Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 26.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Пазарджик, XXVI
граждански състав,
в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3086 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД срещу Агенция „Пътна
инфраструктура”, чрез Областно пътно управление – гр. Пазарджик, с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 731,03
лв. (след извършено намаление на иска от 783,13 лв. на 731,03 лв.),
представляваща заплатеното от ищцовото дружество обезщетение за извършен ремонт
на застрахования автомобил марка „*****” с рег. № ***** за възстановяване на
вреди, настъпили на 26.07.2016 г. при преминаването му през паднали камъни на
пътното платно на Автомагистрала „Тракия”, в посока гр. София – гр. Пловдив, в
участъка след отбивката за с. Лесичово, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2017 г., до окончателното
изплащане на вземането.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 26.07.2016 г., при движение по
Автомагистрала „Тракия”, в посока от гр. София към гр. Пловдив, след отбивката
за с. Лесичово, лек автомобил марка „*****” с рег. № ***** преминал през
паднали камъни на пътното платно, в резултат на което настъпили щети по
автомобила. Посочено е, че между ищцовото дружество и собственика на лекия
автомобил имало сключен застрахователен договор за застраховка „Каско Стандарт”
със застрахователна полица № 4704165202001390 със срок на покритие от
15.05.2016 г. до 15.05.2017 г., по повод на който на автосервиза, отстранил
щетите, застрахователят изплатил обезщетение в размер на 783,13 лв. Счита, че
на основание чл. 410, ал. 1 КЗ с изплащане на обезщетението встъпил в правата
на застрахованото лице против причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разходи, направени за неговото определяне. Поради
това, че увреждането на лекия автомобил
било причинено в резултат на паднали на пътното платно камъни, поддържа,
че отговорността за настъпилите вреди е на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура”, който отговарял за ремонта и поддържането на пътя. По тези
съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Агенция
„Пътна инфраструктура”, чрез Областно пътно управление – гр. Пазарджик, в който
се излагат съображения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва, че от
представените писмени доказателства не се установявало по безспорен начин
наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и
декларираните от водача имуществени вреди по автомобила. Също така не бил
установен по категоричен начин и механизмът на ПТП, тъй като не били изяснени
точният участък (километър), където е настъпило ПТП, точен час, скоростта, с
която се е движил водачът и размерът на падналите камъни. Възразява, че в
Областно пътно управление – гр. Пазарджик за този ден нямало постъпил сигнал за
наличие на паднали камъни по пътното платно. Аргумент, че не била налице връзка
между твърдените щети и ПТП било обстоятелството, че ремонтът на лекия
автомобил бил възложен на автосервиз едва 7 месеца след предполагаемото ПТП.
Също така счита, че имало съществено противоречие относно конкретната причина
за ПТП в документите, представени към исковата молба. Възразява, че за да се
ангажира отговорността на АПИ, следвало да е налице повреда на елементите на
пътя – пътна настилка, пътни съоръжения и принадлежности, която да не била
отстранена в нарушение на задълженията за осъществяване на текущ ремонт. Поради
това намира, че твърдяното наличие на камъни не могло да се квалифицира като
повреда на пътя вследствие на нормалната му експлоатация, като в тази връзка
липсвало виновно поведение на служители на АПИ. При условията на евентуалност
моли да бъде взето предвид, че поддържането на процесния участък от
Автомагистрала „Тракия”, след отбивката за с. Лесичово, било възложено по
силата на договор за обществена поръчка на „Автомагистрали” ЕАД. Съгласно чл. 1
от този договор изпълнителят се бил задължил да извършва всички видове дейности
и работи, свързани с поддържането на пътния участък. В чл. 28 от същия договор
пък било уговорено, че при настъпване на щета в резултат на неизпълнение или
некачествено изпълнение на предмета на договора, „Автомагистрали” ЕАД носило
пълна имуществена отговорност за причинените вреди. По тези съображения е
направено искане за привличане на „Автомагистрали” ЕАД като трето лице помагач
и предявяване при условията на евентуалност на обратен иск за заплащане на
сумата от 783,13 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска –
11.09.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.
С
Определение № 2637 от 02.11.2017 г. съдът е конституирал „Автомагистрали” ЕАД
като трето лице помагач на страната на ответника и е приел за съвместно
разглеждане предявения от Агенция „Пътна инфраструктура” обратен иск.
В
рамките на предоставения срок за отговор третото лице-помагач изразява
становище за неоснователност както на главния, така и на обратния иск. Оспорва
изцяло твърденията на ищеца, че претендираните вреди били настъпили вследствие
на преминаването на лекия автомобил през паднали камъни на пътното платно на АМ
„Тракия”, в участъка след отбивката за с. Лесичово. Възразява, че до момента на
настъпване на събитието не било възможно да се предвиди озоваването на камъните
върху пътното платно, поради което не било възможно и тяхното премахване. Това
представлявало форсмажорно обстоятелство, което не могло да бъде предвидено.
Също така счита, че твърдените вреди били настъпили не само в резултат на
твърдяната неизправност на пътното платно, но и поради поведението на водача на
автомобила. Последният не бил положил необходимото внимание, като не избрал
скорост на движение, съобразена с пътната обстановка. Оспорва, че представените
от ищеца писмени доказателства не установявали какво е било поведението на
водача при управлението на автомобила, както и техническото състояние на
автомобила преди произшествието. Също така счита, че обратният иск е
неоснователен, тъй като не била налице пряка причинна връзка между неизпълнение
на договорно задължение от тяхна страна и настъпването на твърдените вреди. Видно
от съдържанието на договора дейностите, които следвало да извършват, не били
предварително определени в самия договор, а се възлагали на база годишни,
месечни, допълнителни и извънредни задания.
Намира, че почистването на едри отпадъци и други пречещи предмети от
пътното платно не било предмет на договора между Агенция „Пътна инфраструктура”
и „Автомагистрали” ЕАД. Поради това счита, че не било налице неизпълнение на
конкретно договорно задължение. Дори да се приемело, че съгласно договора за
възлагане на обществена поръчка от 01.09.2015 г. е съществувало задължение да
отстраняват падналите на пътното платно камъни, за третото лице-помагач не било
възможно да изпълни това свое задължение преди настъпването на ПТП. Озоваването
на камъните на пътя несъмнено представлявало обстоятелство от извънреден
характер, тъй като наличието на подобно препятствие на пътя било непредвидимо.
Ето защо счита, че в случая било налице събитие от извънреден характер, което
не могло да бъде предвидено/респ. не е било възможно да бъде предотвратен
ударът на автомобила с камъните, освен чрез самото поведение на водача.
Възразява, че отговорността за отстраняване на паднал на пътното платно товар
съгласно чл. 128 ЗДвП е за съответния водач, извършващ превоза, а не за АПИ или
„Автомагистрали” ЕАД. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните
не спорят, а и от приложената по делото застрахователна полица №
4704165202001390 от 13.05.2016 г. се установява, че ищецът е сключил договор за
застраховка „Булстрад Каско Стандарт” с В.А.З., собственик на лек автомобил „ *****”,
с рег. № *****. В подаденото от собственика заявление до застрахователното
дружество от 29.07.2016 г. е посочено, че на 26.07.2016 г. при движение по
автомагистрала „Тракия” в посока Пловдив, след разклона за с. Лесичово,
преминал през камъни на пътното платно и спукал задна дясна гума. Въз основа на
това заявление е издадено възлагателно писмо и е извършен ремонт на автомобила
на стойност 783,13 лв. в автосервиз „Доктор Колор” ООД. Страните не спорят, че
застрахователното дружество е изплатило тази сума в полза на доверения сервиз.
От
приетото като компетентно изготвено и неоспорено заключение на
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че ПТП е настъпило при
задействана спирачна система на автомобила, от удар на задна дясна гума на
автомобила „*****” в камък на пътното платно. Повредите и разрушенията по
автомобила били локализирани в задната дясна ъглова част и обхващали задната
дясна гума, подкалника над него и дясната ъглова част на бронята. Експертът е
изяснил, че при произшествието на лекия автомобил „*****” били причинени щети
на следните елементи: задна дясна гума, подкалник PVC заден десен и облицовка
задна броня. В описа на претенцията били посочени и щети по лайсна на задна
врата, лайсна на предна врата и облицовка PVC на десен праг. Съдейки по
предоставения снимков материал, вещото лице е приело, че щетите по гореизброените
елементи не са в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието.
Пазарната стойност на действително нанесената щета на автомобила „*****”
възлизала на 731,03 лв.
От
показанията на свидетеля В.З. се установява, че притежавал лек автомобил „*****”,
с рег. № *****. Свидетелят е разказал, че пътувал от София за Пловдив по Автомагистрала
„Тракия”, движил се в дясната пътна лента, като на разклона за с. Лесичово
забелязал наличието на паднали камъни по пътното платно. Свидетелят се опитал
да ги избегне, но не могъл, тъй като от ляво го изпреварвали. Натиснал
спирачките, но камък се забил в гумата, която гръмнала, подкалникът и бронята
от дясната страна били счупени. Свидетелят е изяснил, че преминавал по прав
участък от магистралата, карал по инерция със скорост не повече от 100 км/ч и
видял камъните, когато ги приближил на 50 метра. Нямало обозначение, че има
някакви препятствия на пътя. Свидетелят е изразил предположение, че
най-вероятно са паднали от друг автомобил. Веднага се обадил по телефона на
представител на застрахователя, който му казал, че ако колата е в движение,
може да продължи, но в тридневен срок трябва да посети сервиз за оглед. Разказва,
че сменил гумата и продължил към гр. Пловдив.
Съдът
намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля З. като конкретни,
непосредствени и безпротиворечиви. Следва да се отбележи, че последният не се
явява заинтересован от изхода на спора, доколкото е получил обезщетение от
застрахователя преди завеждане на делото и интересът му е удовлетворен.
По
делото е разпитан свидетелят Б.Г., служител в Областно пътно управление – гр.
Пазарджик, който е изяснил, че обхождал участъка от автомагистралата,
стопанисван от ОПУ – гр. Пазарджик, за да проверява за наличие на препятствия. Получавали
сигнали и на тел. 112 за нередности по магистралата. През 2016 г. обхождал този
участък на части. Освен него „Автомагистрали” ЕАД също обхождали участъка на
ОПУ – гр. Пазарджик и осъществявали цялата поддръжка и почистване на
магистралата. Когато откриел препятствия на платното, съобщавал на служителите
на „Автомагистрали” ЕАД и те осъществявали почистването. За конкретния ден –
26.07.2016 г., е изяснил, че нямало постъпил сигнал за паднали камъни нито при
него, нито при „Автомагистрали” ЕАД.
С
договор за възлагане на обществена поръчка изх. № РД-38-17/01.09.2015 г.
Агенция „Пътна инфраструктура” в качеството си на възложител е възложила на
„Автомагистрали” ЕАД да извършва дейности по поддържането (превантивно, текущо,
зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на АМ „Тракия”
от км 0+000 до км 208+181 на територията на ОПУ София, ОПУ Пазарджик, ОПУ
Пловдив и ОПУ Стара Загора. Съгласно чл. 5 от този договор дейностите по
поддържане се възлагали с месечни, допълнителни и извънредни задания. В чл. 28
е предвидено, че при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на
неизпълнението или некачествено изпълнение предмета на договора, както и на
всички нормативни или технически изисквания, които следвало да се спазват при
изпълнението му, изпълнителят носел имуществена и неимуществена отговорност за
причинените вреди.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За
успешното провеждане на главния иск по чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, в
тежест на ищеца съгласно установеното в чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: наличие на валидно
застрахователно правоотношение, по силата на което е поел задължение за
репариране на причинени на застрахования вреди, обстоятелството, че последните
са настъпили от неизпълнение на задължението на служители на ответника по
поддържане изправността на пътния участък, както и действителното плащане на
застрахователно обезщетение на правоимащото лице. От своя страна в тежест на
ответника е да установи изправността на пътния участък.
В
процесния случай съдът намира за безспорно установено, че между дружеството ищец
и собственика на увредения автомобил към момента на настъпване на пътния
инцидент е налице валидно сключен договор за застраховка, обективиран в
застрахователна полица.
На
следващо място съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава извода
за причинени вреди по автомобила на свидетеля В.З. вследствие преминаването му
върху намиращи се на пътното платно камъни. Показанията на водача на
автомобила, преценени наред със заключението на САТЕ, водят до извода, че е
налице причинно-следствена връзка между наличието на камъни на пътя и вредите
по застрахования автомобил. В случая не е доказано осъществяването на
противоправно поведение от страна на водача З., което да е спомогнало за
настъпване на състоялия се вредоносен резултат. Напротив, водачът е управлявал
автомобила в рамките на разрешената от закона скорост – около 100 км/ч, като е
съобразявал управлението на автомобила с пътните условия, но наличните на
пътното платно препятствия не са могли да бъдат избегнати от него, доколкото
точно в този момент е бил изпреварван от други автомобили. При спазване
въведените ограничения на скоростта и при липса на нарочно създадено
обозначение за наличие на препятствие по пътното платно, водачът не е бил в
състояние да го предвиди и избегне. Не са събрани доказателства и за
причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на автомобила,
т. е. не е налице изключен застрахователен риск, респ. основание на
застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
Съдебният
състав приема за установено от друга страна и обстоятелството, че задължението
да поддържа изправността на процесния пътен участък, е възложено по силата чл.
30, ал. 1 от Закона за пътищата на Агенция „Пътна инфраструктура”, включително
упражняването на надзор върху служителите, отговарящи пряко за тази дейност. Не
се спори, че процесното ПТП е настъпило в участък, който е част от
републиканската пътна мрежа, за която Агенция „Пътна инфраструктура” има
задължение и по закон следва да се грижи и поддържа в изправност. Според
изричната норма на чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Съгласно § 1, т. 19 ППЗДвП „препятствие
на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества
или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Обстоятелството,
че е налице препятствие по платното за движение мотивира извода за наличието на
виновно противоправно поведение от страна на служители на ответника под формата
на бездействие досежно вменените им със ЗП задължения, което поведение от своя
страна се намира в причинно-следствена връзка с понесените от третото на спора
лице имуществени вреди. Като не е изпълнила задълженията си да отстрани
своевременно тези камъни, попаднали на път от републиканската пътна мрежа, през
които е преминал процесният автомобил, ответната страна е осъществила състава
на безвиновната отговорност за вреди по чл. 49 ЗЗД, причинени от бездействието
на нейните служители. При това положение и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ с
плащането на обезщетението застрахователят встъпва в правата на застрахования
против причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение.
Относно
действителната стойност на нанесените по процесния автомобил вреди, съдът
кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено заключението на вещото
лице, който е посочил, че репарирането на вредите възлиза на сумата от 731,03
лв. Тази е пазарната стойност, необходима за възстановяване причинените щети по
задна дясна гума, заден десен подкалник и облицовка на задна броня на лек
автомобил „*****”. От представения по делото платежен документ се установява,
че ищецът е изпълнил задължението си за плащане на застрахователното
обезщетение чрез превеждане на сумата на оторизирания сервиз. С оглед горните
фактически и правни констатации, съдебният състав намира, че са налице
визираните в хипотезата на чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД предпоставки за регресно
обезщетяване на застрахователя, поради което предявеният на това основание
главен иск се явява основателен за установения от вещото лице размер на
дължимото обезщетение от 731,03 лв. Следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 07.08.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.
Основателността
на главния иск налага произнасяне по същество и по предявения от ответника
Агенция „Пътна инфраструктура” против третото лице-помагач на негова страна
„Автомагистрали” ЕАД обратен иск.
Съобразно
процесуалното качество на ответника по обратния иск същият се явява обвързан от
установената по делото фактическа обстановка, а именно наличието на 26.07.2016
г. на камъни по пътното платно на Автомагистрала „Тракия”, в посока от гр.
София към гр. Пловдив, в участъка след отбивката за с. Лесичово, през които е
преминал лек автомобил „ *****”, рег. № *****, и установените по него
увреждания, както и стойността на разходите за репарирането им.
За
да възникне задължението за заплащане на договорно обезщетение, е необходимо да
се установи че е налице неизпълнение на задължение по договора. В настоящия
случай между страните е налице сключен договор за изработка, при който
отделните работи, които се очаква да бъдат изработени са предмет на отделни
задания. Следователно е необходимо да се установи дали към датата на инцидента
е имало задание за отстраняване на препятствия от този пътен участък. По делото
не са ангажирани доказателства от Агенция „Пътна инфраструктура” в тази насока.
Напротив, свидетелят Б.Г., в качеството си на служител на ОПУ гр. Пазарджик, е
обхождал участъка на областното пътно управление и е сигнализирал за наличието
на нередности и препятствия на пътното платно. Поради това не може да се приеме, че вредите
по процесния лек автомобил са възникнали в резултат на неизпълнение на възложената
работа на дружеството-изпълнител по договора. Ето защо съдът счита, че няма
основание за ангажиране на отговорността му. По тези съображения предявеният
обратен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид
изхода на спора и направеното искане от ищеца по главния иск за присъждане на
разноски в общ размер на общо 612 лв. (51 лв. – държавна такса, 300 лв. –
адвокатско възнаграждение и 261 лв. – депозит за вещо лице), съдът счита, че
същото се явява основателно за сумата от 571,28 лв. В този случай следва да се
съобрази, че тези разноски са сторени за първоначалната претенция в размер на
иска от 783,13 лв. (преди намалението ѝ), поради което ответникът Агенция
„Пътна инфраструктура” ще следва да заплати разноски съобразно уважената част
от иска преди изменението му – арг. чл. 78, ал. 4, вр. ал. 1 ГПК. В случая не
се дължат разноски на ответника по обратния иск „Автомагистрали” ЕАД, тъй като
не е направено искане в тази насока.
Така
мотивиран, РС Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура”, гр. София, бул. „Македония” № 3, чрез Областно пътно
управление – Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски” № 20, да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано” № 5, по иска с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 731,03 лв., представляваща
заплатено обезщетение за извършен ремонт на застрахования автомобил марка „*****”
с рег. № ***** за възстановяване на вреди, настъпили на 26.07.2016 г. при
преминаване през паднали камъни на пътното платно при движение по
Автомагистрала „Тракия”, в посока гр. София – гр. Пловдив, в участъка след
отбивката за с. Лесичово, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба –
07.08.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
571,28 лв. – сторени пред настоящата инстанция разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Агенция „Пътна инфраструктура”, гр.
София, бул. „Македония” № 3, чрез Областно пътно управление – Пазарджик, гр.
Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски” № 20, срещу „Автомагистрали” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III”
№ 215, ет. 4, обратен иск за заплащане на сумата от 783,13 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „*****” с
рег. № *****, настъпили в резултат на ПТП на 26.07.2016 г. поради неизпълнение
на Договор за възлагане на обществена поръчка
№ РД-38-17/01.09.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба – 11.09.2017 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника Агенция
„Пътна инфраструктура” – „Автомагистрали” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 215, ет. 4.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: