Р Е Ш
Е Н И Е
№ 22.03.2021г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на трети февруари
две хиляди двадесет и първа
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1111 по описа за 2020г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че тя и ответниците са единствени наследници по закон на
Мария Петрова Самарова. С нотариален акт №714/1975г. наследодателката дарила на
Х.С. и П.С. по ½ ид.част от наследствените си права, които има, от
наследството, останало от покойния й баща П. Стоянов Агов. Този договор е
нищожен, тъй като наследствени права могат да се прехвърлят само с договор за
продажба на наследство, но не и на договор за дарение, тъй като наследството е
съвкупност от права и задължения. Поради това процесният договор противоречи на
закона и има невъзможен предмет. Освен горното в него липсва и индивидуализация
на престацията. Ето защо моли да се постанови решение, с което да се прогласи
неговата нищожност. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът П.С. оспорва
предявения иск. Твърди, че наследството на П. Агов се изчерпва с един имот,
описан в удостоверения №2429/75г. и 246/75г. на ГНС Асеновград, приложени към
нотариалния акт, с който е оформен оспорения договор. Силата на този договор е
зачетена в сключената един месец по-късно съдебна спогодба по гр.д.№272/1975г.
по описа на АРС. Ето защо договорът за дарение има ясен предмет, който се
извлича от приложените при сключването му писмени доказателства. Възможността за
сключването му е допусната в ТР от 1985г. Евентуално възразява, че искът е
погасен по давност. Твърди, че е спазена формата на договор за прехвърляне на
наследствени права. Оспорва активната легитимация на ищцата, като твърди, че
същата не е приела наследството, оставено от Мария Самарова. Възразява, че П.С.
е придобил имотът, предмет на договора по давностно владение. Ето защо моли
предявеният иск да бъде отхвърлен ведно със законни последици.
Ответникът Х.С. не оспорва
предявения иск и поради това не дължи разноски по делото.
След като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от представеното удостоверение за наследници на Мария Петрова
Самарова е видно, че те са нейни деца. От своя страна Мария Самарова е
наследник по закон на П. Стоянов Агов. С нотариален акт №714/1975г. Мария
Самарова е дарила на синовете си Х.С.С. и П.С.С. по ½ идеална част от
наследствените си права, които тя има от наследството, останало от покойния й
баща и наследодател П. Стоянов Агов. Видно от нотариален акт №36/1946г. той е
притежавал ½ идеална част от дворно урегулирано място, находящо се в гр.
Асеновград, от 658 кв.м. при съседи: улица, Екатерина Пачова и Апостол Джебица,
съставляващо парцел Ⅲ-1038 в кв. 17 по
плана на гр. Асеновград от 643,50 кв.м., застроено с едноетажна паянтова къща
от 135,20 кв.м. и едноетажна паянтова къща от 65,15 кв.м. Видно от протокол от
12,04,1975г. по гр.д.№272/1975г. по описа на АРС този имот, който съставлява
вече имот пл.№ 4398 в кв. 285 по регулационния план на гр. Асеновград, целият
от 658 кв.м., за който имот е отреден в съсобственост парцел ||-4398, 4403 в кв.
285, ведно с построената в него жилищна сграда, е предмет на съдебна делба
между Стефан Христев С. и Мария Петрова Самарова и наследниците на П. Стоянов
Агов.
Съдът не споделя
доводите, изложени в исковата молба, че наследствени права могат да се
прехвърлят само с договор за продажба съгласно чл. 212 от ЗЗД. Съдебната
практика приема, че изключението, което се въвежда от цитираната правна норма
се отнася само до формата на договора. Или българското законодателство не изключва
възможността да се сключи договор за дарение на наследствени права. В този
смисъл е Решение № 874 от 6.XI.1986 г. на ВС по гр. д. №
507/1986 г., I г. о., в което се сочи, че при
договорите, които се отнасят до недвижими имоти, е необходима съгласно чл. 18,
ал. 1 33Д формата на нотариален акт както за действителността на сделката, така
и да доказване на придобитото право на собственост. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1
ЗЗД за това
е приложима и за дарение на наследсвени права в
случаите, когато дарението се отнася, както в
случая, и за право на собственост върху недвижими
имоти. Неизвършването на дарствения акт във формата на нотариален акт, когато
се отнася до наследствени права и върху недвижими имоти, е
нищожен поради липса на изисквана от закона форма относно наследствените права
върху
недвижимите имоти съгласно чл. 26, ал. 4
ЗЗД. Това становище е застъпено и в Решение № 300 от 24.III.1992 г.
по гр. д. № 131/92 г. на ВС, I г. о.,
докладчик председателят на отделение Соломон Розанис. В него се допуска също така възможността да се сключат договор за
дарение на наследство или договор за прехвърляне на наследство или договор за
прехвърляне на наследствени права, стига да е спазена предвидената в закона
форма.
Тъй като в случая договорът е оформен с нотариален
акт, то предвидената от закона форма е спазена. От друга страна не се касае до
договор с невъзможен предмет, нито до договор, сключен в противоречие със
закона. Действително същият не съдържа индивидуализация на дареното, но това е
следствие от неговото естество, тъй като има за предмет наследствени права. Тук следва да се отбележи, че продажбата на наследствени права е
продажба на всичко, което влиза в наследството на определено лице като
съвкупност от права и задължения, без да се посочват нейните съставни елементи.
Или
в случая изразът „наследствени права“ следва да се тълкува в широкия му смисъл,
а не в смисълът, посочен в исковата молба, че от наследството се изключват
задълженията. Наследството
се състои от съвкупност от имуществени правоотношения: право на собственост,
вземания, задължения и пр. С чл. 212
от ЗЗД
законът е обособил тази съвкупност като цялостен обект за прехвърляне. За
сключването на сделка по този текст не е необходимо договарящите се да
индивидуализират и изброяват по вид, качество и количество имуществените права
и задължения, влизащи в наследствената маса, нито до сочат поотделно техните
цени. Това се отнася и до дарението, като разликата между двата договора е само
и единствено по отношение на формата на сделката и то само ако се касае до
недвижими вещи.
По така изложените съображения предявеният иск е
неоснователен. Ето защо не следва да се обсъждат подробно направените възражения
от ответника. Само за пълнота следва да се посочи, че на нищожност
може да се позове всеки, койот има правен интерес.
Безспорно ищцата, като сънаследник, има такъв интерес, като правото й за това
не се погасява по давност. Възражението, че не е приела наследството е
неоснователно, доколкото от показанията на свидетелката Кефилева се установява,
че след смъртта на Мария Самарова, дъщеря й С. е посещавала дома й, като е
използвала нейните вещи. Те не са оборени от показанията на свидетелката
Ставрева, която няма непосредствени впечатления от това какво е станало с вещите
на на наследодателката на страните след нейната смърт. Без значение за правния
спор е дали правото на собственост е придобито по давност и от кого, тъй като
предмет на спора не е принадлежността му, а действителността на договор за
дарение.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника П.С. направените разноски в размер на 600
лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.С.Т., ЕГН ********** ***, против Х.С.С., ЕГН ********** *** и П.С.С., ЕГН ********** *** за обявяване на нищожността на договор за дарение, оформен с нотариален акт №714, том ІV, дело №1437/1975г. по описа на Районен съд Асеновград, с който Мария Петрова Самарова е дарила на синовете си по ½ идеална част от наследствените си права, които има от наследството, останало от покойния й баща и наследодател П. Стоянов Агов, бивш жител ***, починал на 21,04,1960г.
ОСЪЖДА С.С.Т., ЕГН ********** ***, да заплати на П.С.С., ЕГН ********** *** за сумата от 600 лева (шестстотин лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: