото лице с действията си описани в приетата за установена
фактическа обстановка не е осъществило признаците на вменените му престъпни
деяния.
По отношение на
обвинението за извършено престъпление чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 3, пр. 1
във вр. чл. 146, ал. 1 от НК въззивният
съд намира за безспорно, че в публикувана в бр. 2/2015 г. на списание
„Ветеринарномедицински новини“ статия, озаглавена „Областната
колегия на БВС гр. Пловдив с едноличен собственик!“ подсъдимият е използвал
израза „едноличен собственик“, което частната тъжителка е възприела като обидна
квалификация. При преценката за обидната форма на казаното, следва да бъде
отчетено не субективното възприятие на засегнатото лице, а установените норми в
обществото - единственият обективен критерий, от който следва да се изхожда при
преценка на съставомерността на изреченото.
Употребеният от подсъдимия израз е широко разпространен и означава единствен
титуляр на правото на собственост върху вещ. Същият не е от естество да накърни
честта и достойнството на дадено лице, тъй като от гледна точка на
господстващия в обществото морал не съдържа отрицателна оценка или мнение,
поради което не е обективно годен да осъществи състава на престъплението обида.
Правилни са и правните изводи на СРС за липса на
осъществен състав на престъплението по чл. 148, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 3, пр. 1 във вр. чл. 147, ал.
1 от НК, за което се отнася второто повдигнато с тъжбата обвинение. За да е
налице клевета, следва деецът да разгласи обективно позорящи неистински
обстоятелства за пострадалия, респективно да му припише престъпление, което не
е извършил. Наред с това разгласяването на мнение или субективна оценка на
дееца не осъществява състава на това престъпление, доколкото не е обвързано с
конкретни факти и деяния на дадено лице, които биха могли да повлияят
отрицателно на обществената оценка за него. Както при обидата, и при клеветата
разгласеният факт следва да е обективно позорен, а не е обусловен от личната преценка
на лицето, за което се отнася.
По отношение на твърденията на тъжителката за
приписани ѝ в статията престъпления, нито един от посочените в тъжбата не
е клеветнически, тъй като не носи информация за точно определено обстоятелство
или явление, насочена към личността на пострадалата. Както правилно е преценил
районният съд, контекстът, в който са изведени твърденията, съставлява критика
не само на дейността на ОК гр. Пловдив и отговорните ръководители на колегията, но и на нейните
членове и на цялостната дейност на контролните и ръководни органи в БВС, като
реакция на изнесените на общо събрание на БВС данни за констатирани нарушения в
дейността на ОК гр. Пловдив. Описаните в статията факти резонно са оценени от
първата инстанция като възпроизвеждане на данни, обективирани
в приложените по делото писмени доказателства, които са изнесени публично по
време на общо събрание на БВС, основани са на официален доклад от
финансово-контролни органи в БВС, както и конкретно цитирано изявление на
председателя на БВС. Наред с това се установява наличието на преразход в
посочения размер, както и истинността на обстоятелствата, че В.Г. е изтеглила
от банковата сметка на БВС сумата от 8000 лв., която не е постъпила в касата на
ОК Пловдив и не е била възстановена до подаване на сигнала до прокуратурата и
че членството ѝ в БВС е било прекратено с решение на ККПЕ. Това решение е
породило незабавно действие и не е било отменено по надлежния ред, поради което
възраженията на повереника не намират опора в
материалите по делото. В останалата част статията не съдържа разгласяване на
конкретен факт, а умозаключения на автора ѝ, основани на фактите, за
които подсъдимият е получил информация. Тъй като разгласяването на мнение или
субективна оценка на дееца не осъществява състава на това престъпление,
доколкото няма обективно изражение в действителността, същото не може да бъде
средство за осъществяване на изпълнителното деяние на клеветата и не
представлява противоправно деяние.
Неоснователни са и възраженията
на повереника за неотносимост
на свободата на изразяване към настоящия случай. Безспорно е, че правото
свободно да се изразява и разпространява мнение е сред основните права на
личността и то е прогласено в Конституцията на РБ (чл. 39, ал. 1), а в чл. 40,
ал. 1 от КРБ е утвърден принципът, че печатът и другите средства за масова информация
са свободни. Идентично разбиране относно свободата на изразяване на мнение се
съдържа и в чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи (КЗПЧОС). Безспорно свободата на словото във вида, в който е определена
в Европейската конвенция за правата на човека, е предмет на редица изключения,
сред които са случаите, когато то се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго, защото по този начин се охраняват честта и доброто име
на личността, прогласени в чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 от КРБ. Съгласно
трайната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) обаче изявления, отнасящи се до въпроси от обществен интерес, изискват по принцип
висока степен на защита по силата на чл. 10 (Steel and Morris v. the
United Kingdom; Ч.срещу България) и спрямо публични личности е допустима много
по-голяма толерантност на критиката отколкото спрямо частни лица (Ligens v. Austria A 104; Oberschlick v. Austriа, А-204).
Аргументът е, че за разлика от частните лица публичните личности съзнателно
избират да са такива, изложени на внимателния поглед на журналистите и
обществото. Този принцип намира отражение в правото да се изразява по-свободно
мнение спрямо такива лица, в сравнение с установените за останалите членове на обществото
допустими предели. Необходимо е още спорното изявление да засяга въпроси от
политически или обществен интерес. Съгласно практиката на ЕСПЧ, недопустимо е
ограничаването свободата на изразяване в случай, че отправената към публичната
фигура критика разкрива слабости и недостатъци в нейната работа или касае
аспекти от обществената дейност на съответното лице. В конкретния случай, като
ръководител на областна организация на национално представена съсловна
организация, тъжителката безспорно е публична фигура, поради което следва да
проявява по-висок праг на търпимост към отправени към нея критики. Освен това
изнесените в статията факти и коментари на подсъдимия касаят въпрос от
обществен интерес – критика към начина на разходването на средствата на БВС,
поради което въззивният съд намира, че инкриминираната
статия по разглежданото дело разкрива така посочените специфики и по своето
естество представлява част от свободната дискусия по въпроси от обществен
интерес, поради което и не превишава пределите на допустимата публична критика.
В заключение и предвид съвпадението
между крайните изводи на въззивния съд с тези на
първостепенния, правилно подсъдимият е оправдан по повдигнатите му обвинения за
престъпления по чл. 148, ал.1, т.2, пр.1 и т.3, пр.1,вр. чл.146,
ал.1 НК и по чл. 148, ал.2,
вр.ал.1, т.2, пр.1 и т.3, пр.1, вр. чл. 147, ал.1 от НК.
Резонно,
предвид оправдаването на подсъдимия по повдигнатите му обвинения, СРС е
отхвърлил предявените граждански искове като неоснователни.
При извършената
на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване
или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.11.2018г. постановена по НЧХД № 2486/2016г. по описа на
СРС, НО, 111 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.