Р
Е Ш Е Н И Е
№……… 01.03.2017 година, гр. София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, VІ-ти брачен състав
в публично заседание на седми ноември през 2016 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валентина Ангелова
секретар М.Р.,
след като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 13168 по описа на
съда за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
по реда на чл. 22 а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).
Образувано е по
молба на В.Я. за връщане на малолетната му дъщеря Й.Я. в държавата по
обичайното му местопребиваване – Р. К.. Твърди, се че детето Й.Я. било родено
на *** г. от майка Р.И.И. и баща – молителят В.Я., както и че родителите на
малолетната били съпрузи. Същите сключили граждански брак на 22.01.2008 г. в
гр. Л., К.. Сочи се, че родителите имали проблеми помежду си още от началото на
брака си, породени от проявите на силна ревност от страна на ответницата и
отправяните от нея към молителя обвинения от всякакъв характер. След
многократни опити на молителя да убеди съпругата си да се подложи на преглед
при специалист, ответницата посетила такъв през месец ноември 2014 г., като
извършилия прегледа невролог – психиатър направил констатации, че поведението й
е с психотичен характер, като заключил, че същата се нуждае от медикаментозно
лечение. Ответницата обаче отказала да се подложи на такова лечение, като
започнала да настоява пред молителя да се подложи на лечение в родината си.
Молителят се съгласил, като през месец март 2015 г. цялото семейство
пристигнало в Р. Б., с идеята да се върнат в К. по време на лятната ваканция на
детето. След като се установила в дома на майка си, ответница уведомила
молителя, че няма намерение да се върне с него в К., както и че ще се установи
с детето в Б.. След като не успял да убеди съпругата си да го последва,
молителят се върнал сам в К., като подал
молба 311/2015 г. пред Районния съд в гр. Л. с претенция да му се предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето Й., като на
22.07.2015 г. съдът постановил привременни мерки, с които определил
местоживеенето на детето да бъде при бащата. Поддържа, че на 31.07.2015 г.
подал молба по Хагската конвенция, която постъпила в Министерство на
правосъдието на Р. Б. на 05.08.2015 г. с искане за връщане на детето в
държавата по обичайното му местопребиваване – Р. К.. Сочи се, че от наведените твърдения
може да се направи извод, че е налице отвличане на детето под незаконното му
задържане в Р. Б. от майката, което е в нарушение на правото на упражняване на
родителски права от страна на молителя, който упражнявал същите ефективно. Сочи
се също, че е спазен едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ХК, като съдът
следва да постанови незабавно връщане на детето в държавата по обичайното му
местопребиваване без да изследва приспособяването му към семейната и социалната
среда в Р. Б..
В хода на
съдебното дирене, лично и чрез Министерство на правосъдието, в качеството му на
централен орган по Хагската конвенция, поддържа молбата и пледира съда да
постанови решение, с което разпореди връщането на детето в държавата по
обичайното му местопребиваване – Р. К., като излага подробни съображения. По
претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, заявява възражение
за прекомерност на същите по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В писмен
отговор, вх. № 146964/27.11.2015 г. ответницата оспорва молбата като
неоснователна, а изложените в нея фактически твърдения като неверни. Сочи, че на
посочената в молбата дата с молителя са сключили църковен, а не граждански брак,
като двамата нямат качеството на съпрузи. Излага твърдения, че с молителя се
запознали през 2004 г., докато последният бил студент в НСА, специалност
„кинезитерапия“, а съжителствали от 2005 г. Твърди, че в Б. живели до 2007 г.,
като молителят работел във ВМА, а тя в „Г.“ ЕАД. По настояване на бащата на
молителя, двамата заминали и се установили да живеят в К., като първоначално се
установили при неговите родители. Сочи, че скоро след това молителят бил
арестуван по повод злоупотреби, направени от неговия баща. В резултат на това
отношенията му с баща му се изострили и те започнали да се карат, като те се
принудили да наемат квартира, а молителят започнал работа като общ работник по
строежи, а допълнително като доставчик на пица. Впоследствие, двамата с баща му
се снабдили с разрешително за управление на такси, като имало оплаквания от
клиентите му, че управлявал същото след употреба на алкохол и/или упойващи
вещества, както и за грубо отношение, кражби и злоупотреби. Сочи, че ответникът
бил задържан и по обвинение, че управлява нелегално такси. Поддържа, че тя
работела, но винаги когато възниквала възможност за повишаването й, молителят я
принуждавал да напусне работа, като твърдял, че мястото на жената е в къщи да
чисти и да готви. Той я лишавал от финансова свобода, тъй като под предлог, че
трябва да се плащат сметки, прибирал заплатата й, и тя трябвало да разчита на
средствата, които й давал всекидневно, като очаквал обяснение за какво ще ги
използва. Твърди също, че голяма част доходите им, молителят харчел за хазарт.
Сочи, че поведението на молителя не се променило след раждането на детето им,
като имало случаи, в които той отказвал да й даде пари за закупуване на мляко,
памперси, лекарства и прочее, като започнал да я обижда и бие. Често се
случвало да я удря, докато детето било в ръцете й. След раждането на детето
сменили седем квартири, като хазаите спирали тока и водата, тъй като молителят
отказвал да се изнесат и да плати задълженията си. Твърди, че в последната им
квартира, находяща се в гр. Л., ул. „******** Гермасология (за която молителят
твърдял в клетвената си декларация до съда, че са напуснали, за да „съберат
пари за покриване на нуждите за пътни разходи и разходи за лекаря в Б.), около
месец живели без ток и вода, а молителят носел вода от обществена мивка с туби
и бидони, като се позовава на писмо на адвокат Т.Я. от 20.01.2015 г., което
представя. Сочи, че до датата на пътуването си те живели при родителите на
молителя, през което време баща му бил в затвора. Сочи, че в къщата нямало ток
и вода от около 10 години, поради неплатени сметки. Финансовото им състояние не
се подобрило, те взимали хранителни продукти на вересия, молителят просел
цигари от клиентите си, като й бил забранил да си боядисва косата и да се
гримира, а детето ходело една седмица на градина, а през остатъка от месеца се
отглеждало в къщи, поради липсата на средства да платят градината. Твърди, че с
течение на времето молителят много се променил, като на моменти бил
неадекватен, а в други – прекалено емоционален или агресивен и често менял
настроенията си. Тя заподозряла, че взема наркотици, а като го попитала, вместо
отговор, той започнал да я души. Казал й, че не заслужава да живее, че ще я
вкара в лудница и ще й вземе детето. След като разбрала, че малолетната Й. е
възприела случилото се, ответницата решила да вземе мерки за защитата им.
Снабдила се с медицинско свидетелство за нараняванията си, подала сигнал за
станалото до полицията, потърсила психологическа подкрепа, като не били взети
реални мерки за защитата й, а неофициално била посъветвана да се спасява.
Твърди, че споделила с майка си случилото се, макар да я било срам, и въпреки
създадената у последната заблуда, че двамата с молителя живеят добре. С парите,
които майка й й изпратила, тя убедила молителя да се върнат в страната ни.
Оспорва като невярно твърдението в молба, че е прегледана от посочения лекар,
като сочи, че същият е приятел на молителя, а последният се представлявал от
адвокат, който бил брат на лекаря. Оспорва и да е налице задържане на детето в Б.,
както и че същите са имали намерение да останат в страната за определен период
от време. Твърди, че след пристигането им, молителят започнал работа, като дал
съгласието си детето да тръгне на детска градина. Самата ответница също
започнала работа. През времето, през което молителят живеел с ответницата и
детето в дома на нейната майка, той продължавал да я бие, като по нейна молба
било образувано гражданско дело № 41632 по описа за 2015 г. на СРС, 84 състав,
по което била издадена заповед за защитата на ответницата и детето.
Междувременно молителят вече се бил върнал в К., като осъществявал телефонен
тормоз. Счита, че описаното поведение на молителя, както и обстоятелството, че
той страдал от Синдром на Жил Де Ла Турет, като не приемал необходимото
лечение, съставляват рискове за детето и се отразяват пряко на възможността му
да отглежда същото. Отделно сочи, че родителите на молителя се запознали с
внучката си след навършване на 4 годишна възраст от нея, като не познавали
нуждите и навиците на детето и не проявявали желание да полагат грижи за нея.
Те не проявили интерес към малолетната и докато молителят бил в Б., макар да му
се обаждали ежедневно. Моли съда да постанови решение, с което да откаже
връщането на детето в Р. Гърция.
В хода на
съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото поддържа заявеното в
отговора становище, като пледира за отхвърляне на молбата на Х.С. по чл. 8 от
ХК, като излага подробни съображения. Претендира разноски по представен списък.
Окончателното си становище, излага в писмени бележки, представени в съдебно
заседание на 07.11.2016 г.
Контролиращата
страна Софийска градска прокуратура, редовно призована, не осигурява свой
представител за последното съдебно заседание по делото и не изразява становище по основателността на
молбата.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни, изслушани са заключенията на съдебно-психиатрична
и съдебно-психологична експертизи.
Съдът, след анализ на доказателствата, доводите и
становищата на страните в производството, приема за установена следната
фактическа обстановка :
Страните по
спора са родители на детето Й.Я., с ЕГН **********, родена на *** г. в гр. Л., К.,
като едновременно с това същото обстоятелство се установява от представените по
делото удостоверение за раждане, рег. № 2590184, издадено Областния управител
на Л., Р. К., както и от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № 0335/24.03.2015 г., съставен при Столична община, Район „М.“, гр.
София.
Към този момент,
видно от представеното брачно свидетелство, издадено от К.ска църква, Света
митрополия Л., страните сключили на 22.01.2008 г. брак в Енорията А.Н., Л., съгласно
каноните на Източноправославната християнска църква. Същите не са сключили
граждански брак, поради което нямат качеството на съпрузи, което се установява
и от издаденото на ответницата удостоверение за семейно положение, съпруг и
деца, изх. № 3226/23.11.2015 г., съгласно което тя е със семейно положение
„неомъжена“, а нейна единствена низходяща се явява малолетната й дъщеря Й.Я..
Не е спорно
също, че до посочената в молбата дата – 20.02.2015 г. обичайното
местопребиваване на детето било в Р. К., като едновременно с това този факт се
установява и от представеното учебно свидетелство, издадено на 28.07.2015 г. от
Забавачница и детска градина „Нашите първи стъпки“, А. 20, 3071 Л.. Съгласно
посоченото свидетелство детето на страните било записано и посещавало
посоченото детско заведение през учебната 2014/2015 г. за периода от 01.09.2014
г. до 20.02.2015 г.
Между страните
не е спорно също, че на неустановена дата през месец март 2015 г. страните и
детето са пристигнали в Р. Б., като първоначално се установили при майката на
ответницата. Спорни са целите на пътуването и на престоя им в Р. Б..
Със съгласието
на двамата си родители, видно от представената от ответницата и неоспорена от
молителя декларация-лист 104 от делото, от месец 14.04.2015 г. детето
посещавало Обединено детско заведение № **С.“, гр. София, като след
преодоляване на затрудненията, които детето имало с българския език, то се
адаптирало лесно и след месец вече нямало проблеми в контактите с учителите и
децата, като показвало добри резултати. Данните относно адаптацията на детето
се установяват от психолого-педагогическа характеристика, изх. № 226/23.11.2015
г. и становище на И. И., психолог в ОДЗ № **С.“ от 25.11.2015 г.
От представените
трудов договор и преводно нареждане (листове 105-106) се установява, че и двете
страни работели, молителят в Г. Х. Б., а ответницата в Ю.Б. АД.
С решение №
ІІІ-84-349/21.01.2016 г., постановено по гражданско дело № 41632 по описа за
2015 г. на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 84 състав, влязло
в сила на 18.02.2016 г., била издадена заповед за защита по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН срещу В. М. Я., ЛНЧ **********, като бил задължен, на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на Р.И.И., с ЕГН **********, и Й.Я., с ЕГН **********, като му било забранено,
на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да се приближава до пострадалите лица
на разстояние по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца, считано от издаване
на заповедта за защита. С посоченото решение В.Я. бил предупреден, че при
неизпълнение на заповедта, полицейските органи са длъжни да го задържат и да
уведомят незабавно органите на прокуратурата, като му била наложена и глоба в
размер на 400 лева. С посоченото решение била осигурена съдебна защита на
ответницата в настоящето производство, както и на малолетното дете на страните,
от домашното насилие, упражнено по отношение на тях от молителя в настоящето
производство с конкретни актове на 19.06.2015 г., 21.06.2015 г. и 22.06.2015
г., всичките осъществени в присъствието на малолетната дъщеря на страните.
В
доказателствената съвкупност са включени съдебни книжа, а именно – писмо от
13.02.2012 г., изпратено на молителя от Областен съд, Л., във връзка с искане №
Е77/11 и висяща заповед на съда за контрол на наемите на Л./Пафос за извеждане
от жилище, което се намирало на улица *******, М. Гитония; Искане за спиране на
заповедите за лишаване от свобода на базата на чл. 53.4 от Конституцията от
06.03.2015 г., касаещи задължения на молителя в размер на 917 евро за глоби и
обществено осигуряване; Наказателен формуляр № 9 по обвинителен акт по дело №
18765/2010 г. на Областен съд на Л., срещу молителя и писмо от 20.01.2015 г. до
молителя от адвокатска кантора Я.Т., касаещо прекратяване на договор за наем от
19.09.2014 г. поради забавяне на плащането на договорените наеми за апартамент
№ 10В, на ул. „А.“ в П.Г., Л. за сумата от 1500 евро неплатени наеми и 307 евро
консумативни разходи за електричество. Съгласно представената справка от
09.02.2016 г., Интерпол Никозия информира, че според К.ските бази данни
молителят няма присъди, като е регистриран на адрес ул. ******* Л.. В тази
насока е и справка, вх. № 17124115/24.02.2016 г., съгласно която молителят,
регистриран на горния адрес, като спрямо същия нямало издадени присъди. Липсват
осъждания на молителя и в Б..
Не е спорно
между страните, че 25.06.2015 г. молителят се върнал сам в К..
Впоследствие, на
21.07.2015 г., молителят сезирал Семейния съд-Л. с молба 311/2015 г., с искане
да му се предоставят за упражняване родителските права по отношение на
малолетната дъщеря на страните.
Видно от
представеното удостоверение на Министерство на правосъдието и обществения ред,
отношенията между деца и родители са регламентирани със Закон за
взаимоотношенията между деца и родители № 216/1990 г., съгласно чл. 5 от който
Грижите за малолетното дете (родителските грижи) са задължение и прано на
родителите, които ги упражняват съвместно, като родителските грижи включват
определяне на името, полагане на грижи за лицето, администриране на имуществото
и представляване на детето във всички случаи на транзакции във връзка с лицето
или имуществото на детето. Съгласно чл. 6, ал. 1 от същия закон всяко решение
на родителите във връзка с упражняване на родителски грижи трябва да е насочено
към интересите на детето. Според ал. 3 от същата законова норма, според
развитието на детето и съобразно степента, до която то може да разбила, то
трябва да се запита за мнението му и последното
трябва да се оцени и вземе под внимание преди да се вземе каквото и да
било решение във връзка с полагането на родителски грижи, тъй като решението
засяга интересите му. Според чл. 17, ал. 1 от същия закон родителят, при когото
не живее детето, си запазва правото на лична комуникация с него.
В
доказателствената съвкупност е включена и бележка, издадена от Г. Е. Д.,
невролог-психиатър, рег. № 76, касаеща ответницата, съгласно която същата била
прегледана между месеците ноември 2014 г. и месец декември 2014 г., като тя
демонстрирала черти на психотичен характер и била посъветвана да взема
определени лекарствени средства, но отказала.
Горната бележка
е оспорена от ответницата, като по нейно искане е допусната съдебно – психиатрична
експертиза от вещо лице - психиатър, със задача, след запознаване на вещото
лице с материалите по делото и след личното й освидетелстване, да отговори
страда ли ответницата от психично заболяване, както и проявява ли поведение от
психотичен характер и нуждае ли се от медикаментозно лечение.
Съдът приема
заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, като дадено
обективно, компетентно и безпристрастно, като го кредитира в цялост. Същото не
се оспорва от страните, като установява, че към момента на прегледа ответницата
не страда от душевно заболяване или слабоумие, като може да разбира напълно
свойството и значението на постъпките си и да ръководи. Вещото лице е
категорично, че ответницата не проявява поведение с психотични симптоми и не е
необходимо провеждането на медикаментозно лечение, като при нея липсват
нарушения в социалното и професионалното й функциониране, като върху психичните
й годности за оценка на житейски ситуации и ръководене на поведението й не е
налице болестно увреждане.
По делото е
допусната съдебно-психологична експертиза, чието заключение не се оспорва от
страните и съдът приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно и
кредитира в цялост.От същото е видно, че детето е привързано и към двамата си
родители, изпитва обич и се радва на срещата с баща си, но идентификацията му е
по-стабилна по отношение на майката, която приемало като неразривна част от
живота си. То изпитвало позитивни чувства, както към роднините си по майчина
линия, така и към роднините си по бащина линия. По-голяма привързаност то
показвало към своята баба по майчина линия, което според вещото лице е
разбираемо, тъй като детето в момента живеело в едно домакинство с нея,
получавало ежедневни грижи и двете имали общи занимания. Малолетната не можела
да осъзнае загубата на дядо си по майчина линия, когото познавала и често
говорела за него също с положително чувство. Й. харесвала и роднините си в К.,
като заявила, че тя много пъти е ходила при тях, изброила много имена,
споделила и спомен за това, как в дома на баба й са готвили за да посрещнат
гости, като в един момент тя започнала да смесва роднините си от Б. с тези от К.,
обобщавайки в крайна сметка „Мен всички ме харесват и всички ме обичат“. Вещото
лице сочи, че пряка и непосредствена грижа за отглеждането на детето в К. е
полагала неговата майка, като нямало данни то да е било отделяно от нея за
какъвто и да е период от време. Бащата също твърдял, че е полагал
непосредствените грижи за детето, но той работел по много часове на ден, като
не бил напускал семейството си за времето, през което живеели в К.. Вещото лице
сочи също, че от психологическа гледна точка отделянето на детето от неговата
майка, която то възприемало като базисен източник на сигурност, на този етап от
развитието му е недопустимо, като връщането му в К. без нея, би било травма за
малолетната. Сочи също, че към момента малолетната се чувства напълно сигурна и
защитена в Б., липсвал му баща му, чието присъствие било необходимо за пълното
емоционално благополучие на детето. То не споделило за обстоятелства, от които
да се чувства несигурно и незащитено в К., но като условие поставяло
присъствието на своята майка. Според вещото лице Й. била интелигентно, много
зряло за възрастта си и адаптивно дете, което ясно изказвало своето мнение,
което с основание следвало да бъде зачетено от съда. Правело впечатление, че
малолетната се опитвала да балансира отношенията между своите родители и да
овладява конфликтите помежду им. Детето не споделяло много непосредствени
впечатления от живота си в К., като заявявало, че нямали ток, там където
живеели, но баща й наел нова къща, която не знаела каква е, че гостувала на
роднините си, където готвили за посрещането на гости, че били на плаж с
родителите й, че баща й я карал на градина, взимала я майка й, а понякога и
баща й, като в общи линии не желаела да говори за К.. Малолетната имала
безрезервно положително отношение към своята майка и баба по майчина линия,
които я отглеждали в Б., като не споделяла никакво безпокойство или недоволство
по отношение на тях. В заключение вещото лице сочи, че детето е много добре
адаптирано към новата си среда, чувствало се спокойно в дома си и в детската
градина, която посещавало, изградило си е широк приятелски кръг, харесвало
роднинското си обкръжение, намирало живота си за интересен. Липсвал му само
баща му, за когото заявявало желание да живее в Б., с нея и майка й.
В съдебно
заседание на 30.11.2015 г. съдът е изслушал обясненията на страните, като молителят
е заявил, че понастоящем разполага с физиотерапевтична клиника в Л., като
разполагал с месечен доход от 4-5 хиляди евро. Отрича да е боледувал и да
страда от някакво заболяване, като твърди, че мозъкът му работел повече от
нормалното с 34 %, като това не било болестно състояние, а хиперактивност.
Молбата на Х.С.
за връщане на детето е подадена в съда на 19.10.2016 г.
Останалите
писмени доказателства, представени от страните, както и данните от социалното
проучване на семейната й среда и условия, както и тези за молителя, съдът не
обсъжда като неотносими. Все пак следва да се отбележи, че в социалния доклад
за молителя не е отразен адреса, на който са извършени посещенията, както и
датите на същите.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
Възникването на
правото да се върне малолетното дете по реда на Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от кумулативната
наличност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да
е имало обичайно местопребиваване в Р. К. непосредствено преди отвличането му;
2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Р. Б. в
нарушение на установените в Р. Гърция правила за упражняване на родителски
права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена
преди да изтече една година от задържането на детето в Р. Б., респ. детето да
не се е приспособило към новата си среда в Р. Б., ако молбата е подадена след изтичане
на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал ефективно
родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е
дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Р. Б. или
впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Р. Б.; 6)
да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха
от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави
в неблагоприятна ситуация.
В процесната
хипотеза, само част от тези предпоставки са налице, а именно : Не е спорно, че молителят
е упражнявал ефективно родителските права по отношение на детето, както и че
молбата е подадена преди изтичането на срока по чл. 12 от Хагската конвенция.
По отношение на
останалите предпоставки, молителят не е провел нужното пълно и главно
доказване, като създаде у съда сигурното убеждение в осъществяването на
положителните предпоставки и в неосъществяването на отрицателните предпоставки,
при което молбата му се явява недоказана, поради следното :
Не се доказа
наличието на първата от посочените предпоставки-детето да е имало обичайно
местопребиваване в Р. К. към посочената дата 25.06.2015 г. Напротив, от анализа
на доказателствената съвкупност се установява, че страните съвместно предприели
пътуване до Б., с цел установяването си там. Липсват доказателства за
противното, като твърденията на молителя за целите на пътуването им са
опровергани с кредитираното заключение на допуснатата по отношение на
ответницата съдебно-психиатрична експертиза. Съгласно същото ответницата не
страда от психични заболявания или слабоумие, като липсва психотична
обусловеност на поведението й и тя не се нуждае от медикаментозно лечение.
Предвид това съдът приема за доказано оспорването на ответницата по отношение
на представения документ, издаден от Г. Е. Д., като изключва същия от
доказателствената съвкупност. Предвид това недоказани са твърденията на молителя
за целта на пътуването им (лечение на ответницата), а съдът приема за доказани
твърденията на ответницата, че страните и детето са целели установяването си в
страната ни. В тази насока са и действията на страните по намиране на работа,
както и устройването на детето в подходящо детско заведение, което то
посещавало със съгласието на двамата си родители. Следователно, към посочената
дата 25.06.2015 г., обичайното местопребиваване на детето вече е било в Р. Б.,
като същото е променено по общо съгласие на двамата родители. С оглед
изложеното също липсват втората и петата посочени предпоставки, като установяването
на детето и майката в страната ни е станало по общо решение на родителите му, а
не е в нарушение на установените за това правила в Р. К.. Поради това
действията на майката, насочени към това установяване на детето в Б. след
25.06.2015 г., не съставляват „международно отвличане“, в посочената в молбата
негова форма – „задържане“ на територията на Р. Б., независимо от последващата
промяна в нагласата на молителя към установяването на детето в страната ни.
Едновременно с изложеното,
съдът приема, че в случая е налице сериозна опасност връщането на детето в Р. К.
да го изложи на риск от психическо увреждане. В тази насока е заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно психологична експертиза.
Съгласно същото опитът за връщане на детето в К. би представлявал травма,
предвид силната привързаност на детето към майката, като последната е базов
източник на сигурност в живота му, при което от психологическа гледна точка е
недопустимо отделянето му от нея и връщането му в К.. В страната ни детето се
чувствало спокойно, защитено и сигурно, обичано от своите близки, като било
адаптирано в разширената семейна и в своята училищна среда. То било обезпечено
с грижи и внимание, осигурени му били необходимите материални условия. Според
вещото лице психологическата зрялост на детето била в норма за възрастта му,
като нагласата му била ясна и била в насока да живее в Б. със своята майка,
като това му желание следвало да бъде зачетено от съда.
С оглед
изложеното, съдът отхвърля молбата за връщането на детето Й.Я. в Р. К. като
неоснователна.
По разноските :
Предвид изхода
на делото, молителят няма право на разноски, като не е направил искане в тази
насока, но дължи такива на ответницата в размер на 1500 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева и депозити по допуснатите
съдебно психиатрична и съдебно психологична експертизи. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, релевирано от молителя, е
неоснователно – делата по Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, с оглед на тяхната специфика, се характеризират
с правна и фактическа сложност, а настоящият случай не е изключение от това
правило. Размерът на адвокатското възнаграждение на ответницата съответства на
обема и продължителността на делото.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно
основание чл. 8 и следващите от Хагската конвенция във връзка с чл. 22а от
Закона за закрила на детето, на В.Я.,
гражданин на Р. К., роден на *** г. в Л., Р. К., постъпила чрез М.НА П. на Р. Б.,
като централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца, срещу Р.И.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за връщането на малолетното
дете Й.Я., с ЕГН **********, на
молителя в Р. К., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.Я.,
гражданин на Р. К., роден на *** г. в Л., Р. К., да заплати на Р.И.И., с ЕГН **********, разноски в размер на 1500 (хиляда и петстотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на прокурор от Софийска
градска прокуратура.
ПРЕПИС от настоящето решение, както и копие от
представените доказателства и от съдебните протоколи от проведените
по делото съдебни заседания на основание чл. 11, т. 6 от Регламент (ЕО) №
2201/2003 г., следва да се изпрати незабавно на централната власт на Р. К. като
държава-членка, където малолетното дете Й.Я. е имало обичайно местопребиваване
до месец март 2015 г., чрез Министерство на правосъдието.
ПРЕПИСИ от настоящето решение да се връчат на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписите.
СЪДИЯ
: