Решение по дело №495/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл.15, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Делото е образувано по жалба на Ц. И. Д. с ***************** и адрес гр. Плевен, ул. „Катя Попова” №28, вх.Б, ет.4, ап.12, подадена против Заповед № Л-1242/20.05.2025г. на началника на Затвора Плевен. С оспорения акт на Д. е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец за извършено от последния дисциплинарно нарушение.

Оспорващият излага, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви, както и на грешно правно основание. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения на чл.206, ал.2, 3 и 4 от ЗМВР в хода на производството. По същество се релевират възражения за несъставомерност на деянието, тъй като жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, както и за неспазване на двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Иска се отмяна изцяло на обжалваната заповед и присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание оспорващият лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и излага доводи по съществото на спора, моли за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски по представен списък. Подробни доводи развива в представено писмено становище.

Ответникът в съдебно заседание и в писмена защита чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на оспорения акт, претендира юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че представеният видеозапис е от единствената камера, на която се вижда пост №5.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Инсп. Х. Ц. – главен надзирател в Затвора Плевен, е изготвил до началника на Затвора Плевен докладна записка с рег.№ 1161/14.02.2025г. В нея е посочено извършено нарушение на служебната дисциплина от мл. инспектор Ц. И. Д. – надзирател I степен в Затвора Плевен, а именно: на 13.02.2025г. от 10:30 ч. до 10:45 ч. като постови на пост №5 многократно е симулирал извършване на обиски на лишени от свобода, които е конвоирал до и от медицински център.

Дисциплинарното производство срещу Д. е започнало с издаването на Заповед № Л-398/20.02.2025г. на началника на Затвора Плевен, с която е била назначена четиричленна комисия със задача да извърши проверка на предварителните данни за извършеното от служителя нарушение на чл.312, т.11 от ППЗИНЗС във вр. с т.5.7 от Инструкция № 2195/14.03.2023г., утвърдена от началника на затвора, за особеностите на пост №5 (МЦ) и произтичащите от тях особени задължения на постовия на пост №5, със срок за приключване на проверката и изготвяне на писмена справка до 01.04.2025г. Заповедта е била връчена на оспорващия на 24.02.2025г.

В хода на работата си комисията е изискала докладна записка от инсп. Х. Ц., събрала е писмени доказателства, свързани с нарядите на пост №5 на 13.02.2025г., и е прегледала видеозапис от 1 бр. камера, монтирана в района на пост №6 на първи етаж в жилищния корпус на затвора, с видимост към коридора, в който е разположен пост №5, след решетката на който по коридора в дясно е разположен медицинския център, където е местоположението на пост №5. Данните от прегледа на видеозаписа са били изложени в Протокол № В-2159/25.03.2025г. на комисията. От последния се установява, че за релевантния период от 10:30 ч. до 10:45 ч. на 13.02.2025г., в 10:32:35 ч. мл. инсп. Ц. Д. извежда лишения от свобода А. В. Т. от коридора пред пост №5 през решетката на пост №6 в посока ДГН (дежурен главен надзирател), без да извърши обиск на лицето.

Комисията като дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) е приключила работата си с изготвянето на писмена справка № В-2275 от 28.03.2025г. до началника на Затвора Плевен. В справката е изложено, че при прегледа на видеозаписа е установила, че на 13.02.2025г. в 10:32:35 ч. на първи етаж в корпуса на Затвора Плевен като постови на пост №5, мл. инсп. Ц. Д. извежда лишения от свобода А. В. Т. от коридора пред пост №5 през решетката на пост №6 в посока ДГН, без да извърши обиск на лицето. Прието е, че с тези си действия Д. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения“, изразяващо се в неизпълнение на т.5.7. от Инструкция № 2195/14.03.2023г. относно особеностите на пост №5 (МЦ) и произтичащите от тях особени задължения на постовия надзирател на пост №5, да обискира лично л.св., които конвоира до МЦ, във връзка с т.V Преки задължения, изр.3-то „Поддържане на безопасността, снаряжението и оборудването“, пр.2-ро „обискира лишените от свобода, собствеността им и отделни помещения“ от утвърдена длъжностна характеристика за длъжността „Надзирател II-I степен“ в затвор III-I категория, във вр. с чл.312, т.11 от ППЗИНЗС „Надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да извършват обиски на лишените от свобода и задържаните под стража и претърсване на жилищните, работните, сервизните и други помещения“. Комисията е предложила на дисциплинарно-наказващия орган (ДНО) началника на Затвора Плевен, за горното нарушение на служителя да бъде наложено наказание „мъмрене“ за срок от един месец в изпълнение на разпоредбата на чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.197, ал.1, т.1 във вр. с чл.198, ал.1 от ЗМВР. Видът и размерът на наказанието ДРО е обосновал с това, че нарушението е маловажно, при което отклонението от изискванията е незначително, не е тежко по смисъла на чл.203 от ЗМВР, мл. инсп. Д. по време на службата си е награждаван два пъти и не е наказван. Прието е още в справката, че нарушението е извършено виновно, тъй като служителят е завършил курс и е положил изпит за първоначална пенитенциарна подготовка, запознат е с длъжностната си характеристика и с инструкцията за поста, но въпреки това не е изпълнил служебните си задължения.

В справката са описани още две нарушения при извършване на обиск на л.св. от оспорващия, като ДРО е приел, че и за тях следва да му се наложат дисциплинарни наказания „мъмрене за срок от един месец“, като на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР е предложено на Д. да бъде наложено едно общо наказание за максимално предвидения в закона срок „мъмрене за срок от три месеца“.

След изготвяне на писмената справка, комисията е изпратила до оспорващия покана рег.№ В-2280/28.03.2025г. за запознаване със справката и даване на допълнителни обяснения или възражения. Поканата е била връчена на Д. на 31.03.2025г. На 03.04.2025г. служителят е получил копия от документите в дисциплинарната преписка, включително писмената справка, запознал се е и с видеозаписа от камерата, удостоверено с протокол от същата дата. В предоставения му срок мл. инсп. Д. не е депозирал обяснения или възражения пред ДРО, видно от Протокол рег.№ 2736/15.04.2025г.

След получаване на дисциплинарната преписка и писмената справка, началникът на Затвора Плевен с резолюция върху последната от 01.04.2025г. е наредил да не се наказва служителя по т.1 и т.3, а по т.2 за дисц. наказание. На Д. е била изпратена от ДНО покана рег.№ 2748/16.04.2025г. за даване в тридневен срок на писмени обяснения за констатираните от ДРО нарушения на служебната дисциплина, връчена му на 17.04.2025г.

Служителят е депозирал до ДНО писмени обяснения № 2823/22.04.2025г., в които за процесното нарушение в 10:32:35 ч. е посочил, че е запознат с длъжностната си характеристика и с Инструкция № 2195/14.03.2023г., но не счита, че е извършил нарушение на т.5.7. от инструкцията, тъй като извършените от него действия са извън задълженията по тази точка, защото в нея е упоменато извършване на обиск ДО МЦ, т.е. при влизане, а не ОТ, т.е. при излизане. В допълнение изложил твърдение, че на 13.02.2025г. в 10:32 ч. като постови на пост №5 в Затвора Плевен по разпореждане на ДГН Х. Ц. Ц. е извел и лично конвоирал л.св. А. В. Т. до дежурната стая, като е извършил обиск на Т., който не е попаднал в обсега на камерата. В обясненията е отговорено и на въпроси по останалите две нарушения – за симулиран обиск на други лишени от свобода в периода 10:32 – 10:40 ч. на 13.02.2025г.

Дисциплинарното производство е приключило с издаването на оспорената Заповед № Л-1242/20.05.2025г. на началника на Затвора Плевен. В нея изцяло е възприета установената от ДРО фактическа обстановка по отношение нарушението, извършено от Д. в 10:32:35 ч. на 13.02.2025г., за което има препращане към изготвената от комисията писмена справка. В заповедта са обсъдени възраженията на служителя и мотивирано не са приети за основателни с довод, че задължението по т.5.7. от инструкцията определя кои лица да бъдат обискирани, а не кога или при какви условия, както и че твърденията за извършен обиск извън обсега на камерата са останали недоказани, и същите са в противоречие с извършените от служителя в проверявания период обиски на други л.св. при извеждане от медицинския център. ДНО е приел, че деянието е извършено виновно – при пряк умисъл, нарушението е маловажно, но неизвършването на обиск би могло да доведе до настъпването на тежки последици. След обсъждане на обстоятелствата по чл.203 от ЗМВР, с процесната заповед началникът на Затвора Плевен е наложил на Д. на основание чл.15, ал.1, т.3 и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.1, чл.198, ал.1 и чл.204, т.3 от ЗМВР дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец за извършено от последния дисциплинарно нарушение.

Към административната преписка са представени Инструкция № 2195/14.03.2023г., утвърдена от началника на затвора, за особеностите на пост №5 (МЦ) и произтичащите от тях особени задължения на постовия на пост №5, като с т.5.7. от инструкцията е регламентирано задължение за постовия надзирател да обискира лично лишените от свобода, които конвоира до МЦ. Представени са още извадка от Постовата книга на пост №5 за 13.02.2025г., извадка от Книга за резултатите от проверката на постовата и конвойна служба за 13.02.2025г., извадка от Дневник за диагноза на лишените от свобода за 13.02.2025г., кадрова справка на мл. инспектор Д. и длъжностна характеристика за длъжността „Надзирател II-I степен“ в затвор III-I категория.

В хода на съдебното следствие е разпитан като свидетел инсп. Х. Ц. – главен надзирател в Затвора Плевен и автор на докладната записка за констатираното нарушение. Показанията му съдът кредитира с доверие, тъй като са резултат на лични възприятия и не противоречат на останалия доказателствен материал.

Свидетелят излага, че графикът за наряд по съответните постове се утвърждава от началника на затвора за месеца, а той определя наряда по постове за съответния ден. Постът до Медицинския център обикновено е от осем часа до обяд. По отношение обиска на лишените от свобода сочи, че се прави при всяко влизане и излизане от етажа на входната решетка, а за пост №5 – при излизане и влизане в Медицинския център, защото там могат да вземат нещо и на излизане да го изнесат. За двете докладни записки излага, че първата е до началника, а втората е до комисията, разследвала нарушението.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, депозирана е от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в законоустановения срок (оспорената заповед е връчена лично на Д. на 22.05.2025г., видно от отбелязването на самата нея, а жалбата е депозирана пред административния орган на 28.05.2025г.).

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, за държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража и лица, работещи по трудово правоотношение се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в същия закон не е предвидено друго.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.204, т.4 от ЗМВР, като в случая няма спор, че издателят й заема ръководна длъжност и е компетентен орган да налага дисциплинарните наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР, от вида на които е и процесното наказание по чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР. Не е спорно, че издателят на заповедта ст. комисар С. С. е заемал длъжността началник на Затвора гр. Плевен към 20.05.2025г., а Д. е служител в Затвора Плевен. От изложеното следва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.

Заповедта е съставена в предвидената от закона писмена форма, подписана е от нейния издател. Съдържа изброяване на предвидените реквизити в чл.210, ал.1 от ЗМВР, а именно: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Заповедта е мотивирана от фактическа страна, като препраща и към изготвената справка в хода на проверката. Противно на доводите на жалбоподателя, заповедта съдържа както фактически, така и правни основания. Налице е както конкретно описание на деянието на служителя (фактическо описание), така и правилото за поведение, с което е следвало да се съобрази служителят, което позволява да бъде извършена обективна съпоставка между дължимото и реализираното от него поведение. Несъответствието между тях, респективно посочване на неправилно правно основание, е неправилно приложение на закона, а не процесуално нарушение.

За да възникне дисциплинарна отговорност, е необходимо да бъде констатирано виновно действие или бездействие на служителя, представляващо нарушение на служебната дисциплина. Смисълът на императивното изискване на разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР е в заповедта да бъдат посочени съставомерните елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и кои именно разпоредби са нарушени. И то по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение. Чрез конкретизацията на нарушението и посочването на нарушените разпоредби се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност.

Изводът на настоящия състав е, че тези изисквания за форма и реквизити на оспорената заповед са спазени, при което не са налице и основания за отмяна по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Съдът намира, че противно на възраженията в жалбата са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е „открито” по смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР на датата, на която Писмена справка № В-2275/28.03.2025г. с резултатите от проверката е постъпила при ДНО. Считано от тази дата, двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание изтича на 28.05.2025г. В случая оспорената заповед е издадена на 20.05.2025г., т.е. в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението. Същевременно към датата на издаването й не е изтекъл и едногодишният срок от извършване на нарушението.

Спазено е и императивното изискване на чл.206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарнонаказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, жалбоподателят Д. е бил запознат със съдържанието на справката и са му били предоставени материалите по дисциплинарната преписка. До същия е била изпратена и покана за даване на писмени обяснения от началника на затвора, като се е възползвал от дадената му възможност.

По съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът съобрази следното:

Дисциплинарната отговорност на служителите от системата на ГДИН се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл.194, ал.2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител. Административният орган следва да докаже, че служителят виновно е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл.194, ал.2 от ЗМВР. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя.

С оспорената заповед на служителя е вменено извършване на нарушение на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Нормата определя като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебни задължения. Безспорно в случая такива задължения са вменени на служителя както с т.5.7. от Инструкция № 2195/14.03.2023г. за особеностите на пост №5 (МЦ) и произтичащите от тях особени задължения на постовия на пост №5 – „да обискира лично л.св., които конвоира до МЦ“, така и в т.V, изр.3-то, пр.2-ро от длъжностната му характеристика – „обискира лишените от свобода, собствеността им и отделни помещения“. Категорично се установява от приложения видеозапис, че Д. не е изпълнил тези си задължения при извеждането и конвоирането на лишен от свобода от МЦ.

 

При тези установявания съдът не споделя доводите на защитата на жалбоподателя, че било неясно от фактическа страна какво точно деяние е извършил. Напротив, това е несъмнено и безспорно установено. Обвинен е в това, че не е извършил обиск на л.св. при излизане от МЦ, с което е нарушил конкретно посочените служебни задължения в длъжностната си характеристика и в инструкцията за пост №5, утвърдена от началника на затвора. Тези фактически установявания са относими към чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения.

С горното съдът приема за доказано нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Приемат се за правилни и мотивите на ДНО за квалифициране на нарушението като маловажно, с налагане на най-ниското по вид и размер дисциплинарно наказание. Следователно при правилно установена фактическа обстановка наказващият орган е дал правилна правна квалификация на нарушението, съответстваща на дължимото, но нереализирано поведение на служителя – противно на възраженията в жалбата и писменото становище по същество на спора.

Дисциплинарнонаказващият орган е спазил чл.206, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства за личността на жалбоподателя като служител в системата на ГДИН, последиците от деянието, определени са вида и тежестта на дисциплинарното наказание в съответствие с извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител. Наказанието е наложено в най-ниския регламентиран в закона вид, в минималния размер, с което е спазен принципа на съразмерност при индивидуализацията му.

Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че ДНО неправилно е приел, че оспорващият не е обискирал лично л.св. Т., което се установявало и от видяното на видеофайловете. Напротив – при преглед на приложения по делото видеозапис безспорно се установява, че в 10:32:14 ч. трима лишени от свобода идват от пост №5 в коридора пред МЦ, приближават решетката до пост №6, мл. инсп. Д. обискира първите двама л.св., излизащи от МЦ, като с ръка дава знак на третия да изчака, а в 10:32:35 ч. извиква третия л.св. от коридора пред МЦ, който преминава решетката, поставя дясната си ръка зад врата му и прекосява с него фоайето, но не извършва обиск на лицето при извеждането и конвоирането му.

Неоснователно е и възражението на оспорващия, че правилото за поведение, регламентирано в т.5.7. от инструкцията за пост №5, важи само за конвоиране на лишени от свобода до МЦ, но не и от МЦ, т.е. при излизане от центъра и конвоиране до съответното помещение. Задълженията по т.5.7. от инструкцията определят кои лица следва да бъдат обискирани от постовия на пост №5, а не кога. Логически неиздържано е да се приеме, че задължението за извършване на обиск е само на лицата, влизащи до МЦ, но не и на тези, които излизат – именно в МЦ лишените от свобода могат да вземат и скрият в себе си забранени предмети (остри медицински инструменти, лекарства и др.), които да пренесат в другите помещения и по този начин да застрашат своята или на останалите пребиваващи в затвора сигурност и здраве.

По изложените мотиви съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото е основателно своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора и процесуалните действия на пълномощника на ответника, в полза на ГДИН – юридическото лице, към което принадлежи издателят на акта, следва да се присъди на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. И. Д. с ***************** и адрес гр. Плевен, ул. „Катя Попова” №28, вх.Б, ет.4, ап.12, подадена против Заповед № Л-1242/20.05.2025г. на началника на Затвора Плевен.

ОСЪЖДА Ц. И. Д. с ***************** и адрес гр. Плевен, ул. „Катя Попова” №28, вх.Б, ет.4, ап.12 да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София разноски за производството в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на оспорване на основание чл.211, изр. трето от ЗМВР във вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.