О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2023 година, гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Х-ти кас. състав,
в закрито заседание на 27.01. 2023 г., в състав
:
Председател
: Красимир
Кипров Членове
: Ралица Андонова
Стоян Колев
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно
дело № 2311/2022 г. по описа на съда,за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 144 от АПК във вр. с чл. 248 от ГПК.
Образувано е
по молба с.д. 18463/9.12.2022 г. на упълномощения адвокат Б. за допълване на решение № 1640/8.12.2022 г. в частта му за разноските , като в полза на същият се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал.1 ,т. 2 от ЗА.
Искането на адв.
Б. е съобщено на противната страна Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ ,
като в срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е представен писмен отговор с.д. 19078/21.12.2022 г. със
становище за отсъствие на основанията по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА за присъждане
на адв. възнаграждение.
Постановеното
по делото решение № 1640/8.12.2022 г. е от категорията на необжалваемите, при
което едномесечният срок по чл. 248, ал.1 от ГПК изтича на 8.01.2023 г., а
искането за допълването му в частта за разноските е подадено на 9.12.2022 г.,
поради което съдът намира същото за процесуално допустимо.
Разгледано по
същество, искането е неоснователно.
На допълване подлежат решенията по които
съдът не се е произнесъл относно разноските по делото, какъвто процесният
случай не е – произнасяне има, като искането на пълномощника на ответника по касация адв. Б. за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение не е уважено по съображения, които в съответствие с
нормата на чл. 172а, ал.1 ,т. 7 от АПК са изложени в мотивите на съдебното решение, а не в
диспозитива. С оглед последното,
правилната квалификация на настоящото искане е такава за изменение на решението
в частта му за разноските. Искането за изменение би било основателно , ако при
постановяване на решението в частта му за разноските, същите са неправилно определени
от съда. В случая, основания за такъв правен извод не съществуват , доколкото наличните
в това отношение процесуални пропуски на
страната не представляват валидно основание за изменение. Както вече е посочено
в мотивите на съдебното решение, присъждането на адв. възнаграждение по реда на
чл. 38 от ЗА предполага точно посочване на конкретното основание на претенцията
според трите точки на първата алинея – в случая не само, че такова посочване няма , а по
несъвместим с цитираната в представеният
от адв. Б. договор за правна помощ и
съдействие разпоредба на чл.
38 от ЗА е отбелязано договаряне с
клиента му на възнаграждение в размер на 2000 лв. Вярно е изложеното в процесната молба, че съдът не събира доказателства за
установяване на основанията по ал.1 на чл. 38 от ЗА, но за успешното
удовлетворяване на претенцията, носителят на правото на разноски има процесуалното
задължение да изложи релевантните за него факти и то до приключване на устните
състезания по делото. Когато това не е направено, то правото да се иска
изменение е преклудирано, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 80, изр. 2 от ГПК, т.е. посоченото за първи път в молбата
по чл. 248 от ГПК основание по чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА не е в състояние да породи целеният от молителя правен ефект. От друга страна, правото на адвоката на
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА е обусловено от условието насрещната
страна да е осъдена за разноски в съответното производство, в случая в
касационното производство, което не е налице – осъждане за разноски на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ има само в първоинстанционното производство. При това отсъствие на право на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА, то не е налице и основание за
изменение на решението в частта му за разноските, с оглед на което съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
НЕ
УВАЖАВА молбата на адв. Б. за изменение на решение № 1640/8.12.2022
г. по касационно дело № 2311/2022
г. по описа на АС-Варна в частта му за
разноските.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: