Решение по дело №524/2020 на Административен съд - Добрич

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 44

гр. Добрич, 22.02.2021 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, V състав, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Милева административно дело №524/2020 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.57а, ал.3 и чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

 

Образувано е по жалба от Л.Г.Б.-Г. като едноличен търговец с фирма "ЛЮСИ – Л.Г.", с адрес *** срещу Заповед №851/18.09.2020 г. на Кмета на Община Каварна, с която на основание чл. 57а, ал. 3, във вр. с чл. 57а, ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат преместваем обект Павилион за търговия и два навеса към него, поставени върху Петно №39 по Схемата за разполагане на преместваеми обекти по реда на чл.56 от ЗУТ за гр. Каварна, разположени в имот с идентификатор 33064.501.3082 по КККР на гр. Каварна, представлящ Градски парк гр. Каварна, в югозападната му част, срещу входа на подлеза.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност, неправилност и немотивираност на обжалваната заповед. Оспорващият твърди, че не е налице прекратяване на договора за наем, поради действието на чл.4 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Сочи се, че поради тази причина няма как договора за наем да е изтекъл на посочената в КА дата 09.06.2020 г. Според жалбоподателя в настоящият казус намират приложение разпоредбите на ЗЗД. Излагат се и съображения, че не става ясно каква е необходимостта от прекратяване на договора. Счита и че не са налице изискуемите предпоставки на ЗУТ, тъй като е налице валидно разрешение за поставяне и действащ договор за наем. Твърди се, че има разминаване между посочените разпоредби в КА и в заповедта.  Моли съда да отмени оспорената заповед като се претендират сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В с.з. оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. Г. П. - ДАК, която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед.  Претендира разноски. По делото са представени и подробни писмени бележки.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен юрк. П.А., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представени са и писмени бележки по делото.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №525/08.08.2018 г. на кмета на община Каварна е наредено да се отдаде под наем на ЕТ „ЛЮСИ – Л.Г.“***, терен на петно №39 по схема на разполагане на павилион по чл.56 от ЗУТ, находящ се на ул. „България“ в началото на градския парк, поземлени имот с идент. 35064.501.3082 по КККР на гр. Каварна, с площ от 30.00 кв.м., за поставяне на преместваем обект – павилион за извършване на търговска дейност.

Въз основа на посочената по-горе заповед е сключен Договор за наем на 03.09.2018 г. между едноличния търговец и община Каварна за процесния общински терен. В раздел ІІІ, т.1 от договора е посочен срока на договора – 5 години, който влиза в сила от датата на подписването му между страните. В раздел VІ са посочени основанията за прекратяване на договора.

На 11.12.2018 г. е издадено Разрешение за поставяне №36/2018 г. на ЕТ „ЛЮСИ – Л.Г.“*** от гл. архитект на общината. Разрешенито важи от 10.12.2018 г. до 03.09.2023 г.

На 28.04.2020 г. от отдел „Общинска собственост“ на община Каварна е отправено запитване до гл.архитект на общината, относно петна №41, 94, 4 и 39, във връзка с облагородяване на градския парк и редуциране на поставяемите обекти.

Арх. Камен Жейнов е изразил своето писмено становище на 30.04.2020 г., в което се казва, че е наложително редуцирането на поставяемите обекти на територията на градския парт, като тези при входа му, следва изцяло да бъдат премахнати.

Във връзка с така изразеното становище от гл. архитект са предприети действия, касаещи процесните петна. С изх. №ОС-10-231/07.05.2020 г., кмета на община Каварна е уведомил едноличния собственик Б.-Г., че на осн. раздел VІ, т.4 от Договора, да счита писмото за едномесечно предизвестие, от датата на получаването му, за прекратяване на сключения между страните договор за наем и освобождаване на терена. В т.втора от писмото е посочено, че след изтичане на гореуказания срок, договора се счита за прекратен и следва да се предаде общинския терен. На 08.05.2020 г. писмото е връчено при отказ от страна на Л.Г., удостоверен с имената и подписите на двама свидетели.

С Вх. №ОС-10-231-001/13.05.2020 г. Б. е подала възражение до Кмета на общината, в което се излагат съображения относно прекратяването на договора и действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Със Заповед №327/13.05.2020 г. от кмета на община Каварна е назначена комисия, която да упражнява контрол по строителството на територията на община Каварна.

На 03.09.2020 г. от комисия, назначена със заповед на кмета на общината е извършена проверка на имот с идентификатор 35064.501.3082 по КККР на гр. Каварна, представляващ градски парк гр. Каварна, в югозападната му част, срещу входа на подлеза, върху Петно №39 по схемата за разполагане на преместваеми обекти по реда на чл.56 от ЗУТ, като е установено, че има поставен преместваем обект – павилион за търговия. В тази връзка е съставен КА №6, в който е посочено, че е налице нарушен чл.56, ал.2 и ал.5 от ЗУТ, поради което е и налице основание за премахване на обектите, съгл. чл.57а, ал.1, т.1, т.2 и т.6 от ЗУТ. Като нарушител е вписан ЕТ „ЛЮСИ-Л.Г.“, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „България“ №34, представлявано от Л.Г.Б. – Г.. Проверката е извършена в отстътвието на посоченото като нарушител лице.

С Писмо с изх. №АБ-30-54/09.09.2020 г. на Зам. Кмета на община Каварна / Заповед №807/04.09.2020 г. на Кмета на община Каварна/ е уведомена Г. за издадения Констативен акт №6/03.09.2020 г. Писмото е връчено лично на Г. на 11.09.2020 г.

На 14.09.2020 г. е постъпило в общината Възражение, подадено от Л.Б.-Г. срещу така издаденият констативен акт, като се излагат съображения за неправилността на същият и се моли да бъде отменен.

Относно така подаденото възражение се е събрала комисия, която да го разгледа, за което е издаден Протокол от дата 16.09.2020 г. Копие от протокола е изпратен на оспорващата, която го е получила лично на 29.09.2020 г.

На 18.09.2020 г. от кмета на община Каварна е издадена обжалваната в настоящото производство Заповед №851, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.57а, ал.1, т.1, т.2 и т.6, ал3, ал.6 и ал.7 от ЗУТ наредил да бъде премахнат от ЕТ „ЛЮСИ-Л.Г.“ незаконосъобразно поставен преместваем обект: Павилион за търговия и два навеса към него, поставени върху Петно №39 по Схемата за разполагане на преместваеми обекти по реда на чл.56 от ЗУТ за гр. Каварна, разположени в имот с идентификатор 33064.501.3082 по КККР на гр. Каварна, представлящ Градски парк гр. Каварна, в югозападната му част, срещу входа на подлеза. Тази заповед била връчена на 29.09.2020 г., видно от представената по делото обратна разписка.

Жалбата срещу тази заповед е подадена до настоящия съд на 12.10.2020 г., чрез административния орган.

По делото е представена цялата административна преписка, извлечение от аналитичните пратиди на общината, от които е видно, че оспорващата е продължила да заплаща дължимия наем; заповеди за заместване и Наредбата за реда и условията за разрешаване поставянето на временни преместваеми обекти пореда на чл.56 от ЗУТ на община Каварна.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 215 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема същата да процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.57а, ал. 3 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ имащи характера на настоящия, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. Процесният павилион и два  навеса към него представляват преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, съобразно неговото описание в констативния акт. Това не се оспорва и от жалбоподателя.

При издаването на заповедта са спазени специалните административно- производствени правила, регламентирани в чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Съгласно цитираната норма, обстоятелствата по чл.57а, ал.1 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по, ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му.

Административното производство се основа на съставен констативен акто от 03.09.2020 г от служители на общинската администрация. Спазена е задължителната процедура за връчване на акть – същият е  връчен лично, както и е дадена възможност на оспорващата  за възражения, с което е осигурено правото й на участие като заинтересованото лице. Жалбоподателката се е възползва от това си право, като е подала възражения срещу  констативния акт.

Предвид изложеното съдът намира, че не допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на заповедта на това основание. Заповедта е мотивирана. Видно от обстоятелствената й част, в нея са описани констатираните обстоятелства по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и е посочено правното основание за издаването й – чл.57а от ЗУТ.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл. 57а, ал. 1 предл. първо от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 се премахват когато са поставени без разрешение. В настоящия случай собственият на жалбоподателя павилион е бил поставен въз основа на Разрешение за поставяне №36/10.12.2018 г. Към датата на издаване на процесната заповед е приложима разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и, ал. 2 от ЗУТ, в която са указани възможности и ред за поставяне на преместваеми обекти, в т.ч. и върху общинска земя. Изискването на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ е за обектите да е издадено разрешение за поставяне по ред, установен в съответната наредба на Общинския съвет, както и това да става въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. В процесния случай по делото  са представени доказателства, от които да е видно, че  е имало одобрена от главния архитект схема за поставяне, както и е издадено разрешение за поставяне.

Спорът по делото се свежда до това дали е прекратен сключения между страните договор за наем от 03.09.2018 г. за общинския терен, върху който е поставен павилионът. Тези наемни правоотношения са прекратени с предизвестие от наемодателя Община Каварна, отправено до наемателя ЕТ „ЛЮСИ-Л.Г.“ и получено лично при отказ от същата на 08.05.2020 г., удостоверен с подписите на двама свидетели. Именно от този момент се счита от ответника, че тече едномесечното предизвестие за прекратяване на наемния договор. Като правно основание за прекратяване на договора е посочен раздел VІ, т.4 от същия, който гласи, че при възникване на необходимост от освобождаване на имота, Наемодателят предизвестява Наемателя или обратното с едномесечно писмено предизвестие, след който срок договорът се прекратява. А съгл. чл.12, ал.2 и ал.4 от Наредбата за реда и условията за разрешаване поставянето на временни преместваеми обекти по реда на чл.56 от ЗУТ на общински съвет Каварна, в случай на предсрочно прекратяване на договора по ал.1, срокът на разрешението за поставяне се счита автоматично за изтекъл и обектите се премахват, като собственикът на преместваемия обект е длъжен за своя смета да го премахне в седемдневен срок от датата на изтичане на срока на разрешението за поставяне. Поради горното е прието от административния орган, че срокът на договора за наем е изтекъл на 09.06.2020 г., както и срокът на издаденото Разрешение за поставяне.

От страна на оспорващата се изразява становище, че не е налице прекратяване на Договора за наем, тъй като в този период с оглед разпоредбата на чл.4 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. – сроковете се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение, поради което и се твърди, че няма как договора да е изтекъл на посочената в КА дата 09.06.2020 г. Да безспорно е, че разпоредбата на чл.4 от ЗМДПИП удължава сроковете с един месец от отмяната на извънредното положение. Извънредното положение е отменено на 13.05.2020 г., като сроковете започват да текат 7-дни след тази дата. Т.е от 21.05.2020 г. сроковете са започнали да текат и при тези факти, дори да се приеме, че на 22.05.2020 г. започва да тече едномесечното предизвестие, то към 22.06.2020 г., срокът на договора за наем е изтекъл. Проверката във връзка с изтеклия договор за наем е направена на 03.09.2020 г., т.е. спазени са всички процесуални срокове, поради което и съдът намира така направеното възражение за неоснователно.

Извън горното, настоящият съдебен състав намира, че следва да отбележи и следното: всички тези доводи относно договора за наем са неотносими към процесния спор. Следва да се посочи, че законосъобразността на прекратяването на Договора за наем между страните не може да бъде проверявана инцидентно в настоящото производство по оспорване заповедта за премахване на преместваем обект. Съобразно изричната разпоредба на чл. 15, ал. 1 и чл. 15, ал. 3 от ЗОС, наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и, ал. 7 от ЗОС се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), т.е. по общия граждански ред. В чл. 14, ал. 7 от ЗОС са визирани свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на, ал. 2 след решение на общинския съвет. По делото няма спор, че имотът, по отношение на който между страните е бил сключен Договор за наем от 03.09.2018 г.  е публична общинска собственост, т.е. имот по чл. 14, ал. 7 от ЗОС. Наемното правоотношение за този имот се прекратява по реда на ЗЗД, от което следва, че евентуалните си възражения относно неговото прекратяване жалбоподателя, като страна по този договор, е следвало да предяви по реда на гражданското съдопроизводство, за каквото липсват данни по делото.

Доколкото производствата по прекратяване на договор за наем на общински имот, сключен по реда на чл. 14, ал. 3 и, ал. 7 от ЗОбС и това по премахване на незаконно поставен преместваем обект са различни по характера си, то в настоящото административно по своя характер производство е недопустимо да се преценяват и възраженията на страна по договора относно неговото прекратяване.

С оглед на горното, съгласно посочената в атакувания акт норма на чл. 57а, ал. 1, обектите по чл. 56, ал. 1 се премахват, когато са поставени в чужд имот без правно основание или правното основание за издаване на разрешението е отпаднало. Следователно налице е незаконно поставен в общински имот преместваем обект, без разрешение за поставяне, както и без валидно уредено наемно правоотношение за общински терен. При тези обстоятелства правилно административният орган е приложил в оспорения акт нормата на чл. 57а, ал. 1 т. 1 и т. 2  и т.6 от ЗУТ.

Изложеното налага извода, че обжалваната заповед на Кмета на Община Каварна е валидна, материално и процесуално законосъобразна, а подадената срещу нея жалба - неоснователна.

С оглед изхода на делото, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява основателна и следва да бъде уважена. Същото следва да се определи в размер на в размер на 100 лева, определена съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Г.Б.-Г. в качеството й на едноличен търговец с фирма "ЛЮСИ – Л.Г.", с адрес *** срещу Заповед №851/18.09.2020 г. на Кмета на Община Каварна, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА  ЕТ „ЛЮСИ-Л.Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „България“ №34, представляван от управителя Л.Г.Б. – Григорода да заплати на Община Каварна разноски в  размер на 100 /Сто/ лева.

Решението е окончателно на осн. чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ.

 

 

 

                                  Административен съдия: