№ 75
гр. И., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело №
20221840100334 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от ЗЗДН.
Постъпила е от Д. Т. Д. молба за защита във връзка с осъществен акт на
домашно насилие спрямо нея от страна на Б. С. Д..
В молбата са изложени твърдения за извършено домашно насилие в
присъствието на детето Д. Б. Д., поради което същото следва да бъде конституирано
като страна.
Твърди се, че родителите имат сключен граждански брак, от който имат родено
на 21.03.2022г. дете. Поддържа се, че майката е напуснала семейното жилище през
2021г.. Твърди се, че ответникът на 07.04.2022г. около 18,00ч. е нахлул в дома на
майката с искане да вземе детето, последната му обяснила, че същото е новородено и
може да идва да го вижда, когато пожелае. Поддържа се, че ответникът побеснял,
заявил, че ще вземе детето и майката повече няма да го види, отправял заплахи („Ще
видиш какво ще стане“, „Ще те направя на сол“, „Ще хвърчат глави“, „Сега ще дойдат
момчетата и ще ви изтрепем“). Това наложило намесата на полицейските органи,
вследствие на което ответникът си тръгнал.
По аргумент от чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН като страна в производството е
конституирано детето Д. Б. Д. (действащ чрез своята майка и законен представител Д.
Т. Д.).
Подаден е отговор от ответника, в който молбата се оспорва. Поддържа се, че
на 07.04.2022г. ответникът след покана от молителката е посетил дома й, придружаван
от своите брат и сестра. Твърди се, че е бил посрещнат агресивно от молителката,
майка й и баща й и дори не е успял да види детето, след което била повикана полиция.
В проведеното открито съдебно заседание подадената молба се поддържа, а
ответникът я оспорва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН е допустима- подадена е на 08.04.2022г., като за
дата на актовете на домашно насилие се посочва 07.04.2022г., поради което е спазен
предвиденият в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен преклузивен срок.
В тежест на молителите е да докажат: 1) че ответникът се намира в някоя от
посочените в чл. 3 ЗЗДН семейна, родствена или фактическа връзка; 2) момента на
извършване на твърдения акт на домашното насилие и начина на осъществяването му.
В тежест на ответника е да докаже наведените от него възражения, ако направи такива.
От представеното удостоверение за раждане се установява, че ответникът е
лице, от което молителят има дете. Наред с това от удостоверение за сключен
граждански брак се установява, че е налице такъв между молителя и ответника.
Следователно молителят попада в кръга на лицата по чл. 3 ЗЗДН.
В подкрепа на изложеното в молбата молителят е представил декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН, в които под наказателна отговорност излага твърдения за осъществено
домашно насилие- посочено е, че на 07.04.2022г. в гр. И., на ул. „Г. Р.“ №20, около
18,00ч. ответникът е извършил акт на домашно насилие, изразяващ се в отправяне на
закани, заплахи и физическа саморазправа.
От представена искова молба на л. 20 от делото се установява, че ответникът е
предявил иск за развод срещу молителя.
От представените от РУ- И. документи във връзка с посетен сигнал се
установява, че на 07.04.2022г. е имало спор между страните във връзка с родителски
права и са им съставени протоколи за полицейско предупреждение по чл. 65 от ЗМВР.
По делото е представена комуникация по „Вайбър“, но от същата не може да се
установи между кои лица е.
От показанията на св. Д., майка на молителя и баба на детето, преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че ответникът на 07.04.2022г. е дошъл в дома на
молителя, където се е намирал и св. Д.. Ответникът първо попитал „Къде ми е детето?“,
след което започнал да вика „Дайте ми детето, че ще видите какво ще стане сега!“.
Установява се също така, че ответникът не е посягал физически, както и че детето е
родено на 21.03.2022г., откогато ответникът го е виждал два пъти, тъй като молителят
не е разрешавал, както и че мъжът на св. Д. също се е намесил, след което е дошла
полицията.
От показанията на св. Д., сестра на ответника, преценени по реда на чл. 172 от
ГПК, се установява, че първоначално ответникът изобщо не е бил уведомен, а след
това няколко пъти не е бил допуснат да види детето. Установява се също така, че на
07.04.2022г. след уговорка с молителя ответникът е отишъл да види детето, като е бил
придружен от сестра си (св. Д.) и от брат си (св. Д.), както и че майката на молителя
(св. Д.) и самият молител са започнали да викат, че ответникът нямал дете, че няма
права над детето, както и да удрят ответника. Същевременно бащата на молителя
започнал да се да крещи да се заканва по отношение на ответника. Установява се, че
ответникът не е отправял обидни думи, а единствено е настоявал да си види детето,
което така и не се е случило.
От показанията на св. Д., брат на ответника, преценени по реда на чл. 172 от
ГПК, се установява, че след уговорка с молителя ответникът е отишъл да види детето
си, придружен от сестра си (св. Д.) и от брат си (св. Д.), както и че св. Д. и молителката
са му заявили, че няма да му дадат детето, защото е „боклук“, „нещастник“ и не
заслужава да си гледа детето, след което дошъл и бащата на молителката, който също
се държал агресивно, а майката на молителката дори ударила по рамото ответника.
Установява се също така, че през цялото време ответникът единствено е настоявал да
2
си види детето и не е отправял обиди, замахвал или посягал към някого, както и че не е
успял да види детето, а е била повикана полиция.
От приетата по делото прокурорска преписка се установява, че е подадена
жалба от ответника срещу молителя и майката на последния, като към момента тече
проверка по чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ.
Останалите представени доказателства са неотносими и не установяват
релевантни за предмета на делото факти. Не следва да бъдат обсъждани даваните от
различни лица сведения, тъй като същите представляват свидетелски показания в
писмена форма.
Съдът намира, че изложените в молбата твърдения за осъществени актове на
домашно насилие не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което
молбата се явява неоснователна.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се
доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните
последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който
притежава материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни
за него факти (за разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи
документи имат материална доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за
издателя факти). Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци ("на
четири очи"), декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките
по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална
доказателствена сила. Ако обаче в обективния мир има други доказателства за
извършеното насилие и носещата доказателствената тежест страна не положи
дължимата грижа за събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита. В
случай че са събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
трябва да се цени във връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата, противоречащи
на декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля молбата за защита (т.е.
материалната доказателствена сила на декларацията е оборена). В горния смисъл
Решение № 264700 от 13.07.2021 г. по в. гр. д. № 1524 / 2021 г. на Възз. I брач състав на
Софийски градски съд..
В конкретния случай посочените в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН деяния
не се доказаха от събраните по делото доказателства.
Установи се единствено, че между страните са налице обтегнати отношения,
което обаче не е основание за прилагане на предвидените в чл. 5 от ЗЗДН мерки по
отношение на ответника.
По отношение на датата 07.04.2022г. не се установи ответникът да е побеснял,
да е заявил, че ще вземе детето и майката повече няма да го види, да е отправял заплахи
(„Ще видиш какво ще стане“, „Ще те направя на сол“, „Ще хвърчат глави“, „Сега ще
дойдат момчетата и ще ви изтрепем“). По делото се установи, че детето е родено през
м.03.2022г., а ответникът е бил препятстван да го вижда редовно. На 07.04.2022г.
ответникът е имал уговорка с молителя да види детето и отишъл на съответния адрес,
придружаван от сестра си и брат си, но бил посрещнат от молителя и бабата на детето,
а впоследствие дошъл и дядото на детето, които се държали агресивно (вербално и
физически) и не му позволили да види детето. С оглед отношенията и поведението на
страните съдът намира, че скандалът във връзка с предаването на детето, дори да е
включвал викане от страна на ответника „Дайте ми детето, че ще видите какво ще
стане!“, е бил породен от обтегнатите отношения между страните, очакването на
ответника, че ще види детето (за което е имал уговорка) и агресивното поведение,
което е имал насреща от страна на молителя и неговите родители, които са отказали да
му дадат да види детето. Наред с това не се установи ответникът да е посягал/замахвал
3
физически или да е отправял изброените в молбата заплахи. Поради всичко
гореизложено съдът намира, че поведението на ответника не представлява акт на
домашно насилие.
На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на
доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на
нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, тъй като в
настоящия случай са налице свидетели, присъствали по времето и на мястото, където
се твърди, че е извършено насилието- т. е. има други доказателства по смисъла на чл.
13, ал. 3 от ЗЗДН. Смисълът на закона не е при некредитиране на доказателства извън
декларацията, на основание единствено само на нея акта/актовете на насилие да се
считат доказани по предвидения в ЗЗДН облекчен ред. В горния смисъл са Решение №
261260 от 08.04.2022 г. по в. гр. д. № 12565 / 2020 г. на Възз. I брач състав на Софийски
градски съд; Решение № 261603 от 11.05.2022 г. по в. гр. д. № 11831 / 2020 г. на Възз. II
брач състав на Софийски градски съд и Решение № 266581 от 11.11.2021 г. по в. гр. д.
№ 14195 / 2020 г. на Възз. II брач състав на Софийски градски съд. Представената от
молителката Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не представлява достатъчно основание
за уважаване на молбата по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН- доколкото твърдените
актове на домашно насилие са извършени в присъствието на други лица ефекта на
декларацията, предвиден с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН е изключен и на това
основание, а молителят не е ангажирала доказателства, от които да се направи
категоричен извод, че твърдените от нея действия на ответника са се осъществили
обективно в действителността на посочената дата.
С оглед гореизложеното молбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителят следва да заплати държавната
такса и разноските по делото, тъй като за него не е налице предвиденото в закона
изключение (лицето да не е навършило 18- годишна възраст), а именно- 25лв.
държавна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Т. Д., ЕГН **********, за защита
във връзка с осъществен акт на домашно насилие в присъствието на детето Д. Б. Д.,
ЕГН **********, от страна на Б. С. Д., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на Б. С. Д., ЕГН **********, да бъдат
взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Д. Т. Д., ЕГН **********, да
заплати по сметка на РС- И. държавна такса за производството в размер на 25 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в седемдневен срок от връчването му с
въззивна жалба пред СОС.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДА СЕ УВЕДОМИ след влизане в сила на решението съответното районно
управление на МВР, че издадената по делото заповед за незабавна защита няма
действие занапред (чл. 19 ЗЗДН).
4
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
5